№ 483 / 5.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 06 ноември..........……..…………....…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова........…..........………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………...…...........АН дело 1 613 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-003142/ 17.09.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Б.В.Б. xxx, със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Б.В.Б. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание моли съда в условията на алтернативност да намали наложеното му наказание.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Акта за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателят Б. на 01.07.2019г. в 11.10 часа в село Мърчево, ул.”Първа”, като водач на лек автомобил – „Ф. М.” с peг № XXXX , с посока на движение от град Монтана към село Владимирово при наличие на пътни знаци „А7” и „Б5” не пропуска вече навлезлия в зоната на действие на пътен знак „Б6” лек автомобил „Ф. П.” с рег.номер М. 8. 6. В. и го блъска странично. Реализирано ПТП. Алкохол – не. Съставен е протокол за ПТП № 1371903.
Предвид на горното актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта – Г.И. и Ц.И. съставили АУАН за допуснато нарушение на чл.44 ал. 2 от ЗДвП – не намалява скоростта за осигуряване на безопасно разминаване или не спира за да пропусне насрещно движещо се ППС при наличието на препятствие или стеснение на платното за движение.ПТП.
Въз основан на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят не направил възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения срещу констатациите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Установената и възпроизведена по – горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания на Г.И. и Ц.И.. Липсва каквато и да било индиция за заинтересованост.
Разпоредбата на чл.44 ал.2 от ЗДвП визира, че ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя, като нарушение на чл.179, ал.2 във връзка с ал.1 т.5 от ЗДвП. Тази разпоредба визира, че се наказва с глоба в размер 200 лв. водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание. От тях се установи по несъмнен начин, че жалбоподателя, като водач на МПС допуснал нарушението, за което е наказан. Така от обективна и от субективна страна той е осъществил състава на административно нарушение.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил конкретно посочената в правната норма санкция - глоба в размер на 200 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0996-003142/ 17.09.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Б.В.Б. xxx, със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: