Решение по гр. дело №3435/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20034
Дата: 6 ноември 2025 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20251110103435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20034
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20251110103435 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу *** – бул. ***, *** ***, за установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 66974/2024г. на СРС, 70 състав.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410 ГПК. Сумите са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. ***, бул. ***, ***
***, за периода 01.05.2021г. – 01.04.2022г. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
Ответникът в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете с твърдения за
липса на облигационна връзка, за давност и други подробни съображения, изложени в
отговора. Моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представено е уведомление от 13.12.2023 г. от *** до *** с адрес гр. ***, ***
относно откриване на партида и сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди.
Представено е уведомление от 14.02.2014 г. от *** до А. Н. /упълномощено лице за
сграда с адрес гр. ***, ***, *** относно промяна в номерацията на апартаменти в сградата,
от което се установява, че ****** е било „апартамент ***. Представен е и констативен
протокол от 03.01.2014 г. за установяване на идентичност между номерацията на отделните
имоти по нотариални актове и номерацията им в системата на ***.
Приложена е молба-декларация от 01.10.2001г. от А. Е. П., с адрес *** с искане за
1
откриване на партида на посочения адрес, както и декларация, че имотът ще се използва за
жилищни нужди.
Приложен е договор от 01.07.1999г., сключен между Управителния съвет на
жилищна кооперация на ***, представлявана от представители на входове *** от една
страна и Т. П. П. и А. Е. П. за предоставяне на *** жилище, намиращо се на *** срещу
задължение на посочените лица да изпълняват функциите на *** на трите входа и двора, за
срок от една година.
От приложен протокол № *** за приемане на решения от едноличния собственик
на капитала на ***, се установява, че дружеството променя наименованието си от *** ООД
на ***
Представен е договор № ***-I от *** г., сключен между представители на *** с
адрес гр. ***, ***, вх. *** и *** ООД за доставка и монтаж на електронни разпределители на
топлинна енергия и за извършване на дялово разпределение, както и протоколи от ОС на ЕС
на трите входа, за вземане на решение за сключване на договори с топлинен счетоводител.
Приложено е уведомление от *** до *** с адрес гр. ***, бул. ***, относно
натрупани задължения за доставена топлинна енергия и за услуга „дялово разпределение“.
Представени са съобщения към фактури за абонат *** за дължима главница в
размер на 2201,70 лева за периода 05.2021 г. – 04.2022 г. и лихва в размер на 608,23 лева.
Приложени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от ***
Третото лице-помагач е представило доказателства относно отчитането и дяловото
разпределяне на топлинна енергия /индивидуална справка за използваната топлинна енергия
за процесния период за абонатен № *** и протокол за неосигурен достъп за отчет на
уредите/.
По делото е прието заключение на Съдебно-техническа експертиза, съгласно което,
общият топломер в абонатната станция /№ ***/ се отчита от общ топломер, който се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия
са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за БГВ и сградна
инсталация, като изчисленията са изложени в табличен вид. Посочено е, че през процесния
период, дяловото разпределение е извършвано от *** като в процесния имот са налични 3
бр. отоплителни тела. През процесния период, в имота не е бил осигурен достъп, поради
което са извършени служебни изчисления. На следващо място, установено е, че
начисляваната топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е била начислена в
съответствие с нормативната уредба. За процесния период не е била начислена такса
мощност. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., е била установена сума за връщане в
размер на 72,76 лева, а начислената сума по фактури била в размер на 2 264,41 лева, т.е. след
прихващане, задължението било в размер на 2 191,65 лева. За услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., дължимата сума била в размер на
2
10,01 лева. Начислените суми били по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон, се изчислявало реалното потребление и се извършвало изравняване. Вещото лице е
посочило, че метрологична проверка се извършва на всеки две години в лаборатория,
лицензирана от ***, като от *** „***“ са били представени свидетелства от метрологичните
проверки, по които заключението било „съответства“. Проверките имали валидност до
29.10.2023 г., извън процесния период. Вещото лице е заявило, че към договора, сключен
между ***, входове *** и *** ООД, било налице Приложение № 1, което съдържало пълна
отопляема кубатура, прогнозна отопляема кубатура, брой радиатори и др. за всеки
апартамент. Относно вход *** /процесната ***/ липсвали данни за абонатен номер ***, като
„******“ не се включвало нито в договора, нито в приложението, начисленията за този
абонатен номер били по система за дялово разпределение. За процесния период била
начислена топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление на имот, за БГВ, но не и за
общи части.
По делото е прието и заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че за процесния период не са налице плащания. В информационната система на
*** е отразена сума за възстановяване в размер на 72,72 лева за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. Начислената сума по фактури е в размер на 2 264,41 лева, т.е. след прихващане,
остава сума за плащане в размер на 2 191,69 лева. В експертизата е посочено, че за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 1692,42 лева,
за БГВ – 499,27 лева или общо – 2 191,69 лева. Законната лихва за забава върху главницата за
фактурирана топлинна енергия, считано от датата на изпадане в забава на ответника до
04.11.2024 г., е в размер на 595,98 лева, а относно законната лихва върху главницата за
дялово разпределение, считано от датата на изпадане в забава на ответника до 04.11.2024 г.,
същата е в размер на 3,25 лева. След изчисление на погасените по давност суми,
задължението възлиза на 2039,28 лева главница за топлинна енергия, 10,01 лева – главница
за дялово разпределение, лихви върху главницата за топлинна енергия – 595,98 лева и лихви
върху главницата за дялово разпределение – 3,25 лева.
Други относими доказателства не са представени.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: обогатяване на едно лице,
изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на
такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или
спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; обедняване на друго лице чрез
ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез
придобиване на нова облага; липса на правно основание за обогатяване; между
обедняването и обогатяването има връзка, но тя не е причинна, т. е. обедняването не е
следствие на обогатяването или обратното, а двете явления произлизат от един общ факт или
група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.
3
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от
страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи
за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
От представените доказателства - договор от ***, молба-декларация от ***., договор
№ ***-I от *** г., сключен между представители на *** с адрес гр. ***, ***, вх. *** и ***
ООД, следва, че процесното *** *** се явява част от *** с адрес гр. ***, ***, вх. ***, че
процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – ***, в която се намира този
имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет". Това
обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното
количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно
обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно това, с което реално се е
обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално
се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот
топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да
се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното.
Доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има
неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на
начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение
между страните, по силата на което, потребителят на топлинна енергия има задължението да
осигури достъп до имота. Когато между страните няма подобен договор, ответникът няма и
задължение да осигурява достъп до имота си. В случая съдът намира, че претенцията не е
доказана по отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда
***, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно
обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна енергия, който се
счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая обаче претенцията на ищеца
произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т. е. източникът на вземане не е
договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите
съображения неприложим е и редът за определяне на количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и
4
др.). За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала
топлинна енергия и нейното количество, т. е. трябва да се установи реално потребеното
количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение. При
съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен
факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение
на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава,
че съдът приема, че ответникът не е потребил топлинна енергия, поради което и не е налице
хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване. При така установеното се
налага извод, че липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният иск е
неоснователен.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради изложеното, не е необходимо да се разглежда възражението за погасителна
давност.

По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. Същият е сторил
такива в размер на 580 лева за адвокатско възнаграждение /платени в брой/, и 250 лева
депозити за вещи лица, които следва да му бъдат присъдени. Претендирани са и разноски за
адвокат в заповедното производство, но същите не следва да се присъждат, тъй като
възражението в заповедното производство е по образец, т.е. не се изисква квалифицирана
правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от *** ЕИК***, срещу *** – бул. ***,
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 2 191,69 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2021 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна
лихва от 06.11.2024 г. до изплащане на вземането; 604,98 лева - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.08.2022 г. до 04.11.2024 г., както и 10,01
лева главница за дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. и 3,25 лева
мораторна лихва за периода 01.12.2021 г. – 04.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 66974/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 70 състав, като НЕДОКАЗАНИ.
5

ОСЪЖДА *** ЕИК***, да заплати на *** – бул. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на *** като трето лице-помагач на
страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6