О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.03.2022 |
град |
Кърджали |
|||||
|
|
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
10.03. |
година |
2022 |
|||||||
|
|
||||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
административно
дело |
номер |
74 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
– чл.202 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр.
с чл.56,
ал.4 и и във вр.
с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба
от И.И.Х., с посочен в жалбата постоянен адрес:***, с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.М.И.Ш.
от АК-***, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция, връчване/получаване/ на
книжа, съобщения и др.: ***, против Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год.
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-08-1796
от 16.11.2021 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
подадено от И.И.Х. от ***.
Жалбоподателят И.И.Х. заявява в жалбата, че намира обжалваното разпореждане
за неправилно и незаконосъобразно, поради което го обжалва пред съда в срок, като
излага съображения за това. Сочи, че със Заявление Вх.№2113-08-1238 от
06.08.2019 год. направил искане да му се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и че с Разпореждане №2140-08-260/11.09.2019 год., ръководител
„ПО” при ТП на НОИ - Кърджали му признал стаж: I-ва
категория - 00 год., 00 мес., 00 дни; II-ра категория – 05 год., 02 мес.,
09 дни; III-та категория - 10 год., 08 мес.,
09 дни; По чл.104, ал.3,5,7 от КСО - 00 год., 00 мес.,
00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 08 мес., 18 дни, като от този общ стаж извадил/приспаднал/
стажът, придобит през време на отбиване на задължителната наборна военна служба,
с обща продължителност 01 год., 11 мес. и 26 дни и
така, административният орган получил по негови сметки и тълкувания на нормите
„действителен осигурителен стаж” от 13 год., 08 мес.,
22 дни, поради което и с това разпореждане отказал да му отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят заявява,
че към онзи момент не знаел, че стажът, придобит при отбиване на редовната
наборна военна служба в редовете на БНА, се признава за действителен стаж и
пропуснал срока за подаване на жалба срещу разпореждането, като впоследствие
узнал, че стажът, придобит при отбиване на редовната наборна военна служба в
редовете на БНА, се признава за действителен стаж за пенсиониране по реда на
чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че подал ново Заявление Вх.№2113-08-1796 от
16.11.2021 год., с което направил наново искане да му се отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като за действителен стаж за пенсиониране по
реда на чл.68, ал.3 от КСО, да се зачете и стажът, придобит през време на
отбиване на задължителна наборна военна служба, но с обжалваното разпореждане,
административният орган, без да се произнесе по същество по подаденото ново
заявление, неоснователно и незаконосъобразно прекратил преписката. Жалбоподателят
сочи, че съгласно чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по
давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и че длъжностното
лице по пенсионно осигуряване има задължението да разгледа заявлението и да
издаде разпореждане по него. Сочи също, че с предходното Разпореждане
№2140-08-260/11.09.2019 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали, за
което административният орган твърди в мотивите на обжалваното Разпореждане №2113-08-1796#4/11.02.2022 год., че не е обжалвано в указания в
чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което е влязло в законно сила на
20.10.2019 год., не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ
или за трети лица. Излага и довод, че разпореждането не е било предмет на
съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен
със сила на пресъдено нещо и че административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
исканата пенсия не е преклудирано. Предвид изложеното, жалбоподателят моли с жалбата да
бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло Разпореждане №2113-08-1796#4
от 11.02.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали и да се върне
преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на
закона, да му се отпусне исканата лична пенсия. С жалбата моли също така, да му
бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване” ТП на НОИ – Кърджали, чрез когото
е подадена жалбата, е изпратил окомплектованата преписка по издаване на оспорения
акт в съда, със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-170#4 от 02.03.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, като е
представил и писмено становище, съобразно нормата на чл.198, ал.2 от АПК. В
становището са описани фактите и обстоятелствата по пенсионната преписка на
жалбоподателя И.И.Х., като се твърди, че предвид
влязлото в сила Разпореждане №2140-08-260 от 11.09.2019 год., подаденото ново
заявление на 16.11.2021 год., без наличието на нови факти и обстоятелства, няма
как да новира производството за преценка на правото
на пенсия и следователно, при наличие на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни, правилно, в съответствие с материалноправните
разпоредби, е издадено обжалваното Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год.,
с което е оставено без разглеждане заявление, подадено два пъти от И.И.Х., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Според административния орган, обратното би означавало да бъде
издадено разпореждане по същество, в което на практика да бъде преповторено
цялото съдържание на вече издадените преди това разпореждания досежно зачетения стаж на лицето, служещ като мотив за
отказ за отпускане на пенсия, което обаче, според чл.27, ал.2, т.1 от АПК, било
недопустимо. Сочи се в становището, че влезлият в сила административен акт, с
който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно
решаване от органа, разбира се при идентичност на предмета и страните, каквато
идентичност била налице в настоящия случай. В становището се прави извод, че подаденото
ново заявление от И.И.Х. за отпускане на пенсия, с Вх.№2113-08-1796
от 16.11.2021 год., е недопустимо на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, поради което
единственото законосъобразно решение е било същото да бъде оставено без
разглеждане по същество. С оглед на изложеното, ответникът моли в становището да
бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена, като неоснователна, жалбата на И.И.Х.,
срещу Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1
от АПК, е оставено без разглеждане, като недопустимо, заявлението на
жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-1796/16.11.2021 год. и производството
по същото е прекратено.
