№ 34821
гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110111047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 5529/27.03.2024 г. по гр. д. 11047/2023 г. по описа на СРС, 127 състав,
по предявени от А. Н. И. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД искове клаузите по Приложение №
3 за ползване на пакет „Преференциално ( ВИП) обслужване“ и чл. 4 от Приложение № 5 за
неустойка за непредставяне на обезпечение, представляващи неразделна част от сключен
между страните по спора Договор за потребителски кредит от разстояние №
525676/19.12.2022 г. са прогласени за недействителни и ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата в размер на 81,30 лева, представляваща
получена без правно основание сума по недействителните клаузи. С оглед изхода от спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на А. И. сторените по делото
съдебни разноски в размер на 300 лева, както и да заплати в полза на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер
на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са
изложени съображения, че съдът не е извършил преценка относно разумния характер на
разноските за адвокатско възнаграждение при съобразяване на обстоятелството, че предмет
на спора са два обективно кумулативно съединени искове. Молителят поддържа, че върху
дължимото от насрещната страна възнаграждение върху адвокатския хонорар за
предоставена безплатна правна помощ следва да бъде присъден данък добавена стойност.
По изложените доводи е направено искане решението в частта относно разноските да бъде
изменено, като ответникът бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
960 лева с ДДС вместо присъдените 150 лева без ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
1
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по
чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни
разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Във връзка с направеното искане за изменение на решението в частта за разноски от
процесуалния представител на ищеца е извършена служебна справка в ЕИСС, видно от
която образуваните по искова молба на А. Н. И. в периода от 01.03.2023 г. до 13.03.2025 г.
производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества,
сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни
претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, са общо 137. Към
момента на образуване на настоящото производство А. Н. И. е подала срещу „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД искови молби, по които са образувани следните производства, приключили с
влязло в сила съдебно решение: 1. гр. д. № 11027/2023 г. по описа на СРС, 49 състав, по
което е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
размер на 480 лева; 2. гр. д. № 11027/2023 г. по описа на СРС, 49 състав, по което е
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на
адвокат М. в размер на 267,73 лева; 3. гр. д. № 11035/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, по
което е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в размер на 320 лева; 4. гр. д. №
11037/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, по което е присъдено адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“ в размер на 480 лева; 5. гр. д. № 11039/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, по което е
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в размер на 373,87 лева; 6. гр. д. № 11045/202 г. по
описа на СРС, 173 състав, по което е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в размер на
392 лева. Сочените производства са с идентичен по същество предмет на настоящото дело,
като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, предоставил безплатна
2
правна помощ. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция,
обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС,
ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г
състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г
състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на
правата си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е
образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по
съдържание отделни заемни договори, като с тези свои действия страната многократно е
увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно
производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което
обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест
задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските,
който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се
приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на
действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и
същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар
да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието
на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с
идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва
легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца, респ. в полза на процесуалния
представител, да бъдат присъдени разноски в несъответен на цената на исковата претенция и
характера на производството размер.
Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо,
така и адекватно на положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус,
проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. С оглед
обстоятелството, че образуваните от ищеца множество производства са с идентичен
предмет, се налага извод за положени от страна на процесуалния представител на страната
на минимални усилия както за запознаване с отделните случаи, така и за организиране на
защитата на процесуалните права на потребителя.
Ответникът не е депозирал в срок молба за изменение на решението в частта относно
разноските с искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, поради
което независимо, че настоящият съдебен състав след извършената служебна справка в
ЕИСС да намира, че поначало на процесуалният представител на ищеца не се следват
никакви разноски в настоящото производство поради превратното упражняване на
процесуални права, е препятстван служебно да измени решението, а дължи произнасяне
единствено по искането на адвокат М. за увеличаване на присъдената сума от 150 лева на
960 лева с включен ДДС. По изложените по-горе мотиви съдът намира, че присъждането на
разноски над вече определената сума от 150 лева следва да бъде оставено без уважение, като
противното би означало да се легитимира извършването на действия, съставляващи
злоупотреба с права.
3
В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно присъждането на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ без включен ДДС. Във
връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде
отбелязано, че противно на застъпеното становище актуалната съдебна практика на
касационната инстанция е в смисъл, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
не включва ДДС.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
разноските се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
Д. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 5529/27.03.2024 г. постановено по
гр. д. № 11047/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4