РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Сандански, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20231250100670 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№670/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански е образувано по искова молба вх.№5274/26.06.2023г., подадена от
„П... кр.. Б..“ ЕООД, ЕИК ......, седалище и адрс на управление гр.С..бул.“Б..“
№.., бл... вх.. чрез юрк. Г. П., против В. Й. М. /сега Л../, ЕГН **********,
гр.С.. ж.к.С.., бл..., вх.., ет.. ап.. с която е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземане в полза на „Пр.. кр.. Б..“ ЕООД срещу
В. Й. М. за следните суми: -главница – 3 449.15 лв.; -договорна лихва –
1402.39 лв. за периода 25.10.2021г. до 04.11.2022г. /датата на предсрочната
изискуемост/; -законна лихва за периода от 26.09.2021г. до 04.11.2022г. –
330.98 лв.; -законна лихва за периода от 04.11.2021г. до 27.02.2023г. – 266.75
лв., дължими по Договор за потребителски кредит №.... от ..г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №141/09.03.2023г. по ч.гр.д.
№231/2023г. по описа на Районен съд-Сандански.
В исковата молба се твърди, че на ..........г. между „Пр.. кр.. Б...“ .. като
кредитор и В. Й. М. като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит №........, при следните параметри: сума по кредита – 3
500 лв.; срок на кредита – 36 месеца; размер на вноската – 170.43 лв.; ГПР –
48.58%; ГЛП – 41%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо задължение по
кредита – 6 135.74 лв.; възнаграждение за закупена услуга Фаст – 875 лв.;
възнаграждение по закупена услуга Флекси – 2 450 лв.; общо по
допълнителни услуги – 3 325 лв.; размер на вноската по закупени
1
допълнителни услуги – 92.37 лв.; общо задължение по договора – 9 460.37 лв.;
общ размер на вноската – 262.80 лв.; дата на погасяване – 25-ти ден.
Сочи се, че в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от
Договора, кредитополучателят В. Й. М. е пожелала с част от отпуснатия
кредит да бъдат рефинансирани други нейни задължения, както следва:
задължение към „Пр.. кр..Б..“ .. в размер на 1 366.48 лв. и в размер на 918.91
лв.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задължението си по
договора, като на ...г. е превел парична сума в размер на 1 214.61 лв. по
посочена от кредитополучателя банкова сметка, като по този начин общата
усвоена сума е в размер на 3 500 лв.
Сочи се, че услугата „Фаст“, даваща възможност за приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, е използвана от
длъжника – представители на ищеца били извършили всички необходими
действия за проучване на кредитното досие на длъжника, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове.
Закупената услугата „Флекси“ предоставяла възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, но длъжникът не
се бил възползвал от нея.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и
е направил само една частична погасителна вноска. Поради допуснатото
просрочие на две и повече последователни погасителни вноски в пълен
размер, съгласно ОУ към Договора за потребителски кредит, на ..... кредитът
е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, за което В. М. е уведомена с
уведомително писмо, получено от нея лично. Предсрочната изискуемост била
настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Ответницата била извършила плащания по кредита в общ размер от 313.60
лв., от които за погасяване на задължения по кредита е отнесена сума от
262.94 лв.; сумата от 20.66 лв. е отнесена към дължима лихва за забава по
т.12.1. от ОУ; а сумата от 30 лв. – за погасяване на такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, съгласно т.17.4 от ОУ.
Ответницата изпаднала в забава на 26.09.2021г., като дължала на ищеца
сума в общ размер от 8 681.76 лв., от които:
-главница – 3 449.15 лв.;
-договорна лихва – 1402.39 лв. за периода 25.10.2021г. до 04.11.2022г.
/датата на предсрочната изискуемост/;
-възнаграждение за закупена услуга Фаст – 850.55 лв.;
-възнаграждение за закупена услуга Флекси – 2 381.94 лв.;
-законна лихва за периода от 26.09.2021г. до 04.11.2022г. – 330.98 лв.;
-законна лихва за периода от 04.11.2021г. до 27.02.2023г. – 266.75 лв.,
-законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
Твърди се, че за горните дължими вземания по договора за кредит, „Пр...
кр.. Б..“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№.../..г. по описа на Районен съд-
Сандански. Съдът отхвърлил заявлението за възнагражденията за закупени
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и го е уважил в останалата част, издавайки заповед
за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от
2
длъжника. Горните обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от
предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за
изпълнение и осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е било
отхвърлено.
