м о т и в и
към Присъда № 26/24.06.2014г.,
постановена по НОХД
№ 80/2014г.
по описа на Окръжен
съд Стара Загора.
С обвинителен акт, подсъдимият К.С.У., ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 11.11.2013г. в гр. *****,
в съучастие като съизвършител с М.И.М. ЕГН ********** и Т.М.Д. ЕГН **********,
отнел чужди движими вещи в особено големи размери – сумата от 51 760
/петдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет/ лева от владението на Ю.М.И.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата
представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 196а вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
С обвинителен акт,
подсъдимият Т.М.Д., ЕГН **********,
е предаден на съд за това, че на 11.11.2013г.
в гр. ****, в съучастие като съизвършител с М.И.М. ЕГН ********** и К.С.У.
ЕГН **********, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи в особено големи размери – сумата от 51 760
/петдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет/ лева от владението на Ю.М.И., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява
особено тежък случай – престъпление по чл.
196а вр. чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр.чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1,
буква „б” от НК.
С обвинителен акт,
подсъдимият М.И.М., ЕГН **********,
е предаден на съд за това, че на 11.11.2013г. в гр. ****, в съучастие като
съизвършител с Т.М.Д. ЕГН ********** и К.С.У.
ЕГН **********, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи в особено големи размери – сумата от 51 760
/петдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет/ лева от владението на Ю.М.И., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява
особено тежък случай – престъпление по чл.
196а вр. чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл. 29, ал. 1,
буква „б” от НК.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението както относно изложената
фактическа обстановка в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по
процесните обвинения, като по отношение на подсъдимите М. и Д. наказанието
“Лишаване от свобода” да бъде определено при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, а по отношение на подсъдимия К.У. наказанието “Лишаване от
свобода” да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че гражданският иск е доказан
по основание и размер и моли съда да го уважи.
Подсъдимият
К.С.У. в обясненията си, дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие по реда на чл.
279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, признава авторството на кражбата и обстоятелството, че
е действал като съизвършител с другите двама подсъдими, оспорва размера на
отнетата сума. В хода на съдебното следствие подсъдимият се възползва от
правото си да не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия К. С. У. –
адв. С.П. *** счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин, като пледира неговия подзащитен да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатите обвинения.
Подсъдимият Т.М.Д. в обясненията си,
дадени в хода на съдебното следствие признава авторството на кражбата и
обстоятелството, че е действал като съизвършител с другите двама подсъдими.
Оспорва размера на отнетата сума.
Защитникът на подсъдимия Т.М.Д. –
адв. Б.Б. *** пледира, че кражбата не е в особено големи размери и не представлява особено тежък случай.
Подсъдимият М.И.М. в обясненията си, дадени в хода на съдебното
следствие признава авторството на кражбата и обстоятелството, че е действал
като съизвършител с другите двама подсъдими. Оспорва размера на отнетата сума.
Защитникът на подсъдимия М.И.М. – адв. Г.С. *** пледира, че кражбата не е в
особено големи размери и не представлява
особено тежък случай.
Процесуалният
представител на гражданския ищец “**** със седалище и адрес на управление: ****
– адв. М.З. *** моли гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият
К.С.У. е роден на ***г***,
български гражданин, от ****произход, неграмотен, неженен, безработен,
постоянен адрес: ****, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К.С.У. към
момента на извършване на деянието е неосъждан.
За извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Към настоящия момент с
определение по смисъла на чл. 382, ал. 7 от НПК, постановено по НОХД №
298/2014г. по описа на РС – Стара Загора, в сила от 24.02.2014г. за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 на подсъдимия У. е
наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Подсъдимият М.И.М. е
роден на ***г***, български гражданин,
от **** произход, с основно образование, неженен, безработен, постоянен адрес: ****,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.И.М. е
осъждан на „Лишаване от свобода”, като е
изтърпявал така наложените наказания ефективно. С определение по смисъла на чл.
