М О Т И В И
към Присъда № 95 от 21.06.2019 год. по НОХД № 1398/2018 год. на СлРС
изготвени на 09.07.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.Г.Г. за извършени престъпления
по чл. 270, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК.
В
с.з. прокурорът счита за доказана по безспорен начин фактическата обстановка по
внесения обвинителен акт, като поддържа повдигнатите обвинения на подсъдимия,
така както са предявени. Пледира на подсъдимия за престъплението по чл. 343б,
ал. 4 вр. ал. 3 от НК да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим,
„Глоба” в размер на 1 000,00 лева, както и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от две години, а за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК -
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Пледира на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия
да бъде наложено едно общо наказание измежду посочените, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим и към него да бъдат присъединени наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от две години и „Глоба” в размер на 1 000,00
лева, както и бъде приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 713/2017 год.
по описа на РС - Царево. Пледира вещественото доказателство, да се отнеме в
полза на Държавата и да се унищожи като вещ без стойност.
В
с.з. подсъдимият К.Г.Г., редовно призован за с.з., се явява лично, дава
обяснения по повдигнатите му обвинения и моли да бъде оправдан.
Адв.
Б. П. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Г., пледира, че обвиненията не са
безспорно доказани, поради което моли за оправдателна присъда, като излага
съображения за това.
Адв.
М. К. *** - упълномощен защитник на подсъдимия Г., пледира, че обвинението по
чл. 270, ал. 1 от НК не е безспорно доказано, както и че няма извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, поради което моли за
оправдателна присъда, като излага съображения за това.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
К.Г.Г. е със средно образование, женен, работи, осъждан.
За
времето от 19,00 часа на 02.08.2018 год. до 07,00 часа на 03.08.2018 год.
свидетелите В.П.Ч. и С.Й.Й., заемащи длъжност „старши полицай” в група „Охрана
на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” на РУ – Сливен при ОДМВР –
Сливен, били на работа и осъществявали патрулно-постова дейност като състав на
автопатрул. Около 23,30 часа на 02.08.2018 год. на ул. „Елисавета Багряна” в
гр. Сливен в близост до бл. № 1 забелязали лек автомобил „Мерцедес” с peг. № *****.
Същият бил управляван от подс. К.Г., а с него пътувал свид. С.Л.Г.. Когато
полицейските служители се опитали да спрат автомобила, водачът му рязко ускорил
скоростта, явно опитвайки се да избегне проверка. Те го последвали с патрулния
автомобил, изравнили се с него и свид. В.Ч. подал на водача му сигнал със
стоп-палка, след което били подадени звуков и светлинен сигнал. Подс. К.Г. не
спрял на подадените сигнали и ускорил движението си, като полицейските
служители го следвали през цялото време. В един момент на ул. „Орешака” в
близост до кръстовището с ул. „Абланово” подсъдимият спрял автомобила. Двамата
със свид. С.Г. излезли от автомобила и побягнали в различни посоки. Подс. К.Г. ***
надолу по стълбите. Свидетелите В.Ч. и С.Й. също спрели. Свид. В.Ч. излязъл от
патрулния автомобил и веднага последвал подсъдимия. Докато го гонел свид. В.Ч.
извикал на подс. Г., че е полицай и му разпоредил да спре на място, за да му
бъде извършена проверка, но същият продължил да бяга. Подс. Г. стигнал до дома
си, където имал скрит фас с канабис и го запалил, след което влязъл в къщата,
където на втория етаж били неговата съпруга - свид. В.Г. и свид. Т.Г. –
приятелка на свид. С.Л.. Свид. В.Г. попитала подс. Г. какво се е случило, като
последният отговорил, че полицаите го гонят и бил притеснен, защото данъците на
автомобила не били платени. Около 10 – 15 минути след като подс. Г. се прибрал
в дома си, свид. С.Й. отишъл до вратата на двора и извикал на подс. Г. да
излезе, което той сторил. Подс. Г. излязъл и с патрулния автомобил бил отведен
до мястото, където бил оставил автомобила си.
След
поискано съдействие на място при автомобилите дошъл екип на Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Сливен в състав свид. Г.И.Г. и И.Б.. Те изпробвали водача
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест ARDM 0204, при
което пробата била отрицателна. След това подс. Г. бил отведен в сградата на
сектор „Пътна полиция” – Сливен, където бил уредът за извършване на тестове за
употреба на наркотични вещества. Свид. Г.Г. попитал подс. Г. дали е употребил
някакви упойващи вещества, при което той заявил, че малко по-рано пушил трева.
Същият бил изпробван с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARJF-0012,
което отчело положителен резултат за наличието на канабис.
За
констатираното свид. Г.Г. съставил АУАН Серия Д № 0723662/02.08.2018 год. на
подс. Г. и му издал талон за медицинско изследване. Същият заявил, че отказва
да даде кръвна проба и собственоръчно изписал в талона за изследване, че приема
показанията на техническото средство.
От
приложената по делото служебна справка от РУ – Сливен се установява, че на
02.08.2018 год. подс. Г. е бил задържан (л. 63 – 64 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от Дирекция „Местни данъци и такси” при
Община Сливен се установява, че за управлявания от подс. Г. автомобил не е бил
платен годишния данък за 2017 год. и за 2018 год. (л. 82 – 83 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В.Г., Т.Г. и С.Л. се установява,
че 02.08.2018 год. свид. С.Л. и свид. Т.Г. са били на гости в дома на подс. Г.,
като последният заедно със свид. С.Л. в един момент решили да отидат с
автомобила на подсъдимия за закуски. От показанията на свид. С.Л. се установява
още, че след като видели патрулния автомобил, подс. Г. не спрял на подадените
от полицаите светлинни и звукови сигнали, а дал газ на автомобила и продължил
към ул. „Абланово”, където спрял автомобила, двамата слезли от него и
побягнали, като свид. С.Л. тръгнал към своя дом. От показанията на свид. С.Л.
се установява, че се обадил на свид. Т.Г., която също се прибрала, като след
това в дома му дошли полицаи и му казали да отиде в районното управление, което
той сторил. От показанията на свид. В.Г. и свид. Т.Г. се установява, че когато
се прибрал в дома си подс. Г. бил запъхтян и пушил цигара и казал, че го гонят
полицаите; че подс. Г. изпушил цигарата и около 10 – 15 минути след като се
прибрал, пред дома на подс. Г. дошъл свид. С.Й., който извикал на подсъдимия да
излезе; че подс. Г. излязъл и тръгнал с полицаите. От показанията на свид. В.Г.
се установява още, че не е питала подс. Г. от къде е взел цигарата с марихуана,
която изпушил. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Г., Т.Г. и С.Л.,
тъй като същите са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са
към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Д.М. и Ж.И. се установява, че
къщите им са срещу къщата на подс. Г., като същата вечер са били седнали пред
една от къщите. От показанията на свид. Д.М. се установява още, че покрай тях
минал един полицай, който бягал и попитал дали са видели някой да бяга, като
свидетелят отговорил, че не е виждал. От показанията на свидетели Д.М. и Ж.И.
се установява още, че по – късно видели полицай пред дома на подс. Г., който
викала на подсъдимия да излезе и след като подс. Г. излязъл тръгнал заедно с
полицая. От показания на свид. Д.М. се установява, че са минали около
15-20 минути между първия полицай, който
го питал дали е виждал някой да бяга и полицая, който е викал пред дома на
подсъдимия. Съдът кредитира показанията на свидетели Д.М. и Ж.И., тъй като
същите са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към
предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, като свидетелите
не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели С.Й. и В.Ч. се установява, че са
се опитали да спрат автомобила на подс. Г. за да му извършат проверка, но
същият не спрял и са го последвали с патрулния с подаден звуков и светлинен
сигнал. От показанията им се установява още, че след спирането на автомобила на
подс. Г., слязъл от автомобила и побягнал, като свид. В.Ч. също излязъл от
патрулния автомобил и побягнал след него. От показанията на свид. С.Й. се
установява още, че е отишъл пред дома на подсъдимия и му е извикал да излезе,
след което го отвел до неговия автомобил, където ги чакал екип от Сектор „ПП”. В
тази им част съдът кредитира показанията на свидетелите В.Ч. и С.Й., тъй като са безпротиворечиви и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателство. Съдът не кредитира
показанията на свид. В.Ч. в частта, в която заявява, че е имал непрекъснат визуален
контакт с подс. Г. докато е бягал след него, тъй като противоречи на останалите
събрани по делото доказателства, от които безспорно се установява, че са минали
около 10 – 15 минути от влизането на подс. Г. в дома му до идването пред дома
му на свид. С.Й.. Освен това видно от показанията на свид. Д.М., покрай тях е
минал полицай, който бягал и попитал дали са видели някой да бяга, следователно
свид. В.Ч. не е имал непрекъснат визуален контакт с подс. Г..
От
показанията на свид. Г.Г. се установява, че заедно с колегата му Бакърджиев са
били изпратени за съдействие, като извършили проверка за употреба на алкохол на
подс. Г. с „Дрегер Алкотест”, като
уредът отчел 0,00 промила; както и че след това бил отведен подсъдимия в
сградата на КАТ – Сливен, където била извършена проверка за употреба на
наркотични вещества. От показанията на свид. Г.Г. се установява още, че преди
да бъде проверен подс. Г., същият е заявил, че малко по – рано е пушил трева и
уредът отчел положителен резултат за канабис. Съдът кредитира показанията на
свид. Г.Г., тъй като същите са логични, безпротиворечиви, относими са към
предмета на делото и същият пресъздава това, което е възприел лично, като
свидетелят не се намира в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Г., в които заявява, че е не е спрял на
подадените сигнали от полицаите и е избягал; че след като се прибрал в дома си
изпушил фас с канабис, както и че след 10 – 15 минути пред дома му дошъл свид. С.Й.,
който му извикал да излезе. От обясненията на подс. Г. се установява още, че
бил качен в патрулния автомобил и заведен до автомобила му, където му била
извършена проверка за употреба на алкохол, а след това в КАТ, където бил
проверен за употреба на наркотици, като било установено, че е пушил канабис.
Съдът кредитира обясненията на подс. Г., тъй като същите се подкрепят от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.Г.Г. е осъществил
състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, тъй като на 02.08.2018 год.
в гр. Сливен противозаконно пречил на орган на властта – ст.полицай В.П.Ч. и
ст.полицай С.Й.Й. – служители в група „Охрана на обществения ред”, сектор
„Охранителна полиция” на РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен, да изпълнят задълженията
си – да му извършат проверка във връзка с функциите им по опазване на
обществения ред, като не спрял управлявания от него лек автомобил марка
„Мерцедес” с peг. № *****на подаден сигнал със стоп-палка, звуков и светлинен
сигнал, увеличил скоростта и предизвикал преследване с полицейски автомобил,
след което го изоставил и побягнал, без да изпълни отправените му разпореждания.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени семейното му
положение.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 54 от НК. За извършеното престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба”
от петстотин до две хиляди лева. Ето защо на подс. К.Г.Г. за извършеното от него
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, съдът определи наказание „Глоба” в размер
на 1000,00 (хиляда) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
По
отношение на второто обвинение за извършено от подс. Г. престъпление по чл.
343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК в хода на съдебното следствие обаче, не се събраха
безспорни доказателства, че на 02.08.2018 год. в гр. Сливен по ул. „Орешака” е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № *****, след употреба
на наркотични вещества, а именно: канабис – Noa25 (ТНС 25), установено по
надлежния ред – с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARJF-0012,
като деянието е извършено повторно. Безспорно се установи, че на посочената
дата подс. Г. е управлявал лекия автомобил. Същевременно обаче, в хода на
съдебното следствие беше установено, че след като е излязъл от автомобила,
подс. Г. се е прибрал в дома си и е пушил цигара с марихуана, като са изминали
15 – 20 минути от прибирането му до идването на полицейски служител и едва след
това на подсъдимия е била направена проверка за употреба на наркотични
вещества. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, присъдата не
може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Ето защо
съдът призна подс. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, тъй като не беше установено по
безспорен и категоричен начин, че същият е управлявал автомобила след употреба
на наркотични вещества.
Вещественото
доказателство по делото, а именно: 1 брой касета за „Drager Drug Test 5000” с фабричен № ARJF-0012,
прикрепена към кориците на ДП, след влизане в сила на присъдата, следва да се
унищожи, като вещ без стойност.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият К.Г.Г. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 26,11 лева (двадесет и шест лева и единадесет
стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Сливен.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: