Р
Е Ш Е Н И Е № 384
гр.Стара Загора, 02.11.2021год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Маргарита Димитрова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 625
по описа за 2017 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Д.М.
***, чрез пълномощника му адв.В.С., против Българска народна банка /БНБ/ със седалище
и адрес на управление гр.София, пл. „Княз Александър“ №1, за присъждане на 1. сумата
8627,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на депозита му в „Корпоративна търговска
банка“ АД–в несъстоятелност (“КТБ“ АД-/н/), за периода от 30.06.2014г. до
04.12.2014 г., причинени от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое
задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити
и 2. сумата 2000 лв. (част от сумата 85 197,87лв., явяваща се разлика между размера
на вложенията на ищеца в „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност и
изплатения му гарантиран депозит), представляваща обезщетение за вреди от неправомерни
действия на ответника, изразяващи се в прилагането на административни мерки по изменение
на правила и методики за обезценка на активи и отнемане със задна дата на издадено
на „КТБ“ АД със заповед №БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на Българската
народна банка разрешение да включи в капитала си от втори ред сумата 35 000 000
евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем, приемане на решение
за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД на основата на документи, които не кореспондират
с изискванията на националното и международното право или в неправомерно бездействие,
изразяващо се в неупражняване на ефективен банков надзор. В исковата молба са изложени
подробни съображения относно наличието на всички елементи от фактическия състав
на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ - неправомерни действия на ответника
БНБ, в условията на алтернативност неправомерни бездействия, причинени вреди, както
и причинна връзка между тях.
Ответникът - БНБ в представен писмен
отговор чрез пълномощника си адвокат А.Г. оспорва иска като недопустим поради липса
на пасивна процесуална легитимация и като
неоснователен поради липса на елементите от фактическия състав на отговорността
по чл.1 ЗОДОВ.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че
предявеният иск е недоказан и не са налице всички изискуеми по ЗОЗОД
предпоставки за уважаването му .
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На 17.09.2012 г. ищецът Д.М. сключва с КТБ АД рамков договор за платежни услуги
за потребители (физически лица), въз основа на който са подписани анекси за откриване на четири банкови
сметки, съответно на 17.09.2012г, на 17.09.2013г, на 20.09.2013 и на 27.09.2013
г. Договорът e безсрочен и в него е предвидена лихва в зависимост от депозираната
сума и вида на валутата. Към 06.11.2014г е имало наличност по сметките, но
поради олихвяване веднъж годишно с клауза за капитализиране на лихвата към
главницата не може да се определи общият размер на главницата.
На 20.06.2014 г., с писмо, вх. № 4098 в БНБ е получено писмено уведомление от
ръководството на „КТБ” АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията,
както и на всички видове банкови операции. Предявено е искане, БНБ да предприеме
необходимите мерки, включително поставянето на банката под специален надзор. На
същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции
УС на БНБ приема Решение № 73, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г.,
с което „КТБ” АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца. Със същото
решение за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ”
АД; дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности,
съгласно банковата лицензия; отстранени са от длъжност членовете на управителния
и на надзорния съвет на банката. С Решение № 76/22.06.2014 г. УС на БНБ под особен
надзор е поставена и „Търговска банка „Виктория“ ЕАД, чийто капитал е бил 100 %
собственост на „КТБ” АД. С поставянето под особен надзор на двете банки БНБ е възложила
на квесторите осигуряването на пълен анализ, оценка на активите и пасивите на банковата
група, от независим външен одитор. Такава проверка за „КТБ” АД е възложена на
25.06.2014 г., като резултатите са оповестени публично на 11.07.2014 г. Проверката
е била частична и установила, че за определена категория кредитополучатели по кредити,
в общ размер на 3,5 млрд. лева от общ кредитен портфейл - 5,4 млрд. лева липсвала
съществена информация за финансовото им състояние и/или за целевото усвояване на
кредита. На 25.07.2014 г. квесторите на „КТБ” АД са представили доклад за текущото
състояние на банката. Докладът е приет от БНБ и управителният съвет на централната
банка е постановил Решение № 94/31.07.2014 г., с което на основание чл. 107, ал.
