Решение по дело №12372/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 915
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20193110112372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       

                                        №915

                         гр.Варна, 24.02.2020год.

 

              

                               

 

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и  двадесета     година , в състав:

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Г. Дамянова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 12372  по описа за 2019год. на  ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът П.М.В., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на  ищеца  "Е. – П.П." АД; ЕИК *, адрес: *, Представители: Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез Н. И. - процесуален представител, сумата от 415.95 лв. (четиристотин и петнадесет лв. 95 ст.), за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *, находящ се на адрес: *, като  в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 377.92 лв. (триста седемдесет и седем лв. 92 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 20.03.2018 г. - 13.04.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 38.03 лв. (тридесет и осем лв. 03 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 18.04.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. №7094/2019год. на ВРС.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски и  юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.

Моли за присъждане и на сторените в заповедното производство разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: 

П.М.В., е клиент на "Е. – П.П." АД, с клиентски номер кл.№: *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. № *, находящ се на адрес: *. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.О. Б. П. АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.О. Б. П. АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е. – П. П." АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 10.05.2019 г. в Районен Съд - Варна Състав:10 е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.М.В., в резултат на което е образувано ч.г.д. №7094/2019.

Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 415.95 (четиристотин и петнадесет лв. 95 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *, находящ се на адрес: *. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 377.92 лв. (триста седемдесет и седем лв. 92 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 20.03.2018 г. - 13.04.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 38.03 лв. (тридесет и осем лв. 03 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 18.04.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата.

След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.

Интереса от иска е аргументиран с указания на заповедния съд за предявяване на иск, който е заявен в срок.

Ответницата  в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,  депозира отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител.

Счита  така предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415 и чл.124, ал.1 от ГПК за недопустими и неоснователни, поради следното:

Предявените искове са недопустими и неоснователни, тъй като ответницата не е процесуално и материално - правно легитимирана да отговаря по тях.

He е налице договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата. По делото не са представени никакви доказателства, от които да бъде направен извод за наличието на облигационна връзка между „Е.-П.-П." АД и ответницата П.М.В..

Според § 1, т. 41 „б" ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съобразно дефиницията по § 1, т. 27 „г" „краен клиент" е клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.

Съгл. чл.4 от Общи условия за доставка на електроенергия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.-П. М." АД, което ползва електрическа енергия в домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.П." АД.

Видно от представения с настоящия отговор нот. акт №*, т.*, peг. №*, д.*/2011 г. на нотариус Ж. Т., peг. №* на НК, вписан в СВ-Варна като акт №*, том *, дело№.*/31.05.2011 г. , ответницата П.В. не е „потребител“ или „клиент“ по смисъла на горепосочените разпоредби, тъй като същата заедно със съпруга си Видю Видев на 30.05.2011 г. е продала на И. К. П. имота, за който се претендира от ищцовото дружество, че е доставяна ел. енергия, която не е заплатена. От т.2 на същият нотариален акт е видно, че продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, като с нотариално заверена декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот П.В., и съпругът  й В. В. са направили отказ от учреденото им право на ползване на 30.01.2018 г. Ето защо за процесния период 05.02.2018 г. до 11.04.2018 за който ищцовото дружество претендира да е консумирана и незаплатена ел. енергия, ответницата не е имала качеството на потребител по смисъла на ЗЕ и Общите условия за доставка на електроенергия. Надлежна страна по предявените искове е не П.М.В., а новият собственик на имота И. К. П.

Горните изводи се потвърждават и от факта, че ответницата многократно е търсена на адреса на имота /за който се претендира да е доставяна и незаплатена ел. енергия/ - *, за връчване на призовки, но не е открита. От приложените по ч.гр.д. №7094/2019 по описа на ВРС, 10-ти състав призовки за връчване на заповед за изпълнение, последната от които от 27.06.2019 г., е видно, че връчителят в графа „получател" е вписал „по сведение на Е. А., живущ на адреса от 2007 г., не познава такова лице и не знае да е живяло на адреса".

В този смисъл ищецът, видно от исковата молба и представените доказателства не е установил качеството на потребител на ответницата, поради което същата не е процесуално и материално легитимирана страна по предявените срещу нея искове.

Ето защо в случай, че съдът приеме, че не са налице предпоставки за прекратяване на делото, моли съда да отхвърли така предявените искове срещу ответницата като неоснователни и недоказани.

         В съдебно заседание ищецът, редовно призован , не изпраща представител . В писмена форма, проц.представител на ищеца юк. Н. И., заявява, че поддържа исковете. Изразява становище по направените с отговора възражения и по съществото на спора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения от съда особен представител поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска. 

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна.

От приетото за послужване ч. гр.д .№7094/2019 г. по описа на ВРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца „ Е. П. П.” АД, ЕИК:*  и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  против длъжника П.М.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на кредитора „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К. СУМАТА от 377.92лв. (триста седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и с кл.№*, находящ се на адрес: *, по фактури с №ФП0264251780/20.03.2018г. и фактура №ФП0264707981/13.04.2018г., както и сумата от 38.03 лева (тридесет и осем лева и три стотинки), представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от горните главници, подробно описани по основание, размер и период в табличен вид в заявлението, считано от датата на падежа на всяка от тях до 18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско  възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С разпореждане №28097 от 28.06.2019год. заповедния съд указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Разпореждането е редовно връчено на заявителя на 04.07.2019год. В срок - на 02.08.2019год.заявителят депозира исковата молба, разглеждана в настоящото производство. Заявените с исковата молба искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.  

По делото са приети следните писмени доказателства, които са ангажирани от ищеца:  извлечение от сметка към 18.04.2019г. за клиентски №*; фактура №********** от 20.03.2018г.; фактура №********** от 13.04.2018г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 05.07.2019г. за клиентски №*; извлечение за фактури и плащания към 05.07.2019г. за клиентски №*; ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД; решение №ОУ-061 от 07.11.2007г.; ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О. Б. П.“ АД; публикация във вестник.

По искане на ответника са приети следните писмени доказателства: Декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот акт *, том *, рег.№* от 30.01.2018г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дел №* от 2011г.

 

От заключението на ВЛ по ССч.Е се установява следното: По фактури издадени в периода 20.03.2018г. - 13.04.2018г. за консумирана ел. енергия от страна на ответника за обекти на потребление, посочени в исковата молба съществуват просрочени, неплатени задължения в общ размер на 377,92 лв.

В таблица 1 задължението към „Е. П. П.“ АД по фактури издадени в периода 20.03.2018г. - 13.04.2018г. на титуляра с кл. № *, абонатен № * за електромер 111102010807878106 е в размер на 377.92 лв.

Периодът на консумация е 05.02.2018г. - 11.04.2018г. Падежът на фактура № **********/ 20.03.2018г. е 10.4.2018г., а на фактура № 02647079810/13.04.2018г. е 04.5.2018г.

Номерът на фактурата, размерът, периодът, за който се отнася и падежът са обобщени в таблица 1, като периодът за който се отнася фактурата е отбелязан в колони 4, размерът на задължението е в колона 6.

Към 15.01.20г. по счетоводни данни задължението по процесиите фактури не е заплатено.

Размерът на мораторната лихва към 18.04.2018г. върху просрочените задължения, за които е установено в т.1 от задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа за всяка една от тях за клиентски № *, абонатен № * е 38.03 лв. (таблица 2, колон 7).

Към датата на проверката 15.02.2020г. по счетоводни данни на „Е. П. П." АД, че ответникът не е платил главницата и лихвите по процесиите фактури.

Експертизата констатира, че задължението по процесните фактури е начислено по цени на ел.енергията утвърдени от ДКЕВР за процесния период с Решение № Ц-19 от 01.07.2017 г..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.  415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за предоставяне на ел.енергия ,   като съгл. чл.17, ал.1, т.2  от тези общи условия е предвидено , че потребителите се задължават  да заплащат стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина , определени в тези Общи условия. Съгласно чл.27 от ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия  и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно , като  съгласно общите условия,потребителят се счита за надлежно уведомен , че дължи плащане на посочената ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението . При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Като при допусната забава на основание  ОУ потребителя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.  

В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.

