Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-1144 31.07.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На тридесет и първи юли 2020 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Диана Асеникова-Лефтерова
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 834 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на депозирана Жалба с вх. № 2960/05.02.2020г.
по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов от Д.К.Л. в качеството му
на длъжник по изпълнително дело № 20138680400155 по описа на ЧСИ против
Действие на съдебния изпълнител по цитираното изпълнително дело, изразяващо се
в извършено Разпределение с изх. № 4633/03.02.2020г. В жалбата се посочва, че
така предявеното разпределение е неправилно и незаконосъобразно и се претендира
същото да бъде отменено и да бъде извършено ново разпределение. В жалбата се
посочва, че при определяне на привилегиите неправилно в сумите на Община
Поморие е включено задължение за такса битови отпадъци, тъй като текста на чл.
136, т. 2 от ЗЗД не говори за такси битови отпадъци. В жалбата се посочва, че
таксата по т. 26 от ….е определена само на размера на сумата за Инвестбанк АД,
а е следвало да се определи на общия размер на задълженията на всички
кредитори, описани в разпределението. В жалбата се посочва и обстоятелството,
че не е ясно какви точно такси съдебният изпълнител е начислил и счел за
привилигировани. дадени задължителни
указания относно установяване на конкретни факти и прилагането на материалния
закон. В жалбата се посочва, че атакуваното разпределение е неправилно
доколкото съдебният изпълнител не е установил точния размер на вземанията на
всички взискатели, в полза на които се разпределят суми от осребреното
имущество на длъжника. Посочва се, че в настоящото разпределение е следвало да
се включат вземания, възникнали до датата на изготвяне на първото
разпределение, доколкото обратното означава съдебният изпълнител да се
облагодетелства от собственото си противоправно поведение, а взискателят, който
си търси правата по съдебен ред да търпи неблагоприятни последици –
привнасянето на суми в по-голям размер от първоначалното разпределение поради
това, че НАП се е присъединил като взискател. В жалбата не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната
страна по жалбата – „Инвестбанк“ АД депозира по делото писмено становище, в
което посочва, че не се оспорва жалбата, а се споделя становището на жалбоподателя,
че при определяне на привилегиите на Община Поморие за вземанията на този
кредитор за такса битови отпадъци на продадения в рамките на производството
недвижим имот. С депозирания пред съда отговор на жалбата се претендира да бъде
постановено решение, с което да се извърши разпределение на сумите по делото
като бъдат изключени сумите за дължими такси за битови отпадъци в полза на
Община Поморие, ползващи се с привилегии по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД
и да бъдат отнесени същите за погасяване с привилегии по реда на чл. 136, ал.
1, т. 6 от ЗЗД.
Ответната
страна по жалбата – Община Поморие депозира по делото писмено становище, в
което посочва, че доводите в жалбата относно привилегиите на вземанията на
Община Поморие са неоснователни. Претендира се депозираната от страна на Д.Л.
жалба да бъде отхвърлена.
По
делото са приложени и Мотиви от Частен съдебен изпълнител Делян Николов.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото не се спори, че изпълнително дело № 2013804040155
по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие – Окръжен съд – Бургас е
образувано въз основа на депозирана молба от „Креди Агрикол - България“ ЕАД
срещу „Диадет“ ООД, Д Р П и Д. К Л., за събиране на парични вземания, въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2012г.,
издаден по частно гр. дело № 509/2012г. по описа на Районен съд – Поморие.
По делото не се спори,
че по отношение на недвижимите имоти, предмет на принудителното изпълнение –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.504.39.7.1, находящ се в гр.
Поморие е собственост на единия от длъжниците – „Диадет“ ООД и по отношение на
този имот има учредена договорна ипотека с Нотариален акт № 147 от 27.10.2009г.,
том VІ, нот. дело № 1095/2009г. по описа на Нотариус с район на действие –
Районен съд – Поморие (акт 125, том 1, вх. Рег. 11/27.10.2009г., подновена с
акт 100, том 2, вх. Рег. 2826/10.10.2019г.).
По делото безспорно се
установява обстоятелството, че при извършената на 10.01.2020г. публична продан
на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.504.39.7.1, находящ се в гр. Поморие за купувач е обявен взискателят „Инвестбанк“
АД, който е предложил цена за недвижимия имот в размер на 146 080 лева
(лист 1371 от изпълнителното производство).
