РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Берковица, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100959 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД е предявило против В. Ш. М.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 –
осъдителни искове за вземания, за които е отхвърлено искането за издаване на
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 762/2024 г. по описа на РС – Берковица с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на дължими суми по Договор за паричен заем №
..... г. сключен с КРЕДИ ЙЕС ООД в общ размер на 2283 лева, от които 1000
лева - непогасена главница, 177.38 лева – договорна /възнаградителна/ лихва
и 1105.62 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД твърди в
исковата си молба, че на 22.06.2022 г. между КРЕДИ ЙЕС ООД, като
заемодател и В. Ш. М., като заемател е сключен Договор за паричен заем № ....
по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата сума в размер
на 1000 лева, платими разсрочено на 11 месечни вноски, всяка в размер на 203
1
лева с първа падежна дата 22.07.2022 г. и последна вноска на 22.05.2023 г.,
като общата дължима сума е била в размер на 1210.68 лева, от които
длъжникът е заплатил 50 лева.
Вземането е прехвърлено от кредитора КРЕДИ ЙЕС ООД в полза на
ищеца КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД на основание чл. 99 ЗЗД
с Договор за цесия на 12.01.2024 г. и Приложение № 1, неразделна част към
договора.
Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99 от 33Д за
извършената цесия, евентуално твърди, че с връчването на преписа от
исковата молба, към която прилага и уведомлението за извършената цесия
длъжникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето на вземането.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 762/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което било
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение, поради което с
оглед дадените указания ищецът предявява правата си по исков ред.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати всички дължими суми по договора за заем в общ размер на 2283 лева,
от които 1000 лева - непогасена главница, 177.38 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 1105.62 лева – неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна В. Ш. М. не е подала отговор и не взема
становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения
й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Същата редовно призована се яви в първото по делото съдебно
заседание и призна, че за нея е възникнало задължение за плащане по
процесния договор за кредит, че не се е издължила по него и въпреки това е
преустановила плащанията по заема.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит и
неговите елементи, по силата на което са възникнали задължения за ответника
и техния размер, настъпилата изискуемост на задълженията по договора,
респ.възникнало е задължение за ответника за плащане в претендирания
размер, наличието на договор за цесия между ищеца и кредитодателя на
ответника, който е породил правни последици спрямо длъжника, вкл. че
последният е уведомен за сключването му.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже
съществуване на неустоечна клауза по валиден договор, че праводателя на
ищеца е изправна страна по договора, настъпване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, размера на претендираното вземане и
основанието за възникването му.
С протоколно определение в първото по делото стдебно заседание
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
валидно облигационо отношение по Договор за паричен заем №
468377/22.06.2022 г. сключен с КРЕДИ ЙЕС ООД, по силата на което са
възникнали задължения за ответницата за заплащане на посочените в договора
суми.
В първото по делото съдебно заседание ответницата призна, че за
нея е възникнало задължение за плащане по процесния договор за кредит, че
не се е издължила по него и въпреки това е преустановила плащанията по
заема поради липса на средства.
Това изявление има характер на съдебно признание, тъй като се отнася
за неизгодни за ответницата факти. Според гражданскопроцесуалната теория
признанието е изявление на страната или неин процесуален представител за
това, че са се осъществили неизгодни за нея факти и именно върху
неизгодността се крепи неговата доказателствена стойност /Сталев, Ж.
Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено
издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, стр. 270, 271/.
3
Съгласно чл. 175 ГПК направеното от страна признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Съдът намира, че така направеното от ответницата признание се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
По делото не е спорно, а и от представения на л. 5-6 Договор за паричен
заем № 468377/22.06.2022 г. се потвърждава, че на 22.06.2022 г. между КРЕДИ
ЙЕС ООД, в качеството на заемодател и В. Ш. М., в качеството на заемател е
сключен договор по силата, на който заемодателя КРЕДИ ЙЕС ООД е
предоставил на В. Ш. М. заем за послужване в размер на сумата 1000 лева.
Договорът е сключен за срок от 11 месеца /чл. 3.1/, като ответницата се
е задължила да го върне на 11 равни месечни вноски в размер на по 110.06
лева, при уговорена обща сума за връщане 1210.68 лева тоест при 210.68 лева
договорена /възнаградителна/ лихва, като към месечната вноска съгласно
приложения на л. 6 гръб погасителен план е включена и месечна вноска за
неустойка в размер на 92.94 лева.
С чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемът се счита за
предоставен от страна на заемодателя с подписването му, като същият служи
за разписка за предадената в заем сума.
На 12.01.2024 г. заемодателят КРЕДИ ЙЕС ООД е сключил договор за
цесия /л. 13-22/ по силата, на който като цедент е прехвърлил на ищеца
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, като цесионер вземането си
към заемателя В. Ш. М. по Договор за паричен заем № .... г.
Съгласно т. 2.1 предмет на сключения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024г. са „вземания, произхождащи
от договори с трети лица по смисъла на Закона за задълженията и
договорите, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и Търговския закон, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към този Договор.“ Под „вземания“
съгласно т.1.2. се разбират всички вземания на продавача по договора, които
същият е сключвал с трети лица, ведно с привилегиите им и другите им
принадлежности, посочени в Приложение № 1, неразделна част от Договора.
В т. 2.3 е уговорено, че вземанията ще бъдат индивидуализирани в
Приложение № 1 чрез посочване на имена и ЕГН на длъжника, номера на
кредита, неговата дата, размера на главницата, общ размер на задълженията и
остатъка от всички дължими суми.
4
На л. 24 е приложено извлечение от подписаното Приложение № 1 към
Договора за цесия от 12.01.2024г., от което е видно, че вземането по процесния
договор за Договор за паричен заем № .... г. е включен в списъка на
прехвърлените вземания, като същото е индивидуализирано в достатъчна
степен, така че не остава съмнение относно конкретното вземане - чрез
посочване на номера на договора, имената и ЕГН на длъжника, датата на
сключване на договора, размер на отпусната главница и остатъка на
дължимите суми, които са прехвърлени на цесионера, а именно – 1000 лева -
непогасена главница, 177.38 лева – договорна /възнаградителна/ лихва и
1105.62 лева – неустойка.
Предвид което съдът намира за доказано, че процесното вземане е
прехвърлено от кредитора на ищеца КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ
ЕАД.
Към исковата молба е приложено Уведомление за прехвърляне на
вземания /л. 11, заверено по предвидения ред на л. 29 по приложеното ч.гр.д.
№ 762/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица/ от КРЕДИ ЙЕС ООД чрез
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД /като пълномощник/, с което
уведомява заемателя В. Ш. М. за така извършеното прехвърляне на вземането
на ищеца, като видно от приложената обратна разписка на л. 12 същото е
получено от ответницата на 24.02.2024 г.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Тъй като прехвърленото вземане възниква от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, законът изисква съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Съобщаването обаче може да бъде извършено както лично, така и
чрез изрично упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице, като
това друго лице може и да е включително цесионера. Ето защо няма пречка
по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/, старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за
извършената цесия /в този смисъл Решение № 96 от 17.04.2018г. на ВКС по
гр.д. № 3049/2017 г., ІV г.о./.
5
В случая цедентът КРЕДИ ЙЕС ООД с пълномощно на л. 13 от делото
от 12.01.2024 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 290 и нотариална
заверка на съдържанието рег. № 291 е упълномощил КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД да уведомява всички длъжници, съгласно
разпоредбата на чл. 99 ЗЗД за сключения Договор за цесия от 12.01.2024г. и
сключеното Приложение № 1, неразделна част към договора.
Предвид което съдът намира, че КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ ЕАД е надлежно упълномощена да уведоми длъжника за цесията и така
направеното уведомление е правно валидно, действително и поражда
правните си последици, като прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника и негов кредитор се явява ищеца КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД.
Ето защо съдът намира, че ищецът КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД се явява кредитор на ответницата В. Ш. М. за
прехвърленото вземане по процесния Договор за паричен заем № ......
Ответницата не твърди, а и по делото липсват доказателства да е
върнала получената от нея в заем сума.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 1000 лева - неплатена главница и 177.38 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва по Договор за паричен заем № ..... за изцяло доказана
по основание и размер.
Относно претенцията за заплащане на неустойка:
С доклада по делото съдът е указал на страните, че на основание чл. 7,
ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия.
Заплащането на неустойката се претендира на основание чл. 8 от
договора за неизпълнение на задължение за предоставяне в тридневен срок от
сключването му на обезпечение по чл. чл. 6 от същия.
Така начислената неустойка е нищожна и като такава не е породила
задължение за длъжника за нейното плащане.
По разбиране на настоящия състав уговорката, с която длъжникът се е
задължил да предостави обезпечение на кредитора, респективно да заплати
неустойка при неизпълнение на това задължение е неравноправна по смисъла
6
на чл. 143 от ЗЗП, тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя.
В случая задължение на кредитора е да извърши проверка на
кредитоспособността на длъжника преди сключването на договора /чл. 16, ал.
1 ЗПК/. На практика уговорката за предоставяне на обезпечение след
сключването на договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост се увеличава. Целта, с която е уговорена неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Това обуславя противоречието й с добрите нрави, което я прави
нищожна. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС в т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г.
По смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП ,„ Неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя.“ На практика в случая се стига до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителя. А на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Ето защо така начислената от кредитора неустойка е недължима от
ответницата, което обуславя неоснователността на ищцовата претенция за
сумата от 1105.62 лева и нейното отхвърляне.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски.
Ответницата не претендира разноски и не представя доказателства да е
направила такива, поради което ищецът не й дължи такива.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски при условията на
чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете или 0.52 % в
какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно в
7
размер на – 106.26 лева за исковото производство /от общо заплатените суми,
а именно – 104.34 лева за ДТ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение/ и
49.74 лева за заповедното производство /от общо 45.66 лева за ДТ и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение/.
Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер
при условията на чл. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП – за исковото
производство на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключването му
в едно ОСЗ без явяване на процесуалния представител на ищеца, а за
заповедното производство на основание чл. 26 от Наредбата.
Съдът счита, че на ищеца не следва да бъде определяно самостоятелно
възнаграждение „за подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл. 13,
ал. 1, т. 2 НЗПП. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от НЗПП предвижда
възнаграждение за дейност, която не е свързана с процесуално
представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. Касае
се за т.нар. „първична помощ“ по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗПП, която е различна от
правната помощ под формата на процесуално представителство по чл. 21, ал.
1, т. 3 ЗПП. Процесуалното представителство по делата включва и дейността
по неговата подготовка. Ето защо, съдът приема, че на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение само по реда на чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД В. Ш. М. с ЕГН ********** от с. Б., ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ 21, Бизнес
Център Люлин-6, ет. 2, СУМАТА 1000 лева - непогасена главница по
Договор за паричен заем № .....г. сключен с КРЕДИ ЙЕС ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2024 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на вземането и 177.38 лева – договорна /възнаградителна/ лихва, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неустойка в размер на 1105.62 лева.
8
ОСЪЖДА В. Ш. М. с ЕГН ********** от с. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ 21,
Бизнес Център Люлин-6, ет. 2, СУМАТА 106.26 лева - разноски за исковото
производство и 49.74 лева - разноски за заповедното производство.
УКАЗВА на ответната страна В. Ш. М., че присъдените с решението
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД:
IBAN: BG.....при „Обединена българска банка“ АД
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9