Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260068 25.04.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела
Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20384 по
описа за 2019 година.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.170 ЗЗД, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ищците П.Г.Б., Б.Г.Б. и Г.Б.Б. твърдят, че са
наследници по закон на М.Т.Б, а ответникът по делото П.Б. е наследник на В.Т.Б.
Двете наследодателки на страните М.Б.и В.Б.били *** и съответно *** на Т.И.Х.,
починал през ***. Приживе той и неговата *** били придобили поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта на село ***, Община ***, ведно с
построените в него сгради, като след смъртта на наследодателя всяка от ***
получили по ½ идеална част от поземления имот. Поддържа се, че на *** В.Т.Б. била призната за единствен собственик на
целия имот, като това станало без съгласието на нейната *** М.Т.Б. След нейната
смърт като наследник на имота се легитимирал ответникът П.Х.Б.. Освен това, на ***
наследодателката на ответника била учредила договорна ипотека в полза на втория
ответник „Лено“ АД, като ипотекарен кредитор за обезпечаване на задължение на
четвъртия ответник „***“ ЕООД. Твърди се, че *** на първия ответник никога не
била упражнявала самостоятелно владение на имота, а била само държател на
частта, притежавана от наследодателката на ищците, поради което и не е могла да
я придобие по давност. С оглед това след наследяване на тази ½ ид. част,
тримата ищци били станали собственици при равни квоти на ½ ид. част,
тоест на по 1/6 ид. част за всеки. Поради това и ипотекирането на ½ ид.
част от собствеността върху целия имот било относително недействително по
отношение на ищците. Ето защо се иска да бъде признато за установено, че те са
собственици на ½ ид. част от имота при квоти от 1/6 за всеки, както и да
бъде обявено за относително недействителна по отношение на ищците сделката по
учредяване на договорна ипотека върху половината от процесния недвижим имот.
Иска се също да бъде отменен констативният нотариален акт, с който се
легитимира наследодателката на ответника.
Ответниците П.Х.Б. и „***“ ЕООД считат исковете за
неоснователни.
Ответникът „Лено“ АД счита, че предявеният иск относно
недействителност на договора за ипотека е неоснователен, тъй като
наследодателката на ответника е придобила собствеността по давност, поради
което е могла да учреди договорна ипотека върху целия имот.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищците са наследници по закон на М.Т.Б, починала на ***
П.Б. е неин преживял съпруг, а П.Б.Б.Б. са *** / лист 31/.
Ответникът П.Б. е наследник - *** на В.Т.Б, починала на *** /лист 33/. Наследодателките В.Б.и М.Т. от своя страна са
наследници на Т.И.Х. поч. на *** и съпругата му П.Р.Х., поч. на *** / лист 32/.
По делото не е спорно, че общите наследодатели на
ищците и първия ответника П.Б. са притежавали по наследство недвижим имот с
идентификатор № ***, находящ се в с. ***,
общ. ***, с адм. адрес ул. *** №** с площ от 988 кв.м., ведно със застроените в
имота сгради.
Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, че след смъртта на общия наследодател Т.Х. в притежавания от
него и съпругата му имот, който бил придобит по време на брака им, останала да
живее В.Б.със своето семейство. Нейната *** М.Б., която е наследодател на
ищците, заедно със *** живеела друг имот в същото село, който според свидетеля
на А.Б., се намирал на около 1800-2000 м. от имота на нейните *** и ***. Б.
сочи също, че макар да не живеела в имота, *** М. посещавала и общувала с В.Б.
Поддържа също, че къщата е била първоначално в недобро техническо състояние, но
в последствие *** на В. - П.Б. направил ремонт, като поставил външна изолация,
ремонтирал оградата, след което сградата придобила нормален вид. Твърди, че не
му е известно наследодателката на ищците да е участвала в извършваните ремонтни
работи, които били предприети през 2017-2018г.
/ лист 195/.
Обстоятелствата, че в наследствения имот е живяла
наследодателката на ответника Б., както и че в имота е бил извършен ремонт, се
потвърждават и от свидетелите П.Н. и Р.Н. Според тях само семейството на П.Б.
се е грижело за имота и притежавало ключове от него. Наследниците на другата ***
М. не били идвали в имота и не били предявявали претенции към него. Ремонтните
работи били извършвани от П.Б. и обхващали както външната част на жилищната
сграда - поставяне на изолация и поправяне на покрива, така и вътрешността -
поставяне на гипсокартон, закупуване на обзавеждане на кухнята и направа на
допълнителни баня и тоалетна. Подновена била също плочата на гаража в имота.
Тези ремонти били предприети в периода преди 2003- 2004г., когато били приключили.
Свидетелите, които живеят в съседен имот, сочат също, че ответника Б. бил
поверил на Н. ключ от къщата, защото в нея имало СОТ и при задействие тя
следвало да отваря на служителите за извършване на оглед.
От горното е видно, че съществено противоречие между
свидетелите е налице относно момента на извършване на ремонтните работи в
процесния имот. Съдът намира, че относно това обстоятелство следва да възприеме
за достоверни показанията на свидетелите на ответника Б., тъй като свидетелят
на ищците е в родствени отношения с тях, което е заявил при разпита си / лист 195/. Освен, че не са в родствена връзка със страните в
производството, свидетели те Н. се
позовават на непосредствени впечатлени, тъй като живеят в съседство с процесния
имот.
Установява се, че през *** наследодателката на ищците М.Т.Б
е заверила пред кмета на населеното място декларация в която заявила, че се
отказва от полагащото и се наследство на Т.И.Х. / лист 137/.
Извършената справка в Районен съд *** сочи, че този отказ не е бил вписан в
особената книга към съда /лист
188/.
На *** В.Т.Б декларирала процесния имот по чл.14 от ЗМДТ на свое име / лист 171/. Няколко дни по-рано на *** М.Б., заедно с
две други лица е заверила декларация по §184, ал.8 от ЗУТ относно
обстоятелството, че сградите в наследствения имот са изградени още през 1967г. / лист 106/. С оглед близостта на двете дати може да се приеме,
че този документ е създаден с оглед декларирането на имота.
С нотариален акт за собственост върху имот по обстоятелствена проверка №***, том ***, дело ***/**** на нот. ***, В.Б.била призната за собственик на поземлен имот с идент. ***, ведно с построените в него сгради / лист 99/.
На *** с нот. акт №***, том ***, дело ***/*** на
нотариус *** В. Б., в качеството на ипотекарен длъжник, е учредила договорна
ипотека върху имота в полза на ответника „Лено“ АД и за обезпечаване на заем в
размер на 25 000 евро, отпуснат на „***“ ЕООД със солидарни длъжници П.Б.
и В.Б./лист 111 и 114/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Основанието на което
се позовават ищците за да се легитимират като собственици на общо ½
ид.ч. /по 1/6 за всеки/ по установителния иск за собственост е наследствено приемство
от М.Т.Б. С оглед това те следва да докажат, че тези идеални части са били част
от патримониума на Б. към момента на откриване на наследството, тоест към ***.
Съдът намира, че в случая това обстоятелство не е налице, поради
основателността на възражението на ответника Б., че неговата наследодателка - В.Б.е
придобила имота по давност по силата на чл.79, ал.1 от ЗС. Извод в тази насока
се излича от фактите по делото – тя е живеела имота заедно със семейството си
след смъртта на общите наследодатели Х. М.Б.обитавала друг имот и е декларирала
намерението си, процесния да бъде придобит от нейната ***. Макар отказът от
наследство да не е вписан, поради което не е произвел действие, от представената
декларация на Б. от *** може да се направи извод относно намерението с което В.Б.е
упражнявала фактическа власт върху имота. Т.Х., който е общ наследодател на М.Б.и
В.Т.Б е починал на ***, а неговата съпруга на *** / лист 32/.
Безспорно се установи, че наследодателката на П.Б. е продължила да живее в
имота заедно със семейството си, тъй като от *** е била в брак със съпруга си Х.
/ лист 109/. Приживе нейната *** не е предявявала претенции по
повод на имота, като същевременно е декларирали изричното си желание да не
приеме наследството на баща си. Посочените от свидетеля обстоятелства, че тя
посещавала жилището на Б. не са достатъчни да се приеме, че е оспорвала нейните
права. Следователно след 1997г. наследодателката е променила намерението с
което е държала имота, като се е превърнала в негов владелец и след изтичане на
десет годишен срок го е придобила по давност. Предвид това, не може да се
сподели доводът на ищците, че тя е била само държател на ½ от имота. Ето
защо, съдът намира, че към датата на съставяне нотариалния акт по
обстоятелствена проверка *** В.Б.е била изключителен собственик, а след нейната
смърт правото на собственост е преминало в полза на наследника П.Б..
С оглед изложеното предявеният
иск по чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен, тъй като ищците не се легитимират като
собственици по силата на наследяване на идеални части.
По втория иск:
Този иск следва да се
приеме за неоснователен, предвид това, че към момента на сключване на договора
за ипотека – *** ищцата е била единствен собственик на имота, а не само на
½ идеална част от него. Към момента на
сключването на сделката наследодателката на ищците - М.Б.не е била
собственик на ½ ид.ч. поради придобиването им по давност от В.Б. Ето
защо последната е могла да учреди в полза на ответника „Лено“ АД ипотека върху
целия имот.
Поради изложеното претенцията да бъде обявена
за относително недействителна по отношение на ищците сделката за учредяване на
договорна ипотека върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот също следва
да се отхвърли.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищците държат заплащане на
разноски, както следва: на ответника П.Б. – 1000 лв. за адв. възнаграждение; на
„***“ ЕООД също 1000 лв. / лист 192 и 193/; на ответника „Лено“ АД - 610 лв. от които 600 лв. адвокатско
възнаграждение и 10 лв. държана такса за съдебни удостоверения / лист 167/.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Б. ЕГН **********, Б.Г.Б. ЕГН **********
и Г.Б.Б. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** – „***“, ет.***, офис ***
против П.Х.Б. ЕГН ********** с адрес ***, за признаване на установено, че по
силата на наследяване от М.Т.Б, всеки от тримата ищци е собственик на по 1/6
ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор ***с адрес с. ***,
общ. ***, обл. ***, ул. *** №***, с площ 988, кв.м., номер по предходен план – ***,
парцел ***, в кв. ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него
жилищна сграда с площ 84 кв.м. идентификатор ***; селскостопанска сграда с площ
22 кв.м. с идент. ***; селскостопанска сграда с площ 31 кв.м. с идент. ***;
селскостопанска сграда с площ 32 кв.м. с идент. ***; и селскостопанска сграда с
площ 33 кв.м. с идентификатор ***.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Б. ЕГН **********, Б.Г.Б. ЕГН **********
и Г.Б.Б. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес *** – „***“, ет.***, офис ***
против П.Х.Б. ЕГН ********** с адрес ***, „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление с.***, общ. ***, обл. ***, ул. *** №*** и „Ленно“ АД ЕИК
********* с адрес гр. София, район Оборище, бул. Мария Луиза №2, ет.5 за
обявяване на относително недействителна спрямо ищците до размера на ½
ид.ч. от правото на собственост на сделката по учредяване на договорна ипотека,
сключена между „Лено“ АД, от една страна, „***“ ЕООД и В.Т.Б ЕГН **********
обективирана в нот. акт №***, том ***, дело ***/*** на нотариус *** относно
имот с идентификатор ***с адрес с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. *** №***, с
площ 988, кв.м., номер по предходен план – *** парцел ***, в кв. ***, съседи: ***,
***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда с площ 84 кв.м.
идентификатор ***; селскостопанска сграда с площ 22 кв.м. с идент. ***;
селскостопанска сграда с площ 31 кв.м. с идент. ***; селскостопанска сграда с
площ 32 кв.м. с идент. ***; и селскостопанска сграда с площ 33 кв.м. с
идентификатор ***.
ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН *********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН ***********,
да заплатят на П.Х.Б. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1000 лв./хиляда
лева/, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН *********,
Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН ***********, да заплатят на „****“ ЕООД ЕИК ***,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1000 лв./хиляда лева/, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН *********, Б.Г.Б. ЕГН ********** и Г.Б.Б. ЕГН ***********,
да заплатят на „Ленно“ АД ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 610
лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
С.Г.