Присъда по дело №517/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 22
Дата: 5 юни 2023 г. (в сила от 20 юни 2023 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20225630200517
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Харманли, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Наказателно дело частен
характер № 20225630200517 по описа за 2022 година
и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Т. Д. с ЕГН********** , български
гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, безработен с адрес:
от гр. Харманли, ж.к. ***

ЗА ВИНОВЕН в това, че
На 13.08.2022г. в гр. Харманли казал нещо унизително за честта и
достойнството на Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** от гр. Харманли, в негово
присъствие го нарекъл „ Ти, дебел гъз, ти бай хуй, ти сега ще видиш, аз ще ти
покажа, ще ти еба мамата“, като обидата е нанесена публично – престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.146, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което и на
основание чл. чл. 148 ал.1 т. 1, вр. чл.146 ал. 1, вр. чл. 78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева,като
признава подсъдимия за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА за това да е казал „Ти, дебел хуй, ти боклук такъв” по
повдигнатото обвинение в тази част.

1
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Т. Д. с ЕГН**********, с адрес: от гр.
Харманли, ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** от гр.
Харманли ж.к. „*** на основание чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 500,00
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието –13.08.2022г. до окончателното й
изплащане, като над сумата от 500,00 лева до пълният предявен размер от
1500,00 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, като недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Р. Т. Д. с ЕГН ********** , с адрес: от гр.
Харманли, ж.к. **** със снета по делото самоличност на основание чл.189,
ал.3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** от гр. Харманли
ж.к. „*** сумата в размер на 862,00 лева разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия Р. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: от гр.
Харманли, ж.к. **** ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд гр. Харманли сумата от
50,00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно заседание –
05.06.2023 г.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 22 от 05.06.2023г. по НЧХД № 517 по описа за 2022
година на Районен съд Харманли

На Р. Т. Д. с ЕГН********** от гр. Харманли, ж.к. **** е повдигнато
обвинение от частния тъжител Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** от гр. Харманли за
това, че на 13.08.2022г. в гр. Харманли казал нещо унизително за честта и
достойнството на Ж. Н. Ж. с ЕГН ********** от гр. Харманли, в негово
присъствие го нарекъл „ Ти, дебел гъз, ти бай хуй, ти сега ще видиш, аз ще ти
покажа, ще ти еба мамата“, като обидата е нанесена публично – престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.146, ал.1 от Наказателния кодекс.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. М.
П. от АК - Хасково прави анализ на събрания доказателствен материал, като
застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа,
така и от правна страна, поради което моли за справедливо наказание. Моли
за уважаване на граждански иск в размера, в който е предявен и за
присъждане на разноски.
Частният тъжител Ж. Ж. се присъединява към казаното от
повереника си.
Защитникът на подсъдимия - адв. В. А. от АК - Хасково, счита, че от
страна на тъжителя е налице провокация – противозаконна и
противоконституционна. По преценка на съда моли да постанови осъдителна
присъда за думите „бай хуй“ и за „дебел гъз“, като за останалите думи моли
за оправдателна присъда и за присъждане на част от разноските от тъжителя.
Счита, че е налице обстоятелство близо до реторсия. Предлага присъдата да е
постановена по реда на чл.78а от НК, като съдът да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в
размер, в минимума от предвиденото наказание.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.08. 2022 г., около 19.45 часа, в гр. Харманли, в кв. *** пред
блок ***, тъжителят Ж. изчаквал съпругата си да слезе от апартамента им и
да тръгнат за заведението, което били резервирали за отпразнуване на 50
годишнината на тъжителя. Последният Тстоял в автомобила си през входа на
блока, когато към неговия автомобил се приближил микробус с ДК№ ***,
управляван от Р. Д.. Той спрял в близост до неговия автомобил и започнал да
1
ръкомаха, жестикулира и свири с клаксона на микробуса. Тъжителят през
това време си стоял в колата и говорел по телефона, след като приключил
разговора по телефона, слязъл от лекия си автомобил и се приближил до
микробуса, за да разбере защо ръкомаха и свири подсъдимия. Тогава
подсъдимия му казал да си премести колата, защото това паркомясто било
негово. Тъжителят му отговорил, че паркоместата пред блока са на всички
от блока и по-точно на община Харманли и отново се качил в автомобила си.
Тогава подсъдимия слязъл от микробуса и отишъл до лекия автомобил на
тъжителят и започнал настоятелно да чука по стъклото на предната лява
врата на автомобила му. Тъжителят си отворил прозореца и подсъдимият
започнал да крещи на висок тон „ Ти няма ли да се махнеш от тук, бе? , Ти
нали знаеш, че тези места са мои?“ и след като тъжителят отново му
отговорил, че местата са на общината, подсъдимият започнал на висок глас
да го обижда, като му казал „Ти, дебел гъз, ти бай хуй, ти сега ще видиш, аз
ще ти покажа, ще ти еба мамата“, след което се качил в микробуса и го
паркирал пред автомобила на тъжителя така, че той да не може да потегли.
Тъжителят излязъл от колата си и започнал да снима с телефона си как му
запушва пътя. Подсъдимият слязъл от микробуса и се опитал да избута
телефона от ръката му, след което посегнал да го удари с ръце, но тъжителят
се предпазил. Посегнал и втори път, но той отново се предпазил и веднага
позвънил на телефон 112, като обяснил ситуацията и потвърдил, че това не се
е случвало за първи път, дори от живущите в блока имало подадена жалба
до Община Харманли за неправомерно заградени паркоместа от подсъдимия
Р. Д.. След пристигането на полицейските служители излезли и доста хора от
блока и потвърдили, че случаят с паркоместата не е инцидентен и на двамата
били съставени протоколи за предупреждение. При крясъците и обидните
думи към тъжителя от страна на подсъдимия се събрали хора пред блока, а
също така и наизлезли по терасите, явно привлечени от гласа му. Тъжителят
се почувствал крайно унизен и с накърнено достойнство в следствие на
обидите, отправени към него.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията
на разпитаните свидетели – М.М.Ю., В.Д.П. и Г.А. Ж.а.
От описаната по-горе фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият Р. Т. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, като на
инкриминираната дата казал думи, унизителни за честта и достойнството на
Ж. Н. Ж. в негово присъствие му казал Ти, дебел гъз, ти бай хуй, ти сега ще
видиш, аз ще ти покажа, ще ти еба мамата“, като обидата е нанесена
публично.
От обективна страна подсъдимият Р. Т. Д. е осъществил
изпълнителното деяние на престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
НК. Той е казал думи унизителни за честта и достойнството пострадалия Ж.
2
Н. Ж.. Обидните думи са казани в присъствието на тъжителя, той ги е
възприел ясно. Думите обективно са обидни за честта и достойнството на
всеки гражданин. Безспорно е, че описаните думи засягат най-лични чувства
на всеки човек и накърняват неговото достойнство. Причиняват душевна
болка и дълбока обида. Деянието е извършено на публично място – гр.
Харманли, в кв. *** пред блок *** и при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал всички признаци от
обективната страна на престъплението - че е казал обидни думи в
присъствието на Ж. Н. Ж., че умишлено унизява честта и достойнството му.
Разбирал е общественоопасния характер на това деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, желаел е тяхното настъпване.
Налице е и субективната страна на инкриминираното деяние.
Подсъдимия Д. безспорно е съзнавал, че думите му ("Ти, дебел гъз, ти бай
хуй, ти сега ще видиш, аз ще ти покажа, ще ти еба мамата“,) са унизителни за
честта и достойнството на тъжителя Ж.. Може да се направи извод, че
подсъдимия е използвал тези думи именно с това съзнание и с цел да засегне
честта и достойнството на тъжителя. Използваните думи са неприемливи с
оглед господстващите морални норми в обществото, поради което
подсъдимият като част от обществото е съзнавал този характер.
Подсъдимият е съзнавал, че чрез тях дава отрицателна оценка за
тъжителя. Безспорно подсъдимия е целял думите да бъдат възприети от
пострадалия, или най-малкото са се отнасяли безразлично към тази
възможност. Ето защо настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че
деянието е било извършено и откъм субективната им страна.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Р. Т. Д. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146,
ал. 1 НК, като в тази връзка намери за неоснователно наведения от защитата
аргумент, че е налице обстоятелство близо до реторсията. За да се приложи
институтът на реторсията в разпоредбата на чл. 146, ал. 2 НК е предвидено, че
обиденият трябва веднага да е отвърнал с обида. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че частният тъжител Ж. не е отправял
обидни реплики срещу подсъдимия. Съдът не споделя тезата на защитата, че
тъжителят се е държал провокативно спрямо подсъдимия, като го е снимал. В
действителност от данните по делото /свидетелски показания/ се установява,
че тъжителят е снимал със своя мобилен телефон възникналия между него и
подсъдимия конфликт на 13.08.2022г., но стана ясно, че между подсъдимия и
тъжителя се е водил диалог, който директно навежда за наличие на конфликт
между тях, но не се установиха и доказаха отправени конкретни обидни
фрази или жестове от частния тъжител спрямо подсъдимия. Ето защо съдът
намери, че не следва да се приложи института на реторсията.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК се предвижда
3
наказание "глоба" от 1 000 лв. до 3 000 лв. От приложената по делото справки
за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII от Общата част на НК. От извършеното от
подсъдимия престъпление не са причинени имуществени вреди. С оглед
наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния
характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът счете, че подсъдимия Р.
Т. Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание "глоба".
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985
г., Пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато
съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки при индивидуализацията на размера на
наказанието съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде "глоба"
в минимално предвидения в чл. 78, ал. 1 от НК размер от 1000 лв., като на
основание чл.304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото
обвинение, за това да е казал „Ти, дебел хуй, ти боклук такъв” .
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъде уважен искът, включва следните елементи: противоправно и
виновно деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия, които да са в
причинна връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От фактическа страна по делото се установи, че подсъдимият Р. Т. Д.
нанесъл публично обида на тъжителя като му казал „Ти, дебел гъз, ти бай хуй,
ти сега ще видиш, аз ще ти покажа, ще ти еба мамата“. Частният тъжител Ж.
лично е възприел тези думи, които са накърнили достойнството му, поради
което безспорно тъжителят е претърпял неимуществени вреди. Деянието е
извършено от подсъдимия виновно. От показанията на свидетелите Г. Ж.а –
съпруга на тъжителя и М.Ю. и В.П. – негови съседи, се установява, че
тъжителят се е засегнал от думите на подсъдимия, станало му е неприятно,
изпитал е унижение и срам. Настоящият състав уважи предявения срещу
подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпените от
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК от тъжителя
неимуществени вреди от 500 лева,като отхвърли гражданския иск до пълния
предявен размер от 1500 лева. Относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и прие, че сумата от 500 лв. се явява съразмерна, съответна на
претърпените от тъжителя неимуществени вреди, поради което са и
4
справедливи.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да плати на тъжителя направените
деловодни разноски в размер на 862,00 лева, както и го осъди да заплати по
сметка на РС- Харманли държавна такса в размер на 50,00 лева за уважената
част от гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни