РЕШЕНИЕ
№ 13746
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110125824 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу М. С., ЕГН
**********. Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на неформален договор за предоставяне на *** услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответницата *** услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) за имот с адрес: с ***,
договорка сметка № ********** към клиентския номер ****, а ответницата не
е заплатила дължимата цена. Твърди, че за исковия период 04.06.2016 г. –
04.05.2023 г. са предоставени *** услуги на стойност 2548,79 лв. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи, както следва: сумата 2 548,79 лева (двe хиляди
петстотин четиридесет и осем лева и 79 стотинки), представляваща главница
за потребена вода от длъжника за имота му на адрес ***, за период от
04.06.2016 г. до 04.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 791,85 лева (седемстотин деветдесет и
един лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
03.09.2016 г. до 03.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч.гр.д. № 64910/2023 г. на СРС, ГО, 178
състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
М. С., чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва качеството на ответницата на потребител на ***
1
услуги за исковия период по съображения, че не се установява същата да е
собственик/ползвател на процесния имот, нито да е ползвала последния.
Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните за
исковия период. Оспорва подписа, положен на уведомително писмо от
17.01.2011 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че
ответницата не е изпаднала в забава, паради което и не дължи лихва за забава.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените исковете са допустими и е налице и необходимост от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 Закон за водите за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължима цена за предоставени услуги за доставка на питейна
вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна
вода между страните по делото, по силата на което ищецът е престирал
съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение
за плащане на дължимата цена, както и обемът на доставената и разходвана
вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието "*** дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от
ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или
физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят *** услуги; б/ юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди
или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
За обосноваване на извод, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за
водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот през
процесния период, е необходимо да се установи при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът е собственик на процесния имот. Пълно
доказване може да се осъществи както чрез преки доказателства (акт за
собственост), така и чрез косвени такива. За да се приеме за доказан един факт
по делото въз основа на косвени доказателства е необходимо да има такава
верига от косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност по
несъмнен и еднозначен начин сочат единствено възможен извод.
В случая по делото не е приложено пряко доказателство – нотариален акт за
собственост.
Приета е обаче справка от 26.05.2023 г. от *** за лице М. С..
2
От справката се установява, че на 16.04.2008 г. е вписан нотариален акт №
***., в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот –
апартамент, находящ се в ***.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията
на **** и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в
издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания,
отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а
според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за
определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител
на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал.
1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след
като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от
закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право.
По делото е представен и неоспорен от ответната страна протокол за отчет /л.
13/ за доставени *** услуги до имот – ап. 1, дясно, находящ се в ***. В
протокола е посочено име на потребител – М. С., като на същия е даден вид да
е подписан за потребител от М. С..
Представено е и уведомително писмо № 1*****г. Писмото касае имот –
апартамент № 1, находящ се в *** Писмото е подписано от М. С..
Авторството на двата документа не е оспорено в настоящия процес, като
изложените в протокола за отчет и уведомителното писмо обстоятелства
първоинстанционният съд цени като извънсъдебно признание на неизгоден по
отношение на настоящия процес факт, което на основание чл. 175 ГПК се
ползва с доказателствена сила, чиято проверка се извършва при съпоставяне с
останалите доказателства по делото.
Относими данни във връзка с обосноваване на извода за наличието на
облигационна връзка с ответника се съдържат в заключението по изготвената
комплексна СТ и ССч експертиза.
Вещите лица са установили, че за процесния имот, представляващ ап. 39 в
****, е открита партида на името на ответника с кл. № ****
При съвкупната преценка на извънсъдебните изявления на ответната страна,
приетите писмени доказателства и данните по заключението, съдът намира за
установено релевантното обстоятелство относно принадлежността на правото
на собственост на ответника върху процесния имот, считано от посочената от
него година на придобиване – 2008 г. Горната констатация обуславя извод за
доказано наличие на облигационно правоотношение по договор за продажба
на питейна вода, сключен при Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на *** услуги става чрез публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния
регулаторен орган. По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне
3
на *** услуги на потребителите от *** оператора ***са одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № 0У – 02/13.07.2016 г., както
и че същите са публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не
се твърди, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 71, ал. 4 от ОУ, поради което
същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на
гл. VI. "Заплащане на *** услугите" на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества, за имоти в сграда – етажна собственост – 1/. при наличие на
водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл.
32 и чл. 35 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи; 2/. при липса на водомери потребеното водно количество се определя
на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39,
ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
За изготвяне на заключението по комплексната СТ и ССч експертиза, което
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда, вещите лица са
ползвали уведомително писмо № **********/17.01.2011 г. за процесния имот
в ***, на името на ответницата М. С., ЕГН ********** в ***, ЕИК *** в което
уведомително писмо е отбелязано нарушение целостта на фабричната пломба
на водомера и е започнало фактурирането на база .
За установяване на обема на разхода за вода и начислените задължения за
периода от 04.06.2016г. до 04.05.2023г за процесния имот и дължимата цена за
ползваните *** услуги по делото е изслушано заключение на комплексната СТ
и ССч експертиза.
Изслушани в открито съдебно заседание, вещите лица уточняван по реда на
чл. 200, ал. 2 ГПК, че консумацията на *** услуги за периода от 04.06.2016г.
до 04.05.2023г главницата за потребена вода от длъжника за апартамент № 1
възлиза на 2 548,79 лв. – за доставената и потребена вода в съответствие с
предоставените количества и в съответствие с утвърдените от КЕВР цени по
години.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е водоснабден и
дружеството е доставяло *** услуги/доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води/ до него.
Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от ищеца
справка/, че за процесния период, отчитането е извършено по реда на чл. 39,
ал. 5 и 6 от Наредба № 4, по метода "на база брой ползватели".
Според експертизата размерът на непогасените задължения за периода,
очертан от ищеца, възлиза на обща стойност от 2548,79 лв.
Съдът кредитира заключението по комплексната СТ и ССч експертиза, като
изготвено от специалисти, притежаващи необходимите знания и
компетентност, като се позовава на изводите в същото по отношение
4
наличието на отразени посещения в имота, при които са снети данни за
потребено количество вода. Доколкото не е необходимо вещото лице да
работи изцяло въз основа на приобщени по делото писмени доказателства, а
същото изготвя заключението въз основа на представени от ищеца справки, то
експертизата е достатъчна за установяване на спорните обстоятелства.
Доказване на иска по основание налага разглеждане на направеното с отговора
на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за
главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
заплащане на стойността на доставени *** услуги е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите от ***, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях *** услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са
установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата
за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111,
б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането.
По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.11.2023 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно
само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 27.11.2020 г., са погасени по давност към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
От комплексната СТЕ и ССчЕ се установява, че задълженията, чиято
изискуемост е настъпила след 27.11.2020 г., са в общ размер на 1083,93лева и
представляват незаплатени главници по фактури от 05.11.2020г. с краен падеж
06.12.2020г. до 04.05.2023г.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставени *** услуги
следва да се уважи частично, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1083,93 лв., представляваща
стойността на доставени *** услуги за периода от 06.10.2020 г. до 04.05.2023
г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до окончателното
плащане. За разликата над сумата от 1083,93 лв. до пълния предявен размер
от 2 548,79 лв., както и за периода от 04.06.2016 г. до 05.10.2020 г. искът
5
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за
периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
*** услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 84, ал. 1
ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Мораторната лихва върху главница е дължима за
периода от 06.12.2020 г. до 03.06.2023 г., и възлиза на сумата 142,34 лв.,
определена от заключението по комплексната експертиза.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
присъждане на такива претендира единствено ищецът.
Ищецът е доказал извършване на разноски в общ размер от 116,81 лв. в
рамките на заповедното производство и 866,82 лв. /66,82 лева за ДТ, 200 лева
за вознаграждение на ОП, 600 лева за КСТСчЕ,/ в исковото производство, като
следва да му бъде признато и вземане за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., или общо разноски за исковото производство в размер на
966,82 лв. Предвид уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 348,06 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, и сумата от 42,05 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
Ответната страна е представлявана от особен представител и не претендира
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С.
с ЕГН: **********, дължи на ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 1083,93
лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, на адрес в ****** за периода от
06.10.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
27.11.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 142,34 лв. - мораторна лихва върху горепосочената главница за
период от 06.12.2020 г. до 03.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч. гр.
д. № 64910/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над сумата от 1083,93 лв. до пълния предявен размер от
2 548,79 лв. и за периода от 04.06.2016 г. до 05.10.2020 г., както и иска за
мораторна лихва за разликата над 142,34 лв. до пълния предявен размер от
791,85 лв. и за периода от 03.09.2016 г. до 05.12.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64910/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. с ЕГН: **********, да
заплати на ***** с ЕИК: *** и адрес: ******, сумата от 348,06 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното исково производство, и
сумата от 42,05 лв., представляваща разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. 64910/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7