В отговора на исковата молба ответницата В. Й. М. е направила възражение
за недопустимост на производството, поради обстоятелството, че в Районен
съд-Сандански има образувано на ...г. друго гражданско дело с №..... между
същите страни и със същия предмет.
Със свое Определение №.../..г. съдът е прекратил на основание чл.126 от
ГПК производството по настоящото гр.д.№../..г. по описа на Районен съд-
Сандански в частта относно предявения от „Пр.. кр.. Б..“ ЕООД, ЕИК ..,
срещу В. Й. М., ЕГН **********, осъдителен иск за сумата от 850.55 лв. -
възнаграждение за закупена услуга Фаст, и сумата от 2 381.94 лв. -
възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължими по Договор за
потребителски кредит №.., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Определението е влязло в сила на
....г. Поради това предмет на настоящото производство е единствено
предявеният установителен иск за сумите по издадената заповед за
изпълнение.
В съдебно заседание ищцовото дружество „П.. Кр... Б..“ .., редовно
призовано, не изпраща представител. В депозирана от представителя му
молба заявява, че поддържа предявения иск и моли за уважаването му по
подробно изложени съображения.
В съдебно заседание ответницата В. Й. М., редовно призована, не се явява и
не се представлява. В писмена молба пълномощникът й изразява становище
по съществото на спора. Счита, че целият договор за потребителски кредит е
недействителен поради погрешното посочване на действителния размер на
ГПР, който според заключението на вещото лице се равнявал на 120.39 %. На
посоченото основание кредитополучателят дължал само чистата стойност на
кредита, след приспадане на извършените плащания за допълнителни услуги.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №. от ..г., сключен между „Пр.. кр..Б..“.., в качеството на
кредитор, от една страна, и от друга страна – В. Й. М., в качеството на
кредитополучател /клиент/, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит от 3 500 лв., със срок на кредита от 36 месеца, при размер на всяка
вноска от 170.43 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР%/ -
48.58 %, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 41 %, лихвен процент на ден -
0.11%. Общото задължение по заема възлиза на 6 135.74 лв.
Съгласно Договора за потребителски кредит, т.V „Поискани от клиента
допълнителни възможности“, с отпуснатия кредит са рефинансирани стари
задължения на кредитополучателя - задължение към „Пр.. кр.. Б..“ ЕООД в
размер на 1 366.48 лв. и в размер на 918.91 лв. Съгласно уговореното в т.V и
т.VI от Договора клиентът е закупил допълнителни услуги, посочени в т.V
„Поискани от клиента допълнителни възможности“ – Допълнителна услуга
„Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, и Допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща
3
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Страните
са се съгласили, че за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение
в размер на 875 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ се дължи
възнаграждение в размер на 2450 лв., като размерът на вноската по закупената
допълнителна услуга е 92.37 лв. и е дължима заедно с месечната вноска по
кредита. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни
услуги възлиза на 9 460.74 лв., с размер на месечната вноска от 262.80 лв.
Съгласно т.15.1. и т.15.2 от Общите условия на „Пр........ кр...... Б....“ ЕООД
към договора за потребителски кредит, всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище
по искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите
без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от
постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
„Пр.. кр.. Б..“ ЕООД, а всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга
„Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в договора.
По делото са представени Искане за отпускане на кредит, Погасителен план
към Договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр,
разписка за извършено плащане в полза на кредитополучателя за сума в
размер на 1214.61 лв., както и извлечение по сметка, от което се установява,
че към общата платена сума по договора за кредит към 22.06.2023г. е в размер
на 313.60 лв., а отстатъчното задължение възлиза на 8084.03 лв.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния договор кредитополучателят В. Й. М. е пожелала
с част от отпуснатия й кредит в размер на 3 500 лв. да бъдат погасени
/рефинансирани/ стари нейни задължения в общ размер от 2285 лв., както
следва: 1366.48 лв. по ДПК №........... и 918.91 лв. по ДПК №.......... Остатъкът
от кредита в размер на 1214.61 лв. е преведен по посочена от длъжника
собствена банкова сметка.
