РЕШЕНИЕ
№ 2970
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Розалина Г. Ботева
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100503520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.01.2022 г. по гр.дело № 29283/2021 г., СРС, ГО, 174 с-в
е отхвърлил предявения от Е. Д. И., ЕГН ********** срещу „ОТП Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 5973,61 лв.,
включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 09.12.2013 г. по ч.гр. д.
№ 22289/2013 г. по описа на СРС, 60 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20148410401296 при ЧСИ Н.М., поради погасяване на
вземането по давност. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. Д. И.,
ЕГН ********** да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер
на 100 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 30073/17.02.2022 г. от
ищеца Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.******* чрез
пълномощника адвокат К. А. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
1
ул.*******, партер с мотиви, изложени в нея. Пълномощникът твърди, че
последното валидно извършено изпълнително действие по изп. дело №
20148410401296 на ЧСИ Н.М. е депозирането на молба пред ЧСИ до
взискателя, с която е поискано предприемането на последващи действия по
принудително изпълнение спрямо длъжника от дата 11.11.2015 г. След тази
дата, в течение на повече от 2 години не са били извършвани никакви
валидни изпълнителни действия, поради което на 11.11.2017 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата
на закона. С прекратяването на изпълнителното производство се погасява
правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се
прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна
последица от прекратяването на изпълнителното производство, било то в
случаите, в които прекратяването настъпва по силата на закона, е че
последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на
изпълнителното производство, се явяват недопустими и не произвеждат
правно действие по отношение на страните на вече прекратеното
изпълнително производство. Не приема новата практика на ВКС, че
перемцията е без правно значение за давността, че направеното искане за
прилагане на способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва
да бъде изпълнено, т.е. същото е противопоставимо на длъжника. Вярно е, че
с прекратяване на самото изпълнително производство, вземането не се
погасява само по себе си, но при прекратяване на изпълнителното
производство, било то по силата на закона, с обратна сила, считано от датата
на последното валидно предприето изпълнително действие започва да тече
давността, с която се погасява самото вземане. В случая, последното валидно
предприето изпълнително действие е извършено на 11.11.2015 г., от този
момент започва да тече давността, с която се погасява самото вземане, като
давността е 5 годишна и е изтекла на 11.11.2020 г. На тази дата вземането по
ИЛ се явява погасено по давност и след тази дата, вземането установено въз
основа на влязла в сила ЗИ по ч.гр.д. № 22289/2013 г. по описа на СРС, 60
състав, не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъдат уважен
предявения от Е. Д. И. иск за недължимост на сумите, за които е издаден ИЛ
от 07.03.2014 г. по ч.гр.д. № 49813/2013 г. на СРС, 53 състав. Претендира
2
разноски.
Въззиваемото дружество „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец“, бул.“******* етаж мецанин,
представлявано от Изпълнителния директор И.Д.-М., чрез пълномощника юрисконсулт В.П.
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск от Е. Д. И., ЕГН **********
срещу „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ******* с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 5973,61 лв., включваща вземания по
изпълнителен лист, издаден на 09.12.2013 г. по ч.гр. д. № 22289/2013 г. по
описа на СРС, 60 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20148410401296 при ЧСИ Н.М., поради погасяване на вземането по
давност. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по делото
е извършено на 11.11.2015 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *******
е подал отговор на исковата молба, с който оспорил иска като неоснователен с
твърдението, че давността за процесното вземане е прекъсвана многократно с
редица изпълнителни действия.
От фактическа страна:
3
По делото е безспорно, че на 09.12.2013 г. по ч.гр. д. № 22289/2013г. по
описа на СРС, 60 състав е издаден изпълнителен лист за сумата от 5973,61 лв.
в полза на ответника срещу ищеца, както и че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148410401296 при
ЧСИ Н.М., както и че по ч.гр.д. № 22289/2013 г. по описа на СРС, 60 състав
длъжникът не е подал възражение в законоустановения срок и заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Безспорно е, че вземането е цедирано на
ответника по настоящото дело.
