№ 253
гр. Перник, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105016 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу А. М. Р. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4150/2022 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *********** в размер на
543,95 лева – главница за периода от ******** включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 86,18
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода
от **********
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
недопустими с аргумент, че „не съществува пазар на топлинна енергия“, както и че
между страните не е налице твърдяната облигационна връзка. Намира исковете и за
неоснователни, като акцентира върху понятието „доставка“, оспорвайки същата.
Намира, че законовите норми, уреждащи доставката на топлинна енергия са
„престъпни обстоятелства“, както и че ищецът не спазва своите нормативни
задължения. С оглед множеството „престъпни обстоятелства“, които подробно посочва
в исковата молба, моли съдът да спре настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
1
Ответникът се явява лично като поддържа оспорванията. Признава, че е
собственик на процесния имот, за който в исковата молба се твърди, че е
топлоснабден.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
2
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от
29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.
Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ,
поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
Съдът е указал на ищеца, че не сочи и не представя доказателства, че ответникът
е собственик на процесния имот. В тази връзка са направени конкретни
доказателствени искания, но съдът не се е произнасял по тях, тъй като ответникът е
признал в съдебно заседание, че е собственик на имота, което е достатъчно за да се
приеме, че е пасивно материално легитимиран по предявените искове.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ. Тя е оспорена от
ответника, като същият счита, че не трябва да бъде приемана. Съдът е приел
заключението като го кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно
изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че
същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца
документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово
разпределение. Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на
договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за
предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният
имот. Ищецът е изчислил технологичните загуби съгласно предписанието на
производителя, които изчисления са проверени от вещото лице. Начислявани са суми
единствено за нетна топлинна енергия, приспадайки загуби, взети са предвид броя
работни дни, температура на подаваща и връщаща вода, температура на почвата.
От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ,
като ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от
съоръженията за БГВ.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след снемане на показанията на уредите
в помещение Хол, което е с дистанционен отчет и е осигурен достъп на ****.
3
Индивидуалният топломер е монтиран на ******* г. Стая 1, 2 и Кухня са „затапени“.
Топломерът в помещение Хол е с нулево потребление, което обстоятелство е взето
предвид при изготвяне на изравнителната сметка.
Единствено щранг – лирата е без топломер поради техническа невъзможност да
се монтира такъв. Начислена е сума съобразно приложимото право. В общите части
няма отоплителни тела.
Сметката за топла вода е изготвяна прогнозно, като повреме на и след
отоплителния сезон е направен отчет – 2 бр. водомери, като вторият е с дистанционен
отчет и е монтиран на ******, чиито показания са съобразени
Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
543,95 лева за целия имот.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 543,95 лева, а обезщетението за забава е в размер на 86,18 лева за
периода на забава, в който се претендира.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 543,95 лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно
или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за сумата от 86,18 лева.
Ответникът е въвел някои специфични възражения, като съдът дължи
произнасяне (без претенция за изчерпателност) по тях.
Едни от възраженията са, че „не съществува пазар на топлинна енергия, пазарни
отношения и продажба“, че между страните не е налице твърдяната облигационна
връзка, тъй като не бил налице договор по чл. 38а ЗЕ. В настоящото изложение бе
очертана правната рамка, въз основа на която с уреждат взаимоотношенията между
доставчик на топлинна енергия и потребител, живущ в сграда ЕС в гр. Перник.
Договор е налице. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ той е писмен договор при общи
условия. Съдържанието на този договор е в чл. 149а и 149б ЗЕ. Тези Общи условия, с
цел охрана интересите на потребителя, подлежат на одобрение от КЕВР. В конкретния
случай тези предпоставки са налице, като общите условия са и надлежно разгласени.
Следва да се спомене и най - важната разпоредба (правната квалификация на
предявения иск) – чл. 153, ал. 1 ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
… да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Друг от въпросите, повдигнати от ответника в съдебно заседание намира
отговор пряко в закона (чл. 156, ал. 1 ЗЕ) топлинната енергия се измерва със средства
за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на
границата на собственост на съоръженията.
Всички задължения на ответника произтичат от закона. Евентуалното наличие
4
на престъпни обстоятелства, „терористична дейност за принудителна производство на
длъжници“ и другите многобройни пороци в приложимото право стоят извън
компетентността на този съд. Налице е не само невъзможност за произнасяне, а дори и
за обсъждане на възражения от такова естество като съдът може единствено да
приложи закона. Общите условия не са несъществуващ фиктивен акт, а договор - закон
между страните, в този процес ищец и ответник, който договор е одобрен от държавен
орган.
Дали ищецът разполага със съответния лиценз е без правно значение за
настоящото производство, което се концентрира върху наличието или не на доставка,
нейния размер и изпадането на ответника в забава.
Налице са и други възражения, които трудно биха били пресъздадени –
единствено е възможно да бъдат цитирани, но всички те са неотносими и
неоснователни.
В заключение следва да се разясни на ответника, че за него винаги е открита
възможността да прекрати договора си ищеца, като за целта е необходимо единствено
да бъде взето решение в тази насока от ЕС съгласно чл. 11, ал. 1, б. „л“ ЗУЕС.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 375,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 200,00 лева, които следва да бъдат присъдени, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу А. М. Р. , ЕГН ********** за сума в размер на 543,95 лева
представляваща главница за периода от ******** за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 86,18 лева – обезщетение за забава за
периода от **********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4150/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Р. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 575,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 75,00 лева в
заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
5
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6