№ 245
гр. Пловдив , 15.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600471 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. Ч., депозирана от името на лишения от
свобода А. И. А. против определение №238/26.08.2021г., постановено по ЧНД
№ 2458/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. С жалбата
се изразява несъгласие със съдебния акт, като се сочи, че доказателствата по
делото са некоректно и неправилно оценени от съда и че не са анализирани
положителните характеристики на А. по време на престоя му в затвора. На
тази база се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и
Апелативният съд да постанови ново, с което осъденият А. А. да бъде
условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият А. към
момента търпи наказание за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.3
1
вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК в размер на 3 години и 8 месеца лишаване
от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 328/2018г. по описа на ОС –
Стара Загора, от което, според приложената справка от затвора към
26.08.2021г. е изтърпял фактически 3 години 5 месеца и 1 ден, от работа 18
дни, или общо, 3 години 5 месеца и 19 дни. В контекста на посоченото не
може да има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно
освобождаване на А. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление
№ 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г.
тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, А.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжният съд
да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя
виждането на първостепенния съд. Съдържащите се в личното досие на
осъдения материали - доклади, становища, справки и др. са еднозначни в
мнението си, че към момента не е настъпила законово изискуемата се трайна
положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно,
че корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат
дейностите в тази насока. Становището на затворническата администрация и
на лицата, работещи в нея, не са задължителни за съда и не предопределят
априори изхода от делото. Но, без съмнение, виждането на натоварените, по
закон и фактически, с извършването на корекционни дейности спрямо
осъдените лица органи, не може да се отхвърли безмотивно от съда, а
несъгласие с него може да се изрази единствено, ако в материалите от
затворническото досие се открият доказателства, водещи до различни от
направените от компетентните органи изводи. Казусът не е такъв. Защото,
видно е от цялото затворническо досие, че нестабилно, променливо, с възходи
и падения, се отличава да е поведението на А. по време на престоя му в
затвора. И този извод произтича най - вече от оценката за риска от рецидив,
който не е претърпял никаква положителна промяна от постъпването на А. в
затвора до сега и все с високи параметри се оценява – 78т. Трайни и без
положителна промяна остават и проблемните зони – криминално минало,
отношение към правонарушението, начин на живот, обкръжение, умения за
мислене. Така че, не може да се говори за устойчивост и демонстрирано от А.
желание за приемане и осъзнаване на противоправното му поведение, довело
до осъждането му, за мотивация да работи по премахване или поне
минимизиране на проблемните си зони. Да, възрастта на осъденият е
напреднала и това може да се квалифицира като обективна причина той да не
полага обществено – полезен труд и да отказва предложенията за повишаване
на образователната му квалификация, и последните в негов ущърб наистина
не могат да се ценят, както се сочи в жалбата. Но не тези обстоятелства, а
2
посочените по-горе са послужили като мотив на окръжният съд да не
удовлетвори направеното от А. искане за приложението на чл.70 от НК.
Следва да се припомни, че законодателят е посочил като предпоставка за
условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а
пълно поправяне, но към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекционният процес спрямо осъдения
не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като
несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората
предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно
освобождаване. Прилагането на института е предпоставено не от
декларативното изявление на осъденото лице, че се е поправило, а от
демонстриране на поведение, сочещо на такова поправяне, каквото поведение
в настоящият случай не се открива да е налице. Не са налице и предпоставки
за успешното ресоциализиране на А. след излизането му от затвора, предвид
липсата на семейни връзки и подкрепа, която да му се окаже извън
затворническата среда, липсата на трудови навици и умения, криминалният
му статус и установения траен, устойчив модел на насилствен тип нарушител,
конкретните проблемни зони – начин на живот и обкръжение и умения за
мислене.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №238/26.08.2021г., постановено по ЧНД
№ 2458/2021г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3