Тук не следва да бъдат изброявани всички извършени изпълнителни
действия през 2014 и 2015 г., като на 01.09.2015 г. взискателят „ОТП Ф.Б.”
ЕАД е подал молба за присъединяване на процесния изпълнителен лист към
вече образувано изпълнително дело между същите страни. С постановление
от 02.10.2015г. същият е конституиран като взискател от ЧСИ М.. На
30.09.2015 г. взискателят е поискал съдебния изпълнител да наложи запор
върху трудово възнаграждение на длъжника. На 11.11.2015 г. взискателят е
поискал ЧСИ М. да извърши опис на движимите вещи на длъжника. С
разпореждане от 11.04.2017 г. ЧСИ М. е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, като такъв е бил насрочен и с разпореждане от 15.09.2017 г. С
молба от 25.01.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника. С разпореждане от 31.08.2018 г. ЧСИ М. е
наложил запор върху банковите сметки на длъжника. С разпореждане от
27.07.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
4
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение-установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила-
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в
сила на заповедта, т.е. след 09.12.2013 г. По делото липсват данни, от които
да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
22289/2013 г. на СРС. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е влязла в
сила най-късно на 09.12.2013 г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не
се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на
възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 09.12.2013 г е започнала
да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде
и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на
кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до
приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния
процес не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и
занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.
10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
5
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от
исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
20148410401296 по описа на ЧСИ, се установява, че то е образувано на
04.02.2014 г., т.е. преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 04.11.2013 г. В молбата
от 04.02.2014 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД/първоначален такъв/ е
възложил извършването на действия по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, като е
упълномощил съдебния изпълнител да предприеме подходящите
изпълнителни действия по издадения изпълнителен лист. С подаване на
редовна молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и
овластяване по чл.18 ЗЧСИ е прекъснат давностният срок за вземането по
изпълнителния лист. При проследяване на материалите по изпълнителното
6
дело се установява, че след тази дата, след датата 01.09.2015 г., на която
взискателят „ОТП Ф.Б.” ЕАД е подал молба за присъединяване на процесния
изпълнителен лист към вече образувано изпълнително дело между същите
страни, същият е предприел активно поведение, изразяващо се в депозирането
на множество молби до съдебния изпълнител, касаещи движението му.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе, молбата за присъединяване
на процесния изпълнителен лист към вече образувано изпълнително дело
между същите страни, е подадена от „ОТП Ф.Б.” ЕАД на 01.09.2015 г.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, молбата
за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, т.е.
съдържа искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес-с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение
В конкретния казус, следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността са молба от 30.09.2015 г., с която взискателят е поискал
съдебния изпълнител да наложи запор върху трудово възнаграждение на
длъжника. Подаване на молба от 11.11.2015 г., с която взискателят е поискал
ЧСИ М. да извърши опис на движимите вещи на длъжника. Насрочване на
опис с разпореждане от 11.04.2017 г. на ЧСИ М. на движимите вещи на
длъжника, насрочване на опис и с разпореждане от 15.09.2017 г. Подаване на
молба от 25.01.2018 г., с която взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника. Налагане на запор с разпореждане от
31.08.2018 г. на ЧСИ М. върху банковите сметки на длъжника. Налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с разпореждане от
27.07.2021 г. Считано от този момент, е започнала да тече нова давност, която
не е изтекла и към настоящия момент.
Предвид молбите с искане за изпълнителни действия и всички реално
извършени изпълнителни действия, е налице многократно прекъсване както
7
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8, така и на общата пет годишна
погасителна давност. Касае се за осъществяването на множество юридически
факти по смисъла на чл. 116, б „в“ ЗЗД, които са довели до прекъсване на
погасителната давност.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК решението следва да бъде
потвърдено, но поради гореизложените мотиви.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.01.2022 г. по гр.д. № 29283/2021г. на СРС, ГО, 174
състав.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.******* чрез
пълномощника адвокат К. А. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, партер да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, бул.“******* етаж мецанин,
представлявано от Изпълнителния директор И.Д.-М., чрез пълномощника юрисконсулт В.П.
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8