Видно  от ангажираните от страна на ищеца доказателства е, че ответницата е  в облигационни отношения за доставка на ел.енергия, относно процесния обект на потребление. Възраженията на ответната страна, че за процесния период от време не дължи стойността на доставената в обекта на потребление ел.енергия се явяват неоснователни. Действително с  нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дел №* от 2011г., ответницата и съпругът й са продали обекта, предмет на договора за доставка на ел.енергия , като са запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.По силата на така запазеното права на ползване ответницата , като ползвател е заплащала стойността на доставеното количество ел.енергия до процесния период от време. Формалния отказ от права на ползване  вписан в СВ –Варна на 06.02.2018год., при неуведомяване на ищеца за това обстоятелство, не изключва обстоятелството, че ответницата е „потребител на ел.енергия“. Това е така, защото независимо, че липсват доказателства за момента в който е възникнало облигационното правоотношение между страните , съгласно общите условия на ищеца, винаги е съществувало задължение за потребителите /собственици и ползватели/ да уведомят доставчика за загубване качеството им на потребител. Съгласно представените по делото общите условия-чл.17,т.3 от ОУ, договорът не се прекратява автоматично с прехвърляне на собствеността върху имота или с промяната на ползвателя му. Касае се за двустранни отношения, при които, за да настъпи ефектът на прекратяването им, едната страна, за която е отпаднала необходимостта от правоотношението, следва да доведе до знанието на другата волята си за преустановяване действието на сделката. Т.е. отказът от право на ползване няма пряко действие спрямо облигационното правоотношение по повод доставката и ползването на ел.енергия, като собственикът не встъпва автоматично и не замества предходния като потребител и страна в правоотношението. Ответницата е тази, която има задължението по чл.17,т.3 от ОУ да уведоми ответното дружество за отказа от право на ползване, което е основание за прекратяване на договора с нея и сключването на такъв със собственика, като потребител. Електроразпределителното дружество не е могло да знае за отказа от права на ползване, още повече, че съгласно справката от НБДН, ответницата е с настоящ и постоянен адрес, които съответства на процесния адрес на потребление. Това неизпълнение на задължението на ответницата обуславя съществуването на облигационно правоотношение между нея  и ищеца за процесния период от време. 

Не е спорно  обстоятелството , че до  проц.обект на потребление  е доставено определено количество ел.енергия за проц.период от време. Това  количество ел.енергия за което са издадени  процесните  фактури е за реална доставка на ел.енергия. По отношение на това реално доставено количество ел.енергия няма ангажирани от страна на ответницата доказателства , които да изключват нейната отговорност. С оглед на това и предвид договорната връзка между страните в настоящото производство и доказаността на главното вземането по размер от ССч.Е, настоящият съдебен състав извежда извод,  че ответницата дължи на ищеца стойността на претендиранато вземане за доставка на ел.енергия.

Като законна последица от уважаване на главния иск , следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 7094/2019год. на ВРС-10.05.2019год.

По отношение на  сумите по тези фактури, ответницата е във забава. От заключението на ВЛ по ССч.Е се установява размерът на лихвата за забава по всяка една от тези фактури , като общият размер на лихвата по тези фактури е  съответен на претендирания от ищеца.

         Предвид изхода от делото пред настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски . За настоящото производство 255лв. , от които 75лв. държавна такса, 130лв.депозит за ВЛ и определеното от съда юк.възнаграждение в размер от 50лв.   Следва с настоящото решение да се присъдят и претендираните в заповедното производство разноски в размер от 75лв., от които 25лв. държавна такса и 50лв.юк.възнаграждение.  

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                              

 

                       Р  Е  Ш  И  :

 

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца   „Е.П.” АД , ЕИК : * със седалище и адрес на управление ***  и ответника П.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***, че  В ПОЛЗА НА  ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА в размер на 415.95 лв. (четиристотин и петнадесет лв. 95 ст.), за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № *, находящ се на адрес: *, като  в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 377.92 лв. (триста седемдесет и седем лв. 92 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 20.03.2018 г. - 13.04.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 38.03 лв. (тридесет и осем лв. 03 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 18.04.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *, към същата дата, ведно със законна лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2019год. до окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. №7094/2019год. на ВРС, на основание 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА  П.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на  „Е.П.” АД , ЕИК : * със седалище и адрес на управление ***, сумата от 255лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски  в настоящото производство и сумата от 75лв., сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №7094/2019год. на ВРС, съобразно изхода от настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

              

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна  в двуседмичен срок от съобщаването  на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

                       

                                          

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                            /Р.Христова/