№ 758
гр. С., 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110215613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от К. К. Х. чрез пълномощника му – адв.К. К. -
САК срещу заповед за задържане на лице рег. № *** г., издадена от ***, на
длъжност ст.полицай в сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ –СДВР, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната заповед е издадена в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че в случая липсват каквито и да било
факти и обстоятелства за наличието на обективни данни, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено
задържането е извършило или е съпричастно към извършване на посоченото
престъпление по чл.195 от НК.
Навеждат се и доводи, че в издадената заповед за задържане освен
липсата на фактическо основание за задържането, липсват и мотиви за това,
като такива не се съдържат и в друг документ, а единствено е посочено
правно основание –чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Поддържа се и становище, че
обжалваната заповед е постановена в несъответствие с целта на закона.
В заключение се прави искане заповедта за бъде отменена, като
незаконосъобразна, а в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно
1
призован, не се явява. Същият се представлява от адв.К., която в дадения ход
по същество на делото пледира за отмяна на обжалвания административен
акт, с оглед доводите развити в жалбата и предвид събраните по делото
доказателства. При такъв изход на делото, прави искане за присъждане на
направените от доверителя й разноски в производството в размер на 710 лева,
за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.
Представя писмени бележки.
Ответникът –полицейски орган при 04 РУ - СДВР, редовно призован, се
представлява от юрк.Христов. Последният в пледоарията си пред съда
оспорва основателността на жалбата. Сочи, че от събраните доказателства по
делото безспорно се установявало основанието за задържането на
жалбоподателя Х., което било законосъобразно. Счита, че в заповедта се
съдържат изискуемите фактически и правни основания за задържането. По
изложените съображения счита, че съдът следва да се произнесе с решение, с
което да потвърди процесната заповед. Представя писмени бележки с
подробно развити съображения в тази насока. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендирането от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт – заповед за задържане на лице рег. № *** г., издадена
от полицейски орган при 04 РУ - СДВР, на К. К. Х. на основание чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за
временно задържане на 04 РУ – СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е
посочено “чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР –установяване на евентуална
съпричастност към ДП № 1575/2023 г. във връзка с чл.195 от НК“.
Жалбоподателят подписал оспорваната заповед, като му е било връчено
копие от нея. Същият е попълнил и подписал предоставената му на основание
чл.74, ал.3 от ЗМВР декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) за
удостоверяване на факта, че задържаното лице е запознато с правата си по чл.
72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР. Х. е посочил, че желае адвокатска защита от
служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, както и че желае член
от семейството му на бъде уведомен за задържането му.
Към административната преписка са представени оригиналът на
оспорената заповед за задържане, протокол за обиск на лице, декларация за
правата на задържаното лице, удостоверение № 513р-120062/01.12.2023 г.,
квитанция за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно, писмо от
СРП с изх.№ 40975/05.01.2024 г., постановление за привличане на обвиняем
от 23.10.2023 г., Решение № 8146/22.12.2023 г. на АССГ, XIV кас.състав по
к.д. № 9022/2023 г.
От цитираното писмо на СРП и приобщеното към материалите на
делото постановление за привличане на обвиняем от 23.10.2023 г. по ДП №
2
228-ДПК-1575/2023 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.преписка № 40975/2023
г. по описа на СРП се установява, че в качеството на обвиняем за извършено в
периода 22.09.2023 г. -25.09.2023 г. в гр. С., ул.“Бигла“ № 51 престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК предстои да бъде
привлечено лицето Давид Стефанов Дянков, за когото било постановено
задържане за срок от 72 часа за довеждането му пред съда за вземане на
МН“Задържане под стража“, като Дянков не бил установен и задържан към
момента на получаване на отговора от СРП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган
- полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност
по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган
по чл. 72 от ЗМВР, при спазване на предписаната от закона форма по смисъла
на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което съдът намира, че оспорения акт не
страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името,
длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за
задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането и правото му
на адвокатска защита и осигуряването на възможност от полицейския орган
да се свърже със служебен защитник –адвокат. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен
акт.
На следващо място, в атакуваната заповед е посочено основание по чл.
72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, а именно ДП № 1575/2023 г. и престъпление по чл.195
от НК.
В заповедта обаче, освен цифровото изписване на чл.195 от НК, липсва
описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които
задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или
престъпление. От заповедта не става ясно дори кога се твърди, че евентуално
К. Х. е извършил соченото престъпление, нито какви са били конкретните му
действия, за да може да се прецени дали изводът на полицейският орган, че
тези действия покриват състава на чл.195 от НК, е верен или не. Органът във
всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да
издаде процесната заповед за задържане, като неговият извод, че лицето е
съпричастно към евентуално извършено престъпление по чл.195 НК, без
3
посочване на конкретните факти, които са послужили за изграждане на този
извод, е крайно недостатъчно. В този смисъл са Решение № 15420 от
14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г.; Решение № 8215 от
18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г.; Решение № 14222 от
22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г. и много други. Преценка за
законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава,
когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира.
Независимо, че в настоящия случай административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в
заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от
задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.
Допустимо е обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения
акт, включително и фактическите основания, да се съдържат в други
документи от административната преписка.
В конкретиката на казуса обжалваната заповед не е и косвено
мотивирана чрез материалите от административната преписка. Най-напред
следва да се отбележи, че в заповедта не е цитиран какъвто и да е документ
(докладна записка, протокол за претърсване и изземване, доклад за проверени
лица или други), който да се счита за неразделна нейна част. При положение,
че полицейският орган, постановил задържането, не го е обосновал при
извършването му, съдът не може вместо него служебно да прави подобна
връзка и е недопустимо пост фактум да дописва липсващите фактическите
основания на това задържане, извличайки ги от едни или други данни по
административната преписка. Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в случая липсва дори докладна записка, от която да се направи
извод за мястото на задържане на лицето и обстоятелствата по задържането
му, за да може да се извърши преценка за наличието на неговата
съпричастност към воденото ДП № 1575/2023 г. по описа на 04 – РУ –СДВР
и посоченото деяние по смисъла на чл.195 от НК.
По изложените съображения, обжалваната заповед не отговаря на
изискванията по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВМР вр. чл. 30, ал. 2 КРБ, чл. 59, ал.
1 и ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции
за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр.
1 ЕКПЧП срещу произволното негово ограничаване.
При тази неконкретност от фактическа страна в заповедта, основанията
за постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на
жалбоподателя, с връчването й по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР. Това
кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по член 5, § 2 ЕКПЧ, и
от тази по член 5, § 4 ЕКПЧ - от заповедта за задържане К. Х. не би могъл да
4
придобие представа защо е задържан, без което не би могъл ефективно да
оспори законността на това задържане по съдебен ред.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от
ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от
ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За
прилагането на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага
наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1
от НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че
конкретно лице е извършило престъпление. С други думи, данните следва да
са налични преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не
да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при
прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което
противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или
да осуети наказателно преследване. В случая изобщо не е ясно защо е
задържан жалбоподателя, налице ли са някакви данни за неговото участие в
извършване на престъпление по чл.195 от НК. За всеки конкретен случай на
задържане установяването на данните е в тежест на административния орган
и в случая това не е извършено, т.е. предпоставките за нейното налагане, в
случая данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към
момента на задържането, а в конкретния случай, от страна на
административния орган не са представени никакви доказателства за връзката
на задържаното лице с твърдяното престъпление по чл.195 от НК.
На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
5
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска
присъждането на такива в размер на 710 лева, от които 700 лева –адвокатско
възнаграждение и 10 лева – държавна такса), като от страна на процесуалния
представител на ответника беше направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален
интерес по ЗМВР, минималното възнаграждение е 750 (седемстотин и
петдесет лева) лева. Ето защо, в полза на оспорващия следва да се присъди
пълният поискан размер на разноските от 710 лева, за които са налице
доказателства за извършеното им плащане –адвокатско пълномощно, договор
за правна защита и съдействие и квитанция за платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице задържане на лице рег. № ***
г., издадена от ***, на длъжност ст.полицай в сектор „Охранителна полиция“
при 04 РУ –СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР на К. К. Х.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок
до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на на
К. К. Х., ЕГН ********** сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, сторени
разноски в производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - С. град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6