Решение по дело №414/2014 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 47
Дата: 7 ноември 2016 г. (в сила от 21 септември 2019 г.)
Съдия: Людмила Владимирова Пейчева
Дело: 20141700900414
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 май 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 47

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

гр.Перник, 07.11.2016 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                         Съдия: Людмила Пейчева

 

 
при секретаря Златка Стоянова и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 414 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.266 ЗЗД и с него обективно е съединен иск по чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба съображения С. „Е.“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от заместник-председателя Е.Х.П., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат А.П., с адрес: ***, моли да се осъди „М.К.“ ЕООД, с ЕИК: ***, представлявано от М.Г.К., със седалище и адрес на управление: *** да заплати на ищеца сумата от 40 892,40 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за обучение, договорено с условията на чл.2.1.1 на Договор за квалификационно обучение от *** год., съгласно Споразумение за партньорство и утвърден бюджет за партньора по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № *** „Професионална квалификация и заетост“ по Проект *** на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и определено по размер съгласно фактура № *** год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – *** год. до окончателното й изплащане.

Ищецът моли ответната страна да заплати и сумата от 284,54 лева, изчислена с помощта на електронен калкулатор www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 40 892,40 лева за периода от 15.04.2014 год. – датата на изпадане в забава след отказа на ответницата да получи Нотариалната покана с рег.№ ***, том *, № * до датата на завеждане на иска – *** год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – *** год. до окончателното й изплащане.

Ищецът моли да му се заплатят и всички направени по делото разноски, съгласно Списък на разноските по чл.80 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна оспорва предявените искове по основани и размер, и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя Списък на разноските по чл.80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 12 и чл. 235 ГПК приема за установено и доказано следното:

Искът е предявен от активно легитимирана страна срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

На *** год. между страните е сключен договор между ищеца, като изпълнител, и ответното дружество – възложител, за квалификационно обучение, съгласно Споразумение за партньорство и утвърден бюджет за партньора по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № *** „Професионална квалификация и заетост“ по Проект *** на ОП „Развитие на човешките ресурси“. Предмет на договора е извършване на обучение на 60 броя безработни лица за придобиване на професионална квалификация по професии, посочени в чл.1 от Договора и по списък, представляващ неразделна част от същия, за срок от 04.02.2013 год. до 31.07.2013 год. Обучението е следвало да се проведе в посочения срок, като ищецът поел задължението да извърши обучението, а ответникът да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа. Не се спори по делото, че ищецът е извършил обучението на 60 броя лица, както е договорено в чл.1 – Предмет на договора.

От представените от ищеца писмени доказателства /папки №№ 1, 2 и 3/ се установява, че са съставяни присъствени форми, удостоверяващи дните на присъствие на занятия на обучаваните лица, както и други отчетни документи за обученията, описани в приемо-предавателен протокол към папка № 3. От съдържащите се в папка № 2 писмени документи, както и от обяснението на управителя на ответното дружество, допуснато от съда и извършено в съдебно заседание на 05.02.2015 год., се установява, че обучението е приключило на *** год. Наред с това се установява, че на *** год. обучените по договора курсисти са получили свидетелства за професионална квалификация, като след това са провели и стаж по специалността.

От представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, както и от заключенията на единичната и тройна съдебно-счетоводни експертизи е видно, че за провеждане на обучението са сключени граждански договори с преподаватели, съставени са учебни графици за квалификационно обучение по 6 броя специалности с посочени дати, теми, брой часове и преподаватели за всяка специалност. При изготвяне на заключенията, освен представените по делото писмени документи, експертите са изследвали и предоставените им от ищеца и ответника такива, както и относимите към обучението документи, находящи се в АЗ.

На *** год. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5 083,32 лева, представляваща 10% от общо допустимите разходи по проекта, както е договорено в т.2.1.1 от договора. От ищеца са направени искания за плащане /Искане № 2 и Искане № 3/, които не са получени от ответника. Издадена е и фактура № *** год. за незаплатено и дължимо възнаграждение в размер на 40 892,40 лева. Възнагражденията на преподавателите са изчислени съгласно условията на т.2.3.2 от договора. Посочените искания за плащане, заедно с приложените писмени документи относно извършените обучения, са изпратени на ответника с писмо, с обратна разписка № ***, с отбелязан от Ф. „Е.“ отказ за получаване на *** год. Впоследствие на *** год. ищецът отново е направил искане за плащане, заедно с отчетните документи, чрез нотариус М. Д. с Нотариална покана рег.№ ***, том *, пореден № *. Видно от констативните протоколи на нотариуса от *** год. и от *** год., ответната страна е отказала получаването на Нотариалната покана.

Предвид изложеното с оглед представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, се установява, че между страните е сключен валиден Договор за квалификационно обучение с характер на Договор за изработка по смисъла на чл.266 и сл. ГПК. В същия са посочени предмета и задълженията на двете страни за извършване на обучението, и за заплащане на съответните суми /чл.1 от договора/, както и съгласието им, че условие за възникване на вземането за възнаграждение на ищеца е изпълнение на възложената работа и представяне на протоколи за завършено обучение на курсистите. Ищецът е изпълнил изцяло и точно своите задължения за обучение на договорения брой курсисти за придобиване на договорената в чл.1 на договора професионална квалификация, съгласно държавните образователни изисквания. След това обучение курсистите са получили свидетелства за професионална квалификация и са провели стажове по специалността. В този смисъл ответникът не оспорва провеждане на обучението, придобиването на квалификация и съответствието на обучението на държавните образователни изисквания. Същият не оспорва и изпълнението на останалите задължения на ищеца, договорени в т.2.3 от договора. Възразява единствено до размера на дължимото възнаграждение на преподавателите и до претендираната връзка между верифициране от договарящия орган, на извършените от него разходи и приемането на извършената работа. Обстоятелството, че договарящия орган не е верифицирал и превел на ответника дължимите за обучението по процесния договор суми, не може да рефлектира в отношенията между страните по договора – ищеца и ответника. Не следва да се направи извод за обусловеност на процесния договор в частта за заплащане на възнаграждението от сключения между ответника като бенефициент и АЗ. Приетите с договора между ищеца и ответника права и задължения са различни и самостоятелни облигационни отношения и са в резултат от постигнатото между страните съгласие по съществени елементи, какъвто е изплащането на възнаграждение за извършено обучение. Задължението за плащане се определя от изпълнение на договора от ищеца, а не от верифицирането му от договарящия орган.

За да възникне задължението по чл.266 ал.1 изр.1 ЗЗД, поръчващият следва да приеме съответната работа. Мотивите, изложени от ответника в писмения му отговор за отказа да приеме работата с изпратената му нотариална покана са неоснователни. Същият обосновава отказа си с обстоятелството, че е недопустимо чрез писма и нотариална покана да бъде поканен да подпише приемо-предавателни протоколи. Чрез отказа си да приеме извършената работа, което е длъжен да направи съгласно чл.264 ЗЗД, ответника се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което в настоящия случай е недопустимо. Така същият цели да се приеме, че работата не е приета и вземането за възнаграждението не е изискуемо. Поради това възражението на ответника, че не дължи плащане поради неприемане на работата, е неоснователно.

Не следва да се приеме, че ответникът е доказал основателността на възражението за недостатъци на извършената работа след получаване на исковата молба, видно от изложените от него възражения в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба. Това е така, тъй като съгласно условията на договора, намаляване на договореното в чл.2.1.1 възнаграждение се предвижда в случаите на отпаднали курсисти, каквито не са предвидени и установени по делото. Освен това ответникът твърди, че обучението е приключило с издаване на свидетелства за професионална квалификация и с проведени стажове по специалността. Следва да се посочи, провеждането на стажове е друга дейност по Проект *** на ОП „Развитие на човешките ресурси“, поради което възраженията на ответника не представляват конкретни и обосновани възражения за недостатъци на извършената работа. Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла давност на претенцията за заплащане на възнаграждение. Претендираното заплащане е доказано по размер от изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на ищеца и с поставяне на допълнителни задачи и искане за тричленна съдебно-счетоводна експертиза от ответника.

С оглед на изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.266 ЗЗД. Това е така, тъй като е налице валидно сключен между страните Договор за изработка; точно изпълнение на задълженията от изпълнителя и приемане на работата от възложителя. В случая е налице необоснован отказ за приемане на извършената работа, с цел ответникът да почерпи права от собственото си неправомерно поведение, т.е. същият е неизправна страна по договора. Поради това искът е доказан по размер и следва да бъде уважен, така както е предявен.

Основателни са и акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху главницата, както и мораторна лихва за забава в плащането на главницата за посочения период от време.

Поради изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3 720,70 лева, съгласно Списък на разноските по чл.80 ГПК.

В този смисъл, съдът  

 

                                                   Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.К. да заплати на С. „Е.“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от заместник-председателя Е.Х.П., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат А.П., с адрес: ***, сумата от 40 892,40 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за обучение, договорено с условията на чл.2.1.1 на Договор за квалификационно обучение от *** год., съгласно Споразумение за партньорство и утвърден бюджет за партньора по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № *** „Професионална квалификация и заетост“ по Проект *** на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и определено по размер съгласно фактура № *** год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – *** год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.К. да заплати на С. „Е.“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от заместник-председателя Е.Х.П., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат А.П., с адрес: *** сумата от 284,54 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 40 892,40 лева за периода от *** год. – датата на изпадане в забава след отказа на ответницата да получи Нотариалната покана с рег.№ ***, том *, № * до датата на завеждане на иска – *** год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – *** год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.К. да заплати на С. „Е.“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от заместник-председателя Е.Х.П., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат А.П., с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 3 720,70 лева, съгласно Списък на разноските по чл.80 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              

                                                  СЪДИЯ: