МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 24.03.2017г. на КРС по НОХД № 176/ 2017г.
Повдигнато е обвинение срещу С.Н.М. по чл.343в, ал.2, вр.чл.26 ал.1
от НК, за това че в
периода от 15.01.2016г. до 04.02.2016г. в гр.Кърджали при условията на
продължавано престъпление,
в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство
за управление, извършил такова деяние като управлявал
моторно превозно средство без свидетелство
за управление на МПС, извършвайки следното: на 15.01.2016г. в гр.Кърджали управлявал МПС лек автомобил марка
„БМВ 520“ с рег.№ К7469ВА; на
04.02.2016г. в гр.Кърджали управлявал
лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№ К7469ВА.
Производството по делото се разглежда по реда на съкратеното
съдебно следствие глава 27 чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на прокуратурата моли съда да признае
подсъдимия за виновен предвид на това, че признавал фактите в обвинителния акт.
По отношение на наказанието предлага 3 години „лишаване от свобода“ при
редукцията на чл.58а, ал.1 от НК при „строг“ режим и глоба в размер на 500лв.
Подсъдимият С.М. се признава за виновен, заявява, че
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В последна дума
деецът изразя съжаление за стореното и заявява, че това нямало да се повтори.
Служебният защитник на подсъдимия пледира, че по безспорен и категоричен начин
се установило от събраните по делото доказателства, както и от самопризнанието
на подзащитния й, че действително в периода от 15
януари до 04 февруари той шофирал без книжка при издадени наказателни
постановления за същите деяния. По отношение на наказанието моли за по- лека
мярка от посоченото от прокурора с приложение на чл.58а.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна: Подсъдимият С.Н.М.,
роден на ***г***, български гражданин, женен, с начално образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК настоящата
инстанция приема за установени обстоятелствата, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно: Подсъдимият С.М. бил неправоспособен водач
на МПС. На 15.01.2016г. около 17,15ч. полицейските служители при сектор
„Криминална полиция“ към Ру на МВР- гр.Кърджали, а именно свидетелите П. и в.,
се движели със служебен автомобил по ул.И. *** към кръговото движение до
кооперативния пазар. Пред тях забелязали лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№
К7469ВА, който бил управляван от подсъдимия М., когото познавали като
криминално проявено лице и като неправоспособен водач. Пътувайки така двете
коли се изравнили достигайки магазин „Майстор Манол“ на ул.Беласица, където му
направили знак с ръце да спре. Деецът спрял автомобила и полицейските служители
му поискали документите за проверка. Тогава подсъдимият С.М. се легитимирал с
лична карта и не представил свидетелство за управление на МПС. Тогава
полицейските служители поискали съдействие от колегите си от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- гр.Кърджали, поради което на место пристигнал свидетеля С.С.. Последният му съставил акт за установяване на
административно нарушение с бл.№ 901929 за нарушение на чл.150 от Закона за
движението по пътищата.
На датата 04.02.2016г. около 11,00ч. отново същите
полицейски служители- свидетелите П. и В., се движели със служебен автомобил по
ул.Морава в гр.Кърджали. Срещу тях по същата улица се движел лек автомобил
марка „БМВ 520“ с рег.№ К7469ВА. Тъй като улицата била тясна и разминаването
било трудно, този автомобил спрял пред полицаите. Тогава те видели, че негов
водач бил подсъдимия С.М.. Свидетелите П. и В. спрели лекия автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№
К7469ВА и се представили на дееца, който отново се легитимирал само с лична
карта и не представил свидетелство за управление на МПС. Полицейските служители
поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр.Кърджали, поради
което на место пристигнали свидетелите И.Г. и Е.Н.. Те му съставили акт за
установяване на административно нарушение с бл.№ 901844 за нарушение по чл.150
и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Деецът М. бил санкциониран с влезли в сила на 22.12.2015г.
наказателно постановление № 14- 1947- 000412/ 01.07.2014г. издадено от началник
РУП при ОДМВР гр.Кърджали, с което му било наложено административно наказание
„глоба“ в 300лв. за нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата за
управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, както и с
наказателно постановление № 14- 1947- 000419/ 01.09.2014г. издадено от началник
РУП при ОДМВР гр.Кърджали, с което му било наложено административно наказание
„глоба“ в 300лв. за нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата за
управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Тази фактология се установи от
обясненията на самия деец, както и от свидетелските показания на П., В., Г., Н.,
С., С. и Х.М. дадени на досъдебното производство,
така и от писмените доказателства- справка за нарушител, наказателно
постановление 14- 1947- 000412/ 01.07.2014г. издадено от началник РУП при ОДМВР
гр.Кърджали, наказателно постановление 14- 1947- 000419/ 01.09.2014г. издадено
от началник РУП при ОДМВР гр.Кърджали. Видно от Справка за нарушител от
издадена от сектор „КАТ”- ОДП- Кърджали деецът С.М. бил многократно наказван за
нарушения по Закона за движението по пътищата въпреки, че не притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС. Всички тези доказателства подкрепят самопризнанието
направено от дееца по реда на чл.371 т.2 от НПК в съдебно заседание, поради
което е обявено, че ще се ползва самопризнанието без да се събират
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От правна страна: Подсъдимият С.М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК. Изпълнителното
деяние е извършено чрез управление на МПС без свидетелство за управление на
такова в срок една година от наказването му по административен ред, тъй като
инкриминираното деяние е извършено в периода от 15.01.2016г. до 04.02.2016г., а
едногодишния срок на наказването му по административен ред започва да тече от 22.12.2015г.
Престъплението е извършено и при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като деецът е извършил две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна в продължение на предшестващото.
Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият М. сам е взимал решенията
да управлява моторното превозно средство въпреки, че е знаел, че няма такова
право, а освен това е бил наказван за същото деяние по административен ред и то
няколко месеца преди това. Освен това деецът вече е бил осъждан за същото
деяние, поради което е бил напълно наясно, че извършва престъпление по
наказателния кодекс и с управлението му е целял именно това.
Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.
По наказанието: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична предвид вида и
начина на засягане на обществени отношения по транспорта; като отчете наличието
на смекчаващите отговорността обстоятелства- неговата младост и съжалението му
за стореното; както и отегчаващите такива- лоша характеристика, предишни
осъждания и завишената
опасност на дееца предвид на изключителната упоритост при извършване на
нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно
по административен ред; приложи задължителната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК
вр.чл.58а от НК. В конкретния случай настоящата
инстанция намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като няма
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложи наказание при условията на чл.58а,
ал.1 от НК. При превес на смекчаващите вината обстоятелства бе определено
наказание „лишаване от свобода“ за рок от 2 години и „глоба“ в размер на 800лв. Така определеното наказание
„лишаване от свобода“ съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК,
поради което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода“ за
срок от 16 месеца. На основание чл.57 ал.1 т.3 от закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража бе определен първоначалния режим на
изпълнение да е „общ“.
На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23
ал.1 от НК по отношение на подсъдимия С.Н.М. по настоящата присъда по НОХД №
176/ 2017г. на КРС и по НОХД № 140/ 2016г. на Окръжен съд- Хасково, бе
определено едно общо наказание, а именно по- тежкото от двете. Това е
наказанието наложено по НОХД № 140/ 2016г. на Окръжен съд- Хасково, което е
„лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца при първоначален „общ“
режим. На основание чл.23 ал.3 от НК настоящата инстанция присъедини изцяло и
наказанието „глоба” в размер на 2000лв. постановено по НОХД № 140/ 2016г. на
ХОС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: