Решение по дело №519/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба на Ч. С. Ч. с ЕГН ***и адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], подадена против Заповед № 316з-4141/25.09.2023г. на Директора на ОД на МВР Плевен. С оспорения акт на Ч. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено от последния дисциплинарно нарушение и е прекратено служебното му правоотношение.

Оспорващият излага, че заповедта е незаконосъобразна на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК. Конкретно сочи, че е нарушен редът за извършената му проверка за употреба на упойващи вещества, както и че не е извършил вмененото му нарушение. Иска отмяна изцяло на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание и в писмени бележки оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и излага доводи по съществото на спора, моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по представен списък. Твърди, че не е бил на работа и е нямало право да го проверяват като служител на МВР, не се е изяснило в кой момент е употребил забранените вещества – дали преди спирането му или в един по-късен момент. На следващо място излага, че не е безспорно установен фактът на знанието, че е употребил наркотичните вещества, поради което липсва субективния елемент на нарушението.

Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт и в писмени бележки оспорва жалбата с подробни доводи за законосъобразност на оспорения акт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Мл. инспектор Ч. С. Ч. е заемал длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Долна Митрополия при ОДМВР Плевен към датата на вмененото му нарушение 24.02.2023г.

В ОДМВР Плевен било получено писмо рег.№ 7855р-1965/24.02.2023г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР (л.111). В писмото се съдържали данни, че мл. инспектор Ч. е правил суицидни заплахи, опирайки служебното си оръжие в главата, както и че е възможно да има достъп и да употребява психотропни вещества. Директорът на ОДМВР Плевен поставил върху писмото резолюция към началник ООП за незабавно отношение.

От последния била създадена организация, целяща служителят, ползващ платен годишен отпуск, да бъде извикан в РУ Долна Митрополия да предаде служебното си оръжие, като при явяването да му бъде извършена и проверка за употреба на наркотични вещества. Ч. пристигнал в районното управление на 24.02.2023г. малко след 18:00 часа, управлявайки лекотоварен автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер], в който бил сам, и го паркирал пред двора на управлението. Същият бил възприет като водач на МПС от намиращите се в двора на РУ служители главен инспектор Ю. П. – началник на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен, старши инспектор И. М. – началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Долна Митрополия и инспектор Д. П. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“. Ч. влязъл в сградата на районното управление, придружен от ст. инспектор М., и предал зачисленото му служебно оръжие на домакина на районното управление. При излизането му от сградата, гл. инспектор П. разпоредил на инспектор П. да извърши проверка на жалбоподателя с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 за употреба на упойващи вещества в качеството му на водач на МПС.

Ч. Ч. бил изпробван с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр.№ ARРК-0012 в 18:39 ч. в присъствието на П., М. и още двама служители (мл. инспектор К. М. и мл. инспектор И. Г.), като пробата с пореден номер 304 дала положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Около 19:00 ч. инспектор П. докладвал на гл. инспектор П., че дадената от младши инспектор Ч. проба е положителна за амфетамин и метамфетамин, за което било разпоредено съставяне на АУАН, уведомяване на дежурен следовател и задържане на Ч. за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

За констатираното, на служителя бил съставен АУАН серия GА № 895951 от 24.02.2023г. (л.215) и му бил издаден талон за медицинско изследване на кръвна проба № 114426 (л.209), връчен му в 20:15 ч. на 24.02.2023г., като Ч. заявил, че не признава показанията на техническото средство и не употребява наркотични вещества, както и че по лекарско предписание приема медикаменти, предписани му със зелена рецепта и медикаменти, също предписани от лекар след претърпяна оперативна интервенция. Служителят бил откаран до ЦСМП Плевен, където дал биологична проба кръв и урина. По случая било образувано досъдебно производство № Д-1235/2023г. по описа на РП Плевен, досъдебно производство № 1026/2023г. по описа на ОСлО при ОП Плевен за умишлено престъпление, а Ч. бил задържан за 24 часа.

По ДП № 1026/2023г. по описа на ОСлО-ОП Плевен, била изготвена съдебно химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. № И-2407/10.03.2023г. (л.150) на пробите кръв и урина, взети от Ч. С. Ч., от ас. Р. К. и проф. д-р В. А. (съдебен токсиколог), химици от специализираната Химиктоксикологична лаборатория към ВМА София. Експертизата установила наличие в пробите на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин (34 ng/ml) и метамфетамин (122 ng/ml), както и на лекарствено вещество от групата на бензодиазепините – алпразолам (Ксанакс).

По досъдебното производство била възложена и съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Е. И. – съдебен лекар в ОСМЕ на ВМА София и проф. д-р В. А. – съдебен токсиколог и ръководител на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА София (л.138). В заключението на експертизата в отговор на въпрос „Възможно ли е медикаментите, които Ч. Ч. е приел по лекарско предписание да доведат до установяване на доказаните химически вещества в кръвта и урината му, като Амфетамин, Метамфетамин и Алпразолам?“, вещите лица са посочили, че никой от изписаните по рецептурни бланки или съобщен от изследвания при взимането на биологичните проби (кръв и урина) медикамент, не може да позитивира извършения предварителен тест или инструменталния (доказателствен) анализ по отношение установените амфетамин и метамфетамин. Вещите лица са категорични, че никой от назначените и приемани медикаменти към момента на извършената проверка — Атаракс, Ксанакс, Нолпаза, нито техните метаболити, не позитивират Дрегер Дръгтест 5000 по отношение на Амфетамин и Метамфетамин и не биха довели до откриване и доказване на тези наркотични вещества в биологичните проби от лицето, както и че никой от назначените с рецепта и/или приемани медикаменти към момента на извършената проверка не може да позитивира наличие на Амфетамин и Метамфетамин, тъй като не съдържа в състава си такива вещества и при своята биотрансформация в човешкия организъм не образува метаболити с химичната структура на Амфетамин и Метамфетамин.

