Р
Е Ш Е
Н И Е №260027
гр.Шумен 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и пети август , две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора
Димитрова
2.Соня Стефанова
при секретаря Галина Георгиева като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№192 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №124/13.02.2020г. по гр.д.№1103/2019г. описа на
ШРС , съдът е отхвърлил предявения
от „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., ул.
“*” № , вх. , ап. , срещу С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 76 от ЗС, да му се върне недвижим имот, описан в договор за наем
от 01.04.2016г., между страните, за един ден, съгласно чл. 4 от договора, като
неоснователен, отхвърлил е предявения от С.А.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на
управление – гр. Ш., ул. “*” № , вх. , ап. , иск с правно основание чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД, за осъждане ответника да заплати обезщетение в размер на 2000
лева, за ползване на нает имот след изтичане срока на наема, въпреки
противопоставянето на наемодателя, като неоснователен, признал е за установено , че оспорването истинността на частен
диспозитивен документ – договор за наем от 01.04.2019г., между С.А.С. и „Же
Консулт“ ЕООД/л. 6-8/, не е доказано, признал е за
установено, че диспозитивен документ – договор за наем от
01.04.2016г., между С.А.С. и „Же Консулт“ ЕООД/л. 23/, е неистински, осъдил е „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *, със
седалище и адрес на управление – гр. Ш., ул. “*” № , вх. , ап. , да заплати на С.А.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 510 лева разноски в производството, осъдил е С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***,
да заплати на „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление – гр.
Ш., ул. “*” № , вх. , ап. , сумата от 510 лева разноски в производството.
Решението е обжалвано от „Же Консулт“ ЕООД,
действащо , чрез пълномощника си адв.А.Д.
от ШАК в частта му с която съдът
е отхвърлил предявеният от жалбоподателя иск по чл.76 ЗС като незаконосъобразно
и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да уважи иска му.
Въззиваемият
С.А.С. ,
действащ, чрез пълномощника си адв.С.С. от ШАК е депозирал
отговор с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите констатации на
първоинстанционният и по силата на чл.272 ГПК препраща към тях .
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното
:
Ищецът твърди , че с
ответника имали сключен договор за наем на недвижим имот – комплекс „*“ в гр.
Ш.. Ответникът прекратил едностранно договора и в разрез с уговорки от него
препятствал ищеца да изнесе движимите си вещи намиращи се в имота. Поставил
заключващи механизми, наел охранителна фирма. Считайки, че държането над имота,
с тези ответни действия, му е отнето насилствено и по скрит начин, иска осъждането
му да върне вещта.
Не
се спори между страните, че се намирали в облигационно правоотношение за наем
на недвижим имот – част от комплекс „*“, находящ се в гр. Ш., .... Спорно е
кой, от представените, по делото два договора урежда тези им отношения и по
конкретно, след едностранно прекратяване. Неоспореното заключение на СГЕ
посочва, че подписите положени в графа „наемател“ и „поръчител“ в представения
от първоначалния ответник договор на л. 23 и оригинал на л. 109 от делото, не
принадлежат на представляващия първоначалния ищец – Ж.Й.Ч., а положените
подписи на представения от първоначалния ищец договор за наем /л.6-8 и оригинал
л.115 от делото/, са на посоченото лице и първоначалния ответник. С решението си ШРС е признал
за установено , че
оспорването истинността на частен диспозитивен документ – договор за наем от
01.04.2019г., между С.А.С. и „Же Консулт“ ЕООД/л. 6-8/, не е доказано, признал е за установено, че диспозитивен документ – договор
за наем от 01.04.2016г., между С.А.С. и „Же Консулт“ ЕООД/л. 23/, е неистински и решението не е било обжалвано в тези му част и е влязло в сила и
следователно валидният договор за наем между страните е именно този на стр.6-8
от делото на ШРС. От показанията на разпитаните по делото свидетели пред ШРС се
установява ,че договора за наем между страните, не бил
изпълняван от страна на ищеца, като той не е заплащал дължимият се
по договора наем в срок. Обекта се ползвал от дружество различно от
ищеца – „Солид Нео“ ЕООД, въпреки чл. 2.2, б. „и“ от договора, забраняващ
пренаемане, без съгласие на наемодателя. Неизпълнението на договора мотивирало
ответника да изпрати известие за прекратяване на договора до ищеца. При
получаването му, той, организирал и започнал изнасяне на оборудването си,
находящо се в обекта. Това продължило два дни – 29 и 30.03.2019г., в
присъствието на полиция, поради конфликти между ответника и роднини на
представляващия дружеството ищец. На 31.03.2019г. ответникът отсъствал от града
по здравословни причини. В обекта останали движими вещи на ищцовото дружество,
за което след развитие на спора между страните бил съставен опис. Не се
установи причина, поради която представители на ищцовото дружество, не са
прибрали тези вещи /тоалетна хартия, почистващи препарати, саксии с цветя и др.
дребни вещи/, както през посочените два дни, така и на 31.03.2019г.. Не се
събраха доказателства подкрепящи ищцовите твърдения за сменени заключващи
механизми препятстващи достъп до обекта и поставяне на СОТ. Приложения договор
за охрана от трето лице, представлява анекс, което предполага, че такъв вид
охрана обекта е имал и при ползването му от дружеството, различно от ищцовото.
Според обясненията на ответника, от 01.09.2019г. предоставил ползването на
имота друг наемател, а вещите на ищеца продължавал да съхранява.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните
правни изводи : Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.76
от ЗС , като по този иск е в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и
главно доказване ,
че е упражнявал фактическа власт над чужда вещ, а държането ѝ, му е
отнето насилствено или по скрит начин. Процесният недвижимия
имот, поне към момента на прекратяване на договора, а и преди това, не е бил в
държане на ищцовото дружество. Свидетелите пред ШРС свидетелстват , че в обекта никога, не е имало касов апарат на
фирма „Же Консулт“ ЕООД, персонала в заведението, не е бил в трудови отношения
с нея, а със „Солид Нео“ ЕООД, което дружество е осъществявало стопанска дейност в
процесният недвижим имот. Последното дружество, според приетата
разпечатка от справка в ТР, към 02.12.2019г., не сочи връзка с ищцовото
дружество. Също така не се доказа ,че имотът е бил отнет по
насилствен или скрит начин от ищеца . Упражняването на насилие означава
използването на физическа сила или заплахи срещу личността на владелеца или държателя , в
резултат на което той не може да упражнява фактическата си власт върху имота ,
каквито действия не се доказа да са били извършени от ответника. Не е налице и
отнемане на държането по скрит начин , тъй като отнемането на веща не е било
извършено по начин и време ,които да правят трудно възприемането от владелеца
или държателя. Също така ответникът е имал пълното право на осн.чл.4 от
договора за наем при прекратяване на договора и непредаване на владението върху
имота от наемателя да вземе мерки за затварянето на имота и недопускането на наемателя в него. Въпреки
това по делото не се установи ответникът да е препядствал ищеца да изнесе
останалите негови движими вещи от
процесния недвижим имот , когато реши и пожелае.
Предвид гореизложеното ,съдът счита предявеният иск по чл.76 ЗС за
неоснователен и недоказан ,поради което следва да се отхвърли и предвид изхода
от спора по този иск следва в тежест на жалбоподателя да се възложат и
направените от ответника разноски по делото пред ШРС по този иск в размер
на 510лв.
Ето
защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалваната му част ,
а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Решението в останалата
му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №124/13.02.2020г. по гр.д.№1103/2019г.
описа на ШРС , в частта му с която съдът
е отхвърлил предявения от „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *,
със седалище и адрес на управление – гр. Ш., ул. “*” № , вх. , ап. , срещу С.А.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 76 от ЗС, да му се
върне недвижим имот, описан в договор за наем от 01.04.2016г., между страните,
за един ден, съгласно чл. 4 от договора, като неоснователен и е осъдил „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *, със
седалище и адрес на управление – гр. Ш., ул. “*” № , вх. , ап. , да заплати на С.А.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 510 лева разноски в производството
ОСЪЖДА „Же Консулт“ ЕООД, ЕИК : *, със
седалище и адрес на управление – гр. Ш., ул. “*” № , вх. , ап. , да заплати на С.А.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 300
лева направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.