Р Е Ш Е Н И Е
№ 4439
гр. Варна, 02.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Христинка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9897 по
описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.Ж.Д., с ЕГН ********** ***, като
майка и законен представител на малолетната И.Г.Д., с ЕГН **********, чрез
пълномощника ѝ адв. Б.Р. – АК Варна срещу Г.И.Д., с ЕГН ********** ***
/къща/, с която е направено искане на основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.59,
ал.9 от СК за изменение на определения с решение №1120/08.06.2007г. по гр.д. №
1160/2007г. по описа на Районен съд гр.Бургас размер на месечна издръжка дължим
от бащата Г.И.Д. в полза на детето И.Г.Д. от *** лева до размер на *** лева,
платими ежемесечно до пето число на всеки месец, считано от ***г. – датата на
предявяване на иска до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че с решение №1120/08.06.2007г. по гр.д. № 1160/2007г. по описа на Районен съд гр.Бургас бил прекратен брака между М.Ж.Д. и Г.И.Д., като родителските права по отношение на детето И.Г.Д. били предоставени за упражняване на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на *** лева. Ищцата поддържа, че от постановяване на решението са изминали повече от *** години и са се променили социално-икономическите условия на живот. Към настоящия момент детето И.Д. била ученик в шести клас в гр.Варна и за обучението и били необходими средства за закупуване на учебници, помагала, книги, тетрадки и други учебни пособия, като до момента майката самостоятелно поемала тези разходи. Ответника не осигурявал издръжка на други лица и разполагал с достатъчно средства за да предоставя издръжка на дъщеря си, като осъществявал търговска дейност.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа иска. Ответника лично и чрез проц. представител оспорва исковата претенция за размер на издръжката по-висок от минималния законово определен размер от *** лева.
С писмена молба Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна, чрез соц. работник изразява становище, че предявеният иск за изменение на размера на дължимата издръжка е в интерес на детето.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеният
от ищцата надлежно заверен препис от удостоверение за раждане се установява, че
родители на детето И.Г.Д., с ЕГН **********, родена на ***г. са М. Ж.Д., с ЕГН **********
и ответника Г.И.Д., с ЕГН ********** /л.6/.
С решение №1120/28.06.2007г.
по гр.д. №1160/2007г. по описа на РС гр.Бургас е прекратен гражданския брак
сключен на ***г. между М. Ж.Д. и Г.И.Д., като родителските права по отношение
на детето И.Г.Д. са предоставени за упражняване на майката и е определен
месечен размер на дължимата от бащата издръжка в размер на *** лв., считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване /л.9/.
По отношение на
възможностите на страните за осигуряване на издръжка на детето И.Г.Д. и нуждите
на детето от издръжка са събрани следните писмени доказателства:
Справка от
търговски регистър, от която се установява, че ответника е регистриран като ЕТ
„Транском – Г.Д.“ /л.10/
Служебна бележка издадена от Основно училище
„***“ гр.Варна, от която е видно, че И.Г.Д. е била редовна ученичка в *** клас
през учебната 2016/2017г. /л.7/.
Удостоверение относно получаваните от М. Ж.Д.
трудови доходи, от която се установява, че ищцата получава нетно възнаграждение
в размер от *** до *** лева месечно /л.8/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешно провеждане на предявения иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 СК за изменение на определения със съдебно решение размер на дължимата от бащата месечна издръжка в полза на детето И.Г.Д., в тежест на ищцата бе да докаже наличието на изменение на обстоятелствата, в периода след постановяване на решението, с което е определен размера на дължимата месечна издръжка, както и че претендирания размер на месечна издръжка е съобразен с нуждите на детето и възможностите на ответника да осигурява същата. В съдебно заседание ответника заявява, че признава предявеният иск за основателен до размер на *** лв. месечно.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Изминал е период от повече от *** години от постановяване на решението по развода, с който е определен размер на дължимата от бащата месечна издръжка, в който период детето е пораснало и несъмнено са се увеличили нуждите му от издръжка. С исковата молба са представи доказателства, че детето е ученик в *** клас в Основно училище „***“ гр.Варна, както и че получаваните от майката доходи са близки до минималните в страната.
Съгласно нормата на чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на размера на една четвърт от минималната работна заплата или към момента минималния размер на дължима месечна издръжка, който може да бъде определен е *** лева. Такъв минимален размер би бил подходящ при дете, което на много ниска възраст, няма специфични нужди и дължащия издръжката родител не разполага с възможности да осигурява издръжка в по-висок размер. В настоящият случай детето е на възраст от *** навършени години и посещава учебно заведение, които факти са достатъчни да обосноват нужда от издръжка в претендирания с исковата молба размер, а бащата е в работоспособна възраст, регистриран е като лице извършващо търговска дейност (ЕТ) и не бяха ангажирани доказателства от негова страна за наличие на други алиментни задължения или за други факти, които да обосноват по-нисък размер на дължимата в полза на детето месечна издръжка. Претендирания с исковата молба размер на дължима месечна издръжка от *** лева е съобразен с увеличените нужди на детето и възможностите на ответника да осигурява издръжка.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса определена като 4 на сто върху тригодишния размер на увеличението на определената издръжка или *** лв.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски. От представения списък на разноските и доказателствата към него се установява, че ищцата е направила разноски в размер на *** лева под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 вр. чл.143 СК определения с решение №1120/08.06.2007г. по гр.д. № 1160/2007г. по описа на Районен съд гр.Бургас размер на издръжката, дължима от бащата Г.И.Д., с ЕГН ********** в полза на детето И.Г.Д., с ЕГН **********, платима чрез нейната майка и законен представител М.Ж.Д., с ЕГН ********** посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия, от *** /***/ лева на *** /***/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска -***г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.И.Д., с ЕГН ********** *** /къща/ ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.Д., с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетната И.Г.Д., с ЕГН ********** сумата от *** /***/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.Д., с ЕГН ********** *** /къща/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от *** лв. /***лева и *** стотинки/, представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: