№ 9018
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110160039 по
описа за 2021 година
„... е предявило срещу М. М. С. установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 6855,10 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането, 850,79 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 26.05.2021 г., 46,66 лева – главница за дялово разпределение за периода
05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането
и 9,14 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 26.05.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, общ. „Слатина“, ул. „.... №
22, ет. 2, ап. 5, аб. № 35785.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответницата, с който се релевира
1
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на вземанията за
периода 05-2018 г. - 06.2018 г. Възразява за наличието на облигационна връзка между
страните, тъй като ответницата не е собственик или ползвател на процесния имот. Намира за
неоснователна претенцията за услугата за дялово разпределение, тъй като заплащането на
тази услуга не се дължи на ищеца. Намира, че няма доказателства за изпадане на
ответницата в забава, като в ОУ не е ясно определено кога настъпва падежът на
задълженията. Намира, че няма доказателства ОУ да са публикувани, съответно да са влезли
в сила.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 57 от 30.03.1981 г., по силата на който Марин Дилов
Коцев е придобил собствеността върху недвижим имот в гр. София, ул. „Съби Димитров“ №
22, вх. А, ет. 2, ап. 5, сградата на ЖСК „Буря“. От удостоверение от ГИС София е видно, че
жилищна сграда със смесено предназначение – ЖСК „Буря“, находяща се на ул. „Съби
Димитров“, има следния настоящ адрес: вх. А – ул. „.... № 22. От удостоверение за
наследници на Марин Дилов Коцев, починал на 31.10.2003 г., е видно, че същият е имал
следните наследници: Елена Рангелова Коцева (съпруга), починала на 17.11.2014 г. и М. М.
С. (дъщеря). С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответницата като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия за обект с абонатен № 35785, без да
е необходимо изричното им приемане.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че претендираната
доставка на топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода е в размер на 6855,10
лева - главница и 46,66 лева – главница за дялово разпределение за периода 05.2018 г. –
04.2020 г. и размерът на мораторната лихва за периода 15.09.2019 г. – 26.05.2021 г. е 850,79
2
лева, а на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение - 9,14 лева за
периода 01.07.2018 г. – 26.05.2021 г.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 08.06.2021 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 08.06.2018 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 08.06.2018 г. – 30.04.2020 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2018 г. – 07.06.2018 г. Размерът на уважения иск, определен на основание чл.
162 ГПК, е 6556,68 лева, с включена сума за дялово разпределение.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът намира, че за непогасената по давност главница за процесния период следва да бъде
начислена мораторна лихва, която съдът на основание чл. 162 ГПК определя в размер на
816,93 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
357,26 лева от общо направени разноски в размер на 326,07 лева за държавни такси в
исковото и заповедното производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и
заповедното производства. Ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 50,90 лева от общо направени
разноски в размер на 3600 лева – адвокатски възнаграждения за оказана правна помощ в
исковото и заповедното производства, които, с оглед направеното възражение за
прекомерност, следва да бъдат намалени до следните размери: 718,08 лева за исковото
производство на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и 300 лева за заповедното производство
на основание чл. 6, т. 3 НМРАВ. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца
в размер на 306,36 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.... ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. М. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. М. С. дължи на
„.... ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 6556,68 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 08.06.2018 г. –
30.04.2020 г. с включена сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
08.06.2021 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 816,93
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 26.05.2021 г. с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
26.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021
г. по ч. гр. д. № 32542/2021 г. на СРС, 82 състав, за топлоснабден имот в гр. София, ул. „....
№ 22, ет. 2, ап. 5, аб. № 35785, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
4
ЗЕ за сумата над 6556,68 лева до пълния претендиран размер от 6901,76 лева с включена
сума за дялово разпределение и за периода 01.05.2018 г. – 07.06.2018 г. като погасен по
давност и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 816,93 лева до пълния
претендиран размер от 859,93 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, да заплати на „.... ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 306,36 лева.
Решението е постановено при участието на „.....“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5