РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20241700100227 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и
следващите от този кодекс – решение по исков спор.
Образувано е по искова молба, подадена в Окръжен съд гр. Перник от от О.
Б. Й., ЕГН ********** от *** против Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, с иск с правно основание в чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1-во от Закона за отговорността на държавата за вреди.
Ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по обвинение в
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК по ДП №
224/2014 г. по описа на РУ – Радомир, пр. пр. № 0661/2014 г. по описа на
Районна прокуратура – Радомир. Сочи, че срокът за разследване е бил
многократно удължаван, за което са издадени постановления от 26.08.2014 г. ,
от 01.11.2014 г., от 03.11.2014 г., от 29.12.2014 г., от 16.12.2015 г., от 01.04.2015
г., от 27.04.2015 г. и от 01.06.2015г. На 05.06.2015 г. Районна прокуратура –
Радомир е внесла обвинителен акт срещу него, въз основа на който е
образувано НОХД № 185/2015 г. по описа на РС – Радомир. С определение от
23.09.2015 г. съдът прекратил делото и върнал обвинителния акт на РП-
Радомир. Последвало ново връщане и с определение от 10.12.2015 г.
Сочи, че на 18.12.2015 г. РП – Радомир отново внесла обвинителен акт срещу
него за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, въз основа, на
който е образувано НОХД № 484/2015 г. по описа на Районен съд – Радомир. С
присъда № 71/28.02.2017 г. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението на което е
1
отложено за срок от три години.
Твърди, че срещу присъдата подал въззивна жалба, по която било образувано
НОХД № 114/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник. С Решение от
11.05.2017 г. присъдата била изцяло отменена, а делото върнато на Районна
прокуратура – Радомир. С постановление от 13.05.2019 г. на РП – Радомир
наказателното производство било спряно. Подал жалба срещу
постановлението, която била уважена от Районен съд – Радомир с
определение № 84/27.06.2019 г. Разследването приключило на 12.11.2019 г.,
като на 24.01.2020 г. РП – Радомир внесла обвинителен акт срещу него и било
образувано НОХД № 277/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир. С
присъда № 11/25.10.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир бил признат за
невинен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и
оправдан. Срещу присъдата Районна прокуратура – Радомир подала протест,
по който било образувано ВНОХД № 80/2023 г., по което протестираната
оправдателна присъда била потвърдена.
Ищецът твърди, че през целия период, в който продължило наказателното
производство, от почти девет години, бил подложен на непрекъснат стрес.
Задълженията му за участие в различни процесуални действия и
организирането на защитата му, налагали съобразяване на всички останали
ангажименти с тях. Взетата мярка за неотклонение по отношение на него,
водела до невъзможност да променя местоживеенето си, без да уведоми
писмено съответния орган за това. Сочи, че през целия период имал проблем
със съня, сънувал кошмари, страхувал се, че ще бъде задържан, , срамувал се
от хората, тъй като населеното място, в което живеел било малко и всички го
познавали, започнал да вдига кръвно, получил инсулт, което наложило
хоспитализация, като последвал продължителен период на възстановяване.
Счита, че така причинените му неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо обезщетение със сумата от 150000 лв. Искането към съда е да
осъди ответника да му заплати сумата от 150000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
срам, неудобство, затруднение в ежедневието и влошаване на здравословното
състояние, в резултат от повдигнато срещу него обвинение за престъпление по
чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за което е признат за невинен и оправдан с
присъда № 11/25.10.2022 г. по НОХД № 277/2020 г. по описа на Районен съд -
Радомир, потвърдена с Решение № 50/05.06.2023 г. по ВНОХД № 80/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Перник, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2023 г. до
окончателното плащане.Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника на 09.05.2024 г. В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от прокурор в Окръжна прокуратура -
Перник. Предявеният иск е оспорен по основание и размер. Твърди се
недоказаност на сочените от ищеца неимуществени вреди. Сочи се, че липсват
доказателства за претърпян стрес и влошаване на здравословното състояние.