Кредитополучателят е направил три плащания по договора – на
30.09.2021г. – сума в размер на 263 лв., на 04.10.201г. – 0.60 лв., на
15.05.2022г. – 50 лв. Общият размер на извършените от кредитополучателя
плащания по договора възлиза на 313.60 лв., която сума е отнесена от
кредитора за погасяване на: главница – 50.85 лв. /остава непогасен остатък от
3 449.15 лв./; договорна лихва – 119.58 лв. /остава непогасен остатък от
1402.39 лв./; пакет допълнителни услуги – 92.51 лв. /остава непогасен остатък
от 3 232.49 лв./; лихви за забава – 20.66 лв. /остава непогасен остатък от
330.98 лв./, такси – 30 лв. Посочено е, че длъжникът е изпаднал в забава на
26.09.2021г. От датата на изпадане в забава до датата на обявяване на
предсрочната изкуемост – 04.11.2022г. са начислени лихви за забава в размер
на 330.98 лв. /след приспадане на платените 20.66 лв./, като същите са
начислени върху общия размер на вноската по кредита от 262.80 лв. месечно,
включваща главница, договорна лихва и допълнителни услуги. Вещото лице е
изчислило законната лихва върху остатъчното задължение по договора от
8084.03 лв., която за периода от .......г. до дата .г. /датата на по.......даване на
заявлението/ се равнява на 281.94 лв.
Вещото лице е изчисло ГПР по договора за кредит в два варианта – при
първия вариант при изчисляването на ГПР са включени дължимата главница
и договорна лихва, при което ГПР се равнява на 48.58%; при втория вариант
4
при изчисляването на ГПР са включени освен дължимата главница и
договорна лихва, и възнагражденията за допълнителни услуги, при което ГПР
се равнява на 120.39% и надвишава 12.04 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева.
Ищецът „Пр.. кр.. Б.. .. е подал на ........г. заявление по чл.410 от ГПК срещу
кредитополучателя В. Й. М. за дължимите суми по договора за кредит. По
заявлението било образувано ч.гр.д.№..... по описа на Районен съд-Сандански,
по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №../..г. за следните суми: -главница – 3 449.15 лв.; -договорна лихва –
1402.39 лв. за периода от 25.10.2021г. до 04.11.2022г. /датата на предсрочната
изискуемост/; -законна лихва за периода от 26.09.2021г. до 04.11.2022г. –
330.98 лв.; -законна лихва за периода от 04.11.2021г. до 27.02.2023г. – 266.75
лв., дължими по Договор за потребителски кредит №40005402319, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.02.2023г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 171.75 лв. за разноски по делото. С Разпореждане №../..г.
заповедният съд отхвърлил заявлението в останалата му част за сумата от
850.55 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и за сумата от 2 381.94
лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Срещу заповедта за
изпълнение в законоустановения срок е подадено възражение от длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът,
съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
„Пр.. Кр.. Б..“ .. представлява финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
от ЗПК.
Представеният по делото Договор за потребителски кредит, подписан от
кредитополучателя, установява възникналото заемно правоотношение между
страните по договора, като заемната сума от 3500 лв. е усвоена от
кредитополучателя В. Й. М..
В императивната разпоредба на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е
предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С Постановление №426/18.12.2014г. на Министерския съвет е
определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Законната
лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ /който е 0.00 % към
5
16.08.2021г. – датата на сключване на договора/, плюс 10 пункта, или 10%.
Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от
41% и годишният процент на разходите от 48.58% формално са записани с
тези размери. Отразените процентни съотношения не съответстват на реално
дължимите съгласно договора и погасителния план към него размери на
възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от горепосочените
и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл.19,
ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които
кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че
ГПР е 49.58%, но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ и
„Флекси“ в общ размер от 3325 лв., които имат характера на възнаграждение
и е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя
потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради
невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява повече от два пъти. Включването
на тази сума в общия размер на разходите по кредита води до ГПР от 120.39%
според изчисленията на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани
високи и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 3 500 лв.,
съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, която е допустимо да бъде до 5 пъти размера на
законната лихва върху просрочени задължения в лева, а в случая според
изчисленията на вещото лице надвишава 12 пъти размера на законната лихва.
Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав е налице
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият
в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация
за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира.
Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1
от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да
се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора размер на ГПР
от 48.58% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР,
равняващ се на 120.39%. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до
недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, дори без направено възражение от
6
заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства, какъвто именно е настоящият
случай /ТР №1 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС/.
