№ ,,,
гр. Стара Загора , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Евдокия И. Досева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20205530103448 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в
исковата молба, че между К. Н. М. и ищцовото дружество са сключени следните договори
за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ,,,0717322 от 30.08.2010 г., по силата на който на
клиента е предоставен мобилен номер **********;
2.Договор за мобилни услуги № ********* от 29.10.2016 г. и Договор за лизинг от
29.10.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 7.99 лв., с вкл. ДДС,
или 6.66 лв., без вкл. ДДС, и мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 49.07 лв., с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
една първоначална лизингова вноска, в размер на 12.50 лв., с вкл. ДДС, платима към датата
на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
1.59 лв., с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
3.Договор за мобилни услуги № ********* от 09.02.2017 г. и Договор за лизинг от
09.02.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
1
номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв., с вкл.
ДДС, или 20.82 лв., без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лв., с вкл. ДДС, или 12.49 лв., без вкл. ДДС, и
мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 79.97 лв., с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска, в размер на 25.00 лв., с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски, в размер на 2.39 лв., с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
4.Допълнително споразумение № ********* от 09.02.2017 г. към договор за 3
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
20.99 лв., с вкл. ДДС, или 17.49 лв., без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 17.99 лв., с вкл. ДДС, или 14.99 лв.,
без вкл. ДДС;
5.Допълнително споразумение № 0135397,,, от 29.03.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 29.03.2017 г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** се запазват условията на абонаментния план,
договорени в предходния договор, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат
LENOVO С2 Black. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 206.77 лв., с вкл.
ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски, в размер на 8.99 лв., с
вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване
на процесните фактури спрямо ползваните от К. Н. М. мобилни номера и устройства на
лизинг са прилагани следните условия: За мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ,,,0717322 от 30.08.2010 г., последно изменен с
Допълнително споразумение № 0135397,,, от 29.03.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; за мобилно устройство LENOVO С2 Black - условията,
договорени в Договор за лизинг от 29.03.2017 г.; за мобилен номер ********** условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 09.02.2017 г.; за мобилно
устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8 - условията, договорени в Договор за
лизинг от 09.02.2017 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 29.10.2016 г.; за мобилно устройство KIDS WATCH MyKi
Kids Watch Blue - условията, договорени в Договор за лизинг от 29.10.2016 г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури,
2
издадени в периода м. август 2018 г. - м. ноември 2018 г.: фактура №
**********/20.08.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г. и фактура №
72810529,,,/20.11.2018 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/20.08.2018 г. е издадена за отчетния период 20/07/2018г.-
,,,/08/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 12.49 лв., без вкл. ДДС -14.99 лв., с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8 - 2.39
лв., с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 6.66 лв., без
вкл. ДДС - 7.99лв., с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство KIDS WATCH
MyKi Kids Watch Blue - 1.59 лв., c вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 14.99 лв., както и ползвани услуги 114.48 лв. (от които Роуминг
таксуване (общо) 114.48 лв.), които са в общ размер на 129.47 лв., без вкл. ДДС - 155.36 лв.,
с вкл. ДДС, върнато начисление за разговори в роуминг (-9.42) лв. без вкл. ДДС / (-11.30)
лв., с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство LENOVO С2 Black - 8.99 лв., с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 180.01 лв., като след приспадане на
сума в размер на 167.82 лв., съставляващо доброволно плащане, извършено след
прекратяване на правоотношенията по договорите за мобилни услуги, претендираната сума
по фактурата е 12.,,, лв.
Фактура № **********/20.09.2018 г. е издадена за отчетния период 20/08/2018г.-
,,,/09/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 14.99 лв., без вкл. ДДС /17.99 лв., с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство LENOVO С2 Black - 8.99 лв., с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12.49 лв., без вкл. ДДС /14.99 лв.,
с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8
- 2.39 лв., с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 6.66 лв.,
без вкл. ДДС / 7.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство KIDS WATCH
MyKi Kids Watch Blue - 1.59 лв., c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, е 53.94 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между „Теленор България“ ЕАД и ответника К. Н. М., при условията на които са ползвани
процесните номера **********, **********,**********, по вина на потребителя поради
изпадането му в забава, операторът издал фактура № 72810529,,,/20.11.2018 г., включваща
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване, в общ размер на
228.08 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с
договорите за лизинг мобилни устройства LENOVO С2 Black и TABLET PRESTIGIO
W1ZE 3508 4G 8 в общ размер на 52.12 лв., с вкл. ДДС. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочно (за номер ********** преди
29.03.20,,, г., за номер ********** преди 09.02.20,,, г., за номер ********** преди
3
29.10.2018 г.,) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на
потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от
съответните договори, а именно: за номер ********** в р.4, т.4 от 5 Допълнително
споразумение № 0135397,,, от 29.03.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за
номер ********** в чл. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 09.02.2017 г.; за
номер ********** в чл. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 29.10.2016 г.
