Р Е Ш Е Н И Е
№ 237 /
10.04.2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и шести февруари 2020 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иво Радев от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 979/2019 г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на Д.А.П. ***М. *** срещу ОД
на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 20 000
лв. за причинени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно наложеното му със Заповед №
316з-3560/31.10.2017г. на Директора на ОД на МВР дисциплинарно наказание
„уволнение“, отменено с Решение № 10198/27.07.2018г. по адм. д № 3970/2018г. на
ВАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяната на
заповедта до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Сочи, че през тази почти една година от датата на
уволнението – 31.10.2017г. до 07.09.2018г. се чувствал изключително унизен пред
колегите, обществото и близките си. Никога преди това не е бил наказван за
провинения, напротив – поощряван е за добре свършена работа. Унижението било
безкрайно. Изобщо не можел да разбере какво нарушение е извършил, но му било
трудно да убеди в правотата си близките и колегите си, тъй като след случилото се приемали обясненията му
със съмнение. За този едногодишен период личният му живот се обърнал наопаки.
След като се разбрало, че вероятно ще бъде уволнен, се влошили отношенията с
бившата му съпруга във връзка с упражняване на родителските права по отношение
на детето им, които преди това били добри. Започнала да не отговаря на
обажданията му, виждал по-рядко детето, станал изнервен. Упреквала го, че ще
остане без работа и доходи и няма да може пълноценно да се грижи за детето.
Впоследствие получил и искова молба за определяне режим на свиждане с детето,
което е обективирано в гр.д. № 6219/2017г. на РС – Плевен. След факта на
уволнението прекъснал и обучението си в Стопанска академия „Д.Ценов” – Свищов,
тъй като нямал средства да продължи. В същото време изпитвал и затруднения с
обслужването на кредита си в банка ДСК, като месечната вноска била почти 340
лв. За да реализира някакви доходи се принудил да работи в строителството, да
помага на колеги при ремонт на жилищата им, за да може да осигури поне
издръжката на детето и задълженията си към банката. Оставайки без доходи се
чувствал напълно съсипан и непълноценен.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. в
писмения отговор оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана, както
по основание, така и по размер. Оспорва като недоказани твърдяните факти. Сочи,
че от прекратяване на служебното правоотношение ищецът е получил суми в размер
на 1282,88 лв. за неизползван платен годишен отпуск и левовата равностойност на
неполученото униформено облекло в размер на 590,67 лв., които не биха му се
следвали, ако бе продължил да работи в МВР. Освен това, след отмяната на
заповедта за уволнение като незаконна е възстановен на длъжност от 07.09.2018г.
и е получил обезщетение в размер на 3868,14 лв. при незаконно уволнение съгласно
Заповед №316з-212/18.01.2019г. Не са доказани твърденията , че се е чувствал
унизен пред колегите и близките си. Показанията на св. Дамянов не следва да се
кредитират, тъй като той е близък приятел с ищеца, преразказва думи на ищеца по
негови оплаквания, а показанията на другия свидетел са общи и неконкретни. Неоснователно
е твърдението, че след уволнението са се влошили отношенията с бившата му
съпруга. Двамата са разведени от 2014г., откогато счита, че датират влошените
им отношения. Искът за определяне режим на свиждане с детето е естествена
последица при развод, заведен е преди издаване на заповедта за уволнение и не е
в причинна връзка с нея. Освен това гражданското дело е завършило със
споразумение между страните с благоприятен изход за ищеца, като той се е
съгласил с постигнатите условия между страните за режим на свиждане с детето,
което му е гарантирало възможност за контакти с него. Няма данни ищецът да не е
плащал издръжка, нито е прекъснал връзките с детето си. Отношенията между
бившите съпрузи са били влошени отпреди, още от 2013г., за което свидетелства
заведеното от нея гр. д. № 2688/2019г. за домашно насилие, което означава, че
продължава да има спорове с бившата си съпруга, въпреки че вече е възстановен
на служба в МВР. Удостоверението за прекъснато обучение е издадено на
26.03.2019г. и от него е видно, че е прекъснато със заповед на ректора от
08.10.2018г. за летен семестър на 2017г./2018г., въпреки че е бил служител на
МВР до 02.11.2017г. и все още е получавал заплата и не е имал данни, че ще бъде
дисциплинарно уволнен и не е продължил обучението си след възстановяване на
работа и следователно не липсата на средства е причина за непродължаване на
обучението му. Няма данни кредита му да е просрочен или предсрочно изискуем.
Освен това според признанието на ищеца от момента на уволнение до
възстановяването на работа е работил в строителството, за което е получавал
достатъчно средства за покриване на задължението си по кредита и за издръжка на
детето си, въпреки че доходите му не са били регламентирани с трудови договори.
Имал е и други доходи по трудови договори за м.11.2017г. и м.7-8/2018г., но
трудовите договори са прекратени на осн. чл. 71 т.1 КТ, вероятно поради
несправяне с длъжностните си задължения. Счита, че няма причинно-следствена
връзка между уволнението и твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Представя
удостоверение, от което е видно, че ищецът не е бил награждаван по време на
службата си, както твърди. Моли да се отхвърли иска. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, че исковата претенция е
доказана и основателна. Безспорен е факта на незаконното уволнение. Както и че
едно такова уволнение оставя тъмно петно в биографията и в живота въобще на
един полицейски служител. Относно размера на исковата претенция предлага на
съда да я уважи съобразно закона и по справедливост.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Искът е допустим и местно подсъден на Административен
съд – Плевен. Касае се за претенция за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от отменен
незаконосъобразен индивидуален административен акт. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ вр.
чл. 203 ал.2 от АПК искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Съгласно чл. 204 ал.1 от АПК искът за вреди може да се предяви след
отмяната на административния акт по
съответния ред. Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Искът е предявен срещу ОД на МВР Плевен, която е
юридическо лице, и се явява надлежен ответник по иска за обезщетение от
незаконосъобразен акт на Директора на ОД на МВР – Плевен, който е органа, издал
заповедта за уволнение.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 10198/27.07.2018г. на ВАС, постановено по
адм.д.№ 3970/2018г., в сила от момента на постановяването му, е отменено
решение № 62/05.02.2018г. по адм. дело № 1040/2017г. на Адм. Съд – Плевен и по
същество е постановено друго, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед
№ 316з-3560/31.10.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Плевен, с
която на Д.А.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Видно от Заповед № 316з-212/18.01.2019г. на Директора
на ОД на МВР – Плевен, в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, считано
от 07.09.2018г. Д.П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в ОД
на МВР – Плевен и му е изплатено обезщетение за оставане без работа за срок от
6 месеца, считано от датата на уволнението, в
размер на 3868.14 лв., след приспадане на полученото възнаграждение по трудови
правоотношения за същия период. Видно от трудова книжка №63 ищецът е работил по
трудово правоотношение в „Богевци” ЕООД на длъжност „барман” за периода
03.11.2017г. – 01.12.2017г. (един месец) срещу основна месечна заплата в размер
на 480 лв. и в „Кредитголд” ООД на длъжност „агент събиране на вземания” на 4ч.
работен ден срещу месечно възнаграждение в размер на 260 лв. за периода от
20.07.2018г. – 20.08.2018г. Договорите са прекратени на осн. чл. 71 ал.1 от КТ
в срока за предизвестие. От наличните данни не може да се установи в чия полза
е бил уговорен срокът за изпитване и по инициатива на коя от двете страни е бил
прекратен, а и основанието за прекратяване на договорите е без съществено
значение за настоящия спор.
След прекратяване на служебното правоотношение поради
уволнение служителят е получил и обезщетения за неползван платен годишен отпуск
на осн. чл. 234 ал.8 ЗМВР в размер на 1282.88лв. и равностойността на
неполученото униформено облекло в размер на 590.67 лв., начислени за м. януари
2018г., видно от приложената справка от ведомостта за заплати и преведени с
платежно нареждане от 20.12.2018г.
Или общо по повод уволнението ищецът е получил обща
сума в размер на 5741.69 лв.
Отделно от това в периода след уволнението до отмяната
на заповедта и възстановяването на работа, според признанията на ищеца и
показанията на разпитаните свидетели, същият е упражнявал труд освен по трудови
договори, по които е получил трудово възнаграждение в размер общо на 740 лв. и
в строителството, откъдето е получавал допълнителни нерегламентирани доходи,
чийто конкретен размер не може да бъде установен.
Няма данни да е просрочил задълженията си по сключения
договор за кредит, нито срещу него да е било предприето принудително
изпълнение, поради неплащане. Няма данни и за неплащане на издръжка на детето
си.
Свидетелят Дамянов е в близки приятелски отношения с
ищеца, тъй като е кръстник на детето му и негов колега от друго РУ, а и не дава
конкретни сведения за случаи, на които е присъствал, коментари на колеги,
разменени реплики и спорове с бившата му съпруга. Показанията му се базират
основно на оплаквания на самия ищец за разменени между тях обидни реплики и
твърдения, че бившата му съпруга създава пречки да вижда детето си, а не на
преки лични впечатления, в по-голямата си част са неконкретни. Общи са и
показанията на св. Кирков. Показанията и на двамата свидетели се разминават с
представените по делото писмени доказателства, поради което съдът не приема, че
подкрепят твърденията на ищеца.
Според удостоверение от Началник сектор „ЧР” при ОД на
МВР – Плевен, за времето на службата си в МВР от 2015г. до 2017г. ищецът не е
бил дисциплинарно наказван, но и не е бил награждаван, както твърди. Недоказано
е твърдението на ищеца, че се променило отношението на колегите му през този
почнти едногодишен период след уволнението, заради което се чувствал унизен пред
тях и пред обществото.
Не се доказва и твърдението, че съществено се променил
и личният му живот и в резултат на уволнението се влошили отношенията с бившата
му съпруга, което препятствало възможността да вижда детето си. Отношенията
между съпрузите са били влошени и преди 2013г., а от 2014г. са разведени. Искът
за изменение на режима на лични контакти на ищеца с малолетния му син е заведен
преди м. 10.2017г., а на 25.10.2017г. делото е приключило с постигането на споразумение между родителите
относно режимът на лични контакти с бащата. Делото е заведено и приключило със
споразумение в полза на двете страни, постигнато преди издаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение на ищеца, поради което не може да се приеме, че е в
причинно-следствена връзка с уволнението и с постигането му е ганартирана
възможността на ищеца за контакти със сина му. Видно и от влязлото в сила Решение № 924/21.05.2019г. по гр.д. № 2698/2019г.
по описа на РС – Плевен, с което е постановена мярка за закрила на осн. чл. 5
ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение на бившата
съпруга на ищеца със забрана да я приближава на работното й място и местата за
социални контакти и отдих, влошените отношения между двамата датират от 2013г.
и се характеризират с постоянен тормоз от страна на ищеца, свързани са основно
със спорове относно отглеждането и грижите за детето им и влошените отношения
са продължили и след възстановяването на ищеца на работа. Затова не може да се
приеме, че са се влошили след уволнението на ищеца, заради затрудненията му да изплаща
издръжка на детето, както се твърди в исковата молба.
От приложеното уверение № 374/26.03.2019г. на СА
„Д.А.Ценов” – Свищов се установява, че съгласно Заповед на Ректора на СА с №
932/08.10.2018г. ищецът е прекъснал обучението си за летен семестър на учебната
2017/2018г. и зимен семестър на учебната 2018/2019г., поради незаписване.
През времето на оставане без работа поради незаконно
уволнение ищецът е работил и получавал доходи, изплащал е кредита и издръжката
на детето си и е разполагал с финансови средства, не е продължил обучението си
след възстановяването му на работа в МВР въпреки изплатеното обезщетение за
незаконно уволнение, поради което не може да се приеме, че причина за
прекъсването на обучението е единствено липсата на финансови средства в
резултат на незаконното уволнение.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
В процесния случай не са налице елементите от
фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на
МВР - Плевен за претендирания период. Налице е отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт, който е първият и основен елемент от състава
на деликтната отговорност.
Но не се доказва ищецът да е претърпял твърдяните
неимуществени вреди, нито че те са настъпили в резултат на незаконното
уволнение.
Освен това ищецът е получил парично обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца като
компенсация за всички настъпили неблагоприятни последици от незаконното
уволнение, свързани със загубата на доход по специалния закон – 237 ал.1 ЗМВР, което е предназначено и като сума е преценено от
законодателя за достатъчно да покрие
всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконнното
уволнение, без да е необходимо да се доказва вида и размера на вредите и
причинната им връзка с незаконосъобразния акт, получил е допълнителни и други
плащания по повод на уволнението, които на първо време са му осигурили доход за
посрещане на нуждите.
Поради това не
са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ОД на МВР по
реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.
Неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва върху претендиратана сума, считано от датата на отмяната на
заповедта до окончателното й изплащане.
Ето защо предявената искова молба следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК
вр. чл. 10 ал.4 от ЗОДОВ в полза на ответника – ОД на МВР - Плевен, която е
защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер 100 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д.А.П. ***М. *** срещу ОД на МВР -
Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за
причинени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно наложеното му със Заповед №
316з-3560/31.10.2017г. на Директора на ОД на МВР дисциплинарно наказание
„уволнение“, отменено с Решение № 10198/27.07.2018г. по адм. д № 3970/2018г. на
ВАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяната на
заповедта до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ищеца
Д.А.П. *** да заплати на ответника –
ОД на МВР - Плевен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/