Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 459 Година
2022, 16.03. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 16.02.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 3010 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.А.П. *** против
Решение №1593 от 04.10.2021г., постановено по АНД № 3609/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII-ми н.с., с което е потвърден електронен фиш
серия К №4686826 за налагане на глоба в размер на 400 лева на П. за нарушение
на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 и на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1,
т.4 ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на
материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални
правила. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се
отмени обжалваният електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба
Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно
е допустима.
Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА.
Пред Районния съд е установено, че на 07.04.2021г.
в 16:08 в гр.Пловдив, бул. „България“236а, посока гр.Пазарджик, е било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС, с рег. №***, установено с мобилна
система, като при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 86
км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч или превишение
на разрешената скорост от 36 км/ч. Установено е, че собственик на цитираното
МПС е физическото лице Г.П., срещу който е бил издаден процесния електронен
фиш за така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.1,т.4 ЗДвП е била наложена глоба в размер на 400 лева.
Съдът е приел, че е безспорно установен фактът на
соченото нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено
и заснето с техническо средство, което е мобилно: видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „TFR1-M №546“. Приел е, че електронният
фиш(ЕФ) е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.
Каза се, доводите в касационната жалба са за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се основава
на: начина на връчване на ЕФ и че същият не отговаря на изискванията за
издаване, посочени освен в ЗДвП, но и в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са
уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС.
Тук е мястото да се посочи, че, както касационните
основания, така и пределите на проверката, осъществявана от касационната
инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1, т.1 и 2 от НПК във връзка с
чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН( в редакциите им към датата на
подаване на касационната жалба).
При така очертаните предели на действията на
касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен
спор.
По твърдението за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила –
касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Настоящата инстанция
счита, че първостепенният съд е допуснал нарушение на съществени процесуални
правила(по НПК), касаещи решаване на спора при събиране на всички относими
доказателства, и най-вече тези част от пълната административнонаказателна
преписка.
Видно е, че много от
възраженията, касаят спазване на реда, посочен цитираната на Наредба, като
според същата важен елемент от процедурата е съставяне на Протокола по чл.10
ал.1 от подзаконовия акт за използване на АТСС.
Настоящият състав
констатира обаче, че протокол към преписката липсва, такъв не е представен нито
при съдебното дирене пред РС, нито е представен от ответника като писмено
доказателство пред тази съдебна инстанция с оглед проверка по конкретните
възражения на П..
Или допуснато е нарушение
на съществени правила във връзка със служебно вменените задължения на съда –
да реши спора при пълна административнонаказателна преписка, за да обсъди
конкретните възражения на наказаното лице, тъй като същото може да се запознае
със съдържанието на цитирания протокол едва при съдебното дирене, но не и
по-рано.
При това положение е налице касационното
основание по чл.348 ал.1, т.2 НПК, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно ре-шение следва да бъде отменено, като на основание чл.222
ал.2, т.1 АПК делото следва да се върне на съответния Районен Съд за ново
разглеждане от друг негов състав, при съобразяване с разпоредбата на чл.224 АПК.
На основание чл.223 АПК касационното решение е
окончателно.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ съдебно решение №1593 от 04.10.2021г., постановено по АНД №3609/2021г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII-ми н.с..
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Пловдив
за ново разглеждане от друг състав на същия Съд.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.