3 от ЗКИ издава задължителни предписания към квесторите на „КТБ” АД. С Решение №
61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
определя датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити.
На 06.11.2014 г. е подадена информация към ФГВБ за Д.М. за подлежащата на изплащане
сума в размер на 196 000.00 лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 4 ал.1
и ал.2 от ЗГВБ. С оглед на това, че по влога към датата на подаване на информация
за подлежащата на изплащане сума от „КТБ“ АД /н/ към ФГВБ са налични средства, които
представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г., „КТБ“
АД /н/ не може да удостовери, каква част от изплатените средства чрез ФГВБ представлява
главница и каква – лихви.
По делото по искане на ответника е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване от
страните. От него се установява, че: 1. Размерът на лихвата в проценти,
начислявана по влога на ищеца М. в „КТБ“ АД /н/, за периода от 30.06.2014г до
06.11.2014г е 1.3144, а за периода от 26.07.2014г до 05.11.2014г е 1.0414. 2. При
прилагане на този лихвен размер лихвата в лева върху сумата от 196 000лв е
2041.23лв за периода 26.07.2014г до 05.11.2014г и 2615.95лв за периода от
26.07.2014г до 04.12.2014г. 3. Размерът на законната лихва за забава върху
сумата 196 000лв за периода от 26.07.2014г до 05.11.2014г възлиза на
5 624.60лв и за периода от 26.07. 2014г до 04.12.2014г възлиза на
7208.23лв.
Видно от списък на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“АД /н/, в него е
включено вземане на Д.М. на стойност 85 197.87лв. При извършено разпределение на налични суми между
кредиторите на КТБ АД /н/ с приети вземания
по чл. 69, ал.1 ЗБН на ищеца
Д.М. са определени 9416.71лв на 02.03.2017г., 8 628.61лв на 25.04.2017г.,
7378.54лв 24.08.2020г. и 4351.29лв на 17.02.2021г.
В хода на делото са постановени Решение
от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16 и
Решение от 25 март 2021г по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания по дела със сходен предмет относно тълкуването на Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити,
изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март
2009 г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Претенцията на Д.М. е заявена като обезщетение за вреди,
причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Макар към датата на предявяване
на исковата молба в българското законодателство да липсват специални процесуални
норми, регламентиращи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени
в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз, такива са приети впоследствие. Съгласно чл. 4,
§3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество,
Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението
на задачите, произтичащи от Договорите. Правната възможност да се ангажира отговорността
на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от
чл. 4, §3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество. Правото на ЕС не предвижда
процесуалните правила и компетентния национален съд за разглеждане на спорове по
повод посочената по-горе отговорност, а предоставя това правомощие на държавите
членки в съответствие с принципа на процесуална автономия, ограничени от принципите
на равностойност и ефективност. Държавите членки са длъжни да отстранят по реда
на националното право последиците от причинените от държавата вреди, при това при
спазване на принципите на ефективност, налагащ националните процесуални правила
да гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права и на
равностойност, изискващ националното право да предостави на всеки основан на общностна
разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова благоприятно, колкото
е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове, основани на вътрешното
право.
Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето
на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава
членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой
е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи
отговорност за поправянето на вредите. Изискванията за прилагане на отговорността
на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушение на
общностното право, принципно не трябва да се различават от тези, които уреждат отговорността
на Общността, при сравними обстоятелства. Защитата на правата, които частноправните
субекти извличат от общностното право, не може да се изменя в зависимост от националната
или общностната същност на органа, който е причинил вредата.
Следователно националният съд е този, който следва да определи
пред кой съд и по кой ред трябва да се разгледа предявеният иск, както е
посочено и в решението по дело С-571/16. В тази връзка първият спорен въпрос е дали
задължението на БНБ по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е административно и в тази връзка действа ли БНБ
като административен орган по смисъла на §1, т. 1 ДР на АПК. Настоящият съдебен
състав счита БНБ за надлежен ответник съгласно
разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК. Макар и структурирана като независима институция,
отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона
за кредитните институция надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед
поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите,
БНБ действа като държавен (публичен) регулаторен орган, като правоотношенията между
БНБ и поднадзорните й търговски банки не са отношения между равнопоставени правни
субекти. Във връзка с надзорните си правомощия
БНБ може да издава индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен
контрол - чл. 151, ал. 3 ЗКИ, т.е. в определени хипотези БНБ действа като носител
на административни правомощия, овластен въз основа на закон, и в това си качество
и в тези случаи представлява административен орган по смисъла на §1, т. 1 ДР на
АПК. Това следва и от изрично определената подсъдност на оспорванията срещу актове
на органи на БНБ, съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК. Правомощието по чл. 1 §3
i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на „съответния компетентен орган“ на държавата
членка, който е именно БНБ. Тя е натоварена с изключителна компетентност да регулира
и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане
стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите – чл. 2,
ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по
смисъла на чл. 4, §1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 25.06.2013 г., а възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да
издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност
върху тях. По тези съображения иск за ангажиране отговорността на БНБ за вреди,
причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване
на вменената й от закона надзорна дейност, следва да бъде разгледан по реда на чл.203-207
от АПК срещу надлежния ответник БНБ във връзка с възложените му административни правомощия по надзор върху кредитните
институции.
Разгледан по същество, искът за присъждане на сумата
8627,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на депозита му в КТБ“ АД/н/ за периода
от 30.06.2014г. до 04.12.2014 г., е частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1,
параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО, която за целия исков период и до
14.08.2015г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, „неналичен
депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна
институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е
налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили,
че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента,
по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита
и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните
органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно
от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция
не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.
Тази разпоредба е задължителна и
директно приложима на територията на Република България и според нея БНБ в качеството
си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в
преценка и обявяване на депозитите в КТБ за “неналични депозити“, от който момент
текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните
от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да
се изпълни дефинирано в закон – в пряко приложимата и ползваща се с директен ефект
разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО, задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите
в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор)
ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска
банка“, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите
в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите
до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде освободена от отговорност,
че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата
не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от
българския законодател за „съответния компетентен орган“. Задължението на БНБ като надзорен орган върху банковата дейност
и такъв, носещ отговорността за поддържане на стабилността на банковата система,
да обяви неналичността на депозитите по смисъла на Директивата следва пряко от така
посочените функции и от нормите на самата Директива.
Постановявайки Решение №
73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите
факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, § 3 буква
i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите
в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно,
че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане,
но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за
изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ, КТБ не е била в състояние
да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение
за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ
отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания
размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона
за гарантиране на влоговете в банките (отм.).
Съгласно Решение С-571/16 член
1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена
с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство,
съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността
на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна,
отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността
и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция
да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i)
от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява
правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да
позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното
изплащане на депозитите.
За да се задейства схемата за гарантиране
на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният
орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна
институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният
орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна
за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива
тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва
да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките
на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.
С решението си от 20.06.2014 г.
БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна
за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да
го направи. От това следва, че макар да не е извършена изрична констатация в този
смисъл, депозитите в КТБ стават неналични по смисъла на чл. 1, §3 i) от Директива
94/19, поради което в срок от 5 работни дни е следвало да се постанови изричен акт
в този смисъл – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.
Нормата на чл. 1, §3 i) от Директива
94/19/ЕО представлява пряк източник на права и задължения, с оглед на което овластява
и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен
от акта, с който се отнема лицензът поради неплатежоспособност. Като не е взела
това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Това
нарушение е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата.
Както е посочено и в т. 105 от решението
на СЕС по С-571/16, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на ЕС
предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите на нейното
право на преценка. В случая, въпреки че БНБ е преценила, че КТБ е застрашена от
неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под
надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, не е направила
установяването в срок, което е попречило да започне компенсирането на засегнатите
вложители съгласно чл. 7, §1 и чл. 10, §1 от Директивата. Неоснователно БНБ се позовава на решение от 12 октомври
2004, Paul и др., дело С-222/02, тъй като спорът по главното дело в посочения случай
касае отговорност на държавата поради непредприемането на надзорни мерки, предвидени
в чл. 3 от Директива 94/19, докато в настоящото производство ищецът ангажира отговорността
на надзорния орган не за загубата на депозита си, а за неспазването на предвидените
в Директива 94/19 условия и ред за компенсиране.
Следователно в случая е налице противоправно
бездействие от страна на БНБ. Несподелими са доводите на ответника за неоснователност
на предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския съюз,
съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят
в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания
размер на депозитите. В случая претенцията се основава на нарушение на конкретна
разпоредба от правото на ЕС във връзка с началото на процедурата по
компенсиране и за това нарушение се търси защита по националното право, като не
се базира на Директивата за самото право на обезщетение.
Вредата за ищеца се изразява в пропуснатата
полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Относно
началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1,
т.3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт
за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014г. (датата на
поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително
БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се
установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на
тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити,
съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане
на дължимото решение по чл.1, §3 i) в петдневния срок – т.е. най-късно на
27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на
25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищецът започва да търпи реални вреди
поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността
на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана
процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително
БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период
до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. По
тези съображения съдът приема, че периодът, за който се дължи обезщетение, е
26.07.2014г. – 05.11 2014г.
Всяко неизпълнение на парично задължение
е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди.
В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока,
предвиден от Директивата. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на
размера на дължимото обезщетение се прилагат принципите на процесуалната автономия,
равностойността и ефективността. Българският закон в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД предвижда при неизпълнение на парично задължение
право на кредитора на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Законната лихва се дължи на кредитора без да се изисква от него да доказва, че действително
е претърпял вреда в размер на тази лихва. Неоснователно е възражението на ответника
за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва
от КТБ и при изплащане на гарантирания размер на влоговете е включена както главница,
така и договорна лихва за периода 30.06.2014г. до 06.11.2014 г. Видно от представеното
по делото писмо от КТБ с дата 30.05.2021 г., банката
не може да удостовери каква част от изплатените от ФГВБ представлява главница и
каква лихви. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви,
дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване
за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Договорната
лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху
вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а
втората – санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие
на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния
фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата от
вида на претендираните. Освен това салдото на депозита
към 05.11.2014 г. надхвърля изплатения гарантиран депозит, незначителна част от
което се явява начислената договорна лихва. Вредата за ищцата в случая се
изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал.
Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху
сумата 196000 лева за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г., възлиза на сума в размер
на 5624,60 лева според заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Над
този размер и извън посочения период претенцията следва да бъде отхвърлена.
Разгледан по същество, искът за
присъждане на сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
гарантирания размер на депозита му в КТБ“
АД-/н/ за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014 г., е изцяло неоснователен.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете
на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице
в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете
над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл.2, ал.1
от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност
за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване
на вложителите и другите кредитори на банката. От представените по делото доказателства
е видно, че ищецът е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на
„КТБ“АД и в това производство са му изплащани суми като част от влога му в банката.
В своята практика СЕС приема, че правото не ЕС, обективирано в Директива 77/780, Директива 89/299 и Втора директива
89/646, не предоставя права на вложителите да търсят отговорност от националния орган, отговорен за надзора на кредитни
институции, ако техните депозити не са на разположение в резултат на неправилен
надзор от страна на този орган - решение от 12 октомври 2004, Paul и др., дело С-222/02.
А в решението от 25 март 2021 по дело С-501/18 съдът изрично потвърди това свое
становище и по отношение на Директива
94/19/ЕО като посочва в т. 60, че чл. 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да
се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация
обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните
депозити на този вложител до размера, определен в чл. 7, параграф 1а от тази директива,
след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от
съответната кредитна институция депозити в съответствие с чл. 1, точка 3, подточка
i) от посочената директива, поради което чл. 7, параграф 6 от нея не дава основание
да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена
поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или
поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната
институция, чиито депозити са станали неналични.
Изложеното сочи неоснователност на твърдението на ищеца
за претърпени вреди и то в резултат от нарушение на приложими с директен ефект
актове на Европейския съюз при описаните в исковата молба действия или
бездействия на БНБ по прилагане на административни мерки на надзор върху „КТБ“
АД в контекста на чл.17 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 63-65 ДФЕС. В
т. 111 от решението от 25 март 2021 по дело С-501/18 СЕС приема, че прилагана
оздравителна мярка от национална централна банка спрямо кредитна институция би съставлявала
неоправдана и непропорционална намеса в упражняването на правото на собственост
на вложителите в посочената кредитна институция с оглед член 17, параграф 1 и член
52, параграф 1 от Хартата, ако не зачита основното съдържание на това право и ако
предвид непосредствения риск от финансови загуби, на който вложителите биха били
изложени в случай на обявяването на кредитната институция в несъстоятелност, други
по-малко обременителни мерки биха позволили постигането на същите резултати. По
делото не са ангажирани доказателства в такава насока, нито в насока
ограничаване свободното движение на капитали. Позоваването на Одитен доклад №
115 на Сметната палата на Република България за извършен одит на изпълнението „Ефективност
и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01.01.2012г
до 31.12.2014г“ не е убедително доказателство, тъй като констатациите в него
сочат само хипотетична възможност за осигуряване в по-голяма степен защитата
интересите на вложителите, но не и неупражняване на дължимия банков надзор. В
хода на съдебното производство ищецът се отказа от искането си за назначаване
на експертиза. Така по делото не се установява незаконно бездействие, вследствие
на което ищецът да е бил лишен от своята собственост. Освен това наличието на парично
вземане на ищеца към "КТБ" АД-в несъстоятелност, удовлетворяването на
част от което (но в пълнота по исковия размер от 2000лв) е настъпило преди завеждане на делото през м.декември 2017г
и ще продължава да се удовлетворява в процедура по извършване осребряването на имуществото
на обявената в несъстоятелност търговска банка, опровергава тезата за понесена имуществена
вреда. Поради липса на който и да е от критериите, установени
в практиката на Съда на Европейския съюз по делата Francovich, Brasserie
de pecher, Factortame, Bergaderm, респективно в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при наличието
на които следва да се ангажира отговорността на държавата за нарушение на правото
на Европейския съюз - неправомерно поведение, вреда и причинно-следствена връзка
между неправомерното поведение и вредата, претенцията следва да бъде отхвърлена
изцяло.
При този изход от спора на основание
чл. 10, ал. 3 изр.1 от ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер от 10лв и платено
възнаграждение на вещо лице в размер на 143лв. Искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважавано, тъй като по делото липсват доказателства
за уговаряне и реално заплащане на такова.
На ответника не се дължат
претендираните на основание чл.10, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ разноски за експертиза,
защото въпреки отхвърлянето на втория иск, направените разходи са свързани
изцяло с първия иск. Искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на ответника за двата иска е изцяло неоснователно, доколкото към
момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала
възстановяването им при частично или пълно отхвърляне на иска. Разпоредбата на чл.10,
ал.4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника
възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага единствено за дела,
по които исковите молби са заведени след приемането на разпоредбата - законодателните
промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред на основание §6, ал. 1 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на ЗОДОВ.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Д.М.М. ЕГН ********** *** обезщетение за имуществени
вреди в размер на 5624,60 лева (пет хиляди
шестстотин двадесет и четири лв и шестдесет ст) за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000лв за периода
26.07.2014 г. – 05.11.2014 г вследствие на осъществено нарушаване на правото на
Европейския съюз чрез неизпълнение на задължението по чл. 1, §3, б.i от Директива
94/19ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г относно схемите за
гарантиране на депозити.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.М. ЕГН ********** *** против Българска народна банка в
останалата част до размер 8 627.96лв и за периодите от 30.06.2014г до 26.07.2014г и от 05.11.2014г до 04.12.2014г като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.М. ЕГН ********** ***
против Българска народна банка за присъждане на сумата 2000 лв. (част от сумата
85 197,87лв., явяваща се разлика между размера на вложенията на ищеца в „Корпоративна
търговска банка” АД – в несъстоятелност и изплатения му гарантиран депозит), представляваща
обезщетение за вреди от неправомерни действия или неправомерно бездействие на ответника,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на
Д.М.М. ЕГН ********** *** сумата 153 (сто петдесет
и три) лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: