Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 2991 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.Н.Д.,
действащ чрез особения представител адв. М.И.Я. от САК. Обжалва се
първоинстанционното решение по гр.д. № 50/2019 г. на СРС, 80-ти състав.
Решението на първата инстанция се обжалва в частта за прекратяването на брака и
вината. Претендира разноски.
В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на решението поради необоснованост. С въззивната жалба не са направени доказателствени
искания. Въззивникът, редовно призован в открито
съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна М.Д. Д., чрез представителя си по
пълномощие – адв. К.Б.-Т. от САК, с който оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Не са направени нови доказателствени искания.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищцата
М.Д. Д., чрез упълномощения адвокат, с която се обжалва първоинстанционното
решение по гр.д. № 50/2019 г. на СРС, 80-ти състав, в частта за вината за
дълбокото и непоправимото разстройство на брака. Изложени са съображения за
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира
разноски за първата и въззивната инстанции. Не се сочат нови доказателства.
Във въззивното производство не са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С решението по гр. дело № 50/2019 г. на СРС,
ІІІ ГО, 80 състав, съдът е прекратил брака между С.Н.Д. и М.Д. Д., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по взаимна вина на съпрузите. Постановил
е след прекратяването на брака жената да носи предбрачното фамилно име – С..
Осъдил е всяка от страните да заплатят на СРС по 25 лева – държавна такса при
решаване на делото по иска за развод.
За да постанови решението си в обжалваната
част, първостепенният съд е приел за установено от събраните гласни доказателствени
средства – разпита на св. М.Б.Т.– майка на ищцата, че ответникът е злоупотребил
с финансови средства, които му били предоставени от ищцата. От тези показания
се установява също, че страните живеят разделени от 2018г., след като съпругата
отишла да живее при майка си.
Други допустими и относими към спора
доказателства не са представени пред първоинстанционния съд.
I. По въззивната жалба с вх. № 2316922/18.11.2020г.
срещу решение № 20233674 от 22.10.2020г., постановено по гр. дело № 50/2019 г.
на СРС, III Гражданско отделение, 80 състав.
Въззивната жалба е подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена,
тъй като особеният представител е освободен от внасянето ѝ на основание
чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба
с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Софийският
градски съд, в настоящия си състав приема, че във въззивната жалба няма
наведени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. В жалбата не
са посочени конкретни нарушения от първостепенния съд, а особеният представител
на въззивника не е изложил твърдения за настъпили нови обстоятелства, нито е
направил искане за събиране на нови доказателства. Не се твърдят и
нововъзникнали след подаването на жалбата обстоятелства, които да са от
значение за делото.
При
постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени
императивни материалноправни норми, а от брака на страните няма ненавършили
пълнолетие деца.
По въпроса за
брачната вина.
Първостепенният
съд е формирал правните си изводи по спорния в настоящото производство въпрос -
за вината, от събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства.
Настоящият въззивен състав кредитира показанията на свидетеля, които са
обсъдени подробно от районния съд, като неоспорени от страните и препраща към
мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 от ГПК.
Въззивният състав счита, че наведените от въззивника
доводи за неправилност на обжалваното решение в частта относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, са неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е
субективното психично отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му
брачни задължения и техния обективен резултат - дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Настоящият съд приема за установено по делото, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са
се дезинтересирали един от друг, проявили са взаимно неразбиране, не са
положили необходимите усилия за да преодолеят противоречията помежду си и да заздравят
брачната връзка, като това закономерно е довело до трайно и дълбоко разстройство
на брачните отношения, намерило своето обективно отражение в последвалата
фактическа раздяла от началото на 2018г.
От показанията
на разпитания от първата инстанция свидетел се установява, че страните са в
продължителна съпружеска фактическа раздяла от началото на 2018г., която е прекъснала
духовните, физическите и икономическите връзки между съпрузите. Съпружеската
фактическа раздяла е разрушила напълно и необратимо брачните отношения, което е
основание да се приеме от съда извод, че гражданският брак между С.Н.Д. и М.Д. Д.
е дълбоко и непоправимо разстроен, респ. следва да се прекрати с развод.
Установена е
и брачната вина на всеки от съпрузите, които с поведението си са допринесли за
разстройството на брачната им връзка.
Първоинстанционното
решение е правилно и като такова следва да се потвърди.
II. По насрещната
въззивна жалба с вх. № 25181339/07.12.2020г. срещу решение № 20233674 от 22.10.2020г., постановено по гр. дело №
50/2019 г. на СРС, III Гражданско отделение, 80 състав.
Насрещната
въззивна жалба е неоснователна.
В настоящото
решение съдът изложи мотивите си за брачната вина на двамата съпрузи и не
следва да ги преповтаря.
Неоснователно е възражението на въззивницата
и въззиваема М.Д. Д., че изводът на СРС относно вината на съпругата е
необоснован.
По делото е безспорно установено, че
съпругата е напуснала семейното жилище в началото на 2018г. и след това двамата
не са поддържали отношения като съпрузи, следователно и двамата съпрузи имат
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. След като
отчуждението между страните е достигнало своята крайност, поради невъзможността
да постигнат споразумение относно разрешаването на имуществените си спорове,
следва, че общността между съпрузите е окончателно разрушена. Ирелевантно за
спора е дали вината на някой от двамата е в по-голяма степен от тази на другия
съпруг. В този смисъл следва, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите,
изложени в обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. По
изложените съображения следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като
правилно, тъй като то не страда от сочените от въззивниците пороци, а е постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.
В частта, с която съдът е приел, че след
прекратяване на брака М.Д. Д. ще носи предбрачното си фамилно име С., съдебното
решение на първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано.
III. По разноските съдът приема следното:
Присъдените
от първата инстанция разноски са съобразени с нормата на чл. 329, ал. 1, изр.
2, предл. 2 от ГПК, която постановява, че когато и двамата съпрузи са виновни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Доколкото въззивникът
е освободен от внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал.1, т. 5 от ГПК, при образуване на въззивното производство, то същата следва да бъде събрана
с решението по делото. Поради неоснователност на въззивната жалба и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда С.Н.Д. да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер от 25 лева.
На
въззивницата и въззиваема страна не се следват разноски и съдът оставя без
уважение това искане.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20233674 от 22.10.2020г., постановено по гр. дело № 50/2019г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, в частта, с която е прекратен гражданския брака, сключен между С.Н.Д., ЕГН ********** и М.Д. Д., ЕГН **********, с Акт за граждански брак № 0017/21.01.2017г. на Столична община, район „Триадица“, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по взаимна вина на съпрузите.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 2991/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Д. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 2991/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.