РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502200 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Х. И. П. с ЕГН
**********, чрез адв.М.Д. против отказа на ЧСИ Зорница Добринова рег. №
829, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане от
12.07.2021г. по изпълнително дело № 156/2010г., с което е оставена без
уважение молба с вх. №5098/24.06.2021г. на Х. И. П. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, защото макар и издадена обезпечителна заповед за спиране на
изпълнителното производство от 15.04.2013г. в хода на гр.д. № 5368/2013г. по
описа на ПРС, 16 гр.с., то този съдебен акт е отменен с решение №
1213/01.07.2013г. по ч.гр.д. № 1846/2013г. на ОС Пловдив, а за постановените
окончателни съдебни актове страните са длъжни сами да следят по аргумент
за противното от чл.7 ал.2 от ГПК. Сочи се че взискателят не е освободен от
задължението да следи за новонастъпили факти, налагащи своевременно
1
възобновяване на активността му. Сочи се че съдебния изпълнител няма
задължение да следи развитието на съдебни спорове между взискател и
длъжник. Иска се отмяната на отказа и прекратяване на изпълнителното дело.
Въззиваемите взискатели Р.М., М.Б. и К.М., редовно уведомени не
вземат становище по делото.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно
изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е
неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 11.03.2010г. по изпълнителен
лист издаден по дело за делба между страните Х.П., Р.М., М.Б. и К.М., с което
на публична продан са били изнесени два недвижими имота. След протекла
публична продан и двата имота са надлежно продадени по изпълнителното
дело и възложени с влезли в сила постановления за възлагане от ЧСИ
Зорница Добринова. Делото е било прекратено от ЧСИ при това положение, с
оглед на изчерпания му предмет, но прекратяването е отменено за въвод във
владение на купувача по публичната продан Р.М.. Преди да се осъществи това
изпълнително действие обаче по висящо гражданско дело №5368/2013г. на
ПРС относно разпределение на ползването на имота дворно място с къща в
с.Златитрап, заведено от лицата с учредено право на ползване от Х.П. –
дъщерите му Х. П. и С. П. е наложена обезпечителна мярка спиране на
настоящото изпълнително действие. По изпълнителното дело е постъпила
молба от длъжника Х.П. като баща и законен представител на Х. П. и С. П. за
спиране на делото на основание чл.432 т.1 от ГПК. С разпореждане от
17.04.2013г. ПЧСИ Б. М. при ЧСИ Зорница Добринова спира изпълнителното
дело по тази молба на основание чл.432 т.1 от ГПК. До настоящия момент
това постановление на съдебния изпълнител не е изрично отменено.
2
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително
приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през
период от две години изпълнителното производство се прекратява по право
към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен
период.
Неоснователно е виждането на жалбоподателя, че взискателят не е
освободен от задължението да следи за новонастъпили факти, налагащи
своевременно възобновяване на активността му, а съдебния изпълнител няма
задължение да следи развитието на съдебни спорове между взискател и
длъжник. По спорния по делото правен въпрос – тече ли срока по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК в случай на спряно изпълнително дело по разпореждане на съда
настоящият съдебен състав приема, че този срок не тече, поради спиране на
делото и на основание чл.61 от ГПК. В тази правна хипотеза за разлика от
хипотезата на чл.432 т.2 от ГПК, в която спирането е по искане на взискателя,
е налице правна невъзможност за действие от страна на взискателя и същият
не може да предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на
вземането си. Да взискателят може да следи съдебните си делата извън
изпълнителния процес и да сезира съдебния изпълнител при отпадане на
основанието за спиране на делото. Но същото може да прави и длъжника по
изпълнението, още повече, че спирането на изпълнителното дело в казуса е
станало по негова молба. Ето защо не може в настоящия случай
отговорността за движението на изпълнителното дело да се възлага само на
взискателя и това да доведе до извода, че следва в казуса да се изключи
действието на спирането на теченето на всички срокове в гражданския процес
ясно предвидено в чл.61 от ГПК. Ето защо незавсимо от изтеклия повече от
двугодишен период от време от спиране на изпълнителното дело до днес, не е
настъпило прекратяване на настоящото изпълнително дело по право на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Отказа на ЧСИ за прекратяване на делото
на основание настъпила перемпция е законосъобразен и следва да се
потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Зорница Добринова рег. № 829, район
на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане от 12.07.2021г. по
изпълнително дело № 156/2010г., с което е оставена без уважение молба с вх.
№5098/24.06.2021г. на Х. И. П. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4