382, ал. 7 от НПК, постановено по НОХД № 1075/2009г. по описа на РС – Стара Загора,
влязло в сила на 17.06.2009г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от пет меца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години. С определение по смисъла на чл. 382, ал. 7 от НПК,
постановено по НОХД № 449/2012г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в сила
на 01.03.2012г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и пет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в
затворническо заведение от “закрит” тип. Наказанието е изтърпяно на
20.08.2013г. С определение от 21.03.2012г., постановено по ЧНД № 510/2012г. по
описа на РС – Стара Загора, влязло в сила на 05.04.2012г., на основание чл. 68,
ал. 1 от НК, е постановено подсъдимият М. да изтърпи наложеното му наказание
„Лишаване от свобода” за срок от пет месеца по НОХД № 1075/2009г. по описа на
РС – Стара Загора при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо
заведение от “закрит” тип, чието изпълнение е било отложено за съответен
изпитателен срок.
Подсъдимият Т.М.Д. е
роден на ***г***, български гражданин, от **** произход, с основно образование,
неженен, безработен, постоянен адрес: *****, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.М.Д. е
осъждан многократно на „Лишаване от свобода”, като е изтърпявал така наложените
наказания ефективно. С присъда от 29.09.2008г., постановена по НОХД №
1404/2008г. по описа на РС–Стара Загора, вляла в сила на 15.10.2008г., му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Наказанието е
изтърпяно на 26.02.2010г. С определение от 30.01.2009г. по НОХД № 178/2009г. по
описа на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 30.01.2009г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца. С определение от 23.02.2009г. по НОХД № 346/2009г. по описа на РС–Стара
Загора, влязло в сила на 23.02.2009г., му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от седем месеца. С определение от 25.03.2009г. по НОХД №
497/2009г. по описа на РС–Стара Загора, влязло в сила на 25.03.2009г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от шест месеца. С присъда от 16.03.2009г., постановена по НОХД №
304/2009г. по описа на РС-Стара Загора, влязла в сила на 01.04.2009г., му е
наложено наказание Пробация: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от една година и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от една година. С определение от 25.03.2009г. по НОХД № 240/2009г. по
описа на РС–Стара Загора, влязло в сила на 10.04.2009г., са кумулирани
наказанията по НОХД № 178/2009г., 346/2009г., 497/2009г., като му е определено
едно общо наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца. С определение
от 29.04.2009г. по ЧНД № 646/2009г. по описа на РС–Стара Загора, влязло в сила
на 15.05.2009г., са кумулирани наказанията по НОХД № 497/2009г., НОХД № 178/2009г.,
НОХД № 346/2009г. и НОЖХД № 304/2009г., като му е определено едно
общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца. С присъда от
29.07.2010г., постановена по НОХД № 1136/2010г. по описа на РС-Стара Загора,
влязла в сила на 13.08.2010г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца. Освободен от затвора на 22.07.2011г. С определение от
06.04.2011г. по НОХД № 90/2011г. по описа на РС–Велинград, влязло в сила на
06.04.2011г., му е наложено наказание Пробация: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от две години – два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от две години, 100 часа годишно
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. С определение от
15.11.2011г. по НОХД № 2283/2011г. по описа на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 15.11.2011г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца. На 06.03.2012г. е изтърпяно наказанието по НОХД № 2283/2011г. С
определение от 27.11.2012г. по НОХД № 2490/2012г. по описа на РС-Стара Загора, влязло
в сила на 27.11.2012г., му е наложено наказание лишаване от свобода за осем
месеца. На 05.06.2013г. е освободен от затвора.
Тримата подсъдими К.С.У., М.И.М. и Т.М.Д.
*** на една и съща улица и били приятели от деца.
Свидетелят Ю.М.И. живеел на семейни
начала със св. С.К.М., притежавал генерално пълномощно да представлява
строителна фирма „****, чийто едноличен собственик на капитала и управител е св.
С.К.М.. В началото на м. октомври 2013г. били завършени три обекта, намиращи се
съответно в с. *****, с. **** и с. ****. Издадени били три фактури за
извършената работа, като плащането по тях щяло да се извърши от *****. На
30.10.2013г. свидетелят И. получил на ръка от свидетелката Д. И. И. сумата от
9642,27 лева за извършени СМР в с. ****, за което бил съставен
приемо-предавателен протокол /л. 184 от делото/. На 04.11.2013г. свидетелят И.