За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е
уговорено заплащането на процесните възнаграждения за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, представляват действия по усвояване и управление на кредита,
поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузите се явяват нищожни
като противоречащи на закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В договора и общите условия
не е посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, както и какъв е срокът за „приоритетно“
разглеждане на същото, поради което потребителят е поставен в
невъзможност да прецени дали да се възползва или не от услугата „Фаст“, т.е.
да прецени икономическите последици от сключването на договор с такава
„услуга“. Същата е договорена по начин, който не създава никакви гаранции
за потребителя, че кредиторът реално ще предостави „услугата“ като спази
реда за разглеждане на исканията, за да изисква заплащането й. По
отношение на услугата „Флекси“, възнаграждението за същата е уговорено
като дължимо независимо от това дали клиентът ще се ползва от посочената
услуга, поради което е нарушен принципът за справедливост и
еквивалентност на престациите. Посочените уговорки позволяват на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер на почти 100% от
отпуснатата сума, независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при
което кредитът значително се оскъпява. Посочените клаузи в договора следва
да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП – същите
противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите
целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно
положение спрямо него.
В исковата молба се твърди, че от извършените плащания по договора,
кредиторът е отнесъл сума от 30 лв. за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането. Посочената сума е начислена на
основание раздел VII, т.2, б.“д“ от Договора за потребителски кредит и
чл.17.4 от ОУ, предвиждащи начисляването на такса за извършване на
разходи, свързани с действията по извънсъдебно събиране на просрочен дълг,
за, но не само, телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други.
Съдът счита, че клаузата, с която се предвижда начисляване на разходи за
събиране на вземането при забава на заемополучателя, е нищожна поради
противоречие със закона, тъй като нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК
и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни,
свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на длъжника да
се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.
7
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на
основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита – в случая 3 500 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Ето защо съдът намира, че платената от ответницата сума в общ размер на
313.60 лв. следва да бъде отнесена изцяло в погашение на главницата по
кредита. При така извършеното прихващане на изпълнението, се установява,
че ответницата е заплатила изцяло всички 5 месечни вноски за главница за
периода от 25.09.2021г. до 25.01.2022г., както и частично 6-та месечна вноска
с падеж 25.02.2022г. до размера от 41.39 лв. Ответницата е изпаднала в забава
на 26.02.2022г. /деня, следващ падежа на 6-та погасителна вноска/ за плащане
на остатъка от главницата по нея в размер на 18.76 лв. и не е заплатила
останалите вноски по главница до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. С оглед преустановяване на плащанията по договора, са налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съобразно
предвиденото в чл.12.2 и чл.12.3 от Общите условия. Макар в
уведомителното писмо за предсрочна изискуемост да е посочена дата на
настъпването й 04.11.2022г., то тя не може да се приеме за релевантна,
доколкото предхожда момента на изпращане на писмото /07.11.2022г./., както
и момента на получаването му от кредитополучателя /11.11.2022г/. Ето защо
съдът приема, че едва с достигане на изявлението на кредитора до
ответницата на 11.11.2022г. би могъл да настъпи целения с него ефект, а
именно да бъде обявена предсрочната изискуемост на просроченото
задължение.
Предвид гореизложеното, дължимият от ответницата размер на главницата
по кредита се равнява на 3 186.40 лв., до който размер предявеният
установителен иск за главница е основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 3 449.15 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Следва да се
присъди и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване.
Относно претенцията за мораторна лихва, съдът намира, че ответницата е
изпаднала в забава считано от 26.02.2022г. /както беше посочено/, поради
което не дължи мораторни лихви за периода от 26.09.2021г. до 25.02.2022г.
Ответницата дължи мораторна лихва, на основание чл.33 от ЗПК, само за
периода от 26.02.2022г. до 04.11.2022г. върху неплатените падежирали
вноски за главница през този период /от вноска 6 до вноска 14/, като съдът
определи по реда на чл.162 от ГПК чрез електронен лихвен калкулатор
размера на лихвата за този период, считано от падежа на всяка неплатена
вноска до 04.11.2022г., общо в размер на 18.86 лв. До този размер следва да
бъде уважен предявеният установителен иск за мораторна лихва, а за
разликата до пълния предявен размер от 330.98 лв. и за периода от
26.09.2021г. до 25.02.2022г. искът следва да бъде отхвърлен.