От главен инспектор Ю. П. била изготвена докладна записка до Директора на ОДМВР Плевен (л.109), в която било изложено, че във връзка с писмото от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, на 24.02.2023г. е била извършена проверка на Ч. Ч. за употреба на упойващи вещества в качеството му на водач на МПС, като пробата е дала положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин.

Дисциплинарното производство срещу Ч. било образувано с издаването на Заповед № 316з-1040/15.03.2023г. (л.38), изменена със Заповед № 316з-2887/11.07.2023г. (л.42) на Директора на ОДМВР Плевен, с която бил определен дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) със задача да проведе разследването по дисциплинарното производство. Заповедите били връчени на оспорващия на 30.03.2023г. и 11.07.2023г., надлежно отбелязано върху тях. На Ч. била връчена и покана рег.№ 316р-11845/30.03.2023г. (л.104) за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. В подадено писмено искане вх.№ 316000-13484/01.04.2023г. (л.115) мл. инсп. Ч. Ч. заявил желанието си да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, да се явява с него пред ДРО и ДНО, същият да се запознае с всички материали по дисциплинарното производство, преди мл. инсп. Ч. да даде обяснения по същото, като е направено и искане служителят да бъде изслушан от и лично да представи обясненията си пред дисциплинарно-наказващия орган в присъствието на адвоката си, без да дава писмени обяснения. По искането ДРО издал становище рег.№ 316р-14128/19.04.2023г. (л.113), в което приел, че няма пречка Ч. да бъде представляван от адвокат и да се запознае с наличните до момента материали по дисциплинарното дело. Пред ДРО служителят представил и обяснение рег.№ 316р-12281/03.04.2023г. (л.107), в което заявил, че ще даде писмени сведения и обяснения, след като се запознае с всички материали от воденото срещу него следствено дело.

ДРО се запознал с постъпилите с докладна записка рег.№ 316р-8390/02.03.2023г. (л.109) предварителни данни и присъединените към нея писмо рег.№ 7855р-1965/24.02.2023г. (л.111) и писмо рег.№ 7855р-2197/02.03.2023г. (л.112) по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, от които установил, че в дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, при извършвана проверка по прокурорска преписка № 591/23г. на РП Плевен, са били получени данни за това, че младши инспектор Ч. Ч., пред установени свидетели по проверката е отправял суицидни заплахи, опирайки служебното оръжие в главата си, както и че е възможно същият да има достъп до психотропни вещества, които да употребява. Приел, че при проведени оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия по ДП № 1235/2023г. по описа на РП Плевен (№ 1026/2023г. по описа на ОСлО при ОП Плевен), образувано във връзка с дадена положителна проба за наркотични вещества на 24.02.2023г. при управление на МПС от младши инспектор Ч. С. Ч. - служител на РУ Долна Митрополия е било установено, че от 27.01.2023г. същият употребява таблетки „Ксанакс“.

В процеса на работата си ДРО приобщил към дисциплинарната преписка протокол рег.№ 256р-5089/01.12.2016г. (л.196) за запознаване с вътрешноведомствени нормативни актове на МВР и ОД на МВР Плевен, от който е видно, че младши инспектор Ч. Ч. се е запознал с МЗ № 8121з-396/05.08.2014г. относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества на 30.11.2016г., като със същия протокол се е запознал и с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г.

От сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен и РУ Долна Митрополия били изискани и представени утвърден месечен график за м. февруари 2023г. за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на пътен контрол на служителите при РУ Долна Митрополия рег.№ 256р-809/30.01.2023г. (л.205), утвърдено изменение на месечния график за м. февруари 2023г. за работа на служителите от група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен рег.№ 316р-8841/08.03.2023г. (л.206), заявление рег.№ 256р-1323/21.02.2023г. (л.198) от младши инспектор Ч. за ползване на законоустановен отпуск за времето от 23.02.2023г. до 10.03.2023г. включително, административнонаказателна преписка № [рег. номер]/24.02.2023г. срещу младши инспектор Ч. С. Ч. ведно със съставения срещу последния АУАН № [рег. номер]/24.02.2023г. (л.215) за това, че на 24.02.2023г. около 18:35 часа в град Долна Митрополия, обл. Плевен, на ул. „Трети март“ пред № 29, с посока на движение към центъра на града, като водач на собствения си лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито 108 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], младши инспектор Ч. е управлявал горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

ДРО направил справка в Автоматизирана информационна система на КАТ – МВР „Регистрация на ППС и собствениците им“ (л.199) относно притежавани от младши инспектор Ч. Ч. МПС, съгласно която лек автомобил „Мерцедес“, рама „VSА63809413356060“, с регистрационен номер [рег. номер] е негова собственост.

За нуждите на дисциплинарното производство, ДРО изискал и приобщил към събраните материали записи от дата 24.02.2023г. от камери за видеонаблюдение, разположени в сградата на РУ Долна Митрополия, за прегледа на които бил изготвен протокол рег.№ 316р-21262/15.06.2023г. (л.192). При прегледа на видеофайловете били установени следните събития, имащи отношение към предмета на дисциплинарното производство:

При преглед на видеофайла с наименование „RUDM_ch2_20230224181510_20230224190051.dav“ се вижда заснет дворът на РУ Долна Митрополия. В 18:20:15 ч. на 24.02.2023г., в двора на управлението влиза син автомобил, от който слиза главен инспектор Ю. П. и се присъединява към старши инспектор М., инспектор П. и младши инспектор Д. С., които се намират на двора. В 18:21:30 ч. до входа на двора на РУ Долна Митрополия спира бял бус, от който слиза от мястото на водача младши инспектор Ч. Ч., облечен в тъмносин суитшърт с надпис с буква „D“ и бели ръкави. Същият влиза в двора на районното управление и се отправя към входа му. В 18:22:58 ч. мл. инсп. Ч. излиза от двора на РУ Долна Митрополия, следван от ст. инсп. М. и инсп. П., отива до паркирания бял бус, отваря страничната врата и влиза в автомобила, като ст. инсп. М. и инсп. П. се намират в непосредствена близост. Излизайки от буса се вижда, че мл. инсп. Ч. носи черна найлонова чанта и отново се отправя към сградата на РУ Долна Митрополия. През това време, в 18:23:30 ч. в двора на РУ влиза полицейски автомобил, от който слизат мл. инсп. И. Г. и мл. инсп. К. М. и се присъединяват към тях. В 18:29:30 ч. гл. инсп. П. напуска с автомобил двора на РУ Долна Митрополия. В 18:30:47 ч. се вижда как мл. инсп. Ч. отново излиза от двора на районното и отива до белия бус, където отваря страничната врата и осветява вътре с фенерче. В 18:34:08 ч. същият се връща в сградата. В 18:47:00 ч. мл. инсп. Д. С. излиза от сградата и напуска двора на РУ. В 18:51:35 ч. ст. инсп. М. излиза в двора на районното, говорейки по телефона.

При преглед на видеофайла с наименование „RUDM_ch2_20230224181852_20230224190058.dav”, започващ в 18:18:52 ч. и приключващ в 19:00:58 ч. на 24.02.2023г., е заснет входа на районното управление, където се вижда, че в 18:20:52 ч. гл. инсп. П. и ст. инсп. М. разговарят. В 18:22:30 ч. мл. инсп. Ч. и ст. инсп. М. влизат в сградата на РУ Долна Митрополия, в 18:22:52 ч. излизат, слизайки по стълбите, и в 18:24:20 ч. отново влизат в сградата на районното управление, следвани от мл. инсп. И. Г. и мл. инсп. К. М.. В 18:24:26 ч. инсп. П. отваря служебен автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер], сваля от багажното отделение черен куфар и се отправя към входа на управлението. В 18:25:52 ч. мл. инсп. Ч. и ст. инсп. М. излизат от сградата, слизайки по стълбите. Към тях се присъединява П., като и тримата разговарят. Наблюдава се как Ч. жестикулира и обяснява нещо на П. и М., като дори в 18:26:30 ч. сяда на стълбите и продължава да жестикулира и обяснява видимо емоционално. В 18:27:14 на стълбите излизат и двамата униформени полицейски служители мл. инсп. И. Г. и мл. инсп. К. М.. В 18:35:00 ч. всички влизат в сградата на РУ Долна Митрополия. В 18:46:00 ч. мл. инсп. Д. С. излиза от сградата на управлението. В 18:52:17 ч. инсп. П. излиза от сградата, говорейки по телефона. В 18:53 ч. при него отива и ст. инсп. М., като двамата се намират непосредствено пред вратата на управлението и разговарят.

В хода на разследването ДРО снел писмени сведения от служители и медицински лица, участвали и имащи отношение към случая, били изискани и приобщени копия на материали от досъдебно производство № 1026/2023г. по описа на ОСлО Плевен (№ 1235/2023г. по описа на Районна прокуратура Плевен), както и документи и материали от група „Оперативна дежурна част“ при ОД на МВР Плевен, Първо РУ Плевен и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.

В сведение рег.№ 316р-21334/15.06.2023г. (л.118) главен инспектор Ю. П. – началник на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен посочил, че на 24.02.2023г. около 18:00 часа отишъл в РУ Долна Митрополия, където се намирали инсп. Д. П. – инспектор в „СПП“ и ст. инсп. И. М. – началник на група „Охранителна полиция“ в РУ Долна Митрополия. Няколко минути след това, пред районното управление дошъл мл. инспектор Ч. Ч., който бил сам и управлявал микробус „Мерцедес“ с ДК № [рег. номер]. Главен инспектор П. разпоредил на инспектор П. да извърши проверка на младши инспектор Ч. с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 за употреба на упойващи вещества в качеството му на водач на МПС и около 19.00 ч. бил уведомен по телефона от инсп. П. за това, че дадената от мл. инсп. Ч. проба е положителна за употреба на амфетамин и метамфетамин.

В сведение рег.№ 316р-21315/15.06.2023г. (л.120) от главен инспектор Ю. П. – началник на РУ Долна Митрополия и сведение рег.№ 316р-14645/24.04.2023г. (л.121) от старши инспектор И. М. – началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Долна Митрополия, била потвърдена горната фактическа обстановка.

