№ 792
гр. П., 05.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220102508 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. А. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“ – гр. П..
Постъпила е молба с вх. № 11976/28.04.2025 г. от адв. Т. Ж. от АК-П.,
назначена в качеството на служебен защитник, в която сочи, че поради
независещи от волята й обективни причини, не може да се яви в о. с. з., тъй
като е ангажирана за придружител на неин близък в гр. Пловдив за насрочена
оперативна интервенция. Не възразява да се даде ход на делото в нейно
отсъствие. Поддържа искането си за допускане на свидетелите И. П. С. и С. А.
Я..
Постъпили е уточнителна молба с вх. № 3195/03.02.2025 г. и вх. №
3196/03.02.2025 г. лично от ищеца Н. А..
Ответникът ГДИН-София - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпраща законов или процесуален представител.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Моля да дадете ход на делото. Не е налице
процесуална пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
СЪДЪТ разпорежда ДА СЕ СВАЛЯТ белезниците на ръцете на ищеца
по делото.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Поддържам ИМ и молбата за уточнение на периода.
Моля да се приемат като доказателства по делото справките пристигнали от
Затворите в Република България. Поддържам и искането направено от адв. Ж.
за разпит на двама свидетели. В ИМ съм въвел твърдения за нарушаване на
три признака – лично, обществено положение и пол. В Затвора в Стара Загора
съм ползвал котлон в килията и бяхме настанени четирима осъдени на
дожИ.тен затвор. Правя уточнение в ИМ, че на стр. 4 съм имал предвид, че по-
късно с разрешение на Началника на Затвора позволиха в местата за лишаване
от свобода да ползваме в обособено помещение котлон и малка фурна. Когато
дойдох през 2014 г. тук в Затвора в П. пуснах молба за котлон до Началника на
Затвора и той я остави без уважение и 2014 г. депозирах молба до Главния
Директор за котлон в килията, както дожИ.тните ползват в други затвори и ако
не ми разреши в килията, да разреши в обособено помещение. Уточнявам, че
през 2017 г. в килиите вместо котлон са разрешили парти грил със Заповед на
Началника в Ловеч и това ме мотивира отново да се обърна към нашия
Началник и да поискам. През 2017 г. устно поставих въпроса на Началника за
парти грил в П. и той каза „Не може“. В този смисъл е нарушено
равноправното третиране от страна на ГДИН-София, защото още през 2008 г. в
Затвора в Стара Загора е разрешено котлон в килиите, в които са настанени
затворници в зона с повишена сигурност и охрана. Аз също съм ползвал в
групите в Стара Загора с останали други л/с. Уточнявам на стр. 5 твърденията
си във връзка котлон и малка фурна - Заповед от 16.08.2017 г. От тази Заповед
на министър Цачева официално е регламентирано във всички места за л/с в
Република България да се ползват в обособено помещение котлон и малка
фурна и да се съхраняват същите вещи в специални помещения. Моето
оплакване е, че въпреки тази Заповед на министърката, началникът не
разрешава и до ден днешен да се ползва от никой котлон, фурна и парти грил
нито в обособено помещение, нито в килията. Считам, че съм неравноправно
третиран по признак лично положение, обществено положение и пол. Полът
го намесвам заради Сливенския затвор със жените, включително и в
затворите, където имат женски пол настанени в местата за л/с. За мен
2
общественото положение е да се направи сравнение между един затвор с друг
затвор, а досега практиката на ВКС и на по-долните по степен съдилища,
личното положение се прави сравнение един и същи затвор, без да се вземат
под внимание други затвори за сравнение. Затова искам да разгледате този
мой довод за обществено сравнение, както и мъжки пол с женски пол.
