Определение по дело №95/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ137 / 04.03.2020г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 95/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Г.А.К., чрез адв.З. против решение № 1457/06.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 735/2019г., с което е отхвърлен предявения от въззивника против Община Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Г.К. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“ № 60-А, съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.2554.603.51 по КК, с площ от 983 кв.м. и подробно посочени граници, въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 1992г. до предявяване на иска, на основание чл.124 ГПК.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното решение, постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че с доклада си по делото съдът е посочил за безспорно по делото, че между страните липсва спор относно осъществявана трайна и необезпокоявана фактическа власт върху имота, но в същото време с решението е прието, че въпреки указаната му тежест въззивникът не е ангажирал доказателства за тези обстоятелства, поради което и е отхвърлил исковата претенция. Излагат се доводи за неправилно приета фактическа обстановка, която не кореспондира на доказателствата по делото и направата на изводи в противоречие с приложимите правни норми.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и постанови акт, с който да уважи предявения иск за собственост. Направено е и искане за събиране на доказателства – разпит на двама свидетели за установяване твърденията за осъществявана непрекъсната фактическа власт с намерение за своене, в случай че съдът приеме за спорно това обстоятелство.

            В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Община Варна, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че изводът на първоинстанционния съд за недоказано владение върху имота в твърдения период е правилен и законосъобразен. Оспорва направеното с въззивната жалба доказателствено искане като преклудирано.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

Отчитайки извършения по делото доклад по чл.146 ГПК и изложеното от ответната страна в отговора по чл.131 ГПК, както и в отговора по въззивната жалба, настоящият състав намира, че са налице допуснати процесуални нарушения, които обуславят основателността на искането за събиране на гласни доказателства – в мотивите на проекто-доклада, към който е препратил окръжния съд, при разглеждане на спора, след изпращането му по компетентност от РС – Варна е посочено, че между страните липсва спор относно осъществявана фактическа власт върху имота и това е послужило като основание за недопускане на поискани с исковата молба гласни доказателства; в същото време докладът на съда не отговаря на изискванията на чл.146 т.3 и т.4 ГПК, поради което и неясно е какво точно е прието за безспорно между страните – дали осъществявана към настоящия момент фактическа власт или такава през целия твърдян период, още повече, че в отговора по чл.131 ГПК липсва признание на тази факт и такова не може да бъде изведено от наведените възражения по иска.

Ето защо искането за събиране на гласни доказателства следва да бъде уважено, на основание чл.266 ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Г.К. да се ползва от показанията на двама свидетели, при условията на водене в с.з., за установяване на твърденията му за осъществявана непрекъсната фактическа власт върху процесния имот в периода от 1992г. до настоящия момент.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 25.03.2020г.от 9:30 часа, за което да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

2.