получил на ръка от свидетеля И.Р.И. сумата от 14 117,25 лева – за
извършени СМР в с. ****, за което бил съставен приемо-предавателен протокол /л.
215 от делото/. На 04.11.2013г. свидетелят И. отишъл до клон на ***** и
изтеглил приведената по сметка на
търговското дружество “**** сума от 29 000 лева – за извършени СМР в с. ****.
Горепосочените суми, заедно с оригинала на пълномощното сложил в черна кожена
чанта. Парите и документите носел навсякъде със себе си, защото нямал сигурна
каса, където да ги държи, а и му предстояло да извърши плащания във връзка с
ДДС, закупуване на материали и други. Два дни преди инкриминираната дата,
свидетелката С.М. ревизирала сумата, носена от свидетеля И. и установила
наличност от около 53 000 /петдесет и три хиляди/ лева, които лично
преброила и подредила в процесната чанта. В деня на кражбата свидетелят И.
посетил свидетелката М. в заведение ******, стопанисвано от последната, като
поискал да остави сумата там, но тъй като в заведението имало клиенти,
свидетелката М. казала на св. И. да вземе парите със себе си и да направи
сметка какви материали ще купуват за следващите обекти. Свидетелят И. отворил
чантата, за да вземе телефона си, поради тази причина св. М. забелязала, че
парите си стоят в чантата така, както тя ги е подредила.
На 11.11.2013г., около 22,30 часа св. Ю.М.И.
паркирал колата си – л.а. марка „Форд Фокус”, рег. № СТ 7531 КК, пред „****”,
находящо се в кв. „****” в гр. ****. Свалил от рамото си чантичката, която
носел със себе си и я сложил под предната лява седалка на автомобила и заедно
със своя приятел А. влезли в заведението. Свидетелят И. не заключил автомобила.
Малко преди полунощ, подсъдимите Т.Д., К.У.
и М.М., които се познавали от деца, се срещнали със свои приятели. Изпушили по
една цигара с марихуана и тръгнали към центъра на града. Когато минавали покрай
„****” видели отпред паркирания
автомобил на св. Ю.М.И., чиято шофьорска врата не била плътно затворена.
Тримата подсъдими се приближили до
автомобила, а подсъдимият У. светнал с фенерчето от запалката си вътре, при
което видял, че под предната лява седалка има черна чантичка. Подсъдимият Т.Д.
дръпнал дръжката на шофьорската врата и тя се отворила, взел чантичката и я
скрил под якето си. Всички заедно отишли в къщата на подсъдимия М.М.,***. Там
те отворили чантичката и установили, че в нея има голяма сума пари, като повечето
от банкнотите били подредени в пачки. Парите били на банкноти с номинал от по
100 лева, 50 лева и 20 лева, като тези с номинал от 20 лева били най-много.
Тримата подсъдими си разделели парите “на око”, след което всички си тръгнали
от къщата на подсъдимия М..
От своя дял подсъдимият М. взел сумата
от около 1000 лева и с нея почерпил приятелите си за рождения си ден. На
следващия ден отишъл заедно с баща си до една автокъща и купил л.а. марка
„Фолксваген Голф” за сумата от 2400 лева.
След като стояли около 20 минути в заведението, св. И. и приятелят му А. си
тръгнали. Щом влязъл в колата, св. И. установил, че чантичката му е открадната.
В 01,00 часа той подал сигнал в 02 РУП – Стара Загора.
На другия ден били установени
извършителите на деянието, а именно подсъдимите Д., М. и У., които били
задържани. Същите доброволно предали
остатъка от откраднатите пари на органите на реда.
