Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
04. 06. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Димитричка
Иванова………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00216 по описа
за 2018г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.Д.К., К.П.Г. и
Г.П.Г. срещу наследниците на К.Г.К., а именно : Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К.,
С.А.Г., К.К.К., С.К.К., Я.К.М. и П.К.Г., с която се твърди следното :
През 1930 година бабата на ищците- Р.Д.Й.
е купила от своя баща- Д.Д.40 декара земеделска земя съгласно приложен Договор
за продажба от 20. 05. 1930 година. От първия си брак тя имала трима сина:
- К.Г.К., чиито наследници са ответниците
- Д.Г.К.- чийто наследник е ищцата Р.Д.К.
- П.Г. К.- чиито наследници са ищците К.П.Г.
и Г.П.Г..
Р.Й. останала вдовица и се омъжила
повторно за Й.О., който също бил вдовец и имал заварени деца. През 2002 година
било заведено гр. д. № 87/ 2002 г с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ вр. чл.
97, ал.1 ГПК/ отм./ за възстановяване на общо 114 декара земя на наследници на Й.О.,
от които 40 декара собственост само на наследниците на Р.Д.Й.. С решение по
делото били възстановени 74 дка на наследници на Й.О., а иска за възстановяване
на 40 дка на наследниците на Р.Й. бил отхвърлен. С решения № 107 от 10. 01.
2003 година на РС Г.Т.и № 6 от 19. 07. 2006 год. на РС К. били възстановени 40
декара земи сина на Р.Й.- К.Г.К., от които 20 декара в зелището на с. С.,
община Г.Т.и 20 декара в землището на с. П., община Ш..
Ищците твърдят, че след като не
са били страна по административното производство пред Поземлена комисия/ОСЗ гр.Г.Т.,
в което било постановено Решение № 25/3 от 20. 02. 2003 год. за предоставяне на
К.Г.К. собственост върху нива от 20. 000 дка- имот № 017029 в землището на с. С.,
общ. Г.Т., то това решение няма обвързваща сила за тях, а оттам извличат и извода,
че те са собственици на този имот.
Твърди се, че наследодателят на ответниците-
К.Г.К. е укрил наследствения имот- нива с площ от 20 декара в землището на с. С.,
общ. Г.Т.от оставеното от Р.Й./негова майка/ наследство и на основание чл. 49,
ал.2, изречение 2 от ЗН е загубил правото на наследствен дял от наследствените
имоти, част от които представлява нивата от 20 дка в с. С.. Ищците оспорват
като материално незаконосъобразно Решение № 25/3 от 20. 02. 2003 год. на ОСЗ Г.Т.,
с което на К.Г.К. е предоставена собствеността върху процесната нива от 20 дка
в с. С. и молят съда да извърши косвен
контрол за законосъобразност на административния акт на ОСЗ Г.Т., тъй като
ищците не са били страни по административното производство, не са били и страни
и в производството пред съда по гр.д. № 72/ 2002 год. на ГТРС, поради което
двете решения нямали обвързваща сила спрямо тях.
На основание чл. 108 ЗС се иска съдът да
признае спрямо ответниците- наследниците на К.Г.К., че ищците са собственици на
процесния имот и се иска съдът да осъди ответниците да предадат на ищците
владението върху същия имот, който се владее без правно основание от
ответниците.
С отговора си на исковата молба ответниците
възразяват, че всъщност е предявен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който е
процесуално недопустим като погасен по давност, възразяват, че към исковата
молба липсват представени от ищците писмени доказателства, че са собственици на
имота, позовават се на изтекла придобивна давност в тяхна полза, навеждат и
възражения за неоснователност на иска и молят същия да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноските по делото.
Съдът, като взе предвид представените към
исковата молба писмени доказателства и обстоятелствената част на исковата
молба, както и от липсата на представено писмено доказателство за собствеността
на ищците върху процесния имот- нива с площ от 20 дка в землището на с. С.,
имот № 017029, приема, че с оглед определението на ОС Д. по ч. гр. д. № 455/
2018 год. и с оглед петитума на исковата молба се касае до иск по чл. 108 ЗС,
при който следва да се изследва и да се реши въпроса чия е към момента
собствеността върху процесния имот от 20 дка земя в землището на с. С., общ. Г.Т.,
от което следва че иска е редовен и процесуално допустим.
