№ 2339
гр. Варна , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501625 по описа за 2021 година
, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И.Н Т. срещу решение
№ 134 от 19.03.2021 г., постановено по гражданско дело №9638 по описа за 2020г. на
Районен съд – Варна, в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка в полза на
детето Д Ф. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Ф. за
разликата над 200лв. до 600лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като
присъдената издръжка в размер на 600лв. месечно е изключително завишена и не
съответства на нуждите на детето и възможностите на въззивника. Счита, че съдът
неправилно и необосновано е кредитирал заключението на приетата по делото СПЕ, в която
е посочено, че прилагането на медикаменти е необходимо само при съпътстваща
симптоматика на основното състояние на детето, като данни за такава липсват по делото.
Оспорва като необосновани изводите на съда, за необходимост от значителни разходи за
отглеждане на детето поради специфичните му нужди и прием на медикаменти. Неправилен
е извода на съда, че въззивникът получава възнаграждение в размер на 32 000 лири
годишно. Заявява, че не работи по трудово или гражданско правоотношение с посочената в
решението и в приложената по делото оферта за работа, фирма и не получава доход в
подобни размери. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като издръжката в
полза на детето се присъди в размер на 200лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на решениието в обжалваната част.
Претендира присъждане на разноски.
Страните не са направили доказателствени искания
1
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на
съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да
събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и
да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази
императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства,
въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение
или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно издръжка за малолетно дете, тоест съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно
състоянието на детето и отношенията му с двамата родители, както и, че при
първоинстонционното разглеждане на делото са събрани относимите към спора и
обстоятелствата по чл.59, ал.4 СК доказателства, включително и СПЕ, настоящият състав на
съда намира, че при въззивното разглеждане на делото не е необходимо събирането на нови
доказателства. Страните също не са направили искания за събиране на доказателства.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.09. 2021 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3