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след
11.01.2018г., размерът на дължимите неустойки е определен в съответствие с условията на
чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на
Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. Съгласно посочения
документ вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси, без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В съответствие с описания
начин на формиране на задълженията за неустойки, възникнали след 11.01.2018г.,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** е
87.27 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 17,49 лв. всяка), а именно 52,47 лв., с добавена част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия
срок до края на договора, а именно 10,71 лв., и с добавена разликата в размер на 24.09 лв.
между стандартната цена на LENOVO С2 Black без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 29.03.2017 г. и дължимата обща преференциална цена по
Договор за лизинг от 29.03.2017 г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги. Размерът на неустойката по Договор за предоставяне на мобилни услуги
чрез номер ********** е 134.51 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни
абонаментни такси за номера, без вкл. ДДС (по 20,82 лв. всяка), а именно 62,46 лв., с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, а именно 27,82 лв., и с добавена
разликата в размер на 44,23 лв. между стандартната цена на TABLET PRESTIGIO WIZE
3508 4G 8 без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 09.02.2017 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 09.02.2017 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката
по Договор за предоставяне на мобилни услуги чрез номер ********** е 6.30 лв. Сумата
представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни 6 такси за номера, без вкл.
ДДС (по 6.66 лв. всяка), от прекратяването на договора за предоставянето на номера до
края на уговорения краен срок на действието му, доколкото посоченият период е с
4
продължителност, по-малка от 3 месеца, а именно 2.15 лв., ведно с добавена разликата в
размер на 4.15 лв. между стандартната цена на KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 29.10.2016 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 29.10.2016 г., съответстваща на оставащия
срок от договора за мобилни услуги.
Сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения
на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство LENOVO С2 Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от
29.03.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 44.95
лв., с вкл. ДДС, равняващ се на пет неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство
TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг
от 09.02.2017, предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 7.17
лв., с вкл. ДДС, равняващ се на три неначислени лизингови вноски. Предвид
гореизложеното, начислената и претендираната сума по фактурата, е 280.20 лв. Предвид
това, общата стойност на неизплатените парични задължения на К. Н. М. спрямо „Теленор
България“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях договори, описани по-
горе, е в общ размер на 346.33 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“
ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като
и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните
му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд - Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ,,,96/2020 г.
и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми. Предвид акта
на съда по заповедното производство, с който ищеца е уведомен, че срещу издадената
Заповед е подадено възражение от страна на длъжника, в законоустановения срок
предявява настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № ,,,96/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, против длъжника -
ответник К. Н. М. с ЕГН **********, както следва: сумата 346.33 лв., дължима съгласно
фактура № **********/20.08.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г. и фактура №
72810529,,,/20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира за направените разноски в заповедното производство в общ размер
на 385,00 лв., както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото исково
производство.
5
В законоопределения срок, ответникът К. Н. М., чрез пълномощника си, в
депозирания писмен отговор, навежда доводи за недопустимост на предявения иск, тъй
като ищецът, като заявител по ЧГД № ,,,96/2020 г., по описа на PC - Стара Загора, не е
изпълнил изискванията на чл. на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Отделно счита иска за
неоснователен. Оспорва твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
поради неплащане на дължимите от ответника престации. Твърди, че всички претендирани
сума са изцяло платени. Моли съда да отхвърли иска, като претендира за разноските по
делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.Депозирало е
молба, с която поддържа изцяло предявения иск. Ответникът не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ,,,96/2020г., по описа на СтРС,
се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България”
ЕАД, гр. София, срещу К. Н. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение за
неизпълнено задължение по договор за мобилни услуги №,,,0717322 от 30.08.2010г.,
договор за мобилни услуги №********* от 29.10.2016г. и договор за лизинг от
29.10.2016г.; договор за мобилни услуги №********* от 09.02.2017г. и договор за лизинг
от 09.02.2017г.; допълнително споразумение №********* от 09.02.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; допълнително споразумение №0135397,,, от 29.03.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 29.03.2017г., съдът е издал
Заповед за изпълнение № 882/,,,.06.2020г., съгласно която е разпоредил длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 346,33лв. – главница по посочените договори, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
18.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Със заповедта са присъдени и съдебни
разноски – държавна такса, в размер на 25,00лв., и адвокатско възнаграждение, в размер на
360,00лв.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, като в указания на заявителя едномесечен срок последният
предявява настоящия установителен иск.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключени между тях: договор за мобилни
услуги №,,,0717322 от 30.08.2010г., договор за мобилни услуги №********* от
29.10.2016г., договор за мобилни услуги №********* от 09.02.2017г., допълнителни
6
споразумения, както и договор за лизинг от 29.10.2016г., договор за лизинг от 09.02.2017г.