Видно от заключението
на приетата от съда комплексна тройна съдебно психолого-психиатрична експертиза
е, че подсъдимият К.С.У. е лекуван с диагноза „****. По време на извършване на
инкриминираното деяние, както и към момента на освидетелстване няма данни за
наличие на психотична симптоматика. Прави опити за симулация на психично
разстройство. Налице е псевдодементио поведение по време на прегледа, което се
интрепретира като примитивна защитна реакция и е средство за справяне със
застрашаващата ситуация. Освидетелстваният К.С.У. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си както
към момента на извършване на престъплението, така и към момента на
освидетелстването. С оглед на психичното си състояние, У. не страда от
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Може да участва в
разследването и с него могат да се извършват следствени действия.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
обясненията на подсъдимите, К.У., М.М. и Т.Д., същите признават авторството на
деянието, начина и механизма на отнемане на процесната сума, но оспорват нейния
размер, показанията на свидетелите Ю.М.И., С.К.М., А.В.А., М.М.А. и Г.Г.Г., И.
Р. И., С.Р.Р. – Н., М.М.Б., Д. И. И., протоколи за претърсване и
изземване /л. 64-94 от ДП/, разписка за върната сума /л. 98 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 99 от ДП/, цитираните по-горе приемо-предавателни
протоколи, фактури, извлечения от банкови бордера и всички други писмени
доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.
От обясненията на подсъдимите К.С.У., М.И.М.
и Т.М.Д. по несъмнен и безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата
и място са отнели процесната чанта със съответната сума пари, находяща се в
нея. Тримата подсъдими признават, че по време на тяхната разходка в кв. “*** в
гр. **** са забелязали паркиран автомобил пред “****, /управляван от св. И./,
приближили се до същия, подс. У. светнал с фенерчето от запалката си вътре, при
което видял, че под предната лява седалка има черна чантичка. Подс. Д. дръпнал
дръжката на шофьорската врата, същата не била заключена и се отворила, след което
взел чантичката, като я скрил под якето си. Подс. М. бил в непосредствена
близост до другите двама подсъдими и автомобила. След това всички заедно отишли
в къщата на подс. М., отворили чантичката, установили, че в нея има голяма сума
пари и си разделили същите “на око”. Тримата подсъдими, респективно техните
защитници, оспорват размера на отнетата сума. Подс. Т.Д. дава обяснения, че при
подялбата на парите е получил сумата от около 10 600 /десет хиляди и
шестстотин/ лева, тъй като ги е преброил при разпределянето им. Подс. М.М. дава
обяснения, че е получил сумата от 8 700 /осем хиляди и седемстотин/ лева.
Подс. К.У. дава обяснения, че е получил сумата от 3-4 хиляди лева. Подс. М. в
обясненията си /л. 20 от делото/ с категоричност заявява, че подс. К. е взел
сума от около 9-10 хиляди лева при разпределяне на парите. От протокол за
претърсване и изземване /л. 67-69 от ДП/ се установява, че от лицето И.М. А. на
13.11.2013г. са иззети 109 броя банкноти с номинал от 20 български лева, 11
броя банкноти с номинал от 50 български лева, като същият категорично е отбелязал,
че тези банкноти са му дадени от неговия син – подс. М.М.. От протокол за
претърсване и изземване /л. 71-72 от ДП/ се установява, че от подс. Т.М.Д. са
иззети 80 броя банкноти с номинал 50 лева и 6 броя банкноти с номинал 20 лева,
на обща стойност 4120 лева, като подс. Д. изрично отбелязва, че парите са от
извършената кражба. От протокол за претърсване и изземване от 13.11.2013г. /л.