Петгодишната давност се погасява когато е установена и призната. Съдът
първо трябва да установи нарушението. Представям преписи на писмени
доказателства, които моля да приемете, а именно: 3 бр. служебни бележки,
касов бон и документ за закупена мини фурна, справка с изх. № 92/14 от
ГДИН, Затвора - П., отговор от ГДИН-София с изх. № 4376/1 от 24.04.2015 г.,
заявление от 19.05.2017 г. от Н. А. до Началника на Затвора – П., молба от
23.12.2014 г. от Н. А. до Началника на Затвора – П., молба от 25.03.2015 г. от
Н. А. до Началника на Затвора – П. и Заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на
министър Цецка Цачева.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от Н. Н. А., с адрес Затвора-П., в която същият
твърди, че при излежаване на присъдата си в Затвора в Стара Загора същият е
ползвал котлон в килията си, където са били настанени четирима осъдени на
дожИ.тен затвор със специален режим в зона с повишена сигурност и охрана,
в периода от 2011 г. до 2014 г. В предишен период от 2008 г. до 2011 г. същият
сочи, че е ползвал с всички останали л/с котлони в обособено помещение.
Твърди, че през месец март 2014 г. е преместен от Затвора – Стара
Загора в Затвора – Пловдив, където отново му е било разрешено от
администрацията на затвора ползването на котлон в килията в зона с
повишена сигурност и охрана. Твърди, че във всички други килии е имало по
един котлон. Сочи, че също така им е било разрешено ползването и на
аксесоари нужни за готвене като лъжици, купи, черпак, цедки, както и посуда
– тенджери и тигани.
Твърди, че през м. април 2014 г. е преведен от Затвора –Пловдив в
Затвора –П. в килия в зона с повишена сигурност и охрана. Твърди, че
многократно е отправял запитване – устно и писмено към Началника на
Затвора – П. за ползване на котлон в килията или обособено помещение, ведно
с нужната посуда и прибори за готвене – тенджера, тиган лъжици, купи,
черпак, цедки. Сочи, че е получил отрицателен отговор, тъй като в Затвора –
3
П. никога не са осигурявани такива условия за готвене или претопляне на
храна на л/с било в килията или в обособено помещение, както било правено в
други затвори в страната.
Твърди, че на по-късен етап е било разрешено ползването на фурна в
килиите в зона с повишена сигурност и охрана в затворите в София, Стара
Загора и други, а на него в П. това също му било отказано от Началника на
Затвора-П.. Сочи, че на още по-късен етап е узнал, че е разрешено ползването
на парти грил в килиите в зона с повишена сигурност и охрана в Затвора –
Ловеч. Твърди се, че отново е направил устно запитване до Началника на
Затвора – П. за парти грил, което също му е било отказано с горепосочените
доводи.
Ищецът сочи, че с горепосочените доводи са нарушени правата му и
счита себе си за дискриминиран.
В ИМ цитира чл. 20 от ХОПЕС, чл. 6 от КРБ, чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
ЗЗДискр., както и съдебна практика на КС на РБ за равенството на
гражданите.
Въвежда твърдения за нарушаване на три признака – лично положение,
обществено положение и пол, като сравнява собственото си положение на л/с
в Затвора-П. с други л/с, излежаващи присъдите си в други затвори в
Република България.
Твърди, че ответникът ГДИН-София е нарушил равноправното
третиране на л/с и осъдени на дожИ.тен затвор без заменяне, изтърпяващи
присъдите си в Затвора П. със своето действие или бездействие, като не
позволява ползването на котлон, фурна и парти грил в килиите или в
обособени помещения. Сочи, че в посочения смисъл е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, яд,
главоболие и чувство за беззаконие в РБългария, която е член на ЕС, защото
не е успявал да си стопли храната, да си пече филии, да си пържи картофи и т.
н.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ГДИН-
София на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗДискр., затова че е нарушил равното третиране на лишени от свобода
подсъдими и осъдени по смисъла на нормативните актовеот ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, както и съюзните норми от ПЕС, вр. с ПСЕ на лично, обществено
4
положение и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от
ЗЗДискр., като му се заплати обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В ИМ е посочена банкова сметка и титуляр за изплащане на
обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Правят се доказателствени искания.
С молба № 131/03.01.2025 г., депозирана от адв. Т. Ж. е направено
уточнение на процесния период, а именно от 18.06.2019 г. до 13.06.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който считат, че настоящата искова претенция е частично недопустима поради
факта, че А. вече е водил идентично дело на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗЗДискр. за установяване на нарушение, и за осъждане на ответника
ГД“ИН“ да преустанови нарушението дискриминация по недопускане за
ползване на котлон и малка фурна в затвора, в резултат на което е постановено
Решение № 1496/13.12.18г., но Гр. дело№ 440/18г. на РС- П. за исков период -
декември 2014 г. - май 2017, по което дело иска за установяване на
дискриминация е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, след което
решението с било потвърдено от въззивния съд с Решение № 59/191. по В.Гр.
дело № 59/19г. на ОС-П., което е влязло в законна сила.
В случая настоящия иск е по чл. 71, ал. 1, т.З от ЗЗДискр. за обезщетение
от претърпени вреди от дискриминация заради недопускане на котлон и малка
фурна в затвора, и след като вече е било доказано с влязло в сила решение, че
за определен период от време не е допускана дискриминация срещу л/с А.,
считам че за същия период от време няма и основания за търсене па
обезщетение, за претърпени вреди от дискриминация.
Относно основателността на иска се твърди, че за да е налице
бездействие на административния орган, което да е довело до дискриминация,
в случая от началника на Затвора - П., следва да се касае неизвършване на
фактически действия по задължение, които органът е длъжен да извърти по
силата на закона. Неоснователното бездействие следва да е фактическо и да
рефлектира върху правната сфера на лицето, търсещо правна защита.
Определящо е, че задълженията за фактически действия на органа, както и
тяхното съдържание, трябва да настъпват пряко по силата на правна норма и
5
не трябва да са опосредени от допълнително волеизявление.
В Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г. па министъра на правосъдието,
раздел III „Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с
разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие, по т. 3 от списъка, е отразено - „котлон и малка фурна за общо
ползване-съхраняват се в специално определени помещения и се ползват по
ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие. Аналогично е правното положение и следващите
две издадени заповеди - Заповед № JIC-04-746/08.12.21 г. на Зам.-министър на
правосъдието Мария Павлова, и при Заповед № ЛС-04-268/17.06.22 г. на
министьра на правосъдието Надежда Йорданова.
Следователно, котлонът и малката фурна са за общо ползване и се
съхраняват в специално определени помещения, а редът за тяхното ползване е
предоставен на началника на затвора.
Но отправеното до него искане началникът па затвора се е произнесъл и
не е разрешил на жалбоподателя да бъдат предоставени цитираните уреди, тъй
като същите пак, съобразно утвърдения списък, следва да се съхраняват в
специално определени помещения.
Съдържанието на списъка е прието в преценка но целесъобразност.
Преценката обективира в акта съображения за сигурност, безопасност и
превантивен ефект в местата за лишаване от свобода. Обема и характера на
отговорността на администрацията и този аспект определя и естествената
невъзможност за намеса в тази преценка.
В случая нормативния акт дава оперативна самостоятелност по
преценка на началника на Затвора - П. дали да бъдат допуснати в затвора
котлони и малки ел. печки, съобразно възможностите на сградния фонд в
съответното затворническо отделение за обособяване на помещения, за
съхранението им, тъй като тези вещи не са предвидени да държат при себе си
л/с в затвора.
На друго основание при идентични условия и норми е водено
Административно дело 1458/20г. от л/с Н. Н. А. за преустановяване на
незаконно бездействие от началника на Затвора - П. да му осигури поставяне
па котлон и малка фурна за ползване в обособено помещение в затвора, по
което дело с Определение № 89/18.01.21 г. Административен съд- П. оставя
6
без разглеждане жалбата на л/с Н. А., тъй като случая е свързан с оперативна
самостоятелност по преценката на началника на затвора. Образувано е по
касационна жалба, вх. № на ПОС /Пазарджишки окръжен съд/ -
2794/28.03.2019г., подадена от Н. Н. А., против решение № 59/2019 г. от
25.02.2019 г. по гр. дело № 51/2019 г. на Окръжен съд - П..
Като делото е било за установяване на нарушение по ЗЗДискр, осъждане
на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по
- нататъшни нарушения. За безспорни факти са приети изложените в исковата
молба обстоятелства, а именно, че ищецът изтърпява наказание „дожИ.тен
затвор без право на замяна“ в затвора в гр. П., както и че с три поредни
писмени молби, отправени до началника на затвора в П. в периода - декември
2014 г. - май 2017 г. е поискал да му бъде разрешено притежаването за лично
ползване в отредената му килия па котлон и малка фурна за готвене.
Върховния съд обсъжда и приема фактите, че „Липсата на
дискриминационно поведение от страна на администрацията на затвора в
хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр е обоснована с приложение на
разрешителния режим по отношение на всички затворници. С оглед на
горните мотиви съдебният състав е счел, че началникът на затвора в гр. П. и
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София правилно са
отказали да разрешат на ищеца ползването на процесиите готварски уреди в
обитаваното от него помещение.
Съдът е разгледал обстоятелството, че на определени затворници в
други затвори на територията на страната е разрешено ползването на котлон и
фурна в килиите им и е приел, че и в тази хипотеза не е налице пряка
дискриминация по признак „лично положение“, тъй като до 16.08.2017 г.
ползването на процесиите вещи не попада под действието на разрешителен
режим, а се разрешава от началниците на съответните затвори, а след
въвеждането на разрешителен режим, ползването на съответните вещи следва
да се приведе в съответствие със създадения регламент“.
В крайно заключение Върховния касационен съд „НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване па решение № 59/2019 г. от 25.02.2019 г. по гр. дело №
51/2019 г. па Окръжен съд - П.. Определението не подлежи на обжалване“.
По отношение желанието на л/с Назьм А. да се внесе в затвора котлон и
малка фурна с цел да си приготвя храната сам, Ви уведомяваме, че въпросът за
7
самостоятелно приготвяне па храна е бил поставен пред ЕСПЧ по делото
Петков и др. с-у България, където в § 39-40 е изложено оплакването по този
въпрос, касателно Затвора - Бургас. В своето възражение Правителството е
заявило, че самостоятелното приготвяне на храна в килиите не може да бъде
позволено но хигиенни причини.
Този аргумент очевидно е бил възприет от Съда в Страсбург, който дори
и в комплекстност с останалите влошени условия па изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, не е приел този отказ за нечовешко и
унизително отнасяне към личността на лишените от свобода. Т.с.
бездействието на началника на Затвора П. не може да бъде прието, че е
протИ.правно и противно на регламентирано и дължимо по закон.
Важно с да се отбележи, че при различните затвори в системата на
ГД“ИН“ има разлики в наличния сградсп фонд па всеки отделен затвор,
различно обособени отделения, спални помещения, кухни и столова, поради,
което равното еднакво третиране на л/с е приложимо само към конкретния
затвор, в който пребивава постоянно л/с Н. А..
За да е налице неравноправно третиране по смисъла на ЗЗДискр. следва
да се установи целенасочено протИ.правно действие, поставящо
жалбоподателя в неравностойно положение спрямо останалите лишени от
свобода в затвора в П.. В случая с жалбата към съда л/с А. се оплаква, че не му
е разрешено да използва котлон, фурна и „парти грил“ в килията си.
Претенцията му да използва посочените електроуреди самостоятелно не е
урегулирана съгласно представената Заповед на министъра на правосъдието.
Обстоятелството, че в някои от затворите в страната е разрешено на лицата,
настанени в зоните за повишена сигурност, да ползват в килиите си котлон
и/или фурна не води до извод за наличие на пряка дискриминация спрямо
жалбоподателя, тъй като правилата за това са регламентирани в изрична
заповед на министъра па правосъдието, а различното третиране на лицата в
различните затвори при идентичен режим не води до засягане на някакво
конкретно, нормативно установено право на лишените от свобода лица с оглед
правата и задълженията, които те имат съгласно ЗИНЗС и III 13И113С.
Неоснователно е да се извършва сравнение между различни затвори в
страната, тъй като те не са „сравними“ и „сходни“ спрямо условията и реда за
ползване на конкретните вещи във всеки от тях. От разрешението на всеки
8
един от началниците на затворите зависи реда за предоставянето,
съхранението и ползването на посочените вещи. В това отношение
началниците на затвори не разполагат с оперативна самостоятелност, като
сами решават дали да разрешат ползването на тези вещи и но какъв ред, с
оглед спецификите на съответното място за лишаване от свобода.
На останалите лишени от свобода в затвора в П. също не е разрешено да
използват посочените електроуреди в килиите си. Дискриминационно
отношение, основано на признака „лично положение“ би било, ако при
създаден разрешителен режим от началника на затвора на жалбоподателя не е
било разрешено да ползва общо с останалите лишени от свобода в специално
определените за това помещения и по ред, определен от началника на затвора,
електрически котлон и малка фурна, а в същото време това е било разрешено
на останалите лишени от свобода в затвора в П..
Считат, че са неоснователни и аргументите за нарушения на
международни правни норми регламентиращи статута на лишените от свобода
в затворите. Съгласно Препоръка Rec /2006/2 на Комитета на министрите на
държавите-членки относно Европейските правила за затворите, приета от
Комитета па министрите на 11.01.2006 г. „личното имущество, което лишените
от свобода имат право да държат при себе си се определя от вътрешните
правила на затворите“, както е сторено в конкретния случай.
Относно давността по настоящата претенция се твърди, че в случая но
настоящето дело имаме претенция за три годишна погасителна давност
съгласно чл. 52 от ЗЗДискр. Ако съдът прецени, че този вид погасителна
давност не е приложима по случая, тогава Молим да бъде взет в предвид чл.
110 от ЗЗД според, който с изтичане па пет годишната погасителна давност се
погасяват всички претенции. В случая тъй като исковата молба е входирана в
PC-П. на дата 18.06.2024 год., претенцията за вземания от неимуществени
вреди назад във времето преди 18.06.2019г. считаме, че е погасена по давност.
Твърди се, че не е прилагана никаква форма па пряка или непряка
дискриминация като по-неблагоприятно третиране на л/с Н. Н. А. спрямо
останалите л/с в Затвора - П., при сравними сходни условия по признаци на
„лично и обществено положение, както и пол“.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърлите напълно
исковата претенция па л/с Н. Н. Лзиз като недопустима, неоснователна и
9
необоснована.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
Във вр. с чл. 4 от същия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Нямам възражения по доклада и правната
квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на ищеца счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва постъпили писма от Министерство на правосъдието,
респективно затворите в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Плевен,
Ловеч, Белене Враца и Бобов дол, ведно с приложенията към тях, в които
сочат информация дали лишените от свобода ползват в килиите си или в
специално обособено помещение фурна, котлон и парти грил.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства горепосочените писма с вх. №№
31270/12.12.2024 г., № 31372/13.12.2024 г., № 31502/16.12.2024 г., №
31490/16.12.2024 г., № 31517/16.12.2024 г., № 31706/17.12.2024 г., №
31689/17.12.2024 г., № 31977/19.12.2024 г., № 32014/19.12.2024 г., №
32015/19.12.2024 г., № 32133/20.12.2024 г. и № 3255/30.12.2024 г., ведно с
приложенията към тях, както и днес депозираните лично от ищеца писмени
документи, а именно 3 бр. служебни бележки, касов бон и документ за
10
закупена мини фурна, справка с изх. № 92/14 от ГДИН, Затвора - П., отговор
от ГДИН-София с изх. № 4376/1 от 24.04.2015 г., заявление от 19.05.2017 г. от
Н. А. до Началника на Затвора – П., молба от 23.12.2014 г. от Н. А. до
Началника на Затвора – П., молба от 25.03.2015 г. от Н. А. до Началника на
Затвора – П. и Заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на министър Цецка Цачева.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Поддържам искането си допускане на двама
свидетели.
Основателно е направеното искане от ищцовата страна за допускане на
двама свидетели при режим на призоваване, тъй като същите излежават
присъди в Затвора П..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА като свидетели по делото при режим на призоваване в
Затвора-П. И. П. С. и С. А. Я..
ИЩЕЦЪТ /лично/: Нямам други искания по доказателствата на този
етап.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.07.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час ищецът – уведомен лично от днес, ответникът – уведомен по реда
на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ служебният защитник на ищеца адв. Т. Ж. от АК-П..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ ищецът и свидетелите И. П. С. и С. А. Я. в Затвора
П..
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:57 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
11