Решение по дело №1603/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 400
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20235530201603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Стара Загора, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20235530201603 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление №24–2300104 от 11.05.2023
година на Директора на дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му имуществена санкция
моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно
нарушение, неправилно е приложен материалния закон.
В с.з. и в писмена защита чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда
да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че „Керасус Лоджистик„
ООД в качеството си на работодател – ЮЛ е приел чужденеца – гражданин на
трета държава /Република Турция/ К.К роден на **** г. продължително
пребиваващ чужденец в Република България по чл.24, ал.1 т.10 от ЗЧРБ да
предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 13.03.2023 г. без да е
разрешен достъп до пазара на труда.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Й.
Й. /актосъставител/ св. Б. Г, св. И. И справка от Търговския регистър; Писмо
№ИЗХ23015729/15.03.2023г. до Областна Дирекция на МВР -Стара Загора;
Писмо №ВХ23026149/21.03.2023г. от Областна Дирекция на МВР -Стара
Загора; Писмо №ИЗХ23018058/22.03.2023г, до Областна Дирекция на МВР -
Стара Загора; Писмо №ВХ23031089/30.03.2023г. от Областна Дирекция на
МВР -Стара Загора; Писмо. №143X23015738/15.03.2023г. до Агенцията по
заетостта; Писмо. №ВХ 23034089/06.04.2023 г. от Агенцията по заетостта;
Трудов договор № 00000120/10.03.2023г.; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, Длъжностна характеристика
от 10.03.2023г.; Служебна бележка за проведен начален инструктаж.
При така посочената фактическа обстановка, която се потвърждава по
несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени средства
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че
е нарушен чл.75А, ал.2 от ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75А,
ал.5 ЗТМТМ е наложил имуществена санкция в размер на 3 500 лева.
Жалбоподателят „Керасус Лоджистик„ ООД има качеството на
работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от КТ.
В конкретния случай към момента на деянието, когато работникът е
постъпил на работа /лицето Куддуси/ е продоставял работна сила /наемен
труд/ за другиго -„Керасус Лоджистик„ ООД с всички елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение /чл.66, ал.1 КТ/. Основание за
този извод дават следните обстоятелства :
Полагането на наемен труд /предоставянето на работна сила/ от страна на
работник за работодател – изпълнявана е трудова функция /длъжностна
характеристика/, сключен е трудов договор, регистриран в НАП /трудов
2
договор справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е
включен в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда от
работодателя, Определено е място на рабатота, Определен характер на
работа/ трудов договор, Заповед за командироване, длъжностна
харакстеристика/, трудът се пердоставя от работника възмездно – срещу
възнаграждение /трудов договор, споразумение/.
Следователно при наличието на всички елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение и при предоставяне на работната сила от страна
на работника за жалбоподателя съдът приема, че се касае за трудови
правоотношения между работник и работодател.
Работникът обаче се явява гражданин на трета държава по смисъла на
параграф 1 т.4 от ЗТМТМ – не е български гражданин или гражданин на
държава членка на ЕС, или гражданин на държава страна по споразумението
за ЕИП, не е гражданин на Швейцария, а е гражданин на Република Турция
/удостоверение за регистрация от ТД на НАП/.
Това обстоятелство – гражданин на трета държава – налага изискването
работникът да постъпи на работа след съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по Заетостта.
Видно от регистър на уведомленията и показанията на свидетелите Г и Й.
не е уведомена писмено Дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е
съобразил с тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна
забрана за допускане до работа на работник гражданин на трета държава без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта, с което е
нарушил чл.75А, ал.2 ЗТМТМ .
Нарушението по чл.75А, ал.2 ЗТМТМ е от категорията на формалните
административни нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни
обществено опасни последици, съставомерен резултат. Същото е било
извършено към момента на постъпване на работа на работника 13.03.2023
година и всички последващи действия не могат да го заличат.
Административното нарушение е извършено от работодател имащ
качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината не
подлежи на обсъждане.
В обобщение съдът приема въз основа на посочения доказателствен
3
материал, че са осъществени всички обективни признаци от състава на
претендираното административно нарушение, което прави претенциите на
защитника за недоказаност на нарушението неоснователни.
При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението
на имуществената санкция по чл.75А, ал.5 във вр. с чл.78, ал.1 ЗТМТМ.
Същата е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства
като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН,
съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност
и с целите на чл.12 ЗАНН.
Няма основание за намаляване на наложената имуществена
санкция.Същата е определена значително под средния размер при превес на
смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума, което е правилно.
Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото
законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското
законодателство, но и международните актове по които РБ е страна.
Спазването на изискванията на ЗТМТМ е гаранция за защита правата на
работника и регулатор на трудовата миграция.
Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме,
че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска
степен на обществена опасност, а напротив – със завишена.
Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е
правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез
намаляване.
Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на
нарушението не дават основание да се приеме, че може да се приложи и чл.28
ЗАНН. Извършеното административно нарушение не е с по-ниска или
незначителна обществена опасност, а със завишена, поради което
приложението на чл.28 ЗАНН ще доведе до неоправдан либерализъм, което е
недопустимо.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен и при стриктно спазване на изискванията на чл.40-
4
чл.43 ЗАНН.
Констативния протокол има характер на писмено доказателствено
средство и не е акт на административно-наказателния процес т.е.
евентуалните пороци не опорочават издадените АУАН и наказателно
постановление.В конкретния случай констативния протокол из цяло
кореспондира с останалите доказателствени средства, което го прави
убедително доказателство и съдът не може да го игнорира от
доказателствения материал.
АУАН е съставен и подписан от актосъставител, от двама свидетели и от
представител на ЮЛ, което прави възраженията в тази насока за допуснати
съществени процесуални нарушения също неоснователни.
Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно
лице.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1
т.5 ЗАНН.Административното нарушение е конкретизирано по време, място,
начин на извършването му.
Административно-наказващият орган ясно и последователно е
разграничил датата на извършената проверка, датата на започване на работа,
датата на извършване на нарушението и е конкретизирал мястото на
нарушението, което прави възраженията в тази насока из цяло неоснователни.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
наказателното постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24–2300104 от
11.05.2023 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда„ град Стара
Загора, с което е наложена имуществени санкции в размер на 3 500 /три
хиляди и петстотин/ лева на „Керасус Лоджестик„ ООД, ЕИК № *********
със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Новозагорско
шосе” №032016 и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „Ген. Столетов„
№111, етаж 1 /адв. П. Д./.
ОСЪЖДА „Керасус Лоджестик„ ООД да заплати на ИА „Главна
Инспекция по труда“ град Стара Загора разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6