Р Е
Ш Е Н И Е
№ 806 16.05.2016 година гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На девети март две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
при секретар: С.А.
като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско
дело № 11274/ 2013г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по исковата молба на М.М.А., ЕГН **********
и С.М.Х., ЕГН ********** и двамата с адрес *** чрез адв. В. против Н.С.Х., ЕГН **********
и Р.Р.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.П. с искане за делба на недвижим имот
– УПИ V-5010103, находящ се в с.М., . с площ от 589 кв.м., с граници: улица,
УПИ IV-10027, УПИ VII-5010104 и УПИ VI-5010103, както и на УПИ VI-5010103,
находящ се в **** с площ от 571 кв.м. при граници от две страни улица, УПИ
V-5010103 и УПИ – VII – 5010104, ведно с построената този имот двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., като всеки етаж от сградата е с
площ от 70 кв.м., гараж с площ от 36
кв.м., два навеса, единият от който с площ от 35 кв.м., а вторият с площ от 15
кв.м. Излага се, че съсобствеността между сраните в процеса е възникнала по
наследство за поземлените имоти от обшия на страните наследодател – С.Х.Р.
(починал на 16.10.1971г.) – баща на втория ищец по иска и дядо на ищцата, както
и баща на ответника Н.Х. и дядо на ответницата Р.П., който имот се излага, че е
придобит чрез покупко-продажба от наследодателя С. по време на брака му с
починалата на 05.05.195г. съпруга М. Н. Р., обективирана в нот. акт том V, нот.
дело № 964 от 1938г. Твърди се, че изградените в имотите постройки пък са
съсобствени по приращение. Сочат се квотите, при които се иска делба на вещите
– по 1/6 идеална част за всеки един от ищците и по 1/3 ид. части за
ответниците. Съдът е сезиран и с молба по реда на чл.344, ал.2 от ГПК - за
присъждане на обезщетение за лишаване на собственика от ползването на вещта от
по 600 лева месечно за тяхната 1/3 идеална част. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв от като с него не се
оспорва качеството на страните като наследници на починалия на 18.10.1971г. общ
наследодател С.Х.Р., но се прави възражение за изтекла в тяхна полза
десетгодишна придобивна давност при съвладение на ответника Н. и починалият му
брат – Р. Х., баща на ответницата Р. с начален момент от 1998г. и до подаване
на исковата молба. Излага се, че имотът е владян спокойно и несмущавано без
намесата на ищците. Отделно от това се сочи, че са сторени съществени промени в
имотите, вкл. и ново строителство и то пред очите на ищците като с тези
съображения се оспорват правата на ищците като за установяване на давността се
ангажират доказателства.
С протоколно определение от 15.10.2015г. съдът на основание
229, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.230, ал2 от ГПК е спрял производството по
делото като с последващо такова от 22.10.2014г. на основание чл.230, ал.1 от ГПК пр. е възобновено като в качеството на ответници по иска са конституирани
наследниците на починалият на 20.09.2014г. ответник Н.С.Х. – Е.Г.Х., С.Н.Р. и С.Н.Х.,
двама от които – Е. и С. в срока за отговор са депозирали такива, с които
отговори не признават иска за делба. Е. навежда възражения за изключителна
собственост върху имотите от страна на новоконституираната отвтеница С. въз
основа на договор за продажба на наследство от нейния съпруг – Н. в полза на
тяхната дъщеря и ответник по делбата – С.. С такива възражения се брани и
ответницата С.Х., която излага, че е процесните имоти са част от имот, който е
ограден и се владее необезпокоявано в непроменени граници от смъртта на общия
наследодател на страните – С.Х.Р. и до сега, което владение освен това се
упражнява съвместно с ответницата Р.П.. Отделно от това се навежда, че
починалият през 2014г. наследодател – Н. е предал владението върху имотите чрез
два договора за продажба на наследство. Навежда се, че през годините имотите са
ползвани безпрепятствено от Р. и Н., като бащата на ответницата Р. – Р. със
съгласието на своя брат – Н. е сторил редица строителства в имотите, подробни
описани в отговора. При наличието на анимус и корпус за целия имот, в който се
вкл. процесните, се отричат правата на собственост на ищците върху делбените
вещи. Ангажират се писмени и гласни доказателства като се оспорват и исковете
за заплащане на обезщетения.
С
нарочна молба от отвтеницата С. с правно основание по чл.341, ал.2 от ГПК съдът
е сезиран с искане за включване в делбената маса на още един имот – земеделски
– нива с № 002226 в землището на с.Маринка с ЕКАТЕ 47202 и площ от 1.448 дка,
IV категория в местността **** при граници: имот с № 002225 –
нива на Ж. К.; имот с № 000049, имот с № 002241 – път и имот с № 002242
– нива на Н. И.. Оспорват се претенциите за присъждане на обезщетение на
сочените основания за изключитлни вещни права върху имота.
В съедбно
заседание страните поддъражат молбите и наведените възражения като в писмено
становище пълномощникът на ищците оспорва твърдяната съсобственост върху
приетия в делбената маса имот. Твърди се, че по отношение на част от този имот
- № 02226 е налице решение на ВКС, с което собственическите права относно вещта
са били решени. Ангажират се доказателства относно неговия статут към момента и
допълнителни такива.
Искът е за делба и е с правно основание по чл.34 от ЗС.
Съдът като
взе в предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона намира за установено от правна страна следното:
Страните
нямат спор и се установява от удостоврение за наследници на С.Х.Р., че след
смъртта си през 1971г. Р. е оставил за наследници съпругата си М., която е
починала на 05.05.1995г. и трима синове – Н.С.Х., който почива на 20.09.2014г.
и оставя наследници – Е.Х. – съпруга, която също умира в хода на производството
– 25.12.2015г., и две деца – ответниците С.Н. Р. и С.Н.Д.; Р. С.Х., с дата на
смъртта си - 22.11.2009г. и М. С.Х., който след смъртта си на 13.11.1975 оставя
за свои наследници съпругата си Й., която умира през февруари на 2010г. и
ищците М. и С..
Няма спор и е
видно от копие на нотариален акт от 1938г., че С. Р. е придобил чрез
покупко-продажба собствеността върху няколко имота, сред които дворно място от
3 дка., дворно място от четири декара като и дватата са в землището на село М.,
и няколко ниви, които са в землището на с.М..
Съдът е
назначил, изслушал и приел заключение на вещото лице М. – от съдебно заседание
от 27.01.2016г. и от 09.03.2016г., които са със задача досежно установяване
идентичност на процесните, първоначално заявените имоти – УПИ VI-5010103 и
УПИ V-5010103
с някои от имотите по цитирания нот. акт № 80 от 1938г. т.е двете дворни места
и съответно с какви номера са били по предходни планове. След проверка и работа
по скици – извадки от кадастрални и регулационни планове, както и работа по
документите по делото вещото лице сочи, че процесните УПИ V-5010103 и УПИ
– VI-5010103
са обарзувани от частта на поземлен имот с пл. № 27 по регулацията на с.М. от
1945г., за който първоначално е бил отреден УПИ XIV-27 в кв. 20,
а след изключването на земи от регулацията през 1963г. е УПИ I-27 в кв. 20
като имот с пл. № 27 е идентифициран при изработването на КВС с имота, който
фигурира в нот. акт за покупко-продажба от 1938г. т.е дворно място с площ от
3.300 дка, находящо се в землището на с.М., местност „***” при граници: шосе,
Л.Г., П.В. и Д. К. и М. К.. Според заключението на вещото лице имоти – УПИ V-5010103 и
УПИ VI-5010103
– процесните по плана от 1945г. до 1963г. попадат в УПИ I-53 в кв. 15,
а УПИ – XIV-27 в
кв. 20 е записан в разписния лист на общия наследодател на страните – С.Х.Р.
като нива, а след 1963г. в УПИ I-27 в кв. 20. По плана от 1973 г. УПИ V-5010103 е
УПИ I-53 в
кв.15, а УПИ VI
– 5010103 e УПИ – II 53 в кв. 15, отредени за ПИ с пл.№ 53 от кадастъра
към плана, записани в разписния лист на наследниците на С.Р. с площи, както
следва: за УПИ V-5010103
е УПИ I-53 в кв.15 – с площ от 589 кв.м. и УПИ VI – 5010103 с площ от 572 кв.м. По
плана от 2012г. двете УПИта са отредени за ПИ с пл. № 5010103 по кадастъра.
На задачите
към вещото лице за отразяване на сгради в УПИтата, предмет на делбата вещото
лице сочи, че в периода от 1945г. до 1963г. е била отразена жилищна паянтова
постройка. По плана от 1973г. са нанесени две сгради в УПИ II-53 в кв. 15
– двуетажна масивна жилищна в границите на жилищната паянтова и залепена от
запад паянтова сграда, а УПИ I-53 е незастроен към този момент.
