Решение по дело №20384/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260068
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 10 януари 2024 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330120384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260068                  25.04.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20384 по описа за 2019 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.170 ЗЗД, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищците П.Г.Б., Б.Г.Б. и Г.Б.Б. твърдят, че са наследници по закон на М.Т.Б, а ответникът по делото П.Б. е наследник на В.Т.Б. Двете наследодателки на страните М.Б.и В.Б.били *** и съответно *** на Т.И.Х., починал през ***. Приживе той и неговата *** били придобили поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на село ***, Община ***, ведно с построените в него сгради, като след смъртта на наследодателя всяка от *** получили по ½ идеална част от поземления имот. Поддържа се, че на *** В.Т.Б.  била призната за единствен собственик на целия имот, като това станало без съгласието на нейната *** М.Т.Б. След нейната смърт като наследник на имота се легитимирал ответникът П.Х.Б.. Освен това, на *** наследодателката на ответника била учредила договорна ипотека в полза на втория ответник „Лено“ АД, като ипотекарен кредитор за обезпечаване на задължение на четвъртия ответник „***“ ЕООД. Твърди се, че *** на първия ответник никога не била упражнявала самостоятелно владение на имота, а била само държател на частта, притежавана от наследодателката на ищците, поради което и не е могла да я придобие по давност. С оглед това след наследяване на тази ½ ид. част, тримата ищци били станали собственици при равни квоти на ½ ид. част, тоест на по 1/6 ид. част за всеки. Поради това и ипотекирането на ½ ид. част от собствеността върху целия имот било относително недействително по отношение на ищците. Ето защо се иска да бъде признато за установено, че те са собственици на ½ ид. част от имота при квоти от 1/6 за всеки, както и да бъде обявено за относително недействителна по отношение на ищците сделката по учредяване на договорна ипотека върху половината от процесния недвижим имот. Иска се също да бъде отменен констативният нотариален акт, с който се легитимира наследодателката на ответника.

Ответниците П.Х.Б. и „***“ ЕООД считат исковете за неоснователни.

Ответникът „Лено“ АД счита, че предявеният иск относно недействителност на договора за ипотека е неоснователен, тъй като наследодателката на ответника е придобила собствеността по давност, поради което е могла да учреди договорна ипотека върху целия имот.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници по закон на М.Т.Б, починала на *** П.Б. е неин преживял съпруг, а П.Б.Б.Б. са *** / лист 31/. Ответникът П.Б. е наследник - *** на В.Т.Б, починала на *** /лист 33/. Наследодателките В.Б.и М.Т. от своя страна са наследници на Т.И.Х. поч. на *** и съпругата му П.Р.Х., поч. на *** / лист 32/.

По делото не е спорно, че общите наследодатели на ищците и първия ответника П.Б. са притежавали по наследство недвижим имот с идентификатор  № ***, находящ се в с. ***, общ. ***, с адм. адрес ул. *** №** с площ от 988 кв.м., ведно със застроените в имота сгради.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че след смъртта на общия наследодател Т.Х. в притежавания от него и съпругата му имот, който бил придобит по време на брака им, останала да живее В.Б.със своето семейство. Нейната *** М.Б., която е наследодател на ищците, заедно със *** живеела друг имот в същото село, който според свидетеля на А.Б., се намирал на около 1800-2000 м. от имота на нейните *** и ***. Б. сочи също, че макар да не живеела в имота, *** М. посещавала и общувала с В.Б. Поддържа също, че къщата е била първоначално в недобро техническо състояние, но в последствие *** на В. - П.Б. направил ремонт, като поставил външна изолация, ремонтирал оградата, след което сградата придобила нормален вид. Твърди, че не му е известно наследодателката на ищците да е участвала в извършваните ремонтни работи, които били предприети през 2017-2018г.  / лист 195/.