В сведение рег.№ 316р-14433/21.04.2023г. (л.123) инспектор Д. П. – полицейски инспектор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен посочил, че на 24.02.2023г. около 18:30 часа, докато се намирал в двора на РУ Долна Митрополия, видял как мл. инсп. Ч. Ч. управлява личния си автомобил Мерцедес Вито с рег.№ [рег. номер] и го паркира пред районното управление, след което отишъл при тях. И. П. отишъл до служебния автомобил и извадил от багажника техническо средство Дрегер Дръгтест 5000, с което да бъде тестван мл. инсп. Ч.. В този момент погледнал към Ч. и видял, че е притеснен, тъй като според него последният е наясно с процедурата и последствията при положителна проба, защото работи като младши автоконтрольор и самият той е изпробвал за наркотици водачи на МПС. Ч. седнал на стълбите на районното управление и му казал, че употребява лекарства, изписани му със зелена рецепта и може да му ги покаже, защото се намират в личния му автомобил. И. П. го поканил да даде проба и той се съгласил. След като мл. инсп. Ч. поел касетата в ръце и взел слюнка от устата си, тампонът на касетата променил цвета си, като се оцветил в синьо. Ч. му предал касетата и той я поставил в техническото средство, като около 5 мин. след това апаратът отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. И. П. показал дисплея на техническото средство на младши инспектор Ч., след което извадил касетата. Това се случило в 18:39 часа, като по време на пробата до него се намирал ст. инсп. И. М., който видял процедурата и резултата от теста. И. П. се обадил по телефона на нощната смяна от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, за да дойдат в районното управление и да съставят АУАН, по който той е свидетел. Докато чакали екипа, мл. инсп. Ч. му показал две различни опаковки лекарства, от чието упътване инсп. П. разбрал, че са от групата на опиати и бензодиазепини, но не си спомня наименованието им. След около час, в двора на РУ Долна Митрополия дошъл екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пленен в състав мл. инсп. Д. Д. и мл. инсп. М. Г. – и двамата заемащи длъжност младши автоконтрольор, за да документират положителната проба. Същите изпробвали мл. инсп. Ч. с техническо средство Дрегер 7510 за наличието на алкохол, като уредът отчел отрицателен резултат. След това съставили акт серия GА № 895951 за това, че на 24.02.2023г. около 18:35 ч. в град Долна Митрополия, на ул. „Трети март“, младши инспектор Ч. Ч., като водач на собствения си товарен автомобил Мерцедес Вито с рег. [рег. номер], управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. След съставяне на акта, същият бил предявен на служителя, той го прочел и се подписал без възражения. Бил му връчен талон за медицинско изследване № 114426/24.02.2023г., като на екземпляра на талона бил посочен час на връчване 20:15 мин и Ч. получил екземпляр от него. И. П. допълва, че според него през цялото време мл. инсп. Ч. Ч. е изглеждал неадекватен и със забавени движения, като на моменти дори е заспивал. Споделя, че не е допускал, че пробата ще бъде положителна и че мл. инсп. Ч. употребява наркотични вещества, тъй като счита, че същият би следвало като пътен полицай да следи за безопасността на движението и да дава личен пример както на обществото, така и на своите колеги. В протокол за разпит от 24.02.2023г. по ДП № 1235/2023г. по описа на РП Плевен, инспектор П. описал същата фактическа обстановка като в сведението си пред ДРО.

Аналогично било описанието на обстоятелствата, свързани с проверката на Ч., и в дадените от останалите присъствали полицейски служители сведения (рег.№ 316р-21316/15.06.2023г. от инсп. Д. А. – л.125, рег.№ 316р-21428/16.06.2023г. от мл. инсп. Д. С. – л.127, рег.№ 316р-21426/16.06.2023г. от мл. инсп. К. М. – л.128, рег.№ 316р-21430/16.06.2023г. от мл. инсп. И. Г. – л.129, рег.№ 316р-21429/16.06.2023г. от мл. инсп. М. Г. – л.130, рег.№ 316р-14432/21.04.2023г. от мл. инсп. Д. Д. – л.131).

В сведение рег.№ УРИ 316000-18886/12.05.2023г. (л.132) д-р С. Л. – лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, мултипрофилно спешно отделение заявила, че на 24.02.2023г. в 21:01 часа било доведено лицето Ч. С. Ч., придружено от полицейски служители. След като записали личните му данни в журнала, дежурната сестра му взела кръв и му дала чашка за урина, след което Ч. се отправил към тоалетната. След като се върнал, върху двата контейнера за кръв и урина били залепени стикерите, предоставени от полицаите. Д-р Л. и медицинската сестра запечатали контейнерите в плик заедно с придружаващата документация, като тя, медицинската сестра и изследваното лице собственоръчно положили подпис върху запечатания плик. След това д-р Л. прегледала младши инспектор Ч. и в 21:23 часа издала амбулаторен лист за извършения преглед.

В предоставения на ДРО „Дневник за взети биологични проби от водачи на МПС на територията на ОДМВР Плевен“, воден в група „Оперативно дежурна част“ при ОД на МВР Плевен (л.230), на 24.02.2023г. в 18:44 часа било записано, че Ч. С. Ч. с ЕГН ***, водач на МПС, след употреба на амфетамин и метамфетамин дава проби в ЦСМП.

ДРО приобщил към воденото дисциплинарно производство и материали по прокурорска преписка № 1235/2023г. по описа на РП Плевен, а именно протоколи от проведени разпити на свидетели по реда на НПК пред следовател от ОСлО Плевен (л.156-187) и съдебната химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза рег. № И-2407/10.03.2023г., изготвена по ДП № 1026/2023г. по описа на ОСлО-ОП Плевен.

В протокол за разпит от 04.04.2023г. по ДП № 1235/2023г. (л.188) младши инспектор Ч. заявил, че за последната година е претърпял няколко оперативни интервенции: на 21.09.2022г. бил опериран с пълна упойка в МБАЛ „Свети Панталеймон“ поради фрактура на палеца на десния крак, и на 28.10.2022г. отново му била извършена операция с пълна упойка на палеца на десния крак. Не знаел с какви вещества е бил упояван и считал, че тези препарати могат да повлияят на изследването, като доведат до позитивен резултат. По повод на лични проблеми „задочно“ му бил изписан препарат „Атаракс“ от д-р Н. С. – психиатър в ДКЦ Долна Митрополия, който приема от 28.02.2023г. съобразно предписанието. Твърдял, че на 05.02.2023г. или 06.02.2023г. от личния му лекар д-р Ц. му бил изписан препарата „Ксанакс“, който приема от 10.02.2023г., вечер по половин таблетка, в продължение на две седмици. Заявил, че на 24.02.2023г. след като му е бил взет материал за изследване с Дрегер Дръгтест 5000 за употреба на наркотични вещества, с оглед на създалата се стресова ситуация, приел няколко таблетки „Ксанакс“, които са били в него.

С писмо вх.№ 316000-24843/23.06.2023г. на ОДМВР Плевен (л.133), на ДРО бил предоставени постановление от 08.06.2023г. за привличане в качеството на обвиняем на младши инспектор Ч. С. Ч. (л.135), комплексната съдебномедицинска експертиза на ВМА София и постановление от 19.06.2023г. на прокурор при РП Плевен.

Комисията изготвила Обобщена справка рег.№ 316р-24012 от 12.07.2023г. (л.73). В нея след анализ на събраните доказателства ДРО приел, че младши инспектор Ч. Ч. е извършил вмененото му нарушение, като на 24.02.2023г. в град Долна Митрополия, на ул. „Трети март“ пред №29, като водач на МПС е управлявал лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ [рег. номер] – негова собственост, под въздействието на наркотични вещества, установено при извършена на 24.02.2023г. проба с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000, с фабричен номер АRРК-0012 и пореден номер на пробата 304 – позитивна, потвърдено и от извършени химически изследвания от химикотоксикологична лаборатория на ВМА София с лаб. № 1980 и № 1982 с положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин в кръвта и урината му – действия, в противоречие с етичните правила за поведение на държавните служители установени с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г. От установеното в хода на дисциплинарното производство ДРО приел, че неправомерното поведение на служителя е станало достояние на значителен брой служители от МВР, органи на прокуратурата – прокурор и следовател, медицински лица, като чрез действията му е уронен престижът на службата.

От ДРО бил направен извод, че с поведението си мл. инспектор Ч. Ч. е нарушил т.4 от МЗ № 8121з-396/05.08.2014г. относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, като на служителите е забранено: „…да се управлява МПС…под въздействието на друго упойващо вещество…по времето на ползване на отпуск“, както и етичните принципи, заложени в т.28, букви а) и б) от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г., с които се е запознал срещу подпис на 30.11.2016г.: „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; на забраната да не управлява моторно превозно средство ... под въздействието на друго упойващо вещество ... по времето на ползване на отпуск“. По този начин Ч. виновно е нарушил етичните принципи, посочени в т.8, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: „Чрез спазването на правилата за поведение, заложени в Етичния кодекс и приети за всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР“, „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” и „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.

На Ч. била връчена от комисията покана рег.№ 316р-24019/12.07.2023г. (л.103) за запознаване с обобщената справка и с всички материали от проведената дисциплинарна проверка, като му била предоставена възможност в срок от 24 часа след запознаването да представи допълнителни обяснения или възражения.

Ч. се запознал със справката и всички материали от дисциплинарното производство на 12.07.2023г., за което собственоръчно се подписал на нея. В дадения му срок оспорващият представил на ДРО допълнително обяснение, адресирано до директора на ОДМВР Плевен, с рег.№ 316р-24207/13.07.2023г. (л.101). В него служителят заявил, че поради проблеми от личен характер е започнал да употребява таблетки „Ксанакс“ от 27.01.2023г. до 24.02.2023г., след което прекратил приема им, не е бил уведомен за това, че не трябва да управлява МПС по време на приема на горепосочения медикамент, както и че има съмнения за външна намеса, изразяваща се в умишлено поставяне на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин.

ДРО приключил работата си с изготвяне на Становище рег.№ 316р-24332/14.07.2023г. до Директора на ОДМВР Плевен (л.45), в което след аналогично описание на фактическата обстановка направил извод, че в хода на дисциплинарното производство са се събрали достатъчно доказателства за това, че Ч. е извършил нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ – т.8, т.19 и т.20 във вр. с т.28, б. а) и б) от Етичния кодекс, и предложил на мл. инспектор Ч. Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение да бъде прекратено.

След като материалите от дисциплинарното производство били предоставени на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) Директора на ОДМВР Плевен, той изпратил покана до Ч. рег.№ 316р-28125 от 14.08.2023г. (л.34) с възможност в указан срок последният да представи писмени обяснения/възражения. Поканата била връчена на служителя на 22.08.2023г., като той депозирал в дадения му срок писмени обяснения с рег.№ 316р-29374/23.08.2023г. (л.33). В обясненията си служителят изложил, че от 27.01.2023г. до 24.02.2023г. е използвал таблетки „Ксанакс“ поради лични проблеми и нарушения в съня, след което прекратил приема им, не е бил уведомен от лекаря за това, че не трябва да управлява МПС по време на приема им. Посочил, че никога не е употребявал със собствено знание и желание наркотични вещества амфетамин и метамфетамин и счита, че същите са попаднали в организма му чрез помощта на друго лице без негово знание, но не може да посочи името на лицето от страх да не навреди на семейството си.

Производството приключило с издаване на оспорената Заповед № 316з-4141/25.09.2023г. (л.20) на Директора на ОДМВР Плевен, с която на мл. инспектор Ч. С. Ч. на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено от последния дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, и е било прекратено служебното правоотношение на служителя.

В заповедта ДНО възприел изцяло фактическата обстановка, установена в хода на дисциплинарното производство, като приел за безспорно установено и доказано от ДРО, че младши инспектор Ч. Ч. е извършил вмененото му нарушение – управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, които действия са в противоречие с етичните правила за поведение на държавните служители. ДНО приел за неоснователни и недоказани твърденията на Ч. в писменото му обяснение, позовавайки се на двете съдебно-медицински експертизи във ВМА София и непредставянето на конкретни данни за външна намеса –самоличност на лицето, което според него е станало причина тези вещества да попаднат в организма му, както и данни относно място, време и други детайли. В заповедта детайлно били анализирани двата елемента на фактическия състав на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяние, нарушаващо етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, което уронва престижа на службата, като мотивирано било прието наличието и на двата елемента. ДНО изложил и мотиви в изпълнение на изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР.

Освен описаните по-горе доказателства, по делото са приобщени книга за задържани лица (л.217), Заповед за задържане на лице рег.№ 316зз-25/24.02.2023г. (л.221), лист за преглед на Ч. при задържането му (л.222), Заповед за конвоиране на лице № УРИ 316з-791/24.02.2023г. (л.223), протокол за инструктаж на конвоен наряд (л.224), протокол за личен обиск на Ч. от 24.02.2023г. (л.226), справка рег.№ 316р-9100/09.03.2023г. за извършена проверка на техническо средство DREGER 5000 с фабр.№ ARPK-0012 (л.232) и разпечатка от техническото средство (л.233). От последната се установява, че тест № 304, направен на 24.02.2023г. в 18:39:54 ч., е дал положителни проби за амфетамин и метамфетамин. Представени са още към преписката докладна записка рег.№ 316р-9766/15.03.2023г. (л.234) от служителя, изпробвал Ч. като водач за употреба на упойващи вещества, справка за нарушител/водач (л.235), удостоверение за преминат курс за обучение за работа с доказателствен анализатор на Д. П. (л.249-250), протокол *********-1000 за премината проверка на Дрегер Дръгтест 5000 с идент. номер ARPK-0012 (л.278), заповеди за ползване на отпуск и болнични листи на Ч.. Към преписката е приложена и Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи (л.251) за недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.

От Районна прокуратура Плевен е представен обвинителен акт от 21.09.2023г. по пр.пр. № 1235/2023г. (л.340), с който Ч. е обвинен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 вр. с ал.1 от НК за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, по който е образувано НОХД № 2050/2023г. по описа на РС Плевен, както и протоколи от проведени съдебни заседания по последното дело.

По искане на оспорващия по делото са разпитани двама свидетели.

П. Ч. Д. излага, че с оспорващия са били в доста близки отношения – имали са връзка, виждали са се често, но не са живели заедно. Към м. февруари 2023г. разбрала, че Ч. започнал да употребява „Ксанакс“ поради обтегнати отношения със свидетелката, но тя не го е виждала да употребява това лекарство, нито да употребява наркотични вещества. От разпита й се установява, че през м. декември 2022г. тя е подала сигнал в полицията, че Ч. й е заявил, че иска да се самоубива и е имал в главата си опрян пистолет.

Б. В. Т. излага, че със заповед на директора на ОД на МВР Плевен е била определена като член на дисциплинарно разследващия орган, в това си качество е изготвила и подписала обобщената справка и становище до ДНО, както и е връчила оспорената заповед на жалбоподателя.

В с.з. на 22.10.2024г. оспорващият е дал обяснения, в които излага фактическата обстановка около извършената му проверка. Отрича да е шофирал след употреба на наркотични вещества, сочи, че е пиел „Ксанакс“ със зелена рецепта и други предписани му медикаменти.

По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-психологична експертиза, която да провери достоверността на твърденията на Ч.. Видно от заключението на същата (л.420), вещото лице е провело психологическа беседа с оспорващия, при която е установило, че в поведението на изследвания се наблюдавало притеснение и тревожност, той дистантно и без детайли е преминавал през моментите, които касаят теста за наркотици. Експертът е провел и полиграфско изследване, като е оценил записаните данни с помощта на Емпирична система за оценка ESS-M, която е научно обоснован стандартизиран протокол за оценка на данни от полиграфски изследвания. Въз основа на данните от изследването, вещото лице е направило извод, че с голяма вероятност може да се твърди, че Ч. Ч. умишлено е употребил амфетамин и метамфетамин на 24.02.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред местно компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок (оспорената заповед е връчена лично на Ч. на 21.05.2024г., видно от отбелязването на самата нея, а жалбата е входирана при административния орган на 04.06.2024г.).

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Безспорно е между страните, че младши инспектор Ч. С. Ч. е заемал длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Долна Митрополия при ОД на МВР Плевен към датата на вмененото му нарушение 24.02.2023г. В това си качество същият е бил държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е обстоятелството, че старши комисар В. В. при издаване на процесната заповед е имал качеството Директор на ОД на МВР Плевен (удостоверение на л.282), която длъжност е сред изброените в чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на структурите по чл.37“, следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя, заемащ младша изпълнителска длъжност (уволнение – чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР). Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.

Заповедта е съставена в предвидената от закона писмена форма, подписана е от нейния издател. Съдържа изброяване на предвидените реквизити в чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

За да възникне дисциплинарна отговорност, е необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР е в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.

Оспорената заповед е мотивирана от фактическа страна, като препраща и към изготвената справка в хода на проверката. Налице е и конкретно описание на деянието на служителя (фактическо описание), което позволява да бъде извършена обективна съпоставка между дължимото и реализираното поведение на служителя. Изводът на настоящия състав е, че тези изисквания за форма и реквизити на оспорената заповед са спазени, при което не са налице и основания за отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Обстоятелството дали вмененото нарушение е извършено, респективно доказано, обосновава правилното приложение на материалния закон.

Съдът намира, че са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е „открито” по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на датата, на която Обобщена справка рег.№ 316р-24012/12.07.2023г. с резултатите от проверката и Становище рег.№ 316р-24332/14.07.2023г. са постъпили при ДНО – 14.07.2024г. Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 14.09.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал.1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Оспорващият е бил в законоустановен отпуск в периодите 14.07.-24.07.2023г. вкл. (11 календарни дни – разрешение на л.279), 17-18.08.2023г. вкл. (2 календарни дни – заповед на л.280) и 11-24.09.2023г. вкл. (14 календарни дни – болничен лист на л.281). Съответно срокът за издаване на заповедта се удължава с 27 дни и изтича на 11.10.2023г. В случая оспорената заповед е издадена на 25.09.2023г., т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението във вр. с чл.195, ал.3 от ЗМВР. Същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението.

Противно на бланкетните възражения в жалбата, при издаване на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, включително и императивното изискване на чл.206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят Ч. е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, дадена му е била възможност да се запознае със събраните доказателства, да участва в производството (включително чрез упълномощен адвокат) и да се запознае със съдържанието на обобщената справка. До същия е била изпратена и покана от ДНО за даване на писмени обяснения, като той се е възползвал от дадената му възможност и е дал такива, обсъдени в заповедта и мотивирано приети за неоснователни.

По съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите от системата на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото поведение на държавен служител. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение в някоя от хипотезите на чл.194, ал.2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

В случая Ч. Ч. е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г.), съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Като неспазени са приети т.8, т.19 и т.20 във вр. с т.28, б. а) и б) от Етичния кодекс.

Дисциплинарнонаказващият орган е изследвал задълбочено и обосновано релевантните факти и обстоятелства и е достигнал до правилни изводи от фактическа страна относно осъщественото от жалбоподателя поведение. Правният извод на ответника, че деянието на жалбоподателя е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, което е довело до уронване престижа на службата, е формиран при правилно приложение на материалния закон.

По смисъла на чл.194, ал.2 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл.197, ал.1 от ЗМВР дисциплинарни наказания.

Като „тежки нарушения на служебната дисциплина“ законодателят е определил „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение.

Наличието на съставомерния елемент деянието да е довело до уронване престижа на службата се установява по безспорен начин. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 2007г. по тълк. дело № 4/2007г. на ОСС на ВАС се посочва, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. В същото ТП е дадено тълкуване, че не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.

В конкретния случай съдът намира за безспорно установено, че държавният служител Ч. Ч. е управлявал личното си МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, с което е дал отрицателен личен пример с поведението си, накърнил е доброто име и авторитета на институцията, която представлява. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието му е станало достояние както на много на брой служители на МВР, така и на служители в ЦСМП Плевен, Химиктоксикологична лаборатория към ВМА София и ОСМЕ на ВМА София, както и на следствени и съдебни органи (предвид образуваното против Ч. досъдебно, а в последствие и съдебно производство), т.е. на широк кръг лица, част от които извън системата на МВР.

Управлението на МПС от Ч. след употреба на наркотични вещества се установява от събраните и неоспорени доказателства – резултат от проба с техническо средство, съдебно химикотоксикологична експертиза на биологичен материал и съдебномедицинска експертиза. От тези доказателства е видно, че е обективиран положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин в кръвта и урината на служителя, както и че никой от назначените и приемани медикаменти към момента на извършената проверка — Атаракс, Ксанакс, Нолпаза, нито техните метаболити, не биха довели до откриване и доказване на амфетамин и метамфетамин в тестовата касета на уреда или в биологичните проби на лицето. Качеството му на водач също не е спорно – видно от протокола от преглед на видеофайловете в преписката и от сведенията на полицейските служители, Ч. е пристигнал в районното управление с личния си автомобил, като го е управлявал и паркирал пред двора, влязъл е в РУ да предаде оръжието си и след това е бил проверен с техническо средство.

Неоснователни и неподкрепени с доказателства са твърденията на оспорващия, че той не е приемал умишлено наркотични вещества и неизвестно лице вероятно ги е поставило в храна или напитка, която е приел. Доказателствената тежест за установяване на горното е на жалбоподателя, и той по никакъв начин не се е справил с нея. Разпитаният свидетел единствено излага, че с Ч. са били в доста близки отношения – имали са връзка, тя не го е виждала да употребява наркотични вещества, но не са живеели заедно, като съдът отчита, че тя няма как да има непрекъснати наблюдения за действията му, включително не го е виждала в процесния ден на проверката. Липсата на умисъл се опровергава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза. След проведена психологическа беседа и полиграфско изследване, данните по което са оценени с помощта на Емпирична система за оценка ESS-M (научно обоснован стандартизиран протокол за оценка на данни от полиграфски изследвания), експертът е направил обоснован извод, че с голяма вероятност може да се твърди, че Ч. Ч. умишлено е употребил амфетамин и метамфетамин на 24.02.2023г.

Да се кредитират твърденията на Ч., че някой друг му е дал наркотични вещества без негово знание и това го освобождава от отговорност, би значело всеки водач, заловен да управлява МПС под въздействието на упойващи вещества и изказал подобни твърдения без доказателства за това, да не носи административна и/или дисциплинарна отговорност, което не е целта и смисъла на закона.

Неоснователни са и останалите възражения на оспорващия, свързани с установеното наличие на упойващи вещества.

От данните в дисциплинарната преписка се установява, че при вземането на пробата с техническо средство е бил спазен реда за извършената му проверка за употреба на упойващи вещества – тестовата касета е разпечатана пред водача, попълнен е протокол за резултата от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози, издаден е талон за медицинско изследване, придружен със стикери, пробата е направена от служител, завършил съответния курс за боравене с техническото средство. Вземането на биологичния материал за изследване в ЦСМП Плевен също е станало съгласно разписаните правила в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено от материалите по преписката – върху двата контейнера за кръв и урина са били залепени стикерите, предоставени от полицейските служители, медицинските лица са запечатали контейнерите в плик заедно с придружаващата документация, те и изследваното лице собственоръчно са положили подпис върху запечатания плик, пробите са били получени в Химикотоксикологичната лаборатория на ВМА София запечатани и отговарящи на изискванията за химикотоксикологично изследване.

Твърденията, че Ч. не е бил на работа и е нямало право да го проверяват като служител на МВР, не намират опора в приложимите нормативни документи. С т.28, б.“б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в приложимата редакция е въведена абсолютна забрана за държавните служители в МВР да управляват моторно превозно средство под въздействието на упойващо вещество както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. След като законодателят е въвел деянията, несъвместими с етичните правила за поведение регламентирани в Етичния кодекс, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, то нормите на кодекса са задължителни за спазване, включително и забраната по т.28, б.“б“ относно времето, в което служителят е в законоустановен отпуск.

Възражението, че не е изяснено в кой момент Ч. е употребил забранените вещества – дали преди спирането му или в един по-късен момент, т.е. в смисъл, че е приел амфетамин и метамфетамин след излизането му от автомобила и не е управлявал последния под въздействие на упойващи вещества, е в пряко противоречие с основните му доводи за липса на нарушение – че не е употребявал умишлено наркотични вещества. Освен това, видно от протокола за преглед на видеофайловете и от дадените пред ДРО сведения, от момента на спиране на МПС и излизане от него до момента на проверката, оспорващият е бил придружаван или е бил под непрекъснатото наблюдение поне на един служител, поради което не е имало как да приеме наркотични вещества в този период, без да бъде забелязан.

С противоправните си действия жалбоподателят е компрометирал престижа на службата и на институцията като цяло. В съответствие с горното съдът намира, че описаните в заповедта действия на служителя са в противоречие с посочените от дисциплинарнонаказващия орган правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В т.8 от Етичния кодекс е регламентирано, че чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. Съгласно т.19, държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Правилото за поведение в т.20, гласи, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.

С т.28, б. а) и б) от Етичния кодекс в приложимата редакция, е вменено задължение за държавния служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява:

а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България;

б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск.

Нарушението на цитираните разпоредби на Етичния кодекс, с който оспорващият е запознат (а и кодексът е обнародван в Държавен вестник), обуславят квалификацията на поведението му като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Жалбоподателят е допуснал извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на гражданите в полицейската институция и се отразяват негативно върху авторитета на МВР. Независимо от това, че деянието е осъществено по време на отпуск, то предвид специфичната дейност на служителите в това ведомство и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участници в пътното движение.

В случая, като е управлявал личния си автомобил след употреба на наркотични вещества, с поведението си жалбоподателят е нарушил посочените в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който го задължава като държавен служител да допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, да пази доброто име на институцията, както и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Трайно наложените в обществото морално-етични норми на поведение отричат такова поведение като извършеното от жалбоподателя и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Предвид изложеното правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

Дисциплинарнонаказващият орган е спазил чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител.

Заповедта е в унисон и с целта на закона – при доказани тежки нарушения на етичните правила на поведение, сериозно уронващи положителния образ и престижа на МВР, на служителя да бъде наложено съответстващото се дисциплинарно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, спазен е материалният закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото са основателни претенциите на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора и процесуалните действия на пълномощника на ответника, в полза на ОД на МВР Плевен – юридическото лице, към което принадлежи издателят на акта, следва да се присъди на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. С. Ч. с ЕГН ***и адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], подадена против Заповед № 316з-4141/25.09.2023г. на Директора на ОД на МВР Плевен.

ОСЪЖДА Ч. С. Ч. с ЕГН ***и адрес гр. Плевен, [жк], [адрес], да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Плевен разноски за производството в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на оспорване чрез АдмС Плевен пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.