За периода от 04.11.2022г. до 27.02.2023г. ответницата дължи лихва за
забава, съгласно чл.33 от ЗПК, върху неплатените падежирали вноски за
главница за периода от 04.11.2022г. до обявяване на предсрочната
изискуемост на 11.11.2022г., както и върху предсрочно изискуемата главница
за периода от 11.11.2022г. до датата на подаване на заявлението –
27.02.2023г., като съдът определи по реда на чл.162 от ГПК чрез електронен
лихвен калкулатор размера на лихвата за този период в размер на 105.06 лв.,
до който размер искът се явява основателен, а над този размер до пълния
8
претендиран размер от 266.75 лв., същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 108.98 лв. и за юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от заявлението от 62.77 лв. или общо присъдени със заповедта
разноски в размер на 171.75 лв. С оглед уважената част от исковете, следва да
му бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 104.33
лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 188.07 лв., за съдебно-счетоводна експертиза – в размер на 300 лв.
/не е внесъл остатъка от 50 лв. за експертиза/, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лв. предвид ниското
ниво на правна и фактическа сложност на делото и броя и характера на
предприетите от юрисконсулта действия, или общо 588.07 лв. С оглед
уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 357.24 лв.
В полза на адв.Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищцата за исковото производство, като
дължимото възнаграждение съобразно материалния интерес по делото, на
основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв във вр с чл. чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се равнява на 1014 лв. с ДДС. С оглед отхвърлената част от
исковете дължимото адвокатско възнаграждение се равнява на 398 лв. с ДДС.
Не следва да се присъжда отделно възнаграждение на адв.М. за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК по заповедното производство. Същото не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков
път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията
си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото
защитата му в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК би била
напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и
също нещо. Злоупотреба с право би представлявало възмездяването за
дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение
по чл.414 от ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 от ГПК /Определение
№45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I т.о./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. М. /Л../, ЕГН
**********, гр.С.., ж.к.Сп.., бл.., вх.., ет.., ап.., че дължи на „Пр.. кр.. Б..“
ЕООД, ЕИК ......., седалище и адрс на управление гр.С.., бул.“Б..“ №.., бл...,
вх..., следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №141/09.03.2023г. по ч.гр.д.№./.г. по
.описа на Районен съд-Сандански, а именно: сумата от 3 186.40 лв. /три
хиляди сто осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - главница; сумата
9
от 18.86 лв. /осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава
за периода от 26.02.2022г. до 04.11.2022г.; сумата от 105.06 лв. /сто и пет лева
и шест стотинки/ - законна лихва за периода от 04.11.2022г. до 27.02.2022г.,
дължими по Договор за потребителски кредит №40005402319 от 16.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.02.2023г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „Пр.. кр.. Б..“
ЕООД, ЕИК .., седалище и адрс на управление гр.С.., бул.“Б..“ №.., бл...Е,
вх..против ответника В. Й. М. /Л../, ЕГН **********, гр.С.., ж.к.Сп.., бл.., вх..,
ет.., ап... иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
В. Й. М. /Л../, ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми по издадената
срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№../...г. по ч.гр.д.№../.г. п.о описа на Районен съд-Сандански, а именно:
главница по Договор за потребителски кредит №. от........... ...г. над уважения
размер от 3 186.40 лв. до пълния претендиран размер от 3 449.15 лв.;
договорна лихва в размер на 1 402.39 лв. за периода от 25.10.2021г. до
04.11.2022г.; лихва за забава над уважения размер от 18.86 лв. до пълния
претендиран размер от 330.98 лв. и за периода от 26.09.2021г. до 25.02.2022г.;
законна лихва над уважения размер от 105.06 лв. до пълния претендиран
размер от 266.75 лв.
ОСЪЖДА В. Й. М. /Л../, ЕГН **********, гр.С.., ж.к.Сп.., бл..., вх.., ет..
ап.., да заплати на „Пр.кр.Б. .., ЕИК .., седалище и адрс на управление гр.С..,
бул.“Б..“ №..., бл..., вх.., сумата от 357.24 лв. /триста петдесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки/ за направени по настоящото дело разноски, както
и сумата от 104.33 лв. /сто и четири лева и тридесет и три стотинки/ за
направени разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Пр..кр.. Б.. .., ЕИК ... седалище и адрс на управление гр.С..,
бул.“Б..“ №. бл.., вх.., да заплати на адв.Д. М. М., гр.С.., ж.к.М.. л.., бл.., вх..,
ет.., оф.11, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 398
лв. /триста деветдесет и осем лева/ с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10