Обстоятелствата, че в наследствения имот е живяла наследодателката на ответника Б., както и че в имота е бил извършен ремонт, се потвърждават и от свидетелите П.Н. и Р.Н. Според тях само семейството на П.Б. се е грижело за имота и притежавало ключове от него. Наследниците на другата *** М. не били идвали в имота и не били предявявали претенции към него. Ремонтните работи били извършвани от П.Б. и обхващали както външната част на жилищната сграда - поставяне на изолация и поправяне на покрива, така и вътрешността - поставяне на гипсокартон, закупуване на обзавеждане на кухнята и направа на допълнителни баня и тоалетна. Подновена била също плочата на гаража в имота. Тези ремонти били предприети в периода преди 2003- 2004г., когато били приключили. Свидетелите, които живеят в съседен имот, сочат също, че ответника Б. бил поверил на Н. ключ от къщата, защото в нея имало СОТ и при задействие тя следвало да отваря на служителите за извършване на оглед.

От горното е видно, че съществено противоречие между свидетелите е налице относно момента на извършване на ремонтните работи в процесния имот. Съдът намира, че относно това обстоятелство следва да възприеме за достоверни показанията на свидетелите на ответника Б., тъй като свидетелят на ищците е в родствени отношения с тях, което е заявил при разпита си / лист 195/. Освен, че не са в родствена връзка със страните в производството, свидетели те  Н. се позовават на непосредствени впечатлени, тъй като живеят в съседство с процесния имот.

Установява се, че през *** наследодателката на ищците М.Т.Б е заверила пред кмета на населеното място декларация в която заявила, че се отказва от полагащото и се наследство на Т.И.Х. / лист 137/. Извършената справка в Районен съд *** сочи, че този отказ не е бил вписан в особената книга към съда /лист 188/.

На *** В.Т.Б декларирала процесния имот по чл.14 от ЗМДТ на свое име / лист 171/. Няколко дни по-рано на *** М.Б., заедно с две други лица е заверила декларация по §184, ал.8 от ЗУТ относно обстоятелството, че сградите в наследствения имот са изградени още през 1967г. / лист 106/. С оглед близостта на двете дати може да се приеме, че този документ е създаден с оглед декларирането на имота.

 С нотариален акт за собственост върху имот по обстоятелствена проверка №***, том ***, дело ***/**** на нот. ***, В.Б.била призната за собственик на поземлен имот с идент. ***, ведно с построените в него сгради / лист 99/.  

На *** с нот. акт №***, том ***, дело ***/*** на нотариус *** В. Б., в качеството на ипотекарен длъжник, е учредила договорна ипотека върху имота в полза на ответника „Лено“ АД и за обезпечаване на заем в размер на 25 000 евро, отпуснат на „***“ ЕООД със солидарни длъжници П.Б. и В.Б./лист 111 и 114/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Основанието на което се позовават ищците за да се легитимират като собственици на общо ½ ид.ч. /по 1/6 за всеки/ по установителния иск за собственост е наследствено приемство от М.Т.Б. С оглед това те следва да докажат, че тези идеални части са били част от патримониума на Б. към момента на откриване на наследството, тоест към ***. Съдът намира, че в случая това обстоятелство не е налице, поради основателността на възражението на ответника Б., че неговата наследодателка - В.Б.е придобила имота по давност по силата на чл.79, ал.1 от ЗС. Извод в тази насока се излича от фактите по делото – тя е живеела имота заедно със семейството си след смъртта на общите наследодатели Х. М.Б.обитавала друг имот и е декларирала намерението си, процесния да бъде придобит от нейната ***. Макар отказът от наследство да не е вписан, поради което не е произвел действие, от представената декларация на Б. от *** може да се направи извод относно намерението с което В.Б.е упражнявала фактическа власт върху имота. Т.Х., който е общ наследодател на М.Б.и В.Т.Б е починал на ***, а неговата съпруга на *** / лист 32/. Безспорно се установи, че наследодателката на П.Б. е продължила да живее в имота заедно със семейството си, тъй като от *** е била в брак със съпруга си Х. / лист 109/. Приживе нейната *** не е предявявала претенции по повод на имота, като същевременно е декларирали изричното си желание да не приеме наследството на баща си. Посочените от свидетеля обстоятелства, че тя посещавала жилището на Б. не са достатъчни да се приеме, че е оспорвала нейните права. Следователно след 1997г. наследодателката е променила намерението с което е държала имота, като се е превърнала в негов владелец и след изтичане на десет годишен срок го е придобила по давност. Предвид това, не може да се сподели доводът на ищците, че тя е била само държател на ½ от имота. Ето защо, съдът намира, че към датата на съставяне нотариалния акт по обстоятелствена проверка *** В.Б.е била изключителен собственик, а след нейната смърт правото на собственост е преминало в полза на наследника П.Б..  

