№ 961
гр. Стара Загора, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20245530101703 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1
ЗЗД, кумулативно обективно съединени с осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Профи кредит
България“ ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите за главница, договорна и мораторна
лихва по договор за потребителски кредит № 40007517210, срещу която
длъжникът възразил, поради което дружеството предявявало настоящите
искове за установяване на сумите по заповедта.
Отделно от това, ищецът заявява, че претендира в настоящото
производство и възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 77.80
лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 130.61 лева –
суми, като предявява осъдителни искове за тях.
Твърди, че вземането му произтича от следните обстоятелства:
На 14.01.2022 г. бил сключен договор за потребителски кредит №
40007517210 между „Профи кредит България” ЕООД като кредитор и Н. Г. М.
1
като длъжник, който бил сключен при следните параметри:
■ Сума на кредита: 500.00 лв.;
■ Срок на кредита: 18 месеца;
■ Размер на вноската: 37.52 лв.;
■ Годишен процент на разходите (ГПР): 49.16 %;
■ Годишен лихвен процент: 41.00 %;
■ Лихвен процент на ден: 0.11 %;
■ Общо задължение по кредита: 675.41 лв.
Параметри по поискана и закупена допълнителна услуга били както
следва:
■ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 175.00
лева;
■ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“:
275.00 лева;
■ Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 25.00лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупени
допълнителни услуги била както следва:
■ Общо задължение: 1125.41 лева;
■ Общ размер на месечна вноска по договора: 62.52 лева;
■ Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към
месечните вноски за погасяване на кредита.
„Профи кредит България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора. Сумата по договора била преведена чрез
паричен превод по Easy Pay на дата 14.01.2022 г. (Съгласно т.III на договора,
това бил избрания начин за получаване на заема). Н. Г. М. от своя страна поел
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер
и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от договора
за потребителски кредит.
2
Изготвен бил погасителен план с определени 18 вноски, всяка по 62.52
лв. с падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Погасителния план бил
получен от длъжника на 14.01.2022г., заедно с договора за кредит, стандартен
европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.
Сочи се още, че Н. Г. М. не бил изпълнил задължението, което бил поел
по договора. Преустановил бил плащанията на погасителните вноски,
изпаднал бил в забава, направил следните две плащания по заема на дати:
На дата 11.02.2022 г. са платени 63.00 лева;
На дата 11.03.2022 г. са платени 62.04 лева;
На дата 13.04.2022 г. са платени 62.52 лева;
На дата 12.05.2022 г. са платени 62.52 лева;
На дата 13.06.2022 г. са платени 62.52 лева;
На дата 11.07.2022 г. са платени 64.00 лева;
На дата 11.08.2022 г. са платени 61.04 лева;
На дата 12.10.2022 г. са платени 62.52 лева;
На дата 12.12.2022 г. са платени 65.00 лева;
На дата 11.01.2023 г. са платени 63.00 лева;
На дата 11.01.2024 г. са платени 33.00 лева.
Общата сума на направените плащания по ДПК 40007517210 била в
размер на 661.16 лева. С нея била погасена сума в размер на 579.27 лева,
съгласно задължението по погасителен план - 9 пълни вноски. Частично
плащане в размер на 16.59 лева имало по 10-та вноска. В общата сума на
получените плащанията били включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 8.89 лева.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на
64.45 лева, които към момента били заплатени частично. Дължали се още
55.56 лева лихви за този период.
С плащанията си клиентът бил заплатил и 40.00 лева начислени такси по
тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от общите условия към ДПК №
40007517210, а именно „КЛ/СД заплащали такси за извършените от КР
ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласявали, че КР имал право на
обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или
3
съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само
разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени
задължения, посещения на място, СМС – и и друго съгласно действаща
Тарифа..“.
С последното плащане от дата 11.01.2024 г., което било направено след
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и било в размер на 33.00 лева била
погасена част от законната лихва, която се дължала от датата на изтичане на
погасителния план до окончателното изплащане на вземането (погасена била
и претендираната с подаденото заявление - законна лихва в размер на 26.89
лева, дължима от 15.07.2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.11.2023 г.).
Към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор
бил изтекъл и вземането било изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа
на последната погасителна вноска бил на дата 15.07.2023 г.
Закупуването на услугите Фаст и Флекси било изцяло по желанието на
длъжника. В процесния случай ответникът дължал възнаграждение на
кредитора за това, че се бил възползвал от първата услуга от пакета -
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поискал
извършването на някоя или на всички останали услуги.
Искането до съда е да постанови решение, с което да установи със
силата на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи
кредит България“ ЕООД срещу длъжника ни Н. Г. М. с ЕГН: **********,
възникало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит №
40007517210 за следните суми: главница - 286.59 лева; договорно
възнаграждение - 51.14 лева, дължимо за периода от 15.11.2022 г. до
15.07.2023 г.; лихва за забава - 55.56 лева за периода от 16.09.2022 г. до
15.07.2023г. Претендират и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника ни Н. Г. М.
с ЕГН: ********** да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 77.80 лева и възнаграждението за закупена услуга
Флекси в размер на 130.61 лева, ведно със законната лихва до изплащане на
вземането.
4
Претендира направените разноски в заповедното производство и в
исковото производство.
Сочи следната банкова сметка за плащане в *****************, IBAN:
***************** BIC: *****.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит България”
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът Н. Г. М., редовно призован, лично се
явява и взема становище, че действително е получил заемна сума и че е
плащал вноски по договора за кредит. Възразява срещу претендираните суми
и счита, че не дължи такива за допълнителни услуги, които не бил ползвал.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4796/2023г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД
срещу Н. Г. М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумите: 286.59 лева - главница по договор за потребителски кредит №
40007517210/14.01.2022г.; 51.14 лева - договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 15.11.2022 г. до 15.07.2023 г.; 55.56 лева - лихва за забава за
периода от 16.09.2022 г. до 15.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.11.2023г. до изплащане на вземането, както и 38.03 лева -
разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от
заявлението. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу
издадената заповед, поради което ищецът е предявил настоящите
установителни искове за горепосочените вземания, предмет на издадената
заповед, както и е предявил и осъдителни искове за заплащане на сумата в
размер на 77.80 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата в
размер на 130.61 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, за които
суми претенциите му са били отхвърлени с влязло в законна сила
понастоящем разпореждане на заповедния съд (което няма сила на пресъдено
нещо), поради което такива осъдителни искове са допустими.
5
По делото не е спорно, а и от представените договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № 40007517210/14.01.2022г. (л.13 и сл.) и
извлечение за паричен превод към “EasyPay” (л. 26) „Профи Кредит
България“ ЕООД се е задължило да предостави на Н. Г. М. заемна сума в
размер на 500 лева (491,45 лева е преведена по сметка на ответника), при
годишен процент на разходите 49,16%, годишен лихвен процент 41,00 %,
лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и
договорна лихва, е посочена сумата от 675,41 лв. Кредитополучателят се е
задължил да върне кредита на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които
от по 37,52 лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги Н. Г. М. дължи и възнаграждение в размер на 175 лева
за закупена допълнителна услуга Фаст и възнаграждение в размер на 275 лева
за закупена допълнителна услуга Флекси, като общо посочената в договора
като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги, е 62,52 лева или общо задължение
по кредита 1125,41 лева. Представени са Общите условия на дружеството и
погасителния план към договора, СЕФ и искане за отпускане на кредита.
По делото е представено, едностранно съставено от ищеца, извлечение
по сметка по договор за потребителски кредит № 40007517210 (л. 27 от
делото), съгласно което ответникът е заплатил на ищеца по този договор общо
сумата от 661,16 лева, като е отразено, че остатъчното му задължение възлиза
на 828,59 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции
по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът (заемодателят) е предоставил на
ответника заемна сума със задължение за последния да я върне, съгласно
уговорените параметри и условия.
Ответникът възразява срещу претендираните суми в настоящото
6
производство и макар прецизно да не формулира възраженията си, то съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския
договор, както и за нищожността на договора или на отделни клаузи от него,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. (арг.
чл. 7, ал. 3 ГПК и ТР№ 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК). В случая съдът изрично с доклада по делото е възложил в
доказателствена тежест на ищеца да докаже, че клаузите за допълнителни
услуги са уговорени индивидуално.
Като изходи от горепосочените правни разрешения, съдът намира, че
процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК,
поради противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл.19,
ал.1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В случая, видно от изложението на фактическата обстановка по делото,
не е спорно, че възнагражденията за допълнителни услуги в общ размер на 450
лева (почти колкото е главницата по договора – 500 лева), не са включени в
ГПР в размер на 49,16%. И очевидно ако бяха включени, то ГПР би
надхвърлял многократно пет пъти размера на законната лихва.
Именно въпросът дали възнагражденията (таксите) за предоставяне на
горепосочените допълнителни услуги Факс и Флекси следва да бъде бъдат
включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, е разрешен
с решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело C‑714/22г. Съгласно това решение
член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в
7
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор
за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит, както е в конкретния случай.
Следователно, макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият
съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста
на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректното
посочване на ГПР.
Съгласно горецитираното решение на СЕС член 10, параграф 2, буква ж)
и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите,включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
От горното следва, че по процесния договор за кредит ответникът
дължи заплащане на ищеца само на сумата за главница, която е 500 лева, като
не дължи суми за лихви и възнаграждения за допълнителни услуги. Предвид
безспорно установеното по делото, че ответникът е заплатил на ищеца сума в
размер на 661,16 лева, то следва, че главницата по договора е погасена изцяло.
Предвид гореизложеното, както предявените от ищеца установителни
искове, така и предявените от него осъдителни искове, против ответника,
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
8
С оглед изхода на делото и предвид това, че ответникът не е претендирал
разноски, съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, против Н. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: *****************, искове за установяване по
отношение на Н. Г. М. съществуването на вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД за следните суми: 286.59 лева - главница по договор за
потребителски кредит № 40007517210/14.01.2022г.; с 51.14 лева - договорно
възнаграждение за периода от 15.11.2022 г. до 15.07.2023 г., с 55.56 лева -
лихва за забава за периода от 16.09.2022 г. до 15.07.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.11.2023г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 4796/2023г. по описа на РС – Стара Загора, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, против Н. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: *****************, искове за заплащане на сумата в
размер на 77.80 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата в
размер на 130.61 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси , ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното им изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10