75-76 от ДП/ се установява, че от подс. К.С.У. е иззет черен найлонов плик,
съдържащ сумата от 2012 лева – 5 броя банкноти с номинал 100 лева, 4 броя
банкноти с номинал 50 лева, 65 броя банкноти с номинал 20 лева, 1 брой с
номинал 10 лева и 1 брой с номинал 2 лева. Мястото, където е била открита
посочената сума е посочено от подс. У.. Същият
изрично отбелязва в протокола, че парите ги е получил от подс. Т.Д.. От
протокол за претърсване и изземане от 14.11.2013г. /л. 79-80 от ДП/ се
установява, че от лицето М. М.Д. е взета кесия с находящи се в нея 17 броя
банкноти с номинал 100 български лева, 44 броя банкноти с номинал 50 български
лева, 114 броя банкноти с номинал 20 български лева, като Д. изрично отбелязва
в процесния протокол, че парите му ги е дал Т.Д.. Видно е от разписка от
22.11.2013г. /л. 98 от ДП/, че св. Ю.М.И. е получил от органа на ДП сумата от
15 042 /петнадесет хиляди и четиридесет и два/ лева. От коментираните до този
момент доказателства по безспорен начин се установява, че на инкриминираната
дата и място подсъдимите са отнели от владението на св. И. парична сума в
значителни размери. Посочените доказателства си кореспондират помежду си, поради
което обуславят безспорността на механизма начина на извършване на деянието и
начина на разпределяне на отнетите парични средства. Обстоятелството, че
отнетата от св. И. парична сума е в големи размери, не се оспорва от
подсъдимите с оглед цитираните по-горе техни обяснения, които се подкрепят от
упоменатите писмени доказателства. Конкретният размер на отнетата сума се
установява по категоричен и безспорен начин от обясненията на подсъдимите,
цитираните вече писмени доказателства, показанията на свидетелите Ю.М.И., С.К.М.,
А.В.А., И.Р.И. и Д. И. И., приемо-предавателни протоколи /л. 184 и л. 215 от
делото/, подробно извлечение за дата 04.11.2013г. относно движението по сметка
с посочен конкретен номер на “****л. 180-181 от делото/, както и от всички
други писмени документи, относими към извършване на СМР на читалищата в с. ****,
с. **** и с. ***, начина на заплащане на същите на “****, изискани служебно от
съда от *****, приети като писмени доказателства по делото и прочетени по реда
на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира с доверие
показанията на св. И. относно конкретния размер на отнетата от неговото
владение сума – 51 760 /петдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет/
лева, тъй като същите си кореспондират на първо място с показанията на св. С.М..
Същата с категоричност заяви, че два дни преди инкриминираното деяние е
преброила и подредила наличната сума в процесната чанта, а в деня на кражбата
се е убедила, че парите са в наличност в чантата и не размествани. Св. М.
заяви, че е запозната с формата на чантата, тъй като тя е закупила същата на
св. И.. Относно обстоятелството, че в инкриминираната вечер св. И. е носил
голяма сума пари в чанта, дава показания и св. А.В.И.. Следва да се отбележи,
че и самите подсъдими признават, че в чантата имало голяма сума пари, която
същите са разделили “на око”, без да установят точният им брой, но впоследствие
от обясненията им се установява, че сумата, която са отнели е около 30 000
/тридесет хиляди/ лева. В тази връзка съдът възприе обясненията на подсъдимите
в тази им част и като тяхна защитна версия. Обстоятелството, че към
инкриминираната дата св. И. е владеел процесната сума пари /собственост на “*****/,
се установява и от показанията на свидетелите И.Р.И., Д. И.И., протокол за
доброволно предаване /л. 184 и л. 215 от делото/ и цитираното извлечение от
банкова сметка. ***ричност заявява, че на 30.10.2013г., е предала на ръка
сумата от 9 642.27 /девет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и
двадесет и седем ст./ на св. И. в качеството му на пълномощник на “*****за извършени
СМР на “********, за което е съставен
съответния приемо-предавателен протокол /л. 184 от делото/. Свидетелят И.Р.И.
заявява, че 04.11.2013г. е предал на ръка сумата от 14 117.25
/четиринадесет хиляди сто и седемнадесет лева и двадесет и пет ст./ на св. И. в
качеството му на пълномощник на “****** за извършени СМР на *****, за което е
бил съставен приемо-предавателен протокол /л. 215 от делото/. Съдът предяви на
свидетеля посоченото писмено доказателство с оглед установяване конкретната
дата на съставяне на този протокол, тъй като върху същият е отбелязано като
дата на съставяне 31.11.2013г., като свидетелят с категоричност заяви, че лично
той е съставил този протокол, съставен е на 04.11.2013г., обстоятелство не
спорещо се и от св. Ю.И., а посочването на дата 31.11.2013г. е техническа
грешка. От подробно извлечение за дата
04.11.2013г. относно движението по сметка с посочен конкретен номер на “****/л.