и договор за лизинг от 29.03.2017г.
Съгласно договорите за мобилни услуги ищецът, в качеството си на оператор, е
предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги по посочените в договорите
мобилни номера по съответни абонаментни планове.
Видно от договор за лизинг от 29.10.2016г., подписан между страните, на
ответника е предоставено мобилно устройство
KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue, на обща стойност от 49.07 лв., с вкл. ДДС. С
договор за лизинг от 09.02.2017г. ищецът е предоставил на ответника устройство – таблет
PRESTIGIO WIZE 3508 4G, а с договорза лизинг ог 29.03.2017г. – устройство LENOVO C2
Black.
Ищецът представя 3 бр. фактури:
Фактура №**********/20.08.2018г. – за отчетен период 20.07.2018г. – ,,,.08.2018г., на
стойност от 252.88 лв., от която сума 167.04 лв. за потребени мобилни услуги, и 12.97
лв. за вноска за лизинг, и 72.87 лв. за задължения от предходен период;
Фактура №**********/20.09.2018г. – за отчетен период 20.08.2018г. – ,,,.11.2018г., на
стойност от 306.82 лв., от която сума 40.97 лв. е за ползвани мобилни услуги, 12.97 лв.
е за вноска по лизинг,и 252.88 лв. – задължения от предходен период;
Фактура № 72810529,,,/20.11.2018г. – за отчетен период 20.10.2018г. – ,,,.11.2018г. , на
стойност 586.33 лв., от която сума 52.12 лв. за вноска за лизинг, 228.08 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, и 306.13 лв. –
задължения за предходен период.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено.
Вещото лице посочва, че за периода 01.07.2018г. – 12.01.2021г. дължимите суми за
ползвани от ответника телефонни услуги, по процесните 3 бр. фактури възлиза на 346.33
лв. Липсват данни за извършени плащания по фактурите.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на
конкретните твърдения на страните.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите,
предмет на договорите за лизинг за ползване, както и съдържанието на правоотношенията.
7
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те
са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
По делото не се оспорва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по
договорите за мобилни услуги и по договорите за лизинг, като е предоставил на ответника
посочените услуги и стоки, от което следва, че в тежест на ответника възниква
задължението за заплащане на цената. Макар същият в депозирания писмен отговор да
твърди, че е извършил плащане, то същият не представя доказателства в тази насока.
В случая ищецът претендира вземане по издадени три броя фактури.Тъй като
вземането се основава на неизпълнение на конкретни договори, то основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги по процесните договори.
Видно от ф-ра № **********/20.08.2018г., същата е издадена за неплатени
задължения за ползвани мобилни услуги и лизингова вноска, за периода 20.07.2018г. –
,,,.08.2018г., на обща стойност от 252.88 лв. По отношение на тази фактура, ищецът
претендира сумата от 12.,,, лв., тъй като ответникът доброволно е платил сумата от 167.82
лв. за потребени мобилни услуги. Тъй като липсват доказателства за платена от ответника
сума от 12.,,, лв., представляваща лизингова вноска, то същата сума се явява дължима.
Ф-ра №**********/20.09.2018г. е издадена за неплатени мобилни услуги и
лизингова вноска за периода 20.08.2018г. -,,,.09.2018г., на обща стойност от 306.82 лв. В
стойността на тази фактура е включено и задължението от предходен период от 252.88 лв.,
което се явява стойността на посочената по- горе фактура, и сумата от 53.94 лв. за вноска
за лизинг. В случая, при липсата на данни за плащане, дължима се явява сумата от 53.94
лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца.
Видно от ф-ра № 72810529,,,/20.11.2018г., същата е издадена за сумата от 586.33
лв., в която сума е включено задължение за предходен период от 306.13 лв., 228.08 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, и 52.12 лв. – вноска за
лизинг.В случая по тази фактура ищецът претендира сумата от 280.20 лв., представляваща
сбора от сумата 228.08 лв. – неустойка, и 52.12 лв. – вноска за лизинг.
8
Видно от издадената заповед за изпълнение присъденото вземане от 346.33 лв. е за
главница по процесните договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях,
и договори за лизинг. Изхождайки от това, съдът приема, че по процесната фактура ф-ра №
72810529,,,/20.11.2018г. дължима се явява единствено вноската за лизинг от 52.12 лв.
Вземането, предмет на установяване с иска по чл.422, ал.1 ГПК, следва да е напълно
идентично с вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В случая
недопустимо се явява разгелждането на установителния иск, в частта в която се претендира
неустойка, тъй като такова вземане не е било в обхвата на заповедното производство.
За пълнота, неоснователно /а и ирелевантно/ се явява възражението на ответника,
направено в писмения отговор, че ищецът не е имал право да прекрати договорите за
мобилни усуги. Както се установява по делото, ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай
съгласно чл. 75 във връзка с чл.,,,б, т. в от Общите условия „Теленор България“ ЕАД има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
С оглед на горното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 118.25 лв., представляваща неплатено
задължение по договор за мобилни услуги №,,,0717322 от 30.08.2010г., договор за мобилни
услуги №********* от 29.10.2016г. и договор за лизинг от 29.10.2016г.; договор за
мобилни услуги №********* от 09.02.2017г. и договор за лизинг от 09.02.2017г.;
допълнително споразумение №********* от 09.02.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; допълнително споразумение №0135397,,, от 29.03.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 29.03.2017г., като за
задълженията са издадени №**********/20.08.2018г., №**********/20.09.2018г. и
№72810529,,,/20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с №
882/,,,.06.2020г. по ч.гр.дело № ,,,96/2020г., по описа на СтРС.Искът за сумата над 118.25
лв. до претендираните 346.33 лв. подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в настоящото
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: по ч.гр.д.
№ ,,,96/2020г., по описа на СтРС – сумата от 131.45 лв., и в настоящото производство –
сумата от ,,,9.74 лв./ за платена държавна такса от 25 лв., за адв. хонорар от 360 лв. и за
възнаграждение за вещо лице от 200 лв./.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 230.50 лв. за платен
адв. хонорар.
9
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, направени в
заповедното производство по депозиране на възражение по чл. 141 от ГПК. Искането е
неоснователно: Възражението по чл. 414 от ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право
на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в
исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът
противопоставя именно п р а в о т о си на мотивиране на възражението, незапретено от
закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.3
ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита,
кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК, и по защитата срещу иска по
чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за
възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
право./Определение №45/23.01.20,,, по дело №3074/2018 на ВКС, ТК, I т.о./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Н. М., ЕГН **********, от
гр. Стара Загора, ул. К.Л.Б. бл.,,,, вх.Г, ет.6, ап.15, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша Филипович, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. Гео Милев, ул. Александър Жендов № 6, ет.5, чрез адв. Ц. – САК, сумата от
118.25 лв., представляваща неизпълнено задължение за предоставени мобилни услуги и
лизингови вноски по: договор за мобилни услуги №,,,0717322 от 30.08.2010г., договор за
мобилни услуги №********* от 29.10.2016г. и договор за лизинг от 29.10.2016г.; договор за
мобилни услуги №********* от 09.02.2017г. и договор за лизинг от 09.02.2017г.;
допълнително споразумение №********* от 09.02.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; допълнително споразумение №0135397,,, от 29.03.2017г. към
10
договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 29.03.2017г., като
задълженията са индивидуализирани във фактури №**********/20.08.2018г.,
№**********/20.09.2018г. и №72810529,,,/20.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК с № 882/,,,.06.2020г. по ч.гр.дело № ,,,96/2020г., по описа на СтРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 118.25 лв. до претендираните 346.33 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. К.Л.Б. бл.,,,, вх.Г,
ет.6, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Саша Филипович, сумата в размер на 131.45 лв., представляваща
направени по ч.гр.д. № № ,,,96/2020г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата от ,,,9.74
лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Саша Филипович, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. М., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул.
К.Л.Б. бл.,,,, вх.Г, ет.6, ап.15, сумата от 230.50 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11