Определение по дело №19198/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9492
Дата: 1 март 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20221110119198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9492
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110119198 по описа за 2022 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от ищеца за изменение на
решението в частта относно присъдените разноски. Счита, че съдът
неправилно е осъдил ищцата да дозаплати разноски за държавна такса с
решението по делото, поради което същата не е могла да ги претендира с
приложения списък по чл. 80 ГПК. Счита, че по този начин ищцата е лишена
от процесуалната възможност да претендира същите в нейна полза в пълния
им размер. Иска се от съда да измени решението в частта относно
допълнително присъдената държавна такса в тежест на ищцата и да осъди
ответника да заплати тези разноски на ищцата по реда на чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът по молбата не е взел становище.
Съдът намира молбата за неоснователна.
Доколкото с иска по чл. 30, ал.1 ЗН се защитава преобразуващото право
да се иска намаление на завещателни разпореждания и дарения , което има
имуществен характер, то същият има парична оценка, т.е. като иск за
имуществено право същият има цена на иска. И след като искът по чл. 30,
ал.1,ЗН е иск относно защита на имуществено право , то той не е неоценяем.
В случая при така заявеното с исковата молба искане , предмет на иска е
стойността на частта от наследството, чието възстановяване се иска , или
цената на иска следва да се определи на база данъчната оценка на заявените
права с оглед на изложените от ищеца обстоятелства с исковата му молба.
Предвид изложените съображения съдът с постановеното по делото съдебно
решение е досъбрал следващата се за разглеждане на иска държавна такса,
поради което решението в частта за разноските не следва да бъде изменяно на
1
това основание.
На следващо място съдът намира , че в хипотезата на невнесена дължима
от ищеца държавна такса , която е следвало да бъде събрана съгласно чл. 73,
ал.3,ГПК предварително / при предявяването на иска/ , принудителното й
събиране по реда на чл. 77 от ГПК с постановеното по делото решение, не е
обусловено от изхода на спора. Или в тази хипотеза ответникът , при
неблагоприятен за него изход на делото, не дължи на ищеца разноски по чл.
78, ал.1 ,ГПК за невнесена от него, но присъдена в полза на бюджета
държавна такса / в този см. Опр. №104/09.02.15г. по т.д.112/15г. на ВКС , I
ТО/.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищцата Н. Д. Д. с ЕГН ********** по чл. 248
ГПК за изменение или допълване на решение № 20766/14.12.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 19198/2022 г. на Софийски районен съд,
69 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2