180-181 от делото/, се установява, че св. И. в качеството на пълномощник на “*****
на 04.11.2013г. е изтеглил приведената сума от 29 000 /двадесет и девет
хиляди/ лева – за извършени СМР на *****. Гореизложените доказателства
установяват по несъмнен и безспорен начин, че на инкриминираната дата св. И. е
владеел сумата от 51 760 /петдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет/
лева – собственост на “***** и именно тази сума е била отнета от владението му,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои от тримата
подсъдими.
Обстоятелствата, била ли е
заприходена тази сума в счетоводството на горепосоченото търговско дружество,
както и впоследствие в началото на м. декември, св. И. връщал ли е сумите от
9 642.27 лева и 14 117.25 лева на ръка на свидетелите И.Р.И. и Д. И.,
за да бъдат приведени впоследствие по банков път от съответните читалища по
сметка на “***** /за което по делото са налични съответни писмени
доказателства/, са неотносими към предмета на доказване.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От горепосочените доказателства
по безспорен начин се установи, че подсъдимите са прекъснали владението на
свидетеля И. върху процесните пари, без негово съгласие, и са установили своя
фактическа власт върху същите, с намерение противозаконно да ги присвоят и са
придобили възможност безпрепятствено да се разпореждат с тях.
За да е налице опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. «б» от НК, е необходимо деецът да извърши
престъпление, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
Следва да се отбележи, че
подсъдимият М.М. е осъждан, както следва:
С определение по смисъла на чл. 382, ал. 7 от НПК, постановено по НОХД № 1075/2009г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в
сила на 17.06.2009г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
пет меца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години. С определение по смисъла на чл. 382, ал. 7 от НПК, постановено
по НОХД № 449/2012г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в сила на
01.03.2012г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и пет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в
затворническо заведение от “закрит” тип. Наказанието е изтърпяно на
20.08.2013г. С определение от 21.03.2012г., постановено по ЧНД № 510/2012г. по
описа на РС – Стара Загора, влязло в сила на 05.04.2012г., на основание чл. 68,
ал. 1 от НК, е постановено подсъдимият М. да изтърпи наложеното му наказание
„Лишаване от свобода” за срок от пет месеца по НОХД № 1075/2009г. по описа на
РС – Стара Загора при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо
заведение от “закрит” тип, чието изпълнение е било отложено за съответен
изпитателен срок.
Не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди до деянието, за
което подсъдимият М. е предаден на съд с настоящият обвинителен акт, поради
което същото е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. “б” от НК.
Следва да се отбележи,
че подсъдимият Т.М.Д. е осъждан, както следва:
С присъда от
29.09.2008г., постановена по НОХД № 1404/2008г. по описа на РС–Стара Загора,
вляла в сила на 15.10.2008г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година. Наказанието е изтърпяно на 26.02.2010г. С определение от
30.01.2009г. по НОХД № 178/2009г. по описа на РС-Стара Загора, влязло в сила на 30.01.2009г., му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. С определение от
23.02.2009г. по НОХД № 346/2009г. по описа на РС–Стара Загора, влязло в сила на
23.02.2009г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем
месеца. С определение от 25.03.2009г. по НОХД № 497/2009г. по описа на РС–Стара
Загора, влязло в сила на 25.03.2009г.,
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. С
присъда от 16.03.2009г., постановена по НОХД № 304/2009г. по описа на РС-Стара
Загора, влязла в сила на 01.04.2009г., му е наложено наказание Пробация:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
С определение от 25.03.2009г. по НОХД № 240/2009г. по описа на РС–Стара Загора,
влязло в сила на 10.04.2009г., са кумулирани наказанията по НОХД № 178/2009г.,
346/2009г., 497/2009г., като му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от седем месеца. С определение от 29.04.2009г. по ЧНД №
646/2009г. по описа на РС–Стара Загора, влязло в сила на 15.05.2009г., са
кумулирани наказанията по НОХД № 497/2009г., НОХД № 178/2009г., НОХД №
346/2009г. и НОЖХД № 304/2009г., като му е определено едно
общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца. С присъда от
29.07.2010г., постановена по НОХД № 1136/2010г. по описа на РС-Стара Загора,
влязла в сила на 13.08.2010г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца. Освободен от затвора на 22.07.2011г. С определение от
06.04.2011г. по НОХД № 90/2011г. по описа на РС–Велинград, влязло в сила на
06.04.2011г., му е наложено наказание Пробация: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от две години – два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години, 100 часа
годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. С
определение от 15.11.2011г. по НОХД № 2283/2011г. по описа на РС-Стара Загора,
влязло в сила на 15.11.2011г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца. На 06.03.2012г. е изтърпяно наказанието по НОХД №
2283/2011г. С определение от 27.11.2012г. по НОХД № 2490/2012г. по описа на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 27.11.2012г., му е наложено наказание
лишаване от свобода за осем месеца. На 05.06.2013г. е освободен от затвора.
Не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди до деянието, за
което подсъдимият Д. е предаден на съд с настоящият обвинителен акт, поради
което същото е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. “б” от НК.
Следва да се отбележи,
че подсъдимите са извършили кражбата при пряк умисъл /налице е общност на
умисъла/, същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. За
това говори начина на извършване на
кражбата, тримата подсъдими са били в непосредствена близост до автомобила,
като подс. У. светнал с фенерчето от запалката си вътре в автомобила, за да
огледат същия, подс. Д. отворил автомобила и взел процесната чантичка, а подс. М.
наблюдавал обстановката. Непосредствено след това тримата подсъдими си
разпределили отнетите пари и всеки един се е разпоредил със своята част от
сумата.
Както вече бе посочено, безспорно е
установено, че отнетата парична сума е в размер на 51 760 лева. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 1998г. по тълкувателно дело № 1 от 1998г. на ВКС
кражбата е в особено големи размери, когато стойността на отнетото имущество е
над 140 минимални работни заплати за страната. Към инкриминираната дата
минималната работна заплата за Република България е 340 лева, т.е. извършената
кражба от подсъдимите е в особено големи размери.
За да се приложи санкцията на
чл. 196а от НК, е необходимо кражбата да е в особено големи размери и да
представлява особено тежък случай. В настоящият случай съдът намира, че деянието
извършено от тримата подсъдими не представлява особено тежък случая.
Изключително високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК е
налице, когато в личността на подсъдимия, в начина на извършване на
престъплението и в настъпилите вредни последици се съдържат обстоятелства,
значително отхвърлящи необходимото за съставомерността на деянието, по
обикновените квалифицирани състави на съответния вид престъпление.
Обстоятелствата, при които подсъдимите са
извършили инкриминираното деяние, не могат да обосноват особено тежък случай по
смисъла на чл. 196а от НК. Касае се за типичен случай на извършване на кражба,
при който от автомобил са отнети пари. Следва да се отбележи, че в случая нямаме
взломяване, предварителна подготовка за набиране на участници, осигуряване на
средства, план за действие, разпределение на задачите за всеки един от
съизвършителите и т.н. Стойностният размер на предмета на престъплението
обосновава само квалифицирания признак особено големи размери на отнетото
имущество. Следователно изискванията с решаващо значение, за да се приеме, че
кражбата е особено тежък случай, не са
налице. Щом това е така, липсва основание за изключително висока степен на
обществена опасност на личността на подсъдимите. Следва да се отбележи, че
подсъдимият К.С.У. към датата на извършване на деянието е неосъждан. В случая
не без значение е и младата възраст на подсъдимите К.С.У. и Т.Д.. От друга
страна, макар и деянието да е извършено от подсъдимите М.М. и Т.Д. в условията
на опасен рецидив, най-тежките от тях изтърпяни ефективни наказания «Лишаване
от свобода» са не-повече от една година и шест месеца. Щом като не е налице
посочения квалифициращ признак на състава на чл. 196а от НК, правилната
квалификация на извършеното от подсъдимите е следната:
- за подсъдимия К.С.У. – престъпление по чл.
195, ал. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- за подсъдимия М.И.М. –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 2 във вр. чл. 194,
ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 29, ал. 1, б. «б» от НК;
- за подсъдимия Т.М.Д. –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 2 във вр. чл. 194,
ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 29, ал. 1, б. «б» от НК.
