Р Е Ш Е Н И Е №
4470
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с.,
в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
Председател: Дафина
Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4709 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г.
Данов“ № 37, против А.Ц.А., ЕГН: **********, с адрес ***, с правно основание
чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че А.Ц.А. дължи на ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 700,11
лв. – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 05.01.2016 г. - 08.01.2019 г., в
размер на 126,20 лв., законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.01.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 358/2019 г., по
описа III-ти състав на ПРС. Претендират се деловодни
разноски, от които държавна такса – 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., направени в заповедното производство, както и направените в
исковото производство разноски.
Ищецът сочи, че съгласно чл.153,
ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на имот, находящ се в гр. *** има качеството клиент на топлинна енергия и
съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на
тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ предвижда
клиентите да се задължат с
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на
законоустановените задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата, а търговецът,
извършил разпределението на топлинна енергия, е разпределил за имота на
ответника топлина енергия в размер на
горепосочената стойност и период. Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията
на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Тъй като ответникът не заплатил в
срок задълженията си, то той дължал и
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2016 г.
-08.01.2019 г., в размер на 126,20 лв. За събиране на сумите ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено. Длъжникът е
бил призован при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, което обусловило и правния интерес от предявяване на настоящите
искове, съобразно нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Моли се исковете да се
уважат. Претендират се разноски за заповедното и настоящото исково
производство.
Ответникът, чрез особения
представител, оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер,
като счита същите за неоснователни и
моли да се отхвърлят. Оспорва също, че е потребител на услугата, стойността на
която ищецът претендира в настоящото
производство. Заявява, че никога не е подписвал каквито и да е било договори,
било то с дружеството-ищец, било то с каквото и да е друго дружество относно
отчитането на дялово разпределение в сградата, в която се намира имотът. На
това основание, твърди, че договорът между ищцовото дружество и ответникът
следва да бъде обявен за нищожен, поради липса на съгласие (арг. от чл.26,
ал.2, предл. II от ЗЗД). Заявява, че след като
липсва валиден писмен договор между страните, то ответникът не би могъл да
притежава качеството „потребител“, следователно за него не са налице
произтичащите от това качество права и задължения. Твърди също, че никога не му
е предоставян списък на търговците по чл.139а от ЗЕ и че никога не е сключвал
договор за извършване на дялово разпределение. Оспорва начина, по който са
определени сумите в исковата молба, след като липсва валидно формирана воля за
договорни отношения, както и на какво основание са определени тези суми. Визира
също така и нормата на чл.58 от Общите условия за доставка на топлинна енергия,
по силата на която, партида може да се открие единствено при спазване на
процедура, определена в самите Общи условия. Не оспорва да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза и Съдебно-техническа експертиза, както и да бъде
изискано и приложено като доказателство ЧГД № 358/2019 г. Моли, на основание
чл.190 от ГПК, да бъде изискано от ищеца досието за присъединяване на сградата,
в която ответникът е собственик на жилище. Претендира за направените деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното случая частно гр. дело № 358/2019 г. по описа на ПРС, ХV-ти
гр. с-в., вземането по настоящото производство съответства на вземането по
заповедта за изпълнение, като същата е връчена при условията на чл. 47 ГПК,
поради и което са дадени указания за предявяване на установителни искове. Исковете,
предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване
на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална
дефиниция на понятието „потребител” е
дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла
на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не
обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите
на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща
стойността на изразходваната топлоенергия.
От
приетия по делото като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим
имот от *** вх. Рег. № ***, издаден от
Нотариус при Пловдивския районен съд, се установява, че ответникът е собственик
на процесния имот, поради и което има качеството потребител по смисъла на
закона.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1
ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По
делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД. Заключението е прието по
делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от
страните по делото. От заключението се установява, че жилищният блок в гр. ***е
бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през
процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово
горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния
период се води от фирма за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД, като в имота има
монтирани 4 бр. отоплителни тела снабдени с ИРУ на редовен месечен визуален
отчет. През имота на ответника преминава
щранг – лира с мощност 840 W,
която не се отчита с уред за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление
се начислява по максималната нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота
на ответника има монтиран 1 брой водомерно устройство за топла вода за отчитане
изразходваното количество ТЕ за БГВ, като начисляванията за изразходваното
количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетени показания от устройството.
През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез
преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството
ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на Нелбо ЕАД за разпределение
по потребители. Разпределението на ТЕ за
отопление в етажната собственост е извършвано в началото и в края на всеки
отоплителен сезон, визуално от отчетените показания на ИРУ. Абонатната станция,
към която е присъединена сградата на ответника, е функционирала през периода,
като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 480,445757 MWh ТЕ за
разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 9,501045 MWh за сметка на ищцовото дружество. През процесния период
всички 4 броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в
блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, които са технически изправни.
За същите ТЕ за отопление не е отчитана
и начислявана понеже в дружеството „Нелбо“ ЕАД се води необитаемо. Установява
се, че отопляемият обем в имота е 172 куб.м. През имота на ответника преминава
щранг лира с мощност 840 W. Сочи се, че за имота на ответника са прилагани
изискванията на т.6.7 във връзка с т. 6.5. от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването на 1 бр. щранг-лира по максимална нормативна мощност, поради
липса на уред за отчет. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
периода 01.11.2015 г.- 30.04.2018 г. по месеци, показано в приложената към
експертизата таблица е общо 6,65493 МWh,
от които 3,83982 МWh за отдадената от сградната инсталация,
2,81511 МWh за отопление от
щранг-лира и 0,0 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове,
посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
ТЕ. Вещото лице е установило, че
разпределението и преразпределението на доставената топлинна енергия е
извършено съгласно Закона за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването,
посочена по – горе. Тъй като в документите на дружеството, упражняващо
топлинното счетоводство жилището се води необитаемо, се е начислявала топлинна
енергия за отопление само за щранг-лирата, преминаваща през имота, съгласно
„Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло.
Изчислявана е и също и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя от топлинния счетоводител по формула към т. 6.1.1 на „Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя
пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че за периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2018 г. по партидата на ответника не са издадени
кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са осчетоводени по надлежния
ред, включени са в дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС,
заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно счетоводството при
ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период.
С оглед на приетия по делото акт за
собственост на процесния имот и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ на отопление и на битово горещо водоснабдяване
(БГВ).
Неоснователни
са и възраженията на ответника за неоснователност на предявения иск, поради
липса на документи, удостоверяващи извършването на необходимите метрологични проверки на
топломерите, доколкото същите биха могли да се отразят на размера на
доставеното количество топлоенергия за отопление и БГВ, а не на основателността
на предявената претенция. В случая не се установява да е налице несъответствие
между подадена топлоенергия за разпределение, отчислени технологични разходи и
съответно начислени за другите обекти в етажната собственост доставени услуги.
От приетото по делото заключение на съдебно -
техническа експертиза, неоспорено от страните,
се установява, че абонатната станция е въведена в експлоатация и е
функционирала за процесния период от време, като няма данни да е спирана и да
са възниквали проблеми, както и че технологичните разходи са отчислявани в
съответствие със закона. Освен това ответникът живее в топлоснабдена сграда,
която е в режим на етажна собственост, с оглед на което на основание чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, въпреки че не е ползал отоплителните тела в апартамента си, в
жилището му има монтирана щранг лира, която е подавала ТЕ за отопление, а и
ищецът дължи топлоенергия за сградната инсталация.
Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното
количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори, като
всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част се
използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертизи, приети от съда се установява, че начислените на ответника суми са
правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и
при ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Съдът
възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните, според което през имота на ответника минава 1 бр.
щранг-лира, като потребената топлоенергия от същата се начислява по максимална
нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ. Щранг-лирата е посочена
като отоплително тяло в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
което служи за отдаване на топлина и при наличието й в сградата се начислява
енергия за отопление. Начисленият разход за щранг-лирата е в пряка зависимост
от нейните размери и мощност. Тя е част от отоплителната инсталация на имота, а
не от сградната инсталация, поради което топлинната енергия, отдадена от нея се
заплаща като дял от енергията за отопление на имота, а не като дял от
енергията, отдадена от сградната инсталация. Следователно, предвид
установеното, че се касае за отоплително тяло, което през отоплителните сезони е
действащо, се налага извод, че се дължи заплащане на топлинна енергия за
отопление, във връзка с неговата работа.
Начинът
на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия
според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. В. л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно
дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението
не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от в. л. по ССЕ, поради което
съдът намира, че предявените искове за
главница и лихва са изцяло основателн и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Ищецът е направил разноски в размер на 75 лв. в
заповедното производство и 775 лв. в исковото производство, като съдът определя
размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. От така
претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер от 850
лв., от които сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от
775лв. в исковото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ц.А., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 следните
суми, а именно: 700,11 лв. – главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 05.01.2016 г. -
08.01.2019 г., в размер на 126,20 лв.,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 09.01.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 358/2019
г., по описа III-ти състав на ПРС
ОСЪЖДА А.Ц.А., ЕГН: **********, с адрес ***
ДА
ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 358/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 775 лв.- разноски по гр.д. № 4709/2019
г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