Към изпратената в
съда административна преписка е представено и Възражение с Изх.№1012-08-170#3
от 02.03.2022 год. на За директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което, във връзка
с жалба с Вх.№1012-08-170 от 24.02.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадена
от И.И.Х. и представения договор за правна защита и
съдействие към нея, на основание чл.78, ал.5 от Граждански процесуалния кодекс,
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в тази
връзка, в случай, че жалбата бъде уважена, се моли да бъде определено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта
на жалбата:
В конкретната
хипотеза, разпореждането за прекратяване на производството по подаденото
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подлежи на съдебен контрол. С
него се прегражда развитието на
административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което по
съществото си представлява постановен отказ да се издаде индивидуален
административен акт и затова подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.
Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия случай,
в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава
Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от
връчването му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали. Видно
от приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.13/, Разпореждането
№2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали
е получено на датата 23.02.2022 год., срещу подпис, лично от жалбоподателя И.И.Х. Жалбата против това решение е подадена чрез ТП на НОИ
– Кърджали, до Административен съд – Кърджали, още на следващия ден - на датата
24.02.2022 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№2153-08-170 от същата дата, видно от положения и попълнен щемпел на същата/л.8/. От
това следва, че жалбата е подадена на още на първия ден сред получаване на разпореждането
от жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от
лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови
законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес
от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От документите, приложени
по административната преписка, пенсионното досие на жалбоподателя И.И.Х. е видно, че по повод подадено от него Заявление Вх.№2113-08-1238/06.08.2019
год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/л.36-л.37/,
е издадено Разпореждане №2140-08-260 от 11.09.2019 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –Кърджали/л.26/, с което, на основание чл.68,
ал.3 от КСО, на И.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали
е посочил, че жалбоподателят Х. няма изискуемия се действителен стаж от 15
години, като е приел, че същият има 13 год., 08 мес.
и 22 дни действителен осигурителен стаж, поради което е отказано отпускане на исканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към това разпореждане е
посочено, че периодът на наборна военна служба, с обща продължителност 01 год.,
11 мес. и 26 дни, въпреки, че се зачита за
осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Това Разпореждане №2140-08-260
от 11.09.2019 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което
е влязло в законна сила на 21.10.2019 год./разпореждането е било получено от
жалбоподателя на датата 20.09.2019 год., видно от приложеното по преписката
известие за доставяне с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.27/.
Впоследствие, на 16.11.2021
год., жалбоподателят И.И.Х. е подал ново заявление,
постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-1796/16.11.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.19-л.20/, с което отново е поискал отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като в това ново заявление е посочено, че се
представят трудова книжка №**, издадена на 20.09.1975 год. ***/л.21-л.22/
и военна книжка №*** от 05.09.1975 год., издадена от Окръжно военно управление
– ***/л.23-л.24/. По повод това подадено заявление е издадено оспореното
Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на
НОИ - Кърджали/л.12/, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
е прекратено производството по заявление с Вх.№2113-08-1796
от 16.11.2021 год., подадено от И.И.Х. от ***. В мотивите към това разпореждане е
описано, че по повод на подадено от лицето заявление с Вх.№2113-08-1238/06.08.2019
год., е издадено Разпореждане №2140-08-260/11.09.2019 год. на длъжностното лице
по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което, на
основание чл.68, ал.3 от КСО, на И.Х. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и че в цитираното разпореждане е посочено, че
лицето няма изискуемия се действителен стаж от 15 години, като е прието, че
същият има 13 год., 08 мес. и 22 дни действителен
осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст
е отказана. Посочено е, че Разпореждане №2140-08-260/11.09.2019 год. на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 20.09.2019 год., не
е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което е
влязло в законна сила на 20.10.2019 год. В мотивите е посочено също, че с ново
заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-1796/16.11.2021 год.,
И.И.Х. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а
именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не
са представени никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са
налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.
В мотивите е
прието от пенсионния орган, че предвид изложеното и предвид обстоятелството, че
към новото заявление с Вх.№2113-08-1796/16.11.2021 год., за повторна преценка
относно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна
във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж,
заявлението на И.И.Х. е недопустимо и пенсионното
производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същия предмет и между същите страни.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, от
правна страна съдът прави следните изводи:
Както бе
обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от материално и териториално компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по последно посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая, Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год. е издадено от К. Н. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, съобразно Заповед №1015-08-106 от 10.10.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, с която, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е наредено, при отсъствие на началник на отдел „Пенсии” - Г. Т., да бъде полаган подпис на длъжностно лице по пенсионно осигуряване от началник на сектор „Изплащане на пенсии” - К. Н., а с т.3.1. е наредено, длъжностните лица по т.1 и 2 да полагат подписите си за следните видове документи: Разпореждане по чл.98, ал.1 - 3 от КСО. От изложеното следва, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен по място, материя и степен административен орган.
На следващо място,
Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год. на посочения орган е издадено в
писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, както е посочено и правното
основание за прекратяване на производството, като освен това, същото е надлежно
изпратено и получено от адресата му.
Съдът обаче намира
за неправилни съображенията на административния орган, с които всъщност е
оставено без разглеждане подаденото от И.Х. заявление и производството е
прекратено. На първо място следва да се отбележи, че независимо от предходното
подадено заявление, няма данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на
жалбоподателя да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и
каквато и да е друга пенсия. Не е спорно, че на 16.11.2021 год., И.Х. е
отправил до пенсионния орган второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
както и че по предходното такова негово заявление, от компетентния орган е бил
постановен влязъл в сила отказ, тъй като заявителят, според органа, не е отговарял
на изискването на чл.68, ал.3 от КСО, т.е. не е имал 15/петнадесет/ години
действителен осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че
не е налице сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна
предпоставка, за допустимостта на производството по същество. Съгласно чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да проведе
производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл
в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят „ПО”
при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е
приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане №2140-08-260 от 11.09.2019
год., с които е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя И.И.Х. на същото основание, претендирано и с последващо
подаденото заявление, представлява влязъл в сила административни актове със
същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Във връзка с това,
следва да се посочи следното:
Съгласно чл.105,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява
по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде
заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване
има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От
съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2140-08-260
от 11.09.2019 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали,
с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
поражда права или задължения за жалбоподателя И.Х., за ТП на НОИ – Кърджали или
за трети лица. Това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено
нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото
на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя И.Х. да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано.
Следва да се отбележи, че са променени материалноправните
предпоставки и по това заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ –
Кърджали дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните
права на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/В т.см. – Определение №9685 от
28.09.2021 год. по адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.;
Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело
№10564/2021 год. на ВАС – VI отд. и др./. Следва да се отбележи, че цитираните две определения
на ВАС са постановени по дела, по които страни са били физически лица, подали
заявления за отпускане на ЛПОСВ, по които пенсионният орган не се е произнесъл
и е прекратил производството по тях, от една страна и ръководителя „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни спорове, като и двете определения са
били изпратени своевременно за изпълнение на този ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което последният би следвало да е
пределно наясно с възприетото в тях по такива идентични случаи.
Предвид изложените
по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила
разпореждане, с което на жалбоподателя И.Х. не е признато право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Отказът на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа
по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ
имплицитно се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо от липсата на изричен диспозитив
за това, какъвто би следвало да има/, с което е прекратено производството
по подаденото заявление, е незаконосъобразен.
Предвид
изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали, като неправилно, следва да бъде отменено, като преписката следва бъде
върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане
по същество и произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с
Вх.№2113-08-1796 от 16.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от
жалбоподателя И.И.Х. от ***. Съобразно горното,
независимо от постановения предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши
преценка и да се произнесе с разпореждане по същество, с което, при наличие на
съответните материалноправни предпоставки да отпусне
исканата от заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови
съответния мотивиран отказ. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия
съдебен състав, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва да се
съобрази с трайната и непротиворечива съдебна практика, както на административните
съдилища в страната, така и на Върховния административен съд, съгласно която,
наборната военна служба или наречена още редовна военна служба, отслужена в БНА,
се признава за действителен осигурителен стаж и съответно, следва да бъде
зачетена като такъв стаж при преценката за придобиване право на лична пенсия за ОСВ, от
жалбоподателя И.И.Х.
С оглед изхода на
спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя И.И.Х., изразена в подадената жалба против административния
акт, за присъждане на направените по делото разноски, които в случая представляват
изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева,
за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от
ответника, според представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие от 24.02.2022 год./л.9/. Съдът обаче намира за основателно и своевременно
депозираното в изпратената до съда преписка, писмено възражение за прекомерност
това адвокатско възнаграждение, на основание чл.75 от ГПК,. Настоящият съдебен
състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно
нормата на чл.8, ал.2, т.2
(Нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно която,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева. Съдът намира, че този размер
е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото дело правна
защита и съдействие, които се изразяват всъщност в изготвянето и подаването на
жалбата, в обем от около една страница и половина, чрез административния орган,
до съда и нищо повече. При това положение, размерът на дължимото от ответника
по жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от
500.00/петстотин/ лева, на 350.00/триста и петдесет/ лева. За дължимите на
жалбоподателя И.И.Х. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото съдебно
производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура
на НОИ – в случая ТП на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи
административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.197
и вр. с чл.56, ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1796#4 от 11.02.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено административното
производство по Заявление с Вх.№2113-08-1796 от
16.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, подадено от И.И.Х. от ***,
с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
– Кърджали, за продължаване на действията по административното производство и
разглеждане по същество на Заявление с Вх.№2113-08-1796
от 16.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, подадено от И.И.Х. от ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – Кърджали, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Х. от ***, с ЕГН **********, направени деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 350.00/триста и
петдесет/ лева.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, при
условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: