№ 406
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. ПАУНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20211110214776 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Жалбоподателят Б. Д. Б. обжалва наказателно постановление /НП/ №21-
4332-016242 от 05.08.2021г., издадено от началник група към СДВР, отдел
"Пътна полиция" към СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 400
лева, за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на
основание чл.638, ал.3 от КЗ, като незаконосъобразно. Счита, че са допуснати
съществени процесуални нарушения и е налице неправилно приложение на
материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуален представител
на жалбоподателя и в същата се сочи, че по уважителни причини не може да
се яви в съдебното заседание, като не възразява по даване на ход на делото;
желае жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2021г. около 09:58 часа в гр.София, на път „Първи клас“ №1
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с
регистрационен № .... собственост на К.Д. Б.а, ЕГН **********. При
извършена проверка от органите на ОПП-СДВР било констатирано, че той
управлява соченото моторно превозно средство като лице, което не е
1
собственик, а във връзка с притежаването и използването на автомобила няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
По повод на установеното по-горе е съставен АУАН № 455481 от
05.08.2021 г. и е издадено процесното наказателно постановление №21-4332-
016242 от 05.08.2021г. на началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лв., на основание чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. НП е връчено на
последния на 05.10.2021 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложеното по-горе се установява от АУАН, от показанията на св.И.Й.,
справка-картон на водача, проверка за сключена застраховка гражданска
отговорност, копия от заповеди за компетентност, удостоверение за сключен
граждански брак от 09.07.2006 г., договор за покупко-продажба на МПС от
12.04.2018 г./, както и от останалите материали по делото. Св.Й., извършил
проверката, в съдебно заседание се позовава на липсата на спомен за случая,
обяснимо с множеството проверки, извършвани от същия в качеството му на
автоконтрольор при СДВР, ОПП; след предявяване на акта по същество
потвърждава констатациите по АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични и непротиворечиви.
Съдът цени писмените доказателства като относими по делото, събрани
и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За жалбата се констатира, че е подадена от легитимно лице срещу
подлежащ на оспорване административен акт в законоустановения срок.
По съществото на спора:
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда, че лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. За такова лице в случая е сметнат жалбоподателят като
несобственик на МПС-то и управляващ го, като връзка с притежаването и
използването на МПС-то няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. За това е
издадено процесното наказателно постановление, според което той няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”.
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. По делото не се констатира наличие на
2
доказателства за това, че жалбоподателят не е собственик на МПС-то и го
управлява, във връзка с притежаването и използването на което МПС няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, няма приложен документ в посока на
твърдяното. Напротив, от приложени по делото копия от документи
/удостоверение за сключен граждански брак от 09.07.2006 г., договор за
покупко-продажба на МПС от 12.04.2018 г./ се изяснява процесното моторно
превозно средство към момента на проверката е в режим на семейна
имуществена общност на жалбоподателя и съпругата му К.Б.а, в който смисъл
той се явява собственик на сочения по-горе лек автомобил. На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния се наказват само в предвидените от закона случаи. Доколкото в
конкретната хипотеза липсва изрично посочване на изискуемия умисъл като
част от състава на нарушението, следва да се приеме, че посоченото в АУАН
и НП нарушение е наказуемо, само когато същото е извършено при форма на
вина пряк или евентуален умисъл. Изложеното изисква или нарушителят да е
знаел, че управляваното от него МПС е без задължителна застраховка "ГО"
или пък да не е знаел, но с оглед конкретните обстоятелства да е допускал или
предполагал липсата на такава застраховка. Следва да се посочи, че в
административно-наказателното производство административно-наказващият
орган /АНО/ е този, което следва да докаже безспорно наличието на всички
елементи от санкционираното противоправно поведение, включително
изискуемия съгласно закона умисъл като форма на вина. Отделно от това, в
обжалваното НП липсва аргументи относно тежестта на нарушението във
връзка с личността на извършителя, предвид разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. В Закона за
административните нарушения и наказания няма легална дефиниция на
понятието "маловажен случай", затова с оглед препращащата норма на чл. 11
от същия закон следва да намери приложение легалното определение на това
понятие, визирано в чл. 93, т. 9 от НК: извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия
вид. Безспорно е, че нарушението е такова на просто /формално/ извършване,
при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването
на фактическия състав на нарушението. Поради това настъпването на
вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на
нарушението от обективна страна. Касае се за административно нарушение,
което от обективна страна се изразява в управление на МПС, за което няма
действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Установените обстоятелства относно обществената опасност на деянието и на
3
дееца в своята съвкупност определят ниска степен на обществена опасност,
поради което и случаят следва да бъде определен като маловажен. При
издаване на НП АНО не е проверил, дали са налице условията за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В правомощията на съда в настоящото
производство е да провери изцяло правилността на обжалвания акт,
включително да подложи на съдебен контрол законосъобразността на
преценката му по чл. 28 от ЗАНН. Не на последно място, като адресат на
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ жалбоподателят при неизпълнение на
задължението подлежи на санкция по реда на чл.638, ал.1, т. от КЗ, като
предвиденото административно наказание е „глоба“ в размер на 250 лв.,
докато на същия неправомерно на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание е „глоба“ в размер на 400 лв.
По изтъкнатите съображения наказателното постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради
това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
/минимално адвокатско възнаграждение/, следва да бъде уважено, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-016242 от
05.08.2021г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция"
към СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Б. Д. Б. направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5