РЕШЕНИЕ
№ 4819
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20231110207976 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. Е. И. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0041894 на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал.
1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ.
С жалбата се твърди, че от описанието в ЕФ е неясно какво е нарушението и липсват факти
за такова. Сочи, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и, че не се сочи в ЕФ в какъв срок
може да се обжалва. Счита, че чл. 638, ал. 4 КЗ е относим към ал. 3 на същия член, а
управлението не е част от изпълнителното деяние на чл. 638, ал. 1, т. 1 от кодекса.
Поддържа, че за такова нарушение не се издава ЕФ, а НП. Моли ЕФ да бъде отменен и да му
бъдат присъдени разноски.
Пълномощник на жалбоподателят поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли ЕФ да
бъде отменен и да бъдат присъдени разноски.
Наказващият орган, чрез пълномощник, в писмен вид оспорва по жалбата и моли ЕФ да
бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е собственик л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № . На 07.04.2022г. в 20:22 ч.
автомобилът бил заснет с автоматизирана техническа система Cordon MD1196 да се движи
по Главен път Е80 /бул. „Европа“/ с посока от Околовръстен път към ул. „Шопска китка”.
Към тази дата за автомобила нямало сключен на договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От справката от Гаранционен фонд е видно, че към 07.04.2022 г. за автомобила не е имало
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.
От разпечатката на АТСС и снимката е видно, че на процесната дата и час автомобилът се е
движел в процесното място.
От преглед ню вписан тип средство за измерване от БИМ е видно, че автоматизирана
техническа система - Cordon MD1196 е одобрен тип средство за измерване с валидност до
13.06.2027 г., Видно от протокол от проверка № 08-СG-ИСИС/15.03.2022 г. процесната
система е била преминала проверка с валидност една година.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.
ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП и по дефиниция не носи подпис на
издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В
него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено.
В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
2
електронния фиш.
Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото
законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е
процесуален порок. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите
задължителни реквизити.
Правната квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Същото е
описано ясно и точно със всички съставомерни факти и няма неяснота в какво се поддържа,
че се изразява нарушението.
По същество:
Съгласно чл. 461, т. 1 КЗ „Гражданска отговорност” е задължителна застраховка за
автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 към закона. Чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ въвежда следното задължение: договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Нарушаването на това задължение, като форма на
изпълнителното деяние, се изразява в бездействие т.е. необходимо е адресатът на същото да
не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност за съответната година.
Санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че на физическо лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева. Съгласно чл.
638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
Изрично чл. 638, ал. 4 от кодекса препраща към ал. 1 на същия член, а чл. 647, ал. 3 КЗ
урежда ред за издаване на ЕФ за деяния като процесното – поради това възраженията в
жалбата са непонятни за съда.
Тъй като на процесната дата автомобилът е бил управляван без за него да е имало сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, правилно по реда на чл. 683, ал. 4 от кодекса е санкциониран
жалбоподателят като негов собственик, тъй като не е изпълнил задължението си да сключи
договор за тази застраховка за автомобила и с това е извършил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост -
деецът не е предвиждал настъпването на този резултат, но е бил длъжен и е могъл да стори
това.
3
Съдът, намира, че конкретният случай не е маловажен, тъй като не разкрива отклонение от
типичните случаи на това нарушение, което да сочи на по–ниска обществена опасност.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Размерът а наказанието по чл. 638. ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КЗ е с фиксиран размер от 250 лева и е
невъзможно намаляването му.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да потвърди.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален
размер. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от
фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г № 0041894 на Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН Т. Е. И. да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай,
че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5