Р Е Ш Е Н И Е № 260396
30.06.2021
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на първи април 2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 622 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
В искова молба се твърди, че А.К.П. притежава недвижим имот в сграда-етажна
собственост, както и че ползва доставяната от „Топлофикация София“ЕАД до него -
ап.№3 в гр.София, бул.“Витоша“№39, ет.3, топлинна енергия, като е с абонатен
номер 062322. Също, че не е заплатил стойността й за периода м.08.2016г.-
м.04.2018г., а тя е 1 645.16лв. За забавата, в която е изпаднал,
дружеството начислило мораторна лихва в размер 229.50лв.
Твърди се още, че за цитирания период от време П. не е заплатил и суми за
дяловото разпределение на енергията - 37.51лв., а за забавата си дължал и
мораторна лихва в размер 7.78лв.
Предвид неизпълнението „Топлофикация София“ЕАД подало пред съда заявление по
чл.410 от ГПК и му била издадена, от Сливенски районен съд, в производството по
ч.гр.д.№ 5693/2019г., заповед за изпълнение, с която на мъжа било
разпоредено да заплати тези суми. По-късно дружеството получило указания, че
трябва да предяви иск, за да установи съществуването на вземанията си. В
изпълнение на същите предявява такива искове.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба. В писмения си отговор той
не оспорва исковете, респ. вземанията на топлификационното дружество, нито пък
фактите, на които са основани. Дори е предприел действия, които могат да се
преценят като признание на факти- извършил е плащания, с които е погасил
цитираните по-горе задължения. Тези престации са признати от процесуален
представител на ищеца в хода на делото. Явно по тази причина претендира само
юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело.
В съдебно заседание не присъства никоя от страните по делото, нито пък
техни процесуални представители. Депозирани са обаче писмения изявления по
исковете.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, включително и приложеното частно гражданско дело, както и
предвид процесуалното поведение на ответника, съда приема горните факти за
безпротиворечиво установени. Необходимо е да се
добави единствено, че плащанията си ответника е извършил в хода на делото.
Така установените факти налагат
следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове, а претенциите са съда да
приеме, че ответника дължи на ищеца- кредитор сумите, за които вече е издадена заповед за изпълнение.
Установи се по делото, че през процесния период от време „Топлофикация
София“ЕАД е доставяло топлинна енергия до жилище, притежавано от ответника в
сграда-етажна собственост, в гр.София, както и че П. не е заплатил стойността й,
а не е заплатил и дължимите суми за услугата дялово разпределение. Предвид
липсата на плащане той е изпаднал забава, за която дължи на кредитора си
обезщетение и това е т.н. мораторна лихва /чл.86 от Закона за задълженията и
договорите/.
Липсата на плащане е мотивирала топлофикационното дружество се обърне за съдействие към съда и в заповедно производство,
развило се по заявление по чл.410 от ГПК, му е издадена заповед за изпълнение.
След нея и след предявяването на установителните искове ответника е извършил
плащания, с които е погасил задълженията си. Предвид последното, претенциите ще
бъдат отхвърлени. Иначе би се стигнало, както правилно отбелязва пълномощника на
П. в писмено изявление, до неоснователно обогатяване на „Топлофикация
София“ЕАД.
Тъй като ответника все пак с поведението си е дал повод за образуване делото
/плащанията са осъществени след образуването му/, то той дължи, въпреки че
исковете ще бъдат отхвърлени, на ищеца, юрисконсултското възнаграждение, което
последния претендира. В тази връзка следва да се добави, че ищеца е юридическо
лице и бе представляван по делото от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението
се определя въз основа на Наредбата за заплащане на правната помощ, към която
препращат чл.78 ал.8 и чл. 37 от ЗПП. В случая съда го определя в минимума, предвиден
от законодателя /чл.25 ал.1 от НЗПП/ и постъпва така предвид процесуалното поведение
на ответника, който е платил задълженията си, т.е. ищеца е реализирал
вземанията си; така също, тези плащане и поведение на ответника твърде много улесниха
както ищеца, така и съда, т.е. делото не представлява фактическа или правна
сложност.
В края /което означава в обратен на логиката на съдебно решение ред/ съда
ще коментира довод на ответника по допустимостта на иска/овете- защото в
писмено изявление пълномощника му-адвокат отново го навежда. В тази връзка СлРС
указва, че въпроса вече е разрешен с влязъл в сила акт на въззивната инстанция
и поради това първоинстанционния съд няма право да го пререшава /макар в случая
да му се иска/.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Освен това претендира направените поделото разноски за държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване чрез плащане от ответника на
паричните задължения, негов предмет, иска на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК
********* да бъде прието за установено, че А.К.П. с ЕГН: ********** и съдебен
адресат адв.К.М. *** му дължи сумите, за които в заповедното производство, развило
се в ч.гр.д.№ 5693/2019г., Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение-
№ 3352/ 25.10.2019г.
ОСЪЖДА А.К.П. с ЕГН: ********** да заплати,
на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 отг
ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП, на
„Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер
100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.