В хода на изпълнителното производство – на дата – 03.02.2020г. е изготвено Разпределение на сумата, посочена като стойност на закупения недвижим имот – сума в размер на 146 080 лева. При изготвяне на атакуваното разпределение, съдебният изпълнител е посочила каква сума се дължи на всеки един от взискателите и на основание чл. 495 от ГПК е извършено разпределение на сумата от 146 080 лева, както следва: Първоначално – от сумата 146 080 лева, съдебният изпълнител е приспаднал дължимите разноски в размер на 206 лева, от които – такса за изготвяне и предявяване на разпределението – 36 лева, такса за уведомяване за разпределението в размер на 120 лева и разноски за актуализацията на имота в размер на 50 лева. От останалата сума в размер на 145 874 лева, съдебният изпълнител е разпределил сума в размер на общо – 288 лева, представляваща разноски на взискателя „Инвестбанк“, като е посочено, че това са разноски, представляващи такси по т. 4 и т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 144 лева и такси по реда на т. 4 и т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 144 лева. След разпределяне на посочените суми, съдебният изпълнител е разпределил сума в размер на 7 283, 15 лева, представляваща дължими данъци за продавания имот към Община Поморие и сума в размер на 14 436, 95 лева, представляваща дължими такси за битови отпадъци за продавания имот към Община Поморие. Остатъка от сумата в размер на 122 031, 91 лева съдебният изпълнител е предоставил на взискателя – „Инвестбанк“ на основание чл. 136, т. 3 от ЗЗД и е посочил, че на основание чл. 495 от ГПК купувачът-взискател „Инвестбанк“ АД следва да внесе сума в размер на 3 191, 66 лева, представляващи дължими такси и разноски на ЧСИ, дължими данъци за имота към Община Поморие в размер на 7 283, 15 лева и дължими такси за битови отпадъци за имота към Община Поморие в размер на 14 436, 95 лева.
По отношение на наведените възражения против извършеното разпределение в депозираната пред съда жалба, настоящият състав намира следното:
Безспорно
е, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определят кои
притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и
каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и
недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнителното дело за цялостно
удовлетворение на всички взискатели. По принцип присъединяването на взискател
става с писмена молба на присъединяващия се, към която се прилага изпълнителен
лист или удостоверение от съдия изпълнител, че изпълнителния лист е приложен
към друго дело. Законът изрично предвижда и и т.н. присъединяване по право от
страна на взискател. В този случай, съдебният изпълнител е длъжен служебно да
вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото
удовлетворяване. Присъединен по право кредитор е и Държавата за дължимите й
данъци, публични и други вземания.
По отношение на наведеното
възражение относно обстоятелството, че съдебният изпълнител неправилно е
разпределил сума в размер на 14 436, 95 лева, представляваща вземане за
такса битови отпадъци, дължими към Община Поморие с право на предпочтително
удовлетворение на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, БОС намира за
установено следното:
На
основание чл. 458 от ГПК Държавата се
смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и
други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението. Безспорно е, че вземането на Държавата за данъци
на имота, изнесен на публична продан, подлежи на удовлетворяване преди това на
ипотекарния кредитор, какъвто се явява и настоящия взискател – „Инвестбанк“ АД
със седалище гр. София на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. По силата на
законова делегация събирането на тези държавни вземания е предоставено в
компетентност на общините.
Следва
изрично да се подчертае, че посочените в писмото на Община Поморие задължения –
данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци касаят именно и само имотите,
изнесени на публична продан и са задължения само за тези имоти, а и тези
обстоятелства не се оспорват от страните по делото (лист 1387 от изпълнителното
производство). Това е безспорно от текста на писмото, а и самото запитване от
страна на ЧСИ е било отправено по отношение на недвижимия имот с идентификатор
57491.504.39.7.1, находящ се в гр. Поморие, ул. „Свобода“ № 25. При това
положение, БОС намира, че е неоснователно възражението, изразено в депозираната
жалба, че се събират данъци, които не са свързани пряко с имота, предмет на
публичната продан.
Спорен
остава въпроса относно удовлетворяване на вземането на съответната община за
такса, която се дължи за събиране на битови отпадъци – в конкретния случай –
сума в размер на 14 436, 95 лева, която съдебният изпълнител е определил,
че следва да бъде изплатена на Община Поморие с предпочтително удовлетворение
на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. В конкретния случай е налице
противоречива практика на съдилищата
по въпроса дали вземанията за такса „битови отпадъци“ са привилегировани и ако
се приеме, че са такива, по коя от нормите на чл. 136 ЗЗД. По този въпрос в
практиката на Бургаски апелативен съд, обективирана в Решение № 440/28.11.13г.
по ч. гр. д.№ 332/13г., Решение № 206/27.06.14г. по ч. гр. д. № 186/14г., Решение № 206 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. №
186/2014г. и Решение № 253/29.07.2015г. по ч. гр. д. № 213/2015г. по описа на
Апелативен съд – Бургас е прието, че доколкото таксата „битови отпадъци“
възниква по повод собствеността върху недвижим имот, с оглед публичния й
характер по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, същата съставлява
вземане от категорията на ползващите се с привилегията по т. 2 на чл. 136 ЗЗД.
В цитираните решения на Апелативен съд – Бургас е прието, че по правната си
същност местните данъци са публични вземания на основание чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се
квалифицират като общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по
повод собствеността в недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква
задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му
характер по повод имота основателно е поставено като привилегировано в
разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Тази практика следва да
се съобрази и от настоящия състав. При това положение, съдът намира, че
правилно ЧСИ е определил вземането на Община Поморие за дължима такса „битови
отпадъци“ в размер на 2 499, 55 лева като привилегировано такова на
основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и следва да се удовлетвори Община Поморие
с тази сума преди ипотекарния кредитор – „Инвестбанк“ АД със седалище гр.
София. Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че това наведено възражение за
незаконосъобразност на извършеното разпределение е неоснователно.
По отношение
на наведеното възражение за незаконосъобразност на така извършеното
разпределение на сума в размер на 288 лева, представляваща направени по делото
разноски в полза на „Инвестбанк“ АД, съдът намира следното: Безспорно е, че по
извършеното разпределение, съдебният изпълнител е предоставил на посочения
взискател разноски в размер на 144 лева, представляващи такси по т. 4 и т. 5 от
ТТРЗЧСИ и още 144 лева, представляващи такси по т. 4 и т. 5 от ТТРЗЧСИ – общо
288 лева, но по делото няма данни какъв е характера на тези разноски и за какво
точно са определени, за да може да се провери дали тези разноски се ползват от
привилегията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД – тоест – тоест – дали касаят имота, който
е предмет на принудителното изпълнение. При това положение, настоящата
инстанция намира, че наведеното възражение на жалбоподателя е основателно и
следва да бъде уважено, като бъде отменено извършеното разпределение и делото
бъде върнато на ЧСИ за изготвяне на ново такова.
По
отношение на наведеното възражение относно неправилното изчисление на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира, че съдебният изпълнител следва да определи
своята такса общо за цялото вземане, което ще се събере съобразно с реда,
предвиден в т. 26 от ТТРЗЧСИ, но предвид забраната да се влошава положението на
жалбоподателя следва това наведено възражение да бъде прието за неоснователно.
Следва да се отбележи единствено обстоятелството, че при определяне на такси по
т. 26 от ТТРЗЧСИ поотделно за всяко вземане, което се разпределя, а не като обща
сума от сумата, която следва да се събере води до едновременно удовлетворяване
на вземания, които се ползват с различни привилегии.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че едно от наведените в жалбата възражения против изготвеното от страна на Частен съдебен изпълнител Разпределение с изх. № 4633/03.02.2020г. по описа на ЧСИ Делян Николов по изпълнително дело № 20138040400155/2013г. е основателно, настоящият състав намира, че атакуваното разпределение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново, съобразно дадените указания.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № 2960/05.02.2020г. по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, депозирана от Д.К.Л., ЕГН ********** *** в качеството му на длъжник извършеното Разпределение с Протокол № 4633/03.02.2020г. по изпълнително дело № 20138040400155/2013г. по описа на ЧСИ Делян Николов, предявено на страните на дата – 03.02.2020г.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.