На съда е служебно известно, че с Решение №
107/ 10. 01. 2003 година по гр. д. № 72/ 2002 год. РС Г.Т.по предявен иск по
чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ от К.Г.К. ЕГН ********** *** Т., е било признато за
установено спрямо ответника ПК Г.Т.правото на К.Г.К. да възстанови
собствеността си върху земеделска земя с площ от 20. 000 дка в землището на с. С.,
община Г.Т..
С Решение № 25/ 3 от 20. 02. 2003 год. по
заявление № 12362 ПК Г.Т.въз основа на цитираното съдебно решение предоставила
на К.Г.К. собствеността върху 20. 000 дка, имот № 017029 в землището на с. С.,
община Г.Т..
Видно от представените към исковата молба
удостоверения за наследници ищцата Р.Д.К. е единствен законен наследник на Д.Г.К.-
син на общата наследодателка Р.Д.Й., ищците К.П.Г. и Г.П.Г. – синове на П.Г. К.-
син на общата наследодателка Р.Д.Й., а ответниците са наследници на сина на Р.Д.Й.-
К.Г.К..
Съдът, като е разгледал материалите по
делото е констатирал, че с писмена молба вх. № 2796/ 10. 09. 2018 год. по
делото, изхождаща от ищцата Р.Д.К., е било посочено, че при възстановяването на
процесните 20 дка земеделска земя на К.Г.К. последният е извършил престъпление,
изразяващо се в изготвяне и представяне на неверни писмени документи, за което
се представя и жалба от Р.Д.К. до РП Г.Т.с вх. № 274/ 10. 09. 2018 год. Със
същата молба се иска спиране на производството по настоящото дело до решаване
на въпроса има ли извършено престъпление в случая. Не са били представени
писмени доказателства дали сезираната прокуратура е образувала преписка по
случая и има ли някакви правни последици от жалбата.
Съдът е изискал справка по движението на
жалбата от РП Г.Т.и с писмо изх. № 274/ 2018 от 10. 10. 2018 год. от РП Г.Т.последната
е уведомила съда, че по жалба вх. № 274/ 2018 год. е започната проверка,
считано от 11. 09. 2018 година, като преписката към момента не е приключена.
Съдът с определение е спрял производството по
делото до приключване на горната прокурорска проверка.
С вх. № 793/ 12. 03. 2019 год. от РП Г.Т.е
постъпило писмо изх. № 274/ 2018 от 11. 03. 2019 година, с което РП е уведомила
съда, че прокурорска преписка № 274/ 2018 година е приключила с Постановление
от 19. 12. 2018 година, потвърдено с Постановление на ОП Д. от 04. 02. 2019
год., с което по проверката е постановен отказ да се образува досъдебно
производство, от което следва и извода, че по жалбата на Р.Д.К. не е
констатирано да е било извършено престъпление от страна на от К.Г.К. при
представянето на писмени доказателства по преписка № 12362 по описа на ОСЗ Г.Т..
От петитума на исковата молба се установява,
че е предявен иск по чл. 108 ЗС, т.е. иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик, за уважаването на който кумулативно следва да
съществуват следните предпоставки :
1. Ищците да са собственици на процесния имот
2. Ответниците да владеят процесния имот
3. Ответниците да владея имота без правно
основание.
Първите две предпоставки следва да бъдат
доказани за налични от ищците, а ответниците следва да докажат, че владеят
имота на правно основание.
Липсата на която и да е от трите предпоставки
води до неоснователност на иска, което води до неговото отхвърляне като
неоснователен.
От фактическа страна по делото е установено
следното :
- С Решение № 107/ 10. 01. 2003 година по гр.
д. № 72/ 2002 год. РС Г.Т.по предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ от К.Г.К. ЕГН **********
*** Т., е било признато за установено спрямо ответника ПК Г.Т.правото на К.Г.К.
да възстанови собствеността си върху земеделска земя с площ от 20. 000 дка в
землището на с. С., община Г.Т..
С Решение № 25/ 3 от 20. 02. 2003 год. по
заявление № 12362 ПК Г.Т.въз основа на цитираното съдебно решение предоставила
на К.Г.К. собствеността върху 20. 000 дка, имот № 017029 в землището на с. С.,
община Г.Т..
Видно от представените към исковата молба
удостоверения за наследници ищцата Р.Д.К. е единствен законен наследник на Д.Г.К.-
син на общата наследодателка Р.Д.Й., ищците К.П.Г. и Г.П.Г. – синове на П.Г. К.-
син на общата наследодателка Р.Д.Й., а ответниците са наследници на сина на Р.Д.Й.-
К.Г.К..
От събраните по делото писмени доказателства
не се установява ищците да са представили какъвто и да е титул за собственост,
от който да се установява наличието на първата задължителна предпоставка за
уважаването на иска, а именно те към момента на завеждането на иска да са
собственици на процесния недвижим имот. Тъй като се касае до земеделски имот,
възстановен в условията на ЗСПЗЗ, то липсват представени решение на поземлена
комисия за възстановяване на имота на името на общ наследодател на ищците, на
констативен нотариален акт за собственост, на нотариален акт за придобиване на
собствеността върху процесния имот по силата на някаква прехвърлителна правна
сделка за имота или някакъв друг титул за собственост. Многобройните,
представени от ищците писмени доказателства за притежавани в период отпреди
възстановяването собствеността на процесния имот по ЗСПЗЗ, не касаят спора по
делото с предявен иск по чл. 108 ЗС и съдът не следва да се произнася по тях. В
случая дори не се налага съдът да се произнася и по искането на ищците за преюдициално
произнасяне за твърдяната от ищците незаконосъобразност на решението на поземлената
комисия, с което е възстановено правото на собственост върху процесния имот в
лицето на наследодателя на ответниците -К.Г.К., тъй като възстановяването е
било сторено в изпълнение на задължително за изпълнение съдебно решение, с
което е било признато правото на К.Г.К. право на собственост върху процесната
земеделска земя. В случая съдебното решение е влязло в законна сила и като
такова не е сред кръга на актовете, подлежащи на косвен контрол за
законосъобразност по реда на чл. 17, ал.2
ГПК.
Предвид изложеното, съдът като намира за
недоказано правото на собственост у ищците върху процесния земеделски недвижим
имот, счита иска по чл. 108 ЗС за неоснователен, поради което и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
За пълнота на изследването на спора следва да
се изтъкне и че процесният имот се владее от ответниците на правно основание- Решение
№ 25/ 3 от 20. 02. 2003 год. по заявление № 12362 ПК Г.Т.въз основа на
цитираното по- горе съдебно решение, с което ПК е възстановила и предоставила на К.Г.К.- общия
наследодател на ответниците, собствеността върху 20. 000 дка, имот № 017029 в
землището на с. С., община Г.Т..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сторените от последните съдебни
разноски- сумата от 1000. 00 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 108 ЗС
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 108
ЗС, предявен от ищците Р.Д.К., ЕГН ********** ***, К.П.Г. ЕГН ********** *** и Г.П.Г.
ЕГН ********** ***, срещу ответниците Р.К.Г. ЕГН ********** *** Т., М.Г.К. ЕГН **********
***, К.Г.К. ЕГН ********** ***, Т.Г.К. ЕГН ********** ***, С.А.Г. ЕГН **********
***, К.К.К. ЕГН ********** ***, С.К.К. ЕГН ********** ***, Я.К.М. ЕГН **********
*** и П.К.Г. ЕГН ********** ***, че ищците са собственици на имот,
представляващ нива от 20. 000 дка, трета категория, в землището на с. С.,
община Г.Т., представляваща имот № 017029, че ответниците владеят имота без
правно основание и с искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците
владението върху същия имот.
ОСЪЖДА ищците Р.Д.К., ЕГН ********** ***, К.П.Г.
ЕГН ********** *** и Г.П.Г. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
ответника П.К.Г. ЕГН ********** ***,
разноски в размер на 1000. 00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :