РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Берковица, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100569 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
„Топлофикация София ” ЕАД обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за установяване спрямо
ответника Т. Г. Й. съществуването на вземане в размер на сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 743,78 лева, от които 589,67 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 09.05.2023г. до изплащане на вземането, 128,59 лева- мораторна
лихва за забава от 15.06.2020г. до 24.04.2023г., както и суми за дялово
разпределение- 20,29 лева главница за периода м.05.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 5,23 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до 24.04.2023г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 440/2023 г. по описа на РС Берковица.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба, че
Т. Г. Й., е клиент на ТЕ, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1231,
1
обл. София, общ. „Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. З, ет. 4, ап. 10, по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като
последното е извършено от „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, с която сградата-
етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила
договор за дялово разпределение. Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 440/2023 г. по описа на РС –
Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за
поисканите от ищеа суми.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответника му дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
743,78 лева, от които 589,67 лева главница, представляваща стойност на
2
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до
изплащане на вземането, 128,59 лева- мораторна лихва за забава от
15.06.2020г. до 24.04.2023г., както и суми за дялово разпределение- 20,29 лева
главница за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
09.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 5,23 лева -
лихва за периода 16.07.2020г. до 24.04.2023г., като претендират и направените
по делото разноски за дьржавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и
юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ответната страна Т. Г. Й. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска – оспорва основанието за
дължимост на сумите. Възразява, че не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот. Навежда възражение за погасителна давност за задълженията
за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 221.89 лева.
Възразява, че не дължи лихви, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства
относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг
начин. Поддържа, че ищецът няма основание да претендира суми за дялово
разпределение, тъй като същото е извършено от „Бруната България“ ООД.
Не оспорва размера на сумите, освен тези в давност.
Претендира да му се присъдят разноски за исковото и за заповедното
производство.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, което дружество е било ангажирано да
извърши дяловото разпределение за процесния имот.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
3
между страните през исковия период за процесния имот, количеството на
реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава
Относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване.
Ищецът обосновава вземането си с твърдението, че ответникът, в
качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил, че има качеството на
потребител на топлинна енергия, респективно, че е собственик или ползвател
на вещно право на ползване на имота, за който ищецът претендира залащане
на изразходена топлинна енергия.
По делото липсват доказателства ответникът да е бил собственик или
ползвател на имота през процесния период и съответно да притежава
качеството потребител на топлинна енергия, въз основа на което да дължи
претендираните от ищеца суми.
От представените по делото доказателства не може да се приеме за
доказано, че ответникът е собственик или ползвател на вещно право на
ползване на процесния имот, находящ се в гр. София 1231, обл. София, общ.
„Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. З, ет. 4, ап. 10.
4
По искане на ищеца съдът му е издал съдебни удостоверения, с които да
се снабди с документ за собственост на имота от Столична община, дирекция
„Инвестиционно отчуждаване", респективно от Министерство на вътрешните
работи на Република България, но ищецът не е проявил активност, като дори
не е взел издадените му съдебни удостоверения. Ищецът следва да понесе
последиците от процесуалното си бездействие, като обстоятелствата, които е
целял да установи с исканите съдебни удостоверения, а именно-че ответникът
е бил собственик и/или ползвател на топлоснабдения имот през процесния
период, следва да се приемат за недоказани.
Такъв документ, който да доказва, че ответникът е собственик или
ползвател на имота по делото не е представен.
Тъкмо обратното – от представените с исковата молба доказателства е
видно, че в съответните инстутиции няма данни имотът да е собственост на Т.
Г., респекивно същият да е ползвател на имота – Писмо от Столична Община,
район „Връбница“ от 2013 г. на л. 20 и Писмо от Министерство на вътрешните
работи на Република България от 2017 г. на л. 19.
Представеният по делото Протокол от Общо събрание на етажните
собственици от 05.10.2000 г. /л. 26-28 по делото/, към който в списъка на
собствениците фигурира и ответника не е достатъчно да се приеме, че същият
е бил собственик или ползвател на имота и то именно през процесния период,
още повече, че към 2013 г., респективно 2017 г. има доказателства, че няма
данни същият да е собственик на процесния имот – видно от в цитираните по-
горе Писма от Столична Община на л. 19 и МВР на л. 19.
На още по-голямо основание не е такова доказателство и приложения на
л. 22-23 Списък на живущите за жилищната сграда от 1993 г., в който е
отразено името на ответника.
Фактът, че ответникът е адресно регистриран по постоянен адрес
/справка НБД на л. 10 по приложеното ч.гр.д. № 440/2023 г./ също не доказва,
че Т. Г. е собственик или ползвател на вещно право на ползване.
В случая ищецът е този, в чиято тежест бе да докаже, че ответникът
притежава качеството на собственик или ползвател на този имот и при
липсата на доказателства за това, така предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
5
По делото нито се твърди, нито се установи ответникът да е подал искане
до ищеца за откриване на партида на негово име за имота, предвид което и
съдът приема, че ответникът не е установено да е притежавал качеството на
потребител на топлинна енергия в имота за процесния период.
Поради изложените мотиви съдът приема, че по делото не се доказа през
процесния период страните да са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота, поради което и
отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на процесните суми не
може да се ангажира.
Отделно от това основателно се явява и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за главницата за
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Предвид изложеното същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания,
едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на
определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да
бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са
предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този
начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за
съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за
наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по
кратък давностен срок.“.
6
Следва да се има предвид, че давността е прекъсната и е спряла да тече от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.05.2023 г.
/видно от входящата дата на заявлението на л. 3 по приложеното ч.гр.д.
440/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица/, от която дата
установителният иск се счита предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, респективно чл. 115, б. „ж“ /в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Тоест тригодишният срок е изтекъл за посочения от ответника период,
а именно: 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Относно претенциите за мораторни лихви върху за цената на
услугата дялово разпределение в допълнение следва да се посочи следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е
допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение се
явява неоснователна.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
От пълномощника на ответника своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна
правна помощ на ответника, за което е представен Договор за правна помощ
/л. 57 от делото – за исковото производство и на л. 17 по приложеното ч.гр.д.
№ 440/23 г. – за заповедното производство/.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, когато е осъществена безплатна
адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
7
което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Това възнаграждение се
присъжда в полза на адвоката, оказал безплатната помощ и съдействие.
В случая за исковото производство се претендира възнаграждение в
размер на 400 лева, което е в предвидения минимален размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство се
явява неоснователно, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати
посочената сума на пълномощника на отвтеника.
По отношение на претендирания размер на адвокатското възнаграждение
от 400 лева за заповедното производство обаче съдът намира възражението за
основателно по следните съображения:
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК от адвокат
представлява вид адвокатска защита, за която се дължи възнаграждение на
адвоката.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то на основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото
процесуално действие.
За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020
г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване
на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея
винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и
която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта,
когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно
в случая е дали възражението е мотивирано или не, тъй като закона не изисква
обосноваване на възражението, за да породи същото своите правни
последици.
8
Съдът намира, че в случая размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен по аналогия по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата,
която предвижда, че за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от
наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби /без да са поставени каквито и
да е изисквания към съдържанието на тези молби и за техния обем/
възнаграждението е в размер на 200 лева /в този смисъл е и Определение №
640 от 23.10.2024 г. на ОС-Монтана по ч.гр.д. № 406/2024 г./.
В случая адвоката на ответника претендира да му бъдат присъдени 400
лева, което е над минималния размер от 200 лева съгласно Наредбата, поради
което съдът намира, че искането над този размер е прекомерно и не е
съобразено с вида на предоставената адвокатска защита и съдействие, като
ищеца следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на адвоката на
ответника за оказаната безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. Г. Й. с ЕГН ********** от гр. С.,
ДЪЛЖИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов СУМА
в общ размер на 743,78 лева за жилище, находящо се в гр. С., от които 589,67
лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно
със законната лихва от 09.05.2023г. до изплащане на вземането, 128,59 лева-
мораторна лихва за забава от 15.06.2020г. до 24.04.2023г., както и суми за
дялово разпределение- 20,29 лева главница за периода м.05.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 5,23 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до
24.04.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 440/2023 г. по описа на РС Берковица.
9
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК с адрес – гр. Б., на основание чл.78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 400 лева - за
исковото производство и 200 лева - за заповедното производство,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответника Т. Г. Й. с ЕГН **********.
Решението е постановено при участието в процеса на „БРУНАТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София,бул. БРАТЯ БЪКСТОН 85, общ. Столична, като трето лице - помагач
на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
10