По
заключението на вещото лице единият имот – УПИ V е с адрес на
****, а вторият имот – УПИ VI- е на ул.****.
По плана от
2012г. в УПИ VI-5010103
са отразени двуетжна масивна жилищна сграда, три паянтови сгради – две на запад
и една с навес на юг, залепени последоватлено с разширението на жилищната
сград, а УПИ V-5010103
не е застроен.
През 1969г.
наследодателят на ищците – техен баща М. С.Х. се снабдява с нотариален акт по
обстоятелствена проверка на нот. Т. за собственост относно дворно място от 1
075 кв.м., находящо се в с.М., образуващо парцел VI в кв. 8 по
плана на селото и и урегулиран с площ от 1080 кв.м. при граници – улица, парцел
V-227,
парцел VII-226
и ТКЗС със застреони в него паянтова къща и навес и още един имот - дворно
място от 1 040 кв.м. в с. М., образуващо парцел VII-226 в кв.8
по плана на селото с граници – улица, парцел VI-226, парцел VIII-225
и ТКЗС, които според заключението на вещото лице – виж основоното заключение и
скицата по допълнителното такова – приложение 6а от него - образуват поземлен имот № 002226 по плана за 1945г. на
с.М. и преди ПУПа от 2012г. ПИ с № 002226 е част от бивш имот с пл.№ 226 в
кв.8. Този нотариален акт е оспорен по съдебен ред от наследодателите на
отвтениците – Р. Х. и Н.Х. вкл. и от тяхната майка и съпруга на общия
наследодател – М. Р. – по съдебен ред, като по тяхната молба е постановено
решение Решение от 20.11.1996г. по
гр.дело № 465/ 1996г., с което съдът е приел спрямо ищците и тяхната майка Й.,
че Руси и Н. и починалата тяхна майка М. са носители на 2/3 от правото на
собственост от дворно място – бивш парцел VI-226 и VII-226
в кв. 8 и по плана от 1973г. (действащ към датата на постановяване на съдебното
решение) – УПИ II_53 и УПИ I-53 в кв.15. Отменен е и нот. акт,
издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.
Това решение
обаче е отменено по реда на чл.225 и сл. oт ГПК (отм.)
с решение № 714/ 09.06.1998г. на ВКС по гр.дело № 322/ 1997г., с което е
отменено влязлото в сила с. решение от 20.11.1996г. по гр.дело № 475/ 1996г.
– горецетираното и искът на наследодателите на ответниците по делбата за
оспорване на признатите с нот. акт от 1969г. права на собственост върху
процесните делбени имоти е бил отхъврлен.
След това с. решение
в изключителна собственост на ищците по делото като наследници на М. С.Х.
остават имоти V-226
и VII-226
в кв.8 по плана за 1945г., в част от които попада имот с пл.№ 00226 или
това е допълнително вкл. в делбената маса такъв по реда на чл.342 от ГПК, който
имот не следва да бъде допуснат до делба между тези страни като придобит по
наследство от наследодателя на ищците.
Досежно
останалите два имота и при наведените твърдения за изключителни права на
собственост спрямо тях за отвтениците като придобити по давност от тях и
техните наследодатели – Н. и Р. съдът намира следното:
От
изслушаното заключение по СТЕ на вещото лице Ч., прието и неоспорено се
установява, че при оглед на процесните два, пъвроначално заявени с исковата
молба делбени имота – УПИ V-5010103 с площ от 589 кв.м. и УПИ VI 5010103 с
площ от 571 кв.м. са изгрaдени следните постройки: в УПИ VI – 50101103 – на
.****, е изградена двуетажна жилищна сграда с РЗП от 140 кв.м., която се състои
от стара част представляваща североизточна част от жилищната сграда и състояща
се от полуподземен етаж – три стаи, втори етаж – две стаи и нова част, която
представлява югоизточна част от жилищната сграда, в която се намира една стая с
кухненска част, свързана с гише със съседната стая от старата част и втори етаж
с две преходни стаи, тоалетна и предверие. Според заключението на вещото лице
старата и новата част са свързани функционално като новата част допълва
жилището и са архитектурано свързани. В имота е построен гараж с площ от 36
кв.м. и паянтови постройки с площ на едната от 36 кв.м. и още 15 кв.м. за
втората.
