№ 23 11.01.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: С. А.
прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия М.
Николова КАНХ дело № 2360 по описа за
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.„Сливница“, № 6А, ет.6, офис 12, против решение № 260183/18.09.2020г.
постановено по а.н.д. № 3110/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0003005/08.07.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора, за
нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл.415в, ал.1 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
В
касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е изложил мотиви за твърдяното нарушение на принципа „non bis in idem“ (лат.
не два пъти за едно и също), защото макар допуснатото закъснение при плащането
на възнагражденията да е за 21 работници, не се касае за различни нарушения.
Предписанието е един индивидуален административен акт и неизпълнението му е
само едно. Посочва се, че в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП са цитирани няколко дати, като не става ясно коя е датата на
нарушението, а същото се отнася и за мястото на нарушението. Като съществен
пропуск се счита липсата в акта
и НП на коментар въз основа на какъв юридически факт е възникнало трудовото
правоотношение. Излагат се доводи за неналичие на осъществен състав на
нарушение, защото има забава на кредитора – не е установено работникът да е
търсил изплащане на заплатата му. Касаторът твърди също, че по принцип
издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, а
неизпълнението на задължения за плащане на трудово възнаграждение представлява
трудов спор, за решаването на който има особен ред. Счита, че правилно деянието
е квалифицирано като маловажен случай, но е следвало изобщо да не бъде наказван
на основание чл.28 от ЗАНН. Алтернативно иска санкцията да бъде намалена до
минимума предвиден в закона.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Ответната страна – дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас,
редовно призована, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва
касационната жалба и пледира решението на РС - Бургас да бъде оставено в сила.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218
и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в
качеството си на работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР КТ, не е изпълнило
задължително предписание на дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ Бургас,
обективирано в протокол № ПР2001258 от 07.02.2020 г., т. 47, да изплати
трудовото възнаграждение за месец ноември 2019г. на работника Ф.К.Г., в размер
на 1120.16 лева, полагал труд като „технолог“ в обект „цех за преработка на
миди“, находящ се в гр.Черноморец, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, вр.
чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение - 02.03.2020 г.
Проверката е
извършена по документи, като до приключването й не са представени доказателства
за изпълнение на задължителното предписание. На 12.03.2020 г. на дружеството е
съставен АУАН №02-0003005, за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, въз основа на който
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение, предвид обстоятелството, че същото е отстранено и от
него не са настъпили вредни последици, на основание чл. 415в, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
Въз основа на
акта е издадено процесното НП.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията представляващи абсолютни основания за
отмяна на наказателно постановление. Намира за безспорно установено, че
възнаграждението на Георгиев не е било изплатено, включително и към периода на
извършване на проверката, поради което правилно е била ангажирана отговорността
на дружеството. Посочва, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.415в от КТ. По тези причини съдът намира, че нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради
което не представлява маловажен случай. При тези мотиви е потвърдил НП и е
осъдил дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София разноски
в размер на 100 лв.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН
срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Приетата от Районен съд - Бургас
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени
доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал
и обсъдил всестранно и обективно.
По отношение определянето на
местонарушението в хипотезата на съставомерно бездействие, това е мястото на
която е следвало, или поне е било възможно да бъде извършено действието, от
което деецът се е въздържал противоправно. В случая това е гр.Черноморец, тъй
като това е мястото на което е била упражнявана трудовата дейност, респективно
в него е следвало да се заплати дължимото възнаграждение на работника, с което
да се изпълни даденото предписание на контролните органи.
По отношение датата на
нарушението, пак поради осъществяване на нарушението чрез бездействие, каквото
представлява неизпълнението на предписание, много точно в НП и АУАН е посочен периода
през който е продължило до датата на изтичането на срока за изпълнение на
предписанието – 02.03.2020г. и от следващите ден нарушението се счита за
осъществено, като изрично е отбелязано констатирането на неизпълнението в хода
на проверката на 05.03.2020 и 11.03.2020г. Точно и ясно в НП и АУАН са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изложени са и законните
разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в, ал.1 от КТ.
Съдът не установи съществуването
на смислово различие между даденото предписание в протокола и това описано в
АУАН и НП, като намира, че в същите не е необходимо да бъдат описвани всички
факти, свързани с трудовото правоотношение на работника, чието възнаграждение
не е било изплатено (напр. цитиране на трудовия му договор). Достатъчно е
описанието на правно-релевантните факти,
както е и процедирано в случая.
Не може да бъде споделена тезата на касатора,
че дружеството е следвало да бъде санкционирано само веднъж за установеното
неизпълнение. Протоколът, в който се съдържат предписанията е акт който ги
материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт,
не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание. Предписанията
касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на извършената
проверка. Всяко от предписанията има различно съдържание и касае плащане на
различни правни субекти, поради което всяко от тях представлява отделно
властническо волеизявление и в случая са налице отделни административни актове
по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един протокол. За
изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да извърши различни
правни и фактически действия и тяхното неизпълнение представлява отделно
административно нарушение. Следва да се има в предвид, че след като дадените
задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в
законна сила и са задължителни за адресатите им, като е недопустимо в настоящото
производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на тяхната
законосъобразност.
Неоснователно е и възражението на касатора,
свързано с твърдение, че издадени НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са
незаконосъобразни, защото настоящото нарушение не квалифицирано по този състав,
а е за неизпълнение на дадени предписания. Неплащането на възнаграждението е
само елемент от осъществения сложен фактически състав, но не чл.128, т.2 от КТ
е нарушената правна норма. Следва да се има предвид също, че предвиденият
особен ред за разглеждане на възникналия между страните трудов спор, не
представлява законна пречка за ангажиране административнонаказателната
отговорност на работодателя. Предписанието е един от механизмите за гарантиране
правата на работника, като икономически по-слаба страна в трудовото
правоотношение, чрез намеса на държавата със средствата на административната
принуда и санкция, като неговото неизпълнение е въздигнато от закона в
самостоятелен състав на административно нарушение. Реализирането на правата по
възникнал трудов спор във връзка с незаплатено трудово възнаграждение, по реда
на исковия процес по ГПК, не изключва административнонаказателната отговорност,
защото гражданскоправната отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща
административнонаказателната отговорност.
Неоснователно е искането на касатора за
квалификация и прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото маловажните нарушения на
трудовото законодателство също се санкционират, съгласно нормата на чл.415в от КТ, както правилно е преценил административнонаказващия орган заради
отстраняването на нарушението и ненастъпването на вредни последици за
работника. Допълнителна снизходителност към санкционираното лице, чрез ново
намаляване на наказанието не може да бъде проявявана, предвид значителния
период на закъснението при плащането.
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника е направил искане пред настоящата инстанция за присъждане на разноските
по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно, съобразно
изхода на делото и на основание
чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260183/18.09.2020г. постановено по а.н.д. № 3110/2020г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение в
касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.