№ 1049
/ 10.01.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №879 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Н.М.Щ.
от гр.П. – чрез адв.М. от САК, против Решение №93/30.04.2019г., постановено по
АНД №118/2019г. на РС Димитровград. Решението било незаконосъобразно,
постановено в нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движение
по пътищата / в ред. към датата на нарушението/, както и в нарушение на ТР
№1/2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС. Видно от приложения ел.фиш нарушението било
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M.
Към датата на нарушението – 03.02.2016г. чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентирал
издаването на ел.фиш при установяване и заснемане на нарушението по чл.21, ал.1
и ал.2 от ЗДвП със стационарна система за видеоконтрол, предварително
обозначена съгласно чл.165, ал.2, т.6 и 7 от ЗДвП и функционираща автоматично в
отсъствието на контролен орган. В случая обаче нарушението било установено от
мобилна система, която била използвана в присъствието на контролния орган,
поради което не била приложима разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Така
ел.фиш бил издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно
посоченото тълкувателно решение ел.фиш не се приравнявал на АУАН и НП като
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, а само по правни последици в
хипотезата по чл.189, ал.11 от ЗДвП. Счита, че така установено нарушението не
следвало да бъде установено по съкратеното производство за ел.фиш, а изисквало
процедура по ЗАНН. Посоченото тълкувателно решение не било изгубило своето
действие към датата на нарушението. Процедурата в чл.189, ал.4 от ЗДвП в
актуалната редакция към датата на нарушението изключвала приложимост на
мобилните системи за видеоконтрол. Новата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
използвайки легалната дефиниция от пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП, регламентирала
самото издаване на ел.фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител като
приложима административнонаказателна процедура. Старата редакция се явявала
по-благоприятен закон за нарушителя и тя намирала приложение. Иска се съдът да
отмени обжалваното съдебно решение, като вместо това се постанови електронен
фиш Серия .., №….. да бъде отменен.
Ответникът
ОД на МВР взема становище по касационната жалба, като счита жалбата за
неоснователна. По смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябвало да бъде
установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и без нуждата от присъствието на нарушителя при установяването на
нарушението. Изразът – в отсъствие на нарушителя, следвало да се тълкува, че
контролните органи не вземат участие,
или ако вземат – не могат да повлияят при самото заснемане на нарушението от
АТС, какъвто бил и извода на районен съд в обжалваното решение.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Димитровград потвърждава като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К №1130332, издаден от ОД
МВР Хасково, с който на Н.М.Щ. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер 150 лева. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и
доказано. Приел е, че на
03.02.2016г. било установено техническо устройство № 557 - за измерване
скоростта и заснемане на автомобили, движещи се по ПП-I-5,
км.285+809- разклон за Асфалтова база, в посока от гр.Д. към гр.Х.. В 11,00ч.
била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока л.а.
Мерцедес E 270, рег.№ 80 40 АК, за който въпреки въведеното
ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч / пътен знак В-26/, измерената скорост била
93км/ч. Съдът е
направил извод, че възражението на жалбоподателя за неспазена процедура по издаване
на ел.фиш – в случая се твърди от жалбоподателката, че следвало да бъде съставен
АУАН и издадено НП, е неоснователно, тъй като по отношение на вида на
техническото средство законът не въвеждал ограничения. Съдът е направил извод,
че процедурата по издаване на ел.фиш била проведена правилно и съобразно
изискванията на чл.184, ал.4, като безспорно били установени предпоставките за
реализиране на административнонаказателна отговорност.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като АТС №TFR1-M-557. Към датата на извършване на нарушението и съгласно пар.8 от ЗИД на Закона за движението по пътищата редакция - ДВ бр.19 от 2015г., в чл.189 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.4 думите „техническо средство“ се заменят с „автоматизирано техническо средство или система“, като разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. От така цитираната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП е видна законодателната воля, след Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, на което се позовава касаторът, да се прецизира разпоредбата и се направи ясен действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на електронния фиш, а не заснемането на административното нарушение, се извършва „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, и всякакви възражения, основани на вида на използваното техническо средство, не намират нормативна опора. Тези възражения, изложени в касационната жалба, са били наведени и пред районния съд, който с решението си им е дал мотивиран отговор.
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният
Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На основание
чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ,
бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата.
В случая се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от
Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.) според която за осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по
метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените
по административно-наказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология, касаещо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и
валидно до 24.02.2020г., както и Протокол №5-52-15 от проверката на същата
мобилна система за видеоконтрол. В преписката се съдържа и Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M557, за дата
на използване 03.02.2016г., в който изрично е отбелязано обстоятелството, че
ограничението на скоростта е от 60 км/ч., което важи за мястото на нарушението.
При така попълнените в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Попълнени са и данните за номер на служебния автомобил с
мобилното АТСС в МПС, съответно началния и крайния час на работа, при което не
се констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото е представен
заснетият клип, на който освен автомобила и неговия регистрационен номер, са
отразени локацията с GPS координати, датата и часът
на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.
Във връзка с
това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от
представените по делото писмени доказателства. Няма спор по отношение
собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
Правилен е
изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на
особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния
Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени
нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 150,00 лева съответства
на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на
наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.
Решението на
районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №93/30.04.2019 г., постановено по
АНД №118 по описа на Районен съд Димитровград
за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.