№ 362
гр. С., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230201022 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №581809-
F609382/29.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена санкция” в
размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.59в, ал.4 от Наредба
№Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се
отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован изпраща
упълномощен процесуален представител, който моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
1
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена от служители от Националната агенция за приходите
проверка на 14.04.2021г. в обект, находящ се в гр. К., ул. „Бенковски“,
стопански двор, стопанисван от „Златев Агро“ ЕООД с ЕИК ................е
установило, че на територията на обекта няма стационарен подземен
резервоар с вместимост 7000 литра газьол. Установило се наличие на общо 3
броя налични надземни съдове за зареждане на машини с обща вместимост
3000 литра течно гориво, което е било потвърдено и от задълженото лице в
дадено от него обяснения. Направена била справка в Националната агенция за
приходите за актуално подадени данни за съдове/съоръжения и се
установило, че към момента на проверката има активен стационарен подземен
резервоар с вместимост от 7000 литра газьол, подаден на дата 14.01.2019г.
Подадени са били данни в ИСКГ за получените доставки горива като имало
подадени първо ЕДП с УКН №0000000004296594 на дата 11.01.2019г. и
последно ЕДП с УКН №0000000005950230 на дата 13.04.2021г. Установило
се, че търговското дружество жалбоподател в качеството си на лице по
чл.118, ал.8 от ЗДДС не е подало по електронен път в НАП данни при
настъпила промяна в обстоятелствата за наличните съдове/съоръжения, а
именно отписване на съдове/съоръжения. Св. М.Н. приел, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл.59в, ал.4 от Наредба Н- 18/2006г. и му съставил
акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение е било
издадено наказателно постановление №581809-F609382/29.06.2021г. за
нарушение на чл.59в, ал.4 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на
жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от
ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е
частично основателна. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за
установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че при
извършената проверка на 14.04.2021г. търговското дружество жалбоподател в
качеството му на задължено лице по чл.118, ал.8 от ЗДДС не е изпълнило
разпоредбите на чл.59в, ал.4 от Наредба №Н- 18/2006г. Показанията на
свидетелите М.Н. и М.М. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
2
относими към предмета на делото, безпротиворечиви са, логични и
кореспондират с всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и
показанията на свидетелите Н.И. и М.Н.. От техните показания също става
ясно, че въпросната цистерна не е била отписана.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, а така също и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Не е било накърнено
правото на защита на жалбоподателя. В наказателното постановление е
посочена нарушената материалноправна норма и наказанието за извършеното
нарушение е индивидуализирано. Деянието е правилно квалифицирано,
описанието на нарушението е ясно. Посочена е датата и мястото на
извършване на нарушението, а така също и законовите разпоредби, които са
нарушени. От събраните по делото доказателства е видно, че в наказателното
постановление е изписана дата на извършване на нарушението 14.04.2021г.,
когато е била извършена проверката. В самото наказателно постановление
накрая е изписано, че за извършените действия, направените констатации и
установени нарушения е съставен ПИП сер. АА №0049793/14.04.2021г.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН съдът счита, че правилно същият не е приложен. Не е налице
маловажност поради следните съображения: Деянието не е резултатно и се
осъществява с бездействие от лицето, което не е изпълнило задължението си
да подаде по електронен път в НАП данни при настъпила промяна в
обстоятелствата за наличните съдове/съоръжения, а именно отписване на
съдове/съоръжения. Неизпълнението на това задължение води до налагане на
санкция като законодателят е предвидил изключително широк диапазон на
възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното
наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки конкретен
случай. В случая е наложена максималната предвидена в закона санкция и
съдът счита, че същата няма да спомогне за постигане целите на генералната
и специалната превенция. Съдът счита, че не е следвало да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на
обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Действително извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство е
следвало да бъде съобразено от наказващия орган при определяне на размера
на имуществената санкция. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта
на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда
обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като
законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се
засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.
Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя
„Имуществена санкция” е максималният предвиден в закона размер от 500 до
2000 лева, а именно в размер на 2000 лева. В наказателното постановление не
са изложени мотиви кое налага определянето на санкцията в максимален
размер. Съдът счита, че целите на наказанието ще се постигнат с наказание в
минимален размер от 500 лева. В този размер наказанието отговаря в пълна
степен на допуснатото нарушение.
Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва
да се измени като се намали наложената „Имуществена санкция“ в размер на
2000 лева на 500 лева.
3
На въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер от 120 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Национална
агенция за приходите следва да се присъдят разноски, съобразно
потвърдената част от наказателното постановление, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 (тридесет) лева.
На търговското дружество жалбоподател следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно изменената част от
наказателното постановление, а именно в размер на 337,50 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №581809- F609382/29.06.2021г., издадено от началника
на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „Златев Агро“ ЕООД с ЕИК .............
представлявано от З.П.З. с ЕГН ********** е наложена на основание чл.185,
ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 2000
(две хиляди) лева за нарушение на чл.59в, ал.4 от Наредба Н- 18/13.12.2006г.
на МФ като НАМАЛЯВА „Имуществената санкция“ на 500 (петстотин)
лева.
ОСЪЖДА „Златев Агро” ЕООД с ЕИК ............. представлявано от
З.П.З. с ЕГН ********** да заплати на Националната агенция за приходите
направените по делото разноски в размер на 30 (тридесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Златев
Агро” ЕООД с ЕИК ............. представлявано от З.П.З. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 337,50 (триста тридесет и седем
цяло и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4