Определение по дело №974/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4614
Дата: 14 ноември 2013 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20131200500974
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 167

Номер

167

Година

8.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.24

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20124100500405

по описа за

2012

година

Производство по чл.310 и сл ГПК,Глава ХХV -та „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”

С решение от ....2012 год. по гр.д. № ... по описа за 2011 год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявеният на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ иск на С. И. П. от гр.В.Т. против Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ Л. Е.”Е. -Д., представлявано от управителя Д.Н.Д. за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на първия,санкционирано със Заповед № .../23.03.2011 год. на управителя на дружеството като неоснователен.Отхвърлил е иска на С. И. П. от гр.В.Т. против Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ Л. Е.”Е. -Д.,представлявано от управителя Д.Н.Д. по чл.344,ал.1,т.3 ,вр.чл.225,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 512 лв.,за това ,че първият е останал без работа за времето от 23.03.2011 год. - до 19.05.2011 год. като неоснователен. Отхвърлил е исковете на С. И. П. от гр.В.Т. против Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ Л. Е.”Е. -Д., представлявано от управителя Д.Н.Д. по чл.128,вр.чл.242 и чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на остатъчно трудово възнаграждение за м.март 127,07 лв. и за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за два дни в размер на 31,72 лв. като неоснователни и недоказани.Осъдил е на основание чл.78,ал.3 от ГПК Ð. И. П. да заплати на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ Л. Е.”Е. -Д., представлявано от управителя Д.Н.Д. разноски в размер на 630 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.Ц. -ВТАК,в качеството й на пълномощник на ищеца С. И. П..Жали се решението в частта,в която са отхвърлени исковете по чл.344,ал.1,т.1 от КТ за отмяна на незаконното уволнение и по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 23.03.2011 год. - до 19.05.2011 год. в размер на 512 лв.,както и в частта за разноските.Навеждат се подробни съображения за неправилност на решението - постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон,немотивираност и необоснованост.

Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго,с което да уважи предявените искове ,както и направените разноски.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Л. Е.”Е.-Д.,чрез упълномощения адвокат.Навеждат се подробни съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и правилност на постановения съдебен акт.Във въззивната инстанция наведените доводи за неоснователност на жалбата се поддържат от упълномощения адвокат.Претендират се разноски.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Предявени са обективно съединено искове по чл.344,ал.1,т.1 от КТ и чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ.

Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове.

По наведеното оплакване за неправилност на решението поради неправилно тълкуване на събраните в хода на съдебното производство доказателства и по точно за неправилно кредитиране на показанията на свидетелите на ответника И.М. и Ж. П..Оплакването е неправилно по следните съображения:При оспорване незаконността на уволнението по съдебен ред,тежестта на доказване е на работодателя,който при условията на пълно и главно доказване следва да установи пред съда извършените от ищеца - работник нарушения на трудовата дисциплина,за които са наложени наказания; спазване на процедурата по налагане на дисциплинарните наказания и уволнение.Работодателят,като носител на дисциплинарна власт има право и задължение да установи пред съда с всички доказателствени средства законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”.За доказване законността на уволнението са събрани писмени доказателства,разпитани са свидетели на ответника изслушана е съдебно техническа експертиза.От събраните по делото доказателства се установява,че на ....2011 год. в офиса на от ответнот¯ дружество в гр.В.Т. ,където е местоработата на ищеца, е извършена ревизия от служителите на фирмата Ж.В.П.„счетоводител” и И.М.М. -„началник транспорт”.Извършването на проверката се наложило след сигнал,че служители в офиса в гр.В.Т. извършват нерегламентирана транспортна дейност.При проверката на маршрутите,отчетени в системата на вградените проследяващи устройства GPS за автомобилите на офиса с рег.номера Х...ВА и В ...КТ и Х ... се установила разлика в маршрутите описани от превозвача - пътните листи и маршрутите отчетени в GPS - устройствата.,разлика между отчетеното количество гориво и това което е следвало да се изразходи на посочените дати./л.46. -51/.На същата дата И.М. е изготвил и връчил на работодателя докладна записка относно „Некоректно попълване на пътни листи и ползване на служебните автомобили извън работно време от служителите на офиса в гр.В.Т.”/л.52/.Въз основа на ревизията и докладната записка на ищеца са поискани писмени обяснения по чл.193 от КТ на 12.03.2011 год./ л.90/.Ищецът е дал обяснения за дати 19.02.2011 год.,06.02.2011 год. и 07.03.2011 год./л.45/.Неоснователно се явява оплакването направено с въззивната жалба,че съдът е следвало да кредитира показанията на разпитаните свидетели на ответника през призмата на чл.172 ГПК.Свидетелите са разпитани за установяване нарушенията извършени от ищеца и останалите служители в офиса.Техните показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и с изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,поради което правилно първата инстанция ги е кредитирала изцяло.Неоснователно е направеното оплакване на жалбоподателя,че от приетите доказателства не ставало ясно как са били разпределени служебните МПС-та между служителите на длъжност „превозвач-поща”.Нарушенията на трудовата дисциплина извършени от ищеца се установяват от събраните по делото доказателства:Протоколът от извършената ревизия на ...2011 год. установява ясно и точно на кои дати,кои служители са управлявали съответните МПС-та.Данните от проверката сочат,че на 06.02.11 год. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ивеко” с ДКН № В ... ТК,оборудван с GPS,на територията на гр.В.Т. изминавайки разстояние 1,5 км,когато МПС-то е следвало да бъде в престой.За това свое действие П. не е изготвил пътен лист.На 19.02.2011 год. за поверения на ищеца товарен автомобил „Ман” с ДКН № ... ВН,оборудван с GPS, е издаден пътен лист № ... с вписани в него данни за пропътувани маршрути и изминати километри от 02 - 08 ч.,без такива да са пропътувани.Съставянето и подписването на пътен лист с невярно съдържание от страна на работника представлява нарушение на трудовата дисциплина,като с това си действие е увредил интересите на работодателя.Неоснователно е възражението,че по делото не е установено ,че ищецът на посочените дати е управлявал визираните в докладната записка МПС-та,за които са му искани обяснения.В дадените обяснения по реда на чл.193 от ГПК ищецът е признал,че на датите 06.02.;19.02. и 07.03.2011 год. е управлявал описаните МПС-та.Заявеното от ищеца представлява признание на неизгодни за страната факти,които съдът цени ведно с всички събрани по делото доказателства и приема за доказано,че на описаните дати ищецът е управлявал МПС-тата.Вещото лице инж.С. С. изготвил съдебно-техническата експертиза е установил на сочените дати и час какъв е изминатия маршрут на автомобилите според GPS - устройството и какъв маршрут е посочен в пътните листи,както и че за дата 06.02.2011 год. за Т.а. „Ивеко” няма приложен пътен лист.Заключението на вещото лице е подробно,с него е даден отговор на поставените от страните и съда въпроси.Същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото,поради което съдът му дава вяра.Изложеното обосновава извод за системност при извършване на нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 КТ.От описаните в съобразителната част на атакуваната заповед нарушения се установява,че същите формират фактическия състав на чл.190,ал.1,т.7 от КТ,вр.чл.187,ал.1,т.8 от КТ в хипотезата - уронване доброто име на работодател.Освен това в заповедта за изброените нарушения на трудовата дисциплина е посочено,че представляват нарушение по чл.187 т.3,т.7 и т.10 от КТ.Извършените нарушения на посочените дати: управляване на товарните МПС-та извън работно време ,неправилно попълнени пътни листи/различни от показаното в GPS устройството/,управляване на автомобилите без изготвени пътни листи/ извън злоупотребата с доверието на работодателя,се покриват с посочените законови нарушения. По тези съображения неоснователни се явяват наведените доводи във въззивната жалба,че за част от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина.Действително за част от сочените нарушения по чл.187 от КТ - "нарушение на безопасните и здравословни условия на труд,на техническите правила и норми"не са посочени конкретните нарушения извършени от работника и в тази част заповедта за дисциплинарно уволнение не е съобразена с императивните разпоредби на чл.195,ал.1 от КТ.В останалата част заповедта е законосъобразна и съобразена със законовите изисквания.Заповедта е мотивирана,в нея е посочен нарушителят,нарушението и кога е извършено,наказанието и законовия текст,въз основа на който се налага.Незаконосъобразността на част от заповедта не прави незаконосъобразна цялата.На следващо място според настоящия състав на въззивната инстанция нарушенията дори да не са посочени точно,т.к. са установени и посочени в заповедта описателно ,неправилната им квалификация не се отразява върху законността на уволнението.

Изложеното по горе обосновава извод на неоснователност на възивната жалба,която следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото жалбоподателят ищец следва да заплати на ответника направените разноски във въззивната инстанция в размер на 432 лв.По делото "Л. Е." Е. са представили списък на направените разноски по чл.80 от ГПК за сумата от 1092 лв.Представени са доказателства/фактура/ за заплатена сума в размер на 432 лв.,поради което съдът присъжда разноски в този размер,до пълния претендиран размер от 1092 лв. молбата следва да се отхвърли поради недоказаност..

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция поради което решението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от ...2012 год. по гр.д. № ... по описа на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА С. И. П. да заплати на "Л. Е."Е. -Д. разноски в размер на 432 лв./четиристотин тридесет и два лева/,като отхвърля искането до претендирания пълен размер от 1092 лв.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок считано от 08.05.2012 год.

Председател : Членове :

Решение

2

59FACBD931DB88B0C22579F80055FA1F