            С оглед изложеното предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен, тъй като ищците не се легитимират като собственици по силата на наследяване на идеални части.

            По втория иск:

            Този иск следва да се приеме за неоснователен, предвид това, че към момента на сключване на договора за ипотека – *** ищцата е била единствен собственик на имота, а не само на ½ идеална част от него. Към момента на  сключването на сделката наследодателката на ищците - М.Б.не е била собственик на ½ ид.ч. поради придобиването им по давност от В.Б. Ето защо последната е могла да учреди в полза на ответника „Лено“ АД ипотека върху целия имот.

             Поради изложеното претенцията да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищците сделката за учредяване на договорна ипотека върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот също следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищците държат заплащане на разноски, както следва: на ответника П.Б. – 1000 лв. за адв. възнаграждение; на „***“ ЕООД също 1000 лв.  / лист 192 и 193/; на ответника „Лено“ АД  - 610 лв. от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държана такса за съдебни удостоверения / лист 167/.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Б. ЕГН **********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** – „***“, ет.***, офис *** против П.Х.Б. ЕГН ********** с адрес ***, за признаване на установено, че по силата на наследяване от М.Т.Б, всеки от тримата ищци е собственик на по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор ***с адрес с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. *** №***, с площ 988, кв.м., номер по предходен план – ***, парцел ***, в кв. ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда с площ 84 кв.м. идентификатор ***; селскостопанска сграда с площ 22 кв.м. с идент. ***; селскостопанска сграда с площ 31 кв.м. с идент. ***; селскостопанска сграда с площ 32 кв.м. с идент. ***; и селскостопанска сграда с площ 33 кв.м. с идентификатор ***.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Б. ЕГН **********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** – „***“, ет.***, офис *** против П.Х.Б. ЕГН ********** с адрес ***, „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.***, общ. ***, обл. ***, ул. *** №*** и „Ленно“ АД ЕИК ********* с адрес гр. София, район Оборище, бул. Мария Луиза №2, ет.5 за обявяване на относително недействителна спрямо ищците до размера на ½ ид.ч. от правото на собственост на сделката по учредяване на договорна ипотека, сключена между „Лено“ АД, от една страна, „***“ ЕООД и В.Т.Б ЕГН ********** обективирана в нот. акт №***, том ***, дело ***/*** на нотариус *** относно имот с идентификатор ***с адрес с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. *** №***, с площ 988, кв.м., номер по предходен план – *** парцел ***, в кв. ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда с площ 84 кв.м. идентификатор ***; селскостопанска сграда с площ 22 кв.м. с идент. ***; селскостопанска сграда с площ 31 кв.м. с идент. ***; селскостопанска сграда с площ 32 кв.м. с идент. ***; и селскостопанска сграда с площ 33 кв.м. с идентификатор ***.  

 

ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН *********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН ***********, да заплатят на П.Х.Б. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1000 лв./хиляда лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН *********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН ***********, да заплатят на „****“ ЕООД ЕИК ***, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1000 лв./хиляда лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН *********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН ***********, да заплатят на „Ленно“ АД ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.