Съдът е
събрал показанията на четирима свидетели по делото, чийто показания съдът
кредитира като кореспондиращи с останалия материал. От техните показания
се установява, че и С., и М. ***, с около 3 дка, с къща и двора, стопански
сгради и двор, което място работят. Установява се от показанията на
свидетелите, че бабата и дядото на С. и М. т.е общите на страните наследодатели
са имали имот на ул*** – т.е имоти УПИ VI 5010103 със
застроените в него според заключението на вещото лице Ч. двуетажна жилищна
къща, гараж и паянтови псотройки, в центъра на шосето точно. Установя се още,
че тази къща след смъртта на С. и М. се е позлвала от Р. – един от тримата
братя на С. и М., но всчики свидетели сочат, че никой, никога не е отричал
правата на наследници върху имота и постройките върху него спрямо М. и по –
скоро неговите деца М. и С., които са ищци по иска за делба. Напротив
показаията и на четиримата свидетели сочат на спорове между наследниците на М.
и тези на Р., но не и на воля и намерение, този имот да се позлва само от тях.
Свидетелите сочат, че част от постройките са разрушавани и наново строени от Р.,
но всичките те споделят, че този имот на ул. „********си го знаят като къщата
на баба М. и дядо С..
На база на
така събраните гласни доказателства съдът следва да отбележи, че представеното
от ответниците „съгласително”, което както се установи от
съдебно-графологичната експертиза е подписано от бащата на ищците–М. и с което
той заявява волята си, че е напълно удоволетворен от полученото от неговия баща
имущество, сред което са седем парчета земеделска земя и няма да има претенции
към друго имущество от наследството на баща си, съдът намира за изолирано и
недостъчно да установи твърденията на ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Не би могло това да се тълкува и като отказ от права, което
и сега, и към датата на съставяне на този докумнет става само чрез вписване по
реда на чл.100, ал.1 от ЗС към редакцията му през 1952г. В този смисъл при
недоказаност на твърденията за десетгодишен срок на фактически действия, чрез
които ответниците и техните наследодатели да са отричали и отблъсквали правата
на собственост на ищците и те като наследници на общия наследодател С.Р., остават
недоказани и неосноватленли. Налице е съсобственост между страните като
наследници на С.Х.Р. и неговите низходящи – синовете му М. Х., Н.С.Х. и Р. С.Х..
Съдът не
обсъжда в мотивите си представените от ответницата С. два договора за продажба
на наследство, в които фигурират имоти, които не могат да се идентифицират с
някои от делбените имоти.
Квотите не се
оспорват, а и по правилото на чл. 5, ал.1 от ЗН, че децата на починалия
наследяват по равно т.е по 1/3 за тримата синове или за ищците по 1/6 от правата
на техния баща, за Н., наследен от С. и С. общо 1/3 или по 1/6 и за тях и за Р.,
наследен от Р. остава 1/3 идеални части от така устаовените съсобствени имоти.
Досежно
построените в УПИ VI - 5010103 сгради, то те по правилото на чл.92 от ЗС по
приращение са собствени на всички наследници и следва да бъдат допуснати до
делба при квоти по исковата молба.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаски
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС делба между М.М.А., ЕГН **********, С.М.Х.,
ЕГН ********** и двамата с адрес *** чрез адв.В., С.Н.Р., ЕГН **********,***, С.Н.Х.,
ЕГН **********,***, чрез адв. В. и Р.Р.П., ЕГН **********, чрез адв. П. на
недвижим имот – УПИ V-5010103
(урегулиран поземлен имот пет римско, петстотин и едно, нула, сто и три), находящ
се в с.**** с площ от 589 кв.м., с граници: улица, УПИ IV-10027, УПИ
VII-5010104 и УПИ VI-5010103, както и на УПИ
VI-5010103 (урегулиран поземлен имот шест римско, петстотин и едно, нула
стои три), находящ се в с.**** с площ от 571 кв.м. при граници от две страни
улица, УПИ V-5010103 и УПИ – VII – 5010104, ведно с построената този имот
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., като всеки етаж от
сградата е с площ от 70 кв.м., гараж с площ от 36 кв.м., два навеса, единият от
който с площ от 35 кв.м., а вторият с площ от 15 кв.м при квоти, както следва:
за М.М.А., ЕГН ********** и С.М.Х., ЕГН ********** по 1/6 (една шеста идеални части), за С.Н.Р., ЕГН ********** и С.Н.Х.,
ЕГН ********** по 1/6 (една шеста
иделани части) и за Р.Р.П., ЕГН ********** – 1/3 (една трета идеална част) като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на имот –
земеделски – нива с № 002226 в землището на с.М. с ЕКАТЕ 47202 и площ от 1.448
дка, IV категория в местността ‘***” при граници: имот с № 002225 – нива на Ж.
К.; имот с № 000049, имот с № 002241 – път и имот с № 002242 – нива на Н. И..
Решението
подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА