Р Е Ш Е Н И Е
Номeр V І
- 7 Година 2020, 4 декември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на двадесет и шести ноември две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа докладваното от съдия Евтимова
въззивно гражданско дело № 2606/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260015/07.10.2020г., постановено от Районен
съд– Поморие по гр.д. № 206/2020г. С това решение съдът е приел за установено,
че на 19.05.2020г., 20.05.2020г. и 21.05.2020г. Д.Б.С. с ЕГН: ********** *** е
извършил домашно насилие спрямо пострадалите Д.Л.П., ЕГН: ********** и В.Г.П.,
ЕГН: **********,***, изразяващо се в психическо и емоционално насилие –
отправяне на обиди по отношение на тях и хвърляне на вещи по жилището им. С
решението съдът е задължил Д.Б.С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д.П. и В.П. и му е забранил да ги доближава на разстояние
по-малко от 50 метра, в обитаваното от тях жилище, находящо се в гр.*, община П,
ул* и на местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца. С това решение съдът е осъдил Д.Б.С. да заплати съдебни разноски в размер на 150 лева, държавна такса в размер
на 25 лева и глоба в размер на 300 лева по сметка на Районен съд – Поморие.
Подадена
е въззивна жалба от Д.Б.С. чрез служебно назначен особен представител против решение
№ 260015/07.10.2020г. Въззивникът твърди, че съдът не е установил правилно действителната
фактическа обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи. Иска от съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли молбата на Д.П. и В.П. и да отмени
наложената глоба. Алтернативно претендира намаляване на глобата и на
ограничението за приближаване. Въззивникът не посочва доказателства.
В съдебно
заседание С. се представлява от особен представител – адвокат С. от БАК, която
поддържа жалбата, оспорва доказателствата, представени от въззиваемата страна и
пледира за отмяна на решението.
Въззиваемите
страни – Д.Л.П. и В.Г.П. представят писмен отговор, в който изразяват становище
за неоснователност на оплакванията в жалбата. Правят искане за потвърждаване на
решението. Не посочват доказателства.
В съдебно
заседание въззиваемите се явяват лично, представят писмени доказателства и
пледират за отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по
молба на Д.Л.П. и В.Г.П. с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН – за защита от
домашно насилие, извършено върху тях от Д.Б.С. на 19.05.2020г., на 20.05.2020г.
и на 21.05.2020г. В молбата за защита, молителите твърдят, че на първата дата С.
е отправял обиди и е хвърлил камък по жилището им, на втората дата е хвърлил
картонена кутия с мляко по жилището им, а на третата дата е хвърлял яйца и
торба с пръст по жилището им. Молителите твърдят още, че ответникът е бивш
съпруг на тяхната дъщеря, по отношение на която е издадена заповед за незабавна
защита за извършено от С. домашно насилие. Молителите уточняват, че в момента
живеят в едно домакинство с дъщеря си. Тези обстоятелства са посочени в
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В
отговора на исковата молба Д.С. оспорва твърденията на молителите напълно.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
показанията на свидетелите Л П. и Д С /дъщери на молителите/. Последните установяват,
че на посочените в молбата дати С. действително е отправял обиди към Д. и В. П
и е замервал жилището им съответно с камък, кутия прясно мляко, яйца и торба с
пръст. Въз основа на тези факти, съдът е приел за установено, че С. е извършил
домашно насилие на датите 19.05.2020г., 20.05.2020г. и 21.05.2020г., задължил е
същия да се въздържа от домашно насилие, забранил му е да приближава молителите
на разстояние по-малко от 50м., тяхното жилище и местата им за социални
контакти. Едновременно с това, съдът е наложил на С. глоба в размер на 300
лева. В мотивите на решението съдът е посочил, че твърденията на молителите са
установени напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз
основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение
№ 260015/07.10.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗД домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че С. е бивш роднина по сватовство от първа степен. Безспорно
се установяват и посочените в молбата за защита факти, а именно: че на
19.05.2020г. С. е отправял обиди и е хвърлил камък по жилището на молителите;
че на 20.05.2020г. същият е хвърлил картонена кутия с мляко по жилището им и на
21.05.2020г. е хвърлял яйца и торба с пръст по жилището на П. В този смисъл са
показанията на свидетелите Л П. и Д С, които макар и да са дъщери на
молителите, са дали пълни, точни и ясни показания. Съдът основателно е
кредитирал тези показания като достоверни, а изводът му, че С. действително е
извършил действията на домашно насилие, посочени в молбата на П и в декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, е правилен и обоснован.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е постановено
при нарушаване на процесуалните правила. Действително, районният съд не е
допуснал разпита на поисканите от С. свидетели, но той е мотивирал отказа си с
неотносимост на фактите, към установяването на които се е стремял ответника,
към предмета на спора. От изявлението на особения представител в съдебно
заседание е видно, че разпитът на свидетелите М и К е поискан, за да дадат
сведения за поведението на страните по време на спора. Поведението на страните може
да има значение за спора, само ако то опровергава напълно твърденията на
молителите за извършено спрямо тях домашно насилие. Подобно изявление обаче, ответникът
не е направил. Нещо повече. Въпреки оплакването на жалбоподателя, че са нарушени
процесуалните правила при постановяването на решението, същият не е поискал събиране
на отказаните доказателства пред въззивната инстанция.
Възражението
на С., че съдът не е обсъдил посочен от него факт, също е неоснователно.
Твърдението на жалбоподателя, че е привлечен като ответник в производството за
защита срещу домашно насилие, поради несъгласието му да се издаде международен
паспорт на детето Д С. - внук на молителите, не променя и не трябва да измества
предмета на спора, който е: извършен ли е или не акт на домашно насилие.
Неоснователно
е възражението, че наложените спрямо жалбоподателя ограничителни мерки ще му
попречат да вижда детето си, което живее на адреса на молителите. Принудителното
изпълнение на задължението за предаване на дете, е разписано в чл.528 от ГПК и ако
родителят, който упражнява родителските права откаже да изпълни доброволно
съдебното решение, жалбоподателят ще може да използва този процесуален ред.
Искането
на С. за намаляване на наложената глоба и на ограничението от 50 метра, е
неоснователно. Районният съд правилно е преценил характера на извършените от
ответника деяния и правилно е определил както размера на санкцията, така и
размера на отстоянието.
По
изложените съображения, жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в
полза на въззиваемите страни извършените от тях разноски пред въззивната
инстанция, представляващи заплатено възнаграждение за особен представител на
въззивника в размер на 150 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260015/07.10.2020г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.дело №
206/2020г..
ОСЪЖДА
Д.Б.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Л.П., ЕГН: ********** и В.Г.П.,
ЕГН: **********,*** съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева,
представляващи заплатено от тях възнаграждение за особен представител на
въззивника.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.