№ 34658
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110138559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234,
ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 02.08.2022 г. към трудов договор № 721293/20.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до
окончателното плащане, както и 45,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.12.2022 г. до 05.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 4437/2023 г. по описа на РС –
Варна, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г.
Ищецът „..“ ЕООД твърди, че е сключил трудов договор № 721293/20.04.2022 г. с
ответника Г. Д. Д., по силата на който последният е бил назначен на длъжността
„ресторантски работник“, с работно място ресторант „Делфина“ в гр. Варна. Поддържа, че с
цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и успешно е
провело обучение на същия, за което страните са сключили последващ договор за
повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., като с чл. 12 от него ответникът е поел
задължение да не прекратява съществуващата трудовоправна връзка между страните по
време на обучението, както и 18 месеца след неговото сключване. Допълва, че в чл. 13 от
договора е предвидена неустойка в размер на 1 500 лв., дължима от ответника в случай, че
служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношение преди изтичане на 18-
месечния срок по чл. 12 от договора, като същата се дължи в пълен размер независимо от
това дали през част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че на ответника е
проведен курс “Basic Shift Management Course”, който е завършен успешно на 09.09.2022 г.,
но с молба с вх. № 7590/18.10.2022 г. той е уведомил работодателя си, че считано от
19.10.2022 г. едностранно прекратява трудовото си правоотношение с него, за което е
издадена заповед № 7991/19.10.2022 г., връчена му на 18.11.2022 г. С оглед на
гореизложеното, претендира уговорената в чл. 13 от договора неустойка в размер на 1 500
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.04.2023 г. до окончателното плащане. Допълва, че е отправил до ответника покана за
доброволно изпълнение на неустоечното задължение, с която му е предоставил 7-дневен
срок, считано от получаването й, за заплащането му, като същата е надлежно получена на
17.12.2022 г., но въпреки това процесната неустойка не е била заплатена, като претендира и
обезщетение за забава в размер на 45,45 лв. за периода от 18.12.2022 г. до 05.04.2023 г.
Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с
който навежда възражение за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд,
като счита, че компетентен да разгледа същия е Районен съд – Варна. В тази връзка посочва,
че се касае за спор във връзка с изпълнението на задълженията му по трудовия договор,
поради което уговорената с договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г.
местна подсъдност на спора пред Софийски районен съд не намира приложение,
позовавайки се на клаузата на чл. 117, ал. 3 ГПК, според която договорът за избор на съд
поражда действие единствено в случай, че е сключен след възникване на спора, какъвто
настоящият не е. По същество счита исковете за неоснователни, оспорвайки
действителността на договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., тъй като
към момента на подписването му е бил на 16 години, т. е. непълнолетен, а с това и
ограничено дееспособен, поради което същият е следвало да се сключи със съгласието на
негов родител или попечител в съответствие с чл. 4, ал. 2, пр. 1 от ЗЛС. По изложените
съображения счита, че липсва валидно поемане на задължение, респ. счита договора за
повишаване на квалификацията за унищожаем, на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД. Оспорва да е
постигнато повишаване на квалификацията му, поради което счита, че ищецът сам е
допуснал неизпълнение на задълженията си по договора за повишаване на квалификацията
от 02.08.2022 г. Счита неустойката за прекомерна. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По възражението за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд:
Посредством категорията договори, към които се отнася и този по чл. 234 КТ – т. е.
касаещи професионалната квалификация и преквалификация, не се уговаря престирането на
работна сила и извършването на определена работа при работодателя, поради което тези
договори не са трудови, макар да са уредени от трудовото право, и уредбата, на която се
подчиняват е общият граждански закон (ЗЗД), а не тази за трудовия договор – в този смисъл
е Определение № 507/30.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3324/2018 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо,
спор, породен във връзка с този вид договори, не съставлява трудово-правен такъв по
смисъла на чл. 357 КТ, съответно по отношение на него не е приложимо правилото на чл.
117, ал. 3 ГПК, съгласно което договор за избор на съд по искове на потребители и по
трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора – в този
смисъл е Определение № 762/19.01.2023 г. по ч. гр. д. №12451/2022 г. по описа на СГС. Ето
защо, съдът намира, че с оглед клаузата на чл. 19 от договора за повишаване на
квалификацията от 02.08.2022 г., с която страните са предвидили, че споровете във връзка с
изпълнението му се разрешават от съответния компетентен съд в гр. София, то именно
Софийски районен съд, а не Районен съд – Варна, се явява компетентен да разгледа
настоящото дело, поради което релевирано от ответника възражение в обратния смисъл е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1
КТ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. валидно
сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задължението си по
договора, при което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово
правоотношение за определен период; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите от
неизпълнение на това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на
трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане на претендираната неустойка в случай, че твърди това, както и останалите
основания за недължимост на същата.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг;
2. изпадане на ответника в забава и 3. размера на обезщетението за забава.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
трудов договор № 721293/20.04.2022 г., по силата на който на ответника Г. Д. Д. е
възложено изпълнението на длъжността „ресторантски работник“, с работно място
ресторант „Делфина“ в гр. Варна, който със заповед № 7991/19.10.2022 г., връчена му на
18.11.2022 г., е бил прекратен. Не се спори още относно сключването към него на договор за
повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. с твърдяното съдържание.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца книжа съдът намира за относими и необходими, с оглед
предмета на спора, а приемането им като писмени доказателства по делото – допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 4437/2023 г. по описа на РС –
Варна.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на исковата молба от ответника
Г. Д. Д. възражение за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен съд.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 4437/2023 г. по описа на РС – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от
10:10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3