Оспорва се размерът на претендираното обезщетение с аргумент за
прекомерност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди
2
разноските.
Искът е допустим. Съдът съобрази следното :
І .По фактите:
По това , че ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 224 по опис на РУ Радомир за 2014г., приключило с
оправдателна присъда на състав на Окръжен съд гр. Перник не се спори, а и
като цяло, спор по релевантната фактология на развитието на наказателното
производство срещу Й. няма. Затова съдът приема следните факти да са
осъществени, в хронологичен порядък :
Наказателното производство е образувано на дата 01.07.2014г. ,
първоначално срещу неизвестен извършител.
На дата 25.02.2015г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 144 ал. 3 от НК, за това , че на дата 26.05.2014г., се е заканил на
Е.Л.-П. с убийство и това заканване могло да възбуди у последната
основателен страх. Взета е спрямо него мярка за неотклонение
"подписка".
Разследването е приключило с мнение за съд на дата 01.06.2015г. До този
момент , сроковете за разследване са удължавани пет пъти, като в три от
случаите , в удължения срок не са извършвани никакви процесуални
следствени действия.
На 08.06.2015г. РС Радомир внася в РС Радомир обвинителен акт за това
престъпление, като е образувано НОХД 185/15 по описа на РС Радомир.
С протоколно определение от дата 23.09.2015г, делото е върнато на
прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения ,
но определението на РС Радомир е било отменено от О С Перник и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводстваните действия .
Повторно е било прекратено на дата 10.12.2015г, като този път протест
срещу определението не е постъпил.
Внесен е нов обвинителен акт. С решение по ВНОХД 114 по опис на ОС
Перник е отменена постановената по така образуваното НОХД 434 / 15
на РС Радомир осъдителна спрямо Й. присъда и делото е върнато на
прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Внесен е трети по ред обвинителен акт. На дата 05. 06.2023г. влиза в
сила присъда на РС Радомир по така образуваното НОХД 277/2020, с
която ищеца е оправдан за това си деяние;
Мярката за неотклонение не е била отменена поне до влизане в сила на
присъдата .
Според заключението на вещото лице, макар и Й. да не разполага с никаква
медицинска документация за периода от 2014 до 2023г., освен прясната
исхемия е визуализирана и лезия, чието давност сочи да е получена в същия
период , нещо , констатирано обаче след 2023г. периода на воденото
наказателно преследване. Повишените поради същото нива на стресови
хормони са фактор от значение за дейстивително наличната хипертония.
Кризисното повишаване на кръвното налягане при стрес води до малки
съдови инсулти главно в дълбоките структури на главния мозък . Й. е получил
3
и катаракт , но той не е причинно следствена връзка с водените дела.
ІІ. По правото :
По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от Закона за отговорността на
държавата за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Нормата изисква доказване на
четири положителни факта по смисъла на чл. 153 от ГПК: наличието на
обвинение спрямо ищеца по делото , наличието на влязла в сила оправдателна
присъда за същото деяние и спрямо същия деец, претърпени от същия вреди,
както и пряка причинноследствена връзка между вредите и обвинението .
Тази хипотеза е налице, не се спори по това , че углавното преследване срещу
Й. за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК е приключило с влязла в сила на дата
05.06.2023г. оправдателна присъда , като ищецът е имал качеството на
обвиняем и подсъдим в период от общо осем години , три месеца и осем дни.
Толкова е и времетраенето на мярката за неотклонение. За пълнота следва да
се отбележи , че според мотивите на РС Радомир към присъдата по НОХД
277/20, Й. е признат за невиновен и оправдан поради това, че извършеното от
него деяние не съставлява престъпление –отсъства обективен елемент на
състава, възможността така обективираните спрямо пострадалия изрази да
възбудят у същия основателен страх. Окръжният съд в Перник не споделил
обаче тези изводи на първата инстация , а приел вместо това , че обвинението
не е доказано по изискуемия от процесуалния закон безсъмнен начин;
присъдата обаче била потвърдена и влязла в сила на 05.06.2023г.
Спорно е това, дали от така повдигнатото му обвинение ищецът е търпял
вреди. Съдът приема наличието на вреди. Кредитират се показанията на
свидетелите Б. Й. и О. О. Й. поне в частта, с която се твърди получен по време
на наказателното преследване инсулт, трудности със съня и високо кръвно
налягане, тъй като в тази им част, освен помежду си, тези показания са
еднопосочни със заключението на вещото лице, а последното е обективно –
то се базира на официална медицинска документация и личен преглед на
ищеца. Няма по делото и данни , което да опровергават твърденията на
свидетелите в тази им част, при което съдът ги кредитира независимо от това ,
че те са синове на ищеца ( срв. чл. 172 от ГПК). Отново според заключението
на вещото лице, претърпения от Й. стрес е в пряка причинноследствена връзка
с настъпилите усложнения в здравословното му състояние. Хипотезата по чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ е налице и съдът дължи репариране на
претърпените от ищеца вреди. Показанията се кредитират и в частта , с която
се твърди , че Й. е изпитвал срам от съседите си и притеснения за доброто си
име , тъй като такива са обичайни за създалата се ситуация, а по делото няма
данни или доказателства, които да ги опровергават.
ІІІ. По размера на иска:
Обезщетението за неимуществени вреди е глобално( общо за всички вреди,
Тълкувателно решение 1/2022 г. от дата 27.11.2023 год., ВКС ) и се определя
по справедливост (чл. 52 от ЗЗД ) , като съобразно дадените в т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. разрешения, съдът трябва да извърши задължителна преценка
4
на всички конкретни факти от значение за правилното приложение на тази
норма.
В случая, относим към размера на обезщетението факт е средната възраст на
обвиняемия както към датата на повдигането на това обвинение, така и към
датата на окончателното му оправдаване, а и продължителността на углавното
преследване на Й. е от основно значение за определяне на размера на
обезщетението. Срока, в който наказателното производство е приключило, е
изключително неразумен по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, особено в хипотеза на обвинение за
престъпление, чието доказване не изисква особени усилия от органите на
досъдебното производство, в т.ч. нужда от специални знания. Следва да се
отбележи , че в периода на три от допуснатите удължавания на сроковете на
досъдебното производство не са извършвани никакви процесуално следствени
действия. Като факт, обосноваващ завишаване на размера на дължимото
обезщетение се отчита и постановената осъдителна присъда по НОХД 434/15
на РС Радомир, макар и същата впоследствие да е отменена. Друг относим
към размера на обезщетението факт е тежестта на повдигнатото обвинение -
престъплението по чл. 144 ал. 3 от Наказателния кодекс е „тежко“ по смисъла
на чл. 93 от същия, тъй като предвиденото за него наказание лишаване от
свобода надхвърля срок от пет години. Нормата на чл. 78 а от НК е
неприложима, а приложението на чл. 66 от НК – несигурно , при което
възможността за ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода не
е могла да бъде изключена напълно от развитието на наказателното
производство срещу ищеца. Отчита се това , че Й. не е осъждан по други
обвинения нито преди, нито след приключване на процесното наказателно
преследване, че са добри инкорпорираните в досъдебното производство
негови характеристични данни , както и вида и интензитета на неоснователно
създадените му неудобства - стрес, тревоги и притеснения, довели до
влошаване на здравословното му състояние. Неудобството за ищеца да
организира защитата си и да съобразява ангажиментите си с изискванията на
мярката за неотклонение „подписка също е налице , като при всички
положения , ограниченията в правната сфера на дадено лице , каквито всяка
мярка за неотклонение или друга процесуална принуда по глава VІІ раздел 2
от Наказателно – процесуалния кодекс налага, са неудобство за същия. То е
продължило поне до последната оправдателна присъда, доколкото мярката за
неотклонение не е отменяна никога .Такива неудобства се създават за Й. и от
нуждата да присъства на откритите заседания на съда, доколкото
присъствието му е задължително.
Съдът възприема и влошеното вследствие неоснователното обвинение
здравословно състояние на Й. като фактор, който обосновава завишаване на
обезщетението.
От друга страна, размер на обезщетението от 150 000 лева не е справедлив;
ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Извършеното от него
деяние е само едно, на просто извършване ( формално престъпление), като и
обвинението, по което е предаден на съд , е само едно, липсва усложнена
престъпна дейност. Независимо от наложената мярка за неотклонение, не е
5
препятствано неколкократното напускане на пределите на РБългария от
страна на Й.; отсъстват и писмени данни по делото за негова трудова заетост,
и в тази част съдът не кредитира показанията на свидетелите, доколкото
остават изолирани, а свидетелите , каза се , са от кръга на лицата по чл. 172 от
ГПК. Трябва да се каже, че неразумната продължителност на воденото
наказателно производство не е обусловена единствено от поведението –
действия или бездействия на органите на държавното обвинение , но и от
поведението на самия ищец, който не е бил откриван на адреса и това е
довело до спиране на досъдебното производство.
За пълнота на изложението , между катарактата и наказателното
производство няма причинно следствена връзка, като се кредитира
заключението на вещото лице в този смисъл.
Практиката на съдилищата по сходни случаи се придържа към размери на
обезщетенията в широките граници от 18 000 до 50000 лева. Настоящият
състав отдава основна тежест на изключителната продъжителност на
наказателното преследване и промяната на обществено – икономическите
отношения след 2019г, и приема за разумен размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 35 000 лева , до който размер искат е основателен. За
разликата той следва да бъде отхвърлен.
ІV. Право на разноски има ищеца , съобразно уважената част от исковете.
Общия размер на разноските на ищеца е 915 лева. От тях, 605 лева са
допълнителен хонорар на вещото лице; определен от съда в последното
заседание съобразно справката – декларация по чл .23 ал. 2 от Наредба № Н-1
от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица, като е даден на ищеца срок да ги довнесе. Това не е направено , срокът е
изтекъл. Следователно ищецът е останал задължен за разноски и на основание
чл. 77 от ГПК , ще бъде осъден да ги заплати на вещото лице. От тези
разноски , държавното обвинение дължи част, пропорционална на уважения
размер на иска , или 213.50 лева ( 915/150000*35000).
Ответника не е направил собствени разноски . Дължи обаче държавната
такса върху уважената част от иска , или 1400 лева. Дължи и хонорар на
адвоката на ищеца по делото, който се определя също пропорционално на
уважената част от иска и в минимален размер по тарифата чл. 36 от Закона за
адвокатурата; не са представени доказателства за имущественото състояние
на ищеца и съдът не може да отрече наличието на хипотеза по чл. 38 от
Закона за адвокатурата. При уважена част от 35000 лева , размера на това
възнаграждение ( чл. 7 ал. 2 т. 4 от тарифата ) е 3450 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на О. Б. Й., ЕГН ********** от ***, сумата от 35 000
( тридесет и пет хилади ) лева обезщетение за неимуществените му вреди,
причинени от незаконно обвинение в престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, по
6
което е бил оправдан с влязла в сила на дата 05.06.2023г. присъда №
11/25.10.2022 г. по НОХД № 277/2020 г. по описа на Районен съд - Радомир,
потвърдена с Решение № 50/05.06.2023 г. по ВНОХД № 80/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Перник, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 20.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането , като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта над тази стойност до пълния предявен размер от
150 000 лева, като неоснователен.
Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на ОС
Перник за таксите , сумата от 1400 лева държавна такса по делото.
Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на О. Б. Й., ЕГН ********** от ***, сумата от 213.50
лева разноски по делото.
Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на адвокат Б. А. Б., личен номер на адвокат ***,
сумата от 3450 ( три хиляди четиристотин и петдесет) лева хонорар по делото
, на основанието по чл. 38 от ЗАдвокатурата.
Осъжда О. Б. Й., ЕГН ********** от ***, да заплати на Б. М. С. , ЕГН
**********, от *** , сумата от 605 лева - хонорар на С. като вещо лице по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София,
с въззивна жалба и в двуседмичен срок от връчването на преписи на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7