Предвид изложеното, съдът прие
за установено, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна
горепосочените престъпни състави и ги осъди по тях, като призна всеки един от
подсъдимите за невинен и ги оправда по обвинението по чл. 196а от НК.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимите престъпление, съдът съобрази двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл. 54 НК относно законоустановеността
и индивидуализацията на деянието.
За извършено
престъпление по чл. 195,
ал. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, законодателят е
предвидил наказание “Лишаване от свобода” от три до петнадесет години, като
съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.
За извършено престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.2 вр.чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, буква „б” от НК, законодателят е предвидил наказание
“Лишаване от свобода” от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото
на виновния.
Като смекчаващо вината
обстоятелство, съдът отчете по отношение и на тримата подсъдими направените
самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното, тежкото
материално положение, а по отношение на подс. У. – и чистото му съдебно минало.
Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на тримата подсъдими, съдът
отчете, че отнетата сума значително надвишава квалифицирания признак “големи
размери” /над 70 минимални работни заплати за страната/.
Предвид гореизложените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 2
във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, съдът осъди подсъдимия К.С.У.
на “Лишаване от свобода” за срок от шест години при първоначален “строг” режим
на изтърпяване в затворническо заведение от”закрит” тип.
На основание чл. 59,
ал. 1 и 2 от НК, съдът приспадна времето, през което подс. К.С.У. е бил с мярка
за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 13.11.2013г. до влизане в
сила на настоящата присъда. Съдът не наложи на
подсъдимия наказание “Конфискация” до ½ от имуществото му, тъй
като от събраните по делото доказателства се установи, че същият не притежава
такова.
За извършеното престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2
във вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, съдът осъди подсъдимия М.И.М. на “Лишаване
от свобода” за срок от седем години при първоначален “строг” режим на
изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип.
На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК, съдът
приспадна времето, през което подс. М.И.М. е бил с мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, считано от 14.11.2013г. до влизане в сила на настоящата
присъда. Съдът не наложи на подсъдимия
наказание “Конфискация” до ½ от имуществото му, тъй като от събраните по
делото доказателства се установи, че същият не притежава такова.
За извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2 във вр. чл. 195, ал. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във
вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, съдът осъди подсъдимия Т.М.Д. на “Лишаване от
свобода” за срок от седем години при първоначален “строг” режим на изтърпяване
в затворническо заведение от “закрит” тип.
На основание чл. 59,
ал. 1 и 2 от НК, съдът приспадна времето, през което подс. Т.М.Д. е бил с мярка
за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 14.11.2013г. до влизане в
сила на настоящата присъда. Съдът не наложи на
подсъдимия наказание “Конфискация” до ½ от имуществото му, тъй
като от събраните по делото доказателства се установи, че същият не притежава
такова.
Предвид разпоредбата на чл.189, ал.З от НПК, съдът възлага
в тежест на подсъдимия К.С.У. направените по
делото разноски, като го осъди да ги заплати
по сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Правното основание на същият е в чл.
45 и сл. във вр. чл. 52 и чл. 51 от ЗЗД, като съдът прие, че в конкретния
случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – причинена щета, причинна връзка и виновно поведение. От
доказателствата по делото по безспорен начин бе установено, че подсъдимите на
инкриминираната дата в гр. Стара Загора са отнели от владението на свидетеля Ю.М.И.
сумата от 51 760 лева, като на досъдебното производство е възстановена
сумата от 15 042 лева, т.е. не възстановена е сумата от 37 018 лева,
какъвто е и размера на предявения граждански иск. Безспорно е, че процесните
пари са били във владението на св. И. в качеството му на пълномощник на “*****,
за което говорят показанията на свидетелите Р., И., извлечението от банкова
сметка, ***, приемо-предавателни протоколи и всички други многобройни писмени доказателства. Това от
своя страна говори, че парите са собственост на търговското дружество “**** с
управител свидетеля С.К.М.. В тази връзка, съдът намира, че гражданският иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, поради което
съдът осъди подсъдимите К.У., М.М. и Т.Д. солидарно да заплатят на “*****
сумата от 37 018 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
11.11.2013г.
Воден от горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: