№ 310
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Р. Т. Х.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110158974 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Н. Г. М. и Р. Ч. И.
да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност,
при равни квоти по 1/2 от следните суми: 2495,70 лв., представляваща главница за
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в
съда, сумата от 398,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г.
до 05.10.2023г., сумата от 41,03 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съд; сумата от 9,56 лв. - лихва
за забава за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г., които суми касаят топлоснабден
имот - апартамент находящ се в гр. София, АДРЕС, аб.№ 358243, ап. 52:
За ответника Н. Г. М. - 1/2 или за сумите от: 1247,85 лв., представляваща
главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на
исковата молба в съда; сумата от 199,24 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 20,51 лв., представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съд; сумата
от 4,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г.
За ответницата Р. Ч. И. - 1/2 или за сумите от: 1247,85 лв., представляваща
главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на
исковата молба в съда; сумата от 199,24 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 20,51 лв., представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съд; сумата
1
от 4,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. М. не е представил отговор на исковата
молба.
Ответницата Р. Ч. И., представлявана от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител - адв. С. П., е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който излага становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Оспорва твърдението за наличие на
облигационно отношение между страните. Допълва, че като наследник на
наследодателя Р. М. наследява активите и пасивите, възникнали до 30.12.2021 г. –
датата на настъпване на смъртта. Оспорва истинността на положените подписи в
представените с исковата молба протокол от проведено ОС на ЕС и приложение към
него. Оспорва валидността на взетото на 14.05.2001г. решение на ЕС. Допълва, че не
са спазени изискванията за редовно провеждане на ОС на ЕС, което е довело до
недействителност на решението, като поддържа, че това е причината договорът с
дружеството за топлинно счетоводство да не обвързва собствениците в сградата.
Оспорва представените от ищеца справки за задължения за ТЕ, като намира, че
същите не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. С тези аргументи моли за постановяване
на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което
е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
2
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 11.11.1992г. се установява, че процесният
апартамент № 52, находящ се в гр. София, АДРЕС, е придобит от Р. Х. М.. Видно от
представено удостоверение за наследници изх. № РОК23-УФ01-425/1 от 23.11.2023г.,
издадено от Столична община, район „Овча купел“ /лист 47 по делото/, Р. Х. М. е
починала на 30.12.2021г., като оставила за наследници по закон - Н. Г. М. /син/ и Р. Ч.
3
И. /дъщеря/, които съгласно приложимата разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили
притежавания от наследодателя имот при равни права – по 1/2. С оглед на
гореизложеното и на основание нормата на чл. 153 ЗЕ, ответниците като собственици
на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество по отношение на доставяната до имота топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в
имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената
на доставяната до имота топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен №
358243, находящ се в гр. София, АДРЕС, ап. 52.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 14.05.2004г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало два броя отоплителни тела с
поставени ИРРО с дистанционен отчет и един водомер за топла вода. Вещото лице
дава заключение, че поради неосигурен достъп за отчет на водомера, топлата вода е
изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л/ден за един човек, съгласно
чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. От същото се изяснява, че дължимата от
ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена
съобразно приложимата методика е общо 2673,71 лева. При кредитиране заключението
по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
4
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Ответникът Р. Ч. И. е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания, което следва да бъде разгледано. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – 27.10.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е подадена на 27.10.2023г., то следва да се приеме, че
вземането на ищеца за м.05.2020г. и м.08.2020г. е погасено по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период – от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 2598,54 лв. Същевременно ищецът претендира сума в по-малък
размер 2495,70 лева, от която сума съобразно диспозитивното начало ответниците Р. Ч.
И. и Н. Г. М. отговарят до размера на притежаваните права в съсобствения имот - 1/2,
т.е. за сумата 1247,85 лева. С оглед на изложеното искът за главница за ТЕ по
отношение на ответниците е изцяло основателен и следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 41,03 лв., от която всеки от ответниците дължи по 1/2 /съгласно гореизложените
мотиви относно квотите в съсобствеността/, или сумата от по 20,51 лв., съответно
исковете са основателни и следва да се уважат изцяло.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
5
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г., обаче разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение исковете за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последните се явяват неоснователни по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на
ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът от всеки от ответниците, съобразно уважената част от исковете. Така
ответникът Н. Г. М. следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 322,50 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждения на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, а ответникът Р. Ч. И. в размер на 666,50 лева,
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждения на вещо лице, особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК Ответникът Р. Ч. И. е защитавана от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, поради което разноски не се следват.
Ответникът Н. Г. М. не е представил доказателства да е сторил разноски по делото,
поради което такива не следва да му се присъждат.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 1247,85 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съда, сумата от 20,51 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на
исковата молба в съда, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 52
находящ се в гр. София, АДРЕС, аб.№ 358243, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
199,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2021г. до 05.10.2023г., както и иска за сумата от 4,78 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до
05.10.2023г.
ОСЪЖДА Р. Ч. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата 1247,85 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съда, сумата от 20,51 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на
исковата молба в съда, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 52
находящ се в гр. София, АДРЕС, аб.№ 358243, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
199,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2021г. до 05.10.2023г., както и иска за сумата от 4,78 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до
05.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 